Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 141 от 21.05.2026, Районен съд - Мадан

Съд
Районен съд - Мадан
Дело
Гражданско дело 430/2025
Вид
Протокол № 141
Подписан
21.05.2026
В сила
21.05.2026
Състав
Димитър Иванов Стратиев

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 141 гр. гр.Мадан, 21.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20255430100430 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ В. Д. К. – редовно призован, не се явява, вместо него се явяват адв. Н. М. и адв. В. Р. - редовно упълномощени от преди.

ОТВЕТНИКЪТ В. Д. К. – редовно призована, не се явява, за него се явяват - адв. О. А., АК - В. и адв. Р. С., АК – П. - редовно упълномощени от преди.

ОТВЕТНИКЪТ И. И. Й. – редовно призована, не се явява, вместо нея се явяват - адв. О. А., АК – В. и адв. Р. С., АК – П. - редовно упълномощени от преди.

СВИДЕТЕЛКАТА Д. К. П. – редовно призована, се явява лично.

ПРЕВОДАЧЪТ Е. Б. – редовно призована, се явява лично.

АДВ. М. – Моля да се даде се ход на делото.

АДВ. Р. – Да се даде ход на делото.

АДВ. А. – Моля да се даде ход на делото.

АДВ. С. – Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

АДВ. М. – Водим допуснатите ни двама свидетели, които са навън, извън залата.

АДВ. А. – Немския гражданин като свидетел не го водим.

АДВ. С. – Само едната свидетелка. Те два пъти вземаха билети, няма да може да дойдат, септември месец ще може да дойде този човек. Не водим свидетеля, поради невъзможност да се яви.

АДВ. М. – Уважаеми г-н Председател, в предходно съдебно заседание четохте определение, че определяте краен срок за събиране на гласни доказателства в днешно с.з., така че аз считам, че не следва да се дава възможност на ответниците да се довежда свидетеля през септември, който щеше да е при довеждане.

АДВ. Р. - Ако може изрично да се заличи втория свидетел на ответниците.

АДВ. А. - Ние сме против заличаването. Невъзможността да бъде разпитан немския гражданин, с който ищцата В. живее на семейна начела, от една страна - през февруари месец беше внезапно разболяван на Председателя на състава, втория път - беше възникнала процесуална невъзможност на двама процесуални представители по настоящото дело на ищеца, поради което ние считаме, че има достатъчно основание съдът да направи усилия и да разпитаме свидетеля, тогава когато на него му е възможно да дойде, поради това, че той два пъти си е купувал билети и тези билети са изгорели, т.е. е направил достатъчно много разходи и е доказал, че има желание да бъде разпитан, така че, моля Ви г-н Председател да му дадем възможност да бъде разпитан.

АДВ. М, – Въпреки, че изразих становище, че дадохте краен срок за събиране на гласни доказателства, ако уважите обаче искането на ответната страна свидетелят им да бъде разпитан и то през септември, ние продължаваме да настояваме свидетелите да бъдат разпитани в едно съдебно заседание, така че макар и да водим за ен ти път свидетели, ще ги доведем отново, но искаме всички свидетели да се разпитат в едно съдебно заседание.

АДВ. А. – Господин Председател, по ГПК няма такова изискване за едновременност. Обичайната практика на съда е такава, обичайната практика 2 на адвокатите е такава, но примерно нали в процесуалния закон не пише, че трябва да бъдат разпитвани едновременно, т.е ние сме платили призоваване на нашия свидетел, тука е, свидетелите на ищеца са тука, така че предоставям на съда решението, но ние считаме, че това не е основание да не бъдат разпитани.

АДВ. Р. – Господин съдия, по принцип на ответната страна са допуснати до разпит гласни доказателства, като не е казано, че организирането на защитата, че трябва да стане задължително посредством конкретно определен свидетел – въпросното лице, което си било купувало билети , които били изгорели, които обаче така и не ги видяхме да се представят по делото. Независимо от това, с цел да се предотврати евентуално позововане на процесуално нарушение и нарушаване на правото на защита на ответната страна, не бих казала, че не възразявам, но може би съдът следва да обмисли предоставянето на тази възможност, след като единствения възможен свидетел според ответника е въпросното лице, което пътува от Г.. По отношение едновременния разпит, правилно е всяка от страните да прецени как да организира защитата си, ако ответниците преценят техния свидетел да бъде разпитан сега, ние не възразяваме, но категорично настояваме, нашите свидетели да бъдат разпитани едновременно с лицето, което от Г. щяло да пътува, въпреки че това ни затруднява чисто организационно,но нашите свидетели изразяват готовността да се явят отново.

Ясна е каква е причината за да искаме този едновременно разпит, не е редно свидетелите на другата страна да се запознаят с показанията, които ще дадат нашите свидетели, за да нагласят в последствие позицията си според тези доказателства, така че има резон всички свидетели да бъдат разпитани едновременно, в това число и поредността в последствие да се да се извършват уточнения, очни ставки и т.н. Ако съдът прецени съдът да даде тази възможност с цел да предотврати процесуално нарушение, моля да бъде дадена възможност, ,т.е. не се противопоставяме, но нашите свидетели ще доведем отново. Мисля, че е редно също и съдът да чете определение по повод повторното явяване на преводача, без да е положено каквото и да е било усилие от страна на ответника да предотврати губенето му на време.

АДВ. С. – Господин Съдия, считам, че е по – правилно да разпитаме присъстващите сега свидетели, защото ние имахме съмнение дали призованото лице, дали ще се яви, тъй като предварително преди това е 3 изразила нежелание да свидетелства, поради това не мисля, че по някакъв начин ще застрашим защитата на ищеца, когато ще разпитваме съпруга, който е немец по националност и мисля, че нашите привички са му далечни, така да се каже. Считам, че ще бъде установена обективната истина от него и по никакъв начин няма да провокира защитата на ищеца, но просто той не може да се яви. Това сме го говорили десетки пъти. Той се занимава с някакви зърна, тези зърна сега ги прибират, с пшеница, не знам кога расте, кога се прибира.

АДВ. М. – Господин Съдия, само още веднъж ще кажа, ако въпреки всичко уважите искането на ответната страна да се разпита немския гражданин, който е бил възпрепятстван да се яви, , ние наистина настояваме за едновременен разпит на свидетелите с оглед обстоятелството да няма запознаване с показанията на свидетелите на ищцовата страна и на базата на което съответно да се гради свидетелските показания на неявилия се свидетел. По отношение на тази се свидетелка, те да кажат, ако искат да се разпита.

СЪДЪТ СЕ оттегли на съвещание.

СЛЕД дадената почивка заседанието продължава.

СЪДЪТ НАМИРА, че доколкото е определил краен срок за събиране на гласни доказателства в днешно съдебно заседание и доколкото не са представени доказателства при наличие на уважителни причини за неявяването на допуснатия свидетел на ответниците немския гражданин Х. Д., не следва делото да се отлага за разпит на свидетеля. Ето защо, О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на свидетеля Х. Д.

СЪДЪТ НАМИРА, че ще следва преводача Е. Б. да бъде освободена от участие по делото, като на същата ще следва да бъде заплатена сумата от 200,00 лева, равняваща се на 102,26 евро – за явяване в две съдебни заседания, която сума се заплати от внесения от ответниците депозит, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ОСВОБОЖДАВА преводача Е. Б. от участие по делото.

На преводача Е. Б. да се заплати сумата от 200,00 лева, равняващи се на 102,26 евро – за явяване в две съдебни заседания, по внесения депозит.

4

ПРИСТЪПИ СЕ към снемане самоличността на водените от ищцовата страна свидетели, както следва:

С. Е. Б. – ** години, българка, българска гражданка, омъжена, не осъждана, съпруга на ищеца.

Ф. С. Т. – ** години, българка, българска гражданка, неомъжена, не осъждан, без родство и дела със страните по делото.

ПРИСТЪПИ СЕ към снемане самоличността на явилата се свидетелка, както следва:

Д. К. П. – ** години, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без родство и дела със страните по делото.

НА СВИДЕТЕЛИТЕ се разясни наказателната отговорност по чл.290 от НК. Свидетелите обещаха да говорят истината, като свидетелите – Ферика Тахирова и Д. П. се изведоха от залата.

СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит на СВИДЕТЕЛКАТА Б. – Съпруга съм на В. К.. От **** г. живеем заедно с ищеца В. К., от **** г. имаме граждански брак. Знам за коя жилищна сграда се води делото. През 1994 г. въпросният имот беше построен, имаше покрив, но нямаше нито прозорци, нито нищо, само покрив имаше. След 1994 година ние работихме в тая посока, съпругът ми започна да търси варианти да се обзаведе поне единия етаж, понеже аз бях бременна и искахме да оправим поне единия етаж за да може да се нанесем. Синът ми се роди **** г., но все още не бяхме се справили и останахме да живеем в стария имот, който е на родителите на В..

Аз от съпруга ми знам, че имота, за който се води делото е негов и искахме да си го оправим, за да живеем там с бебето. Съпругът ми работеше като учител в с. Б., но аз като забременях, той замина за У. да работи като строител с идеята за повече пари, за да оправим къщата. Не успяхме да завършим къщата, защото до 1997 г. ние живяхме с родителите на съпруга ми в техния имот и през 1997 г. се преместихме в М., защото аз работех като медицинска сестра и започнах работа, дойдохме в М., защото вече не бях в майчинство и трябваше да започна работа. Родителите на В. живееха първоначално в техния имот, обаче понеже имота на В. е по - близо до центъра на селото, след като ние не бяхме в Б, В. предложи на родителите му да отидат да живеят в този имот. Първоначално майка му отказа, като каза, че се чувства по- добре в техния имот. В крайна сметка, приеха да се преместят, понеже свекърва ми 5 имаше здравословни проблеми и всъщност тя попита след това В. може ли да отидат във въпросния имот – в новата къща, за да бъдат по-близо до центъра и така съпруга ми даде съгласие да използват единия етаж от къщата. Аз предложих да използват първия жилищен етаж, понеже е по лесно, като подолен етаж, по лесно е за възрастни хора, но свекърва ми каза, че се чувства по - добре на втория етаж, поради своите здравословни проблеми. Помня кога се преместиха, понеже през 2013 г. се наложи племеничката на В. да дойде при родителите му. Тя се казва И. Й.. Наложи се, понеже майка й замина за Г. и нямаше кой да се грижи за И. и родителите на В. поеха нейното отглеждане.

Водеха се разговори, ние бяхме наясно как стоят нещата при сестрата на В., бяхме в течение с всичко което се случва. Тя се разведе, имаше финансови проблеми и това наложи тя да замине за Г. за да се справи по - добре.

Обсъждаше се в семейството относно И., родителите на В. независимо, че бяха възрастни хора и имаха здравословни проблеми, те бяха единствените които можеха да поемат грижите за детето и съпругът ми предложи , че и ние ще помагаме, нашата помощ се изразяваше във финансова подкрепа на родителите му. Тя И. тогава беше седми клас. В. казваше, че детето ще живее докато е в училищна възраст, като нейната идея беше, когато се стабилизира тя финансово, идеята на В. беше да вземе детето в Г. . В. каза, че може да остане И. и, че той ще помага с каквото може и ще подкрепя родителите му да се грижат за И.. От 2013 г. В. непрекъснато живее в Г.. И. живееше в Б. до ученическа възраст. След като почина свекъра ми през 2017 г., И. беше в единадесети клас, в последната година. След това в дванадесети клас И. беше на квартира в М., защото не можеше да живее сама и после отиде студентка в П. . Образованието за медицинска сестра е четири години, но както знам от И. и В. тя малко проточи, така че повече от четири години е учела там. И. когато е живяла в Б., живееше в имота на вуйчо си В.. И. известно време работеше като медицинска сестра в М. и живееше в М., след това работеше в с. Търън, а доколкото знам вече е в П.. Ами от няколко месеца е в П., не съм сигурна. По времето когато отсъствахме от Б., да, ключа от къщата, когато нас ни нямаше, стоеше при моите родители. Не съм чувала родителите на В. да са делили имотите между децата си. От 1994 година знам от свекърва ми знам, че този имот е на В.. Свекърва ми ми каза, че тяхното семейство са имали два имота и през 1988 г. единия имот е прехвърлен на В., за което В. имаше нотариален акт. Говоря за тази къща, където И. беше приютена. Не съм виждала В. и И. да 6 правят ремонти по къщата, но знам, че е станало някакъв инцидент, който е наложил някакви промени, че е станало някакво наводнение, мисля че това наводнение е станало през 2025 г. Съпругът ми В. подпомагаше родителите си финансово, по друг начин нямаше как, понеже ние не бяхме в Б., но бяхме оставили пари при моите родители и когато те не можеха да се справят финансово, моите родители им изпращаха пари.