Определение № 131 от 05.03.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 131 гр. Ямбол, 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Светла Р. Димитрова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно частно гражданско дело № 20262300500058 по описа за 2026 година Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на И. Т. Б. от гр.******, длъжник по ч.гр.д.№ 481/2025 г. по описа на ЕРС против издадената по делото заповед за изпълнение в частта за разноските. Жалбоподателят счита, че неоснователно съдът е определил да заплати разноските в заповедното производство с оглед обстоятелството, че не е ставал причина за подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, не е вярно, че е търсен многократно, за да заплати това задължение, както и че му е изпратена покана за доброволно изпълнение. Заплатил е задължението на 2.10.2025 г. веднага след като от публичните данни в ЕПЕП разбрал за него /заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 1.10.2025 г./, а заповедта за изпълнение била издадена след заплащането. Алтернативно е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено като част от разноските по заповедта. Иска се, ако съдът не приеме, че не се дължат разноски, да бъде измените обжалваната заповед в частта за разноските като бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение.

От заявителя няма постъпило становище по частната жалба.

Съдът след като се запозна със становището на частния жалбоподател, както и с делото на ЕРС, образувано като заповедно производство, приема за установено следното:

Ч.гр.д. № 481/2025 г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено на 1.10.2025 г. със заявител Етажна собственост, находяща се в гр.*****, ул.*****№***, вх.* и длъжник И. Т. Б. за следното задължение: 33,75 EUR (тридесет и три евро и 75 евроцента), представляващи главница - Управление на ЕС, ведно със законната лихва за период от 01.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 32,06 EUR (тридесет и два евро и 06 евроцента), представляващи главница - Поддръжка на ЕС, ведно със законната лихва за период от 01.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 56,24 EUR (петдесет и шест евро и 24 евроцента), представляващи главница Фонд ремонт, ведно със законната лихва за период от 01.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 122,71 EUR (сто двадесет и две евро и 71 евроцента), и за държавна такса в размер на 10,86 EUR (десет евро и 86 евроцента), произтичащо от взети решения на проведени събрания на Общо събрание на етажната собственост. Направени са искания за издаване на заповед за изпълнение, изпълнителен лист и присъждане на 1 разноски: ДТ в размер 21,25 лв. /10,86 евро/ и адвокатско възнаграждение в размер 240 лв.

/122,71 евро/.

Към заявлението са приложени протокол за проведено ОС на ЕС на 30.09.2024 г., договор за правна защита и съдействие, по който е вписано, че заявителят ЕС е заплатил в брой договореното възнаграждение в размер 240 лв. на Адвокатско дружество „В. и Г.“ за завеждане на гражданско производство и процесуално представителство срещу длъжник в етажната собственост.

Със заповед рег.№ 7/2.01.2026 г. ЕРС е разпоредил длъжникът Б. да заплати на кредитора ЕС сумите претендирани по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, както и направените в заповедното производство разноски - ДТ в размер 10,86 евро и адвокатско възнаграждение в размер 122,71 евро. Съобщението за връчване на издадената заповед за изпълнение е получено лично от длъжника Б. на 29.01.2026 г., а процесната частна жалба в частта за разноските е депозирана на 5.02.2026 г. в указания едноседмичен срок.

С частната жалба длъжникът е представил разписка за извършено на 2.10.2025 г. от него плащане чрез Изи пей в полза на Етажната собственост на сумата 285,40 лв. /145,92 евро/ за периода м.октомври 2024 г. – м.октомври 2025 г.

При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.413 ал.1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта на разноските, което е сторил длъжника с подаване на настоящата частна жалба. Принципите за дължимост и присъждане на разноски, които важат и за заповедното производство, са определени в чл.78 от ГПК, където в ал.2 е предвидено, че ако с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Т.е. за да не бъде осъждан ответника, в случая длъжника, следва да са налице кумулативно и двете предпоставки на чл.78 ал.2 от ГПК, а настоящият съд счита, че това не е така. Действително кредиторът ЕС е подал заявлението си по чл.410 от ГПК за събиране на сумата 122,05 евро на 1.10.2025 г., а съдът е издал заповедта за изпълнение на 2.01.2026 г., като междувременно на 2.10.2025 г. длъжникът е изплатил по-голяма от претендираната сума - 145,92 евро. Макар и извършено от длъжника плащане на задължението да е един ден след подаване на заявлението и преди издаване на заповедта, съдът счита, че същият е станал причина за завеждане на производството.

Длъжникът не би бил причина за депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, ако беше платил задължението си преди 1.10.2025 г., а обстоятелството, че е сторил това преди издаване на заповедта за изпълнение не води до извода, че не е станал причина за завеждане на делото. Дори да се приеме, че с плащането длъжникът е признал задължението по заявлението по чл.410 от ГПК, то след като същото е направено след завеждане на делото, следва да се приеме, че не са налице кумулативните предпоставки на чл.78 ал.2 от ГПК, които освобождават длъжника от отговорността за разноски и той ги дължи. В процесния случай длъжникът би следвало да се възползва от възможността да депозира възражение по чл.414 от ГПК, каквото той е направил, но не и да счита, че не дължи разноски в заповедното производство.

Относно възражението за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, въззивният съд, навира, че следва да бъде уважено като основателно, а присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено. При интерес в размер 238,70 лв., съгласно разпоредбите на чл.7 ал.7 вр. чл.7 ал.2 т.1 от НВАР адвокатското възнаграждение на пълномощника на заявителя следва да е в размер 400 лв. В случая заявителят, видно от договора за правна защита и съдействие е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 240 2 лв., но този размер съдът намира за прекомерен, тъй като не е налице фактическа и правна сложност на настоящото заповедно производство, за да бъде присъден размер на адвокатско възнаграждение, който е равен на размера на защитавания интерес. Поради това на основание чл.78 ал.5 от ГПК размерът на адвокатското възнаграждение на пълномощника на заявителя следва да бъде намален на 100 лв. /51,13 евро/.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на И. Т. Б., ЕГН ********** от гр.******, длъжник по ч.гр.д.№ 481/2025 г. по описа на ЕРС да бъде отменена издадената по делото заповед за изпълнение рег.№ 7/2.01.2026 г. в частта за разноските.

ИЗМЕНЯ заповед за изпълнение рег.№ 7/2.01.2026 г., издадена по ч.гр.д.№ 481/2025 г. по описа на ЕРС в частта за разноските, присъдени в полза на заявителя Етажна собственост, находяща се в гр.*****, ул.*****№***, вх.* като НАМАЛЯ размера на адвокатското възнаграждение от 122,71 евро на 51,13 евро.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3