Решение № 359 от 14.05.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. П., 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Гражданско дело № 20251720102174 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Предявени са от „ТЕХ-КО“ ООД, ЕИК ****, срещу В. В. П. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца, при условията на солидарност с „ЛАН КАР С.“ ЕООД, сумата 6739,06 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставени стоки по договор за покупко-продажба № *** г., както и сумата 1485,40 лв. – мораторна лихва за периода от 15.02.2023 г. до 15.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2024 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 5999/2024 г. по описа на РС – П..

В исковата молба ищецът твърди, че между „ТЕХ КО” ООД и „ЛАН КАР С.“ ЕООД, ЕИК ****, с участието на В. В. П. като солидарен длъжник, е сключен договор за покупко-продажба № ****, по силата на който „ЛАН КАР С.“ ЕООД, в качеството си на купувач, следвало да закупува от „Тех-Ко“ ООД стоки от листата на продавача на цени, посочени в действащите към момента ценови листи на продавача, като купувачът и солидарният длъжник следвало да заплащат стоките на посочения във фактурите падеж. Поддържа се, че в срока на договора, продължен съгласно клаузата на т. 4.1. от същия, „Тех Ко“ ООД е продало и предало на длъжника – „ЛАН КАР С.“ ЕООД стоки, за които са били издадени следните фактури: № **********/12.07.2022 г. /намалена с приспадане на суми по кредитни известия/, № 9427166993/15.07.2022 г. и № **********/30.09.2024 г./, № **** г., № **** г., № 9427166873/13.07.2022 г., № 9427166970/15.07.2022 г., № 9427166981/15.07.2022 г., № 9427166986/15.07.2022 г., № 9427167210/21.07.2022 г., № 9427167245/21.07.2022 г., № 9427167279/22.07.2022 г., № 9427167281/22.07.2022 г., № 9427167347/25.07.2022 г., № 9427167407/27.07.2022 г., № 9427167408/27.07.2022 г., № 9427167429/27.07.2022 г., № 9427167487/28.07.2022 г., № 9427167488/28.07.2022 г., № 09427167495/28.07.2022 г., № 9427167563/29.07.2022 г., № 9427167627/01.08.2022 г., № **********/01.08.2022 г., № 9427167684/02.08.2022 г., № 9427168878/31.08.2022 г., № 1

9427168879/31.08.2022 г., № 9427168886/31.08.2022 г., № 9427169104/08.09.2022 г. /намалена със стойността на кредитно известие № 9427169249/12.09.2022 г./, № 9427169124/08.09.2022 г., № 9427169150/09.09.2022 г. /намалена със стойността на кредитно известие № 9427169167/09.09.2022 г./, № 9427169159/09.09.2022 г., № 9427169162/09.09.2022 г., № 9427169163/09.09.2022 г., № 9427169164/09.09.2022 г., № 9427169165/09.09.2022 г., № 9427169189/10.09.2022 г., № 9427169191/10.09.2022 г., № 9427169219/12.09.2022 г., № 9427169245/12.09.2022 г., № 9427169324/14.09.2022 г., № 9427169388/15.09.2022 г., № 9427169429/16.09.2022 г., № 9427169530/20.09.2022 г., № 9427169548/21.09.2022 г., № 9427169635/23.09.2022 г. и № 9427169941/30.09.2022 г., като при формиране на претенцията са отчетени и съответните кредитни известия.

Ищецът поддържа, че стоките били получени, но на падежите на всяка от фактурите, а и след това, продажната им цена не била заплатена, поради което длъжниците, включително ответникът в качеството му на солидарен длъжник, са изпаднали в забава. Посочва, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр.д. № 5999/2024 г. по описа на РС П., по което е издадена заповед за изпълнение, а след подадено от длъжника В. В. П. възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на процесните задължения. Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 6739,06 лв. – главница с ДДС, представляваща стойност на закупени от „ЛАН КАР С.“ ЕООД стоки по посочените фактури, издадени в изпълнение на договор за покупко-продажба № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 1485,40 лв. – лихва за забава за периода от 15.02.2023 г. до 15.10.2024 г., за които суми срещу В. В. П., в качеството му на солидарен длъжник по договор за покупко-продажба № ****, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5999/2024 г. по описа на Районен съд – П..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника В. В.

П., подаден чрез адв. Д. С., с който предявените искове се оспорват изцяло. В отговора се поддържа, че ответникът не е подписвал договор за покупко-продажба № ****, както и процесните 43 броя фактури и приемо-предавателни протоколи. Оспорват се представените с исковата молба частни документи в частта относно положените подписи, като се твърди, че същите не са положени от В. В. П.. Наред с това се сочи, че представените като доказателства 43 броя фактури не носят подпис от страна на купувача за приемане на стоките, поради което според ответника искът се явява неоснователен. С отговора е направено искане да бъдат задължени ищецът да представи в оригинал процесните писмени доказателства, както и да бъде допусната съдебно-графологична експертиза със задача да установи дали подписът, положен в представените по делото документи, е на ответника. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото договор за покупко-продажба № *** г., от който ищецът изрично е заявил, че ще се ползва и който е представил и в оригинал за констатация, се установява наличието на договорно правоотношение между „ТЕХ-КО“ ООД като продавач, „ЛАН КАР С.“ ЕООД като купувач и ответника В. В. П. като солидарен длъжник. От съдържанието на договора се установява, че купувачът е следвало да закупува от продавача стоки по действащите ценови листи, а купувачът и солидарният длъжник са поели задължение да заплащат стойността им на падежа по фактурите.

От представените към исковата молба фактури и кредитни известия се 2 установяват отделните доставки, видът и стойността на стоките, както и начинът на формиране на претендираната главница. От същите се установява, че ищецът е формирал претенцията си след отчитане на съответните кредитни известия и намаления по отделни фактури.

От приложения изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 5999/2024 г. по описа на РС – П. срещу „ЛАН КАР С.“ ЕООД, се установява, че спрямо дружеството-купувач е налице изпълняемо основание за същите вземания при условията на солидарна отговорност. Този документ не установява сам по себе си вземането срещу настоящия ответник, но е относим към съществуването и поддържането на същото вземане спрямо основния длъжник.

От представените в първото открито съдебно заседание извлечение от ТРРЮЛНЦ за „ЛАН КАР С.“ ЕООД, изпълнителен лист, предходни фактури и платежни документи се установява, че ответникът е едноличен собственик на капитала и управител на „ЛАН КАР С.“ ЕООД, както и че между ищеца и дружеството-купувач са съществували трайни търговски отношения по същото договорно правоотношение, по които са били извършвани доставки и плащания и преди процесния период. Тези доказателства подкрепят извода, че процесният договор не представлява изолиран документ, а е бил реално изпълняван между страните.

По делото е прието и писмо от НАП с вх. № ****., ведно с приложените към него данни за справки-декларации и дневници за покупки на „ЛАН КАР С.“ ЕООД за периода м.07.2022 г. – м.10.2023 г. От него се установява, че дружеството е подавало съответните данъчни регистри и декларации за релевантния период.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обосновано и обективно дадено, от което се установява, че всички процесни фактури са налични в счетоводството на ищеца, издадени са и са осчетоводени по сметка 411 „Клиенти“ с контрагент „ЛАН КАР С.“ ЕООД, като са включени в дневниците за продажби и в съответните справки-декларации по ЗДДС при ищеца. Установява се още, че при ищеца са отчетени съответните кредитни известия и извършените приспадания.

От същото заключение и от устните пояснения на вещото лице се установява, че неплатената главница по процесните фактури възлиза на 6591,46 лв., а не на първоначално претендираните 6739,06 лв., тъй като на 08.12.2022 г. е извършено плащане в размер на 147,60 лв., с което са погасени задълженията по фактура № **** г. на стойност 144,60 лв. и по фактура № **** г. на стойност 3,00 лв. От заключението се установява още, че част от процесните фактури са намерили отражение и в дневниците за покупки на „ЛАН КАР С.“ ЕООД, съобразно данните, получени от НАП, което представлява счетоводно отражение на част от процесните доставки и от страна на дружеството-купувач.

От експертизата се установява и че обезщетението за забава върху непогасените задължения за периода от 15.02.2023 г. до 15.10.2024 г. възлиза на 1431,17 лв., като в този размер не са включени лихви върху вече погасените на 08.12.2022 г. фактури № **** г. и № **** г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 294, ал. 1 ТЗ.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 327, ал. 1 ТЗ в тежест на 3 ищеца е да докаже възникването, съществуването и размера на твърдените от него вземания за проджаната цена и мораторна лихва, и по-конкретно: съществуването и съдържанието на валидно договорно продажбено правоотношение с ответника, предаването на процесните стоки.

По иска с правно основание чл.422 ГПК вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.

294, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и забава в погасяването му.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже правопогасяващи или правоизключващи факти.

От съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал договора, процесните фактури и кредитни известия, данните за предходни доставки и плащания по същото правоотношение, данните от НАП и заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че между ищеца, „ЛАН КАР С.“ ЕООД и ответника е съществувало валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил стоки, за които е възникнало задължение за плащане.

Оспорването на договора за покупко-продажба № *** г. е останало недоказано.

След като в първото открито съдебно заседание е открито производство по чл. 193 ГПК и изрично е указано, че доказателствената тежест за установяване неистинността на подписа е на ответника, а допуснатата именно по негово искане съдебнографическа експертиза не е била изготвена поради невнасяне на определения депозит, въпреки предоставената му и последна възможност в следващото ОСЗ и предоставен срок, съдът намира, че ответникът не е провел успешно оспорването си. Това процесуално поведение следва да се цени и с оглед обстоятелството, че след първото открито съдебно заседание ответникът, респективно процесуалният му представител, не са се явявали в последващите съдебни заседания и не са ангажирали годни доказателства в подкрепа на въведените оспорвания. В тази връзка следва да се отчете и че съдът е констатирал идентичност между представения в оригинал договор и приложеното по делото заверено копие, както и липса на поправки и корекции в документа.

Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника, че представените фактури не удостоверяват получаване на стоките поради липса на подпис на купувача.