Решение № 253 от 10.03.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3406/2024
- Вид
- Решение № 253
- Подписан
- 10.03.2025
- В сила
- 10.03.2025
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Мария Ангелова Ненова, Иван Александров Анастасов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 253 гр. Пловдив, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно гражданско дело № 20245300503406 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Електроразпределение Юг“ ЕАД чрез пълномощника му юрисконсулт И. Д. против Решение № 3841 от 30.09.2024 г., постановено по гр.д. № 16834/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV гр.с. в частта, която е признато за установено в отношенията между страните, че Д. П. Х., ЕГН ********** не дължи на „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК ***** сумата от 387,39 лева, начислена по едностранна корекция на сметка за електрическа енергия за периода от 22.08.2022 г. до 20.09.2022 г., за електромер № *****, за обект с ИТН *****, находящ се в с. *****, за която сума е издадена фактура № 8284704936/07.11.2022 г.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение и постановяване на същото при неправилно възприемане на фактическата обстановка, като правните изводи на съда не съответстват на закона и на задължителната съдебна практика.
Поддържа се, че от всички приети по делото доказателства е безспорно установено, че процесната електрическа енергия е правилно начислена и остойностена, като са спазени всички изисквания на ПИКЕЕ. В тази връзка е направено позоваване на свидетелските показания, на съставения констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, както и на заключението на съдебно-техническата експертиза, 1 според което правилно е избрана и приложена хипотезата на чл. 52, ал. 1 от ПИКЕЕ. Не се споделя изводът на съда, че за периода от 22.08.2022 г. до 03.09.2022 г. исковата претенция е основателна поради наличие на данни за реално потребление. Изтъква се, че тези данни са извлечени на един по-късен етап, като към датата на ежемесечния отчет дисплеят на електромера е бил тъмен и не е било възможно да се получат данни за реалната консумация. В подкрепа на това се сочат данните в издадените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД фактури, според които след 22.08.2022 г. отчетената и фактурирана електрическа енергия е 0 kWh. Твърди се също така, че „Електроразпределение Юг“ ЕАД няма как да използва други методи за изчисление освен нормативно определените методи при неизмерване, непълно и/или неточно измерване, нито има възможност да фактурира енергия по битови цени. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло с присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. П. Х. чрез пълномощника му адвокат И. П., с която се оспорва като неоснователна въззивната жалба. Намира се първоинстанционното решение за правилно, обосновано, постановено при пълнота на доказателствата и съответстващо на материалния закон. Поддържа се, че съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза за периода от 22.08.2022 г. до 03.09.2022 г. е налице измерване на електрическа енергията, съответно тази електрическа енергия е неоснователно начислена от въззивника, а съгласно чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ преизчислението следва да бъде за по-краткия период между периода на последното отчитане или от датата на неточното измерване. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната част.
Съдът като разгледа въззивната жалба в рамките на наведените основания, съобрази доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок срещу подлежащ на обжалване акт от страна, останала недоволна от съдебния акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Производството по делото е образувано по иск на Д. П. Х. против „Електроразпределение Юг“ ЕАД за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 803,51 лева, представляваща цена за доставена електрическа енергия за периода от 22.08.2022 г. до 20.09.2022 г., начислена вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количествата електрическа енергия за електромер № ***** за обект с ИТН *****, находящ се в с. *****, за която е издадена фактура № 8284704936/07.11.2022 г. Изложени са твърдения на първо място, че ответникът е електроразпределително дружество и няма правомощия да доставя електроенергия и да начислява дължими суми за 2 доставката й, а на следващо място – че са допуснати съществени нарушения при съставяне на констативния протокол, свързани с реквизитите на протокола, измерване на електромера, въздействие върху същия и уведомяване за извършената проверка.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Електроразпределение Юг“ ЕАД оспорва иска, като твърди, че допълнително начисленото количество електрическа енергия е в резултат от дефектирал електромер, а основанието за това са ЗЕ и ПИКЕЕ.
По фактите страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект, представляващ жилищна сграда, находяща се в с. *****, с ИТН *****.
На 20.09.2022 г. от представители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е извършена техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване на обект: жилищна сграда, находяща се в с. *****, ул. „*****, ИТН *****, при която е установено, че електромер с фабричен № ***** не отчита електрическата енергия, която консумира клиентът поради тъмен дисплей, поради което е демонтиран и е монтиран нов електромер с фабричен № *****, за което е съставен Протокол № 646745/20.09.2022 г.
От ответното дружество е издадена фактура № 8284704936/07.11.2022 г. на стойност 803,51 лева, представляваща дължима сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромер № ***** за периода от 22.08.2022 г. до 20.09.2022 г.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза процесният електромер с фабричен № *****, монтиран обект с ИТН *****, е отчел електрическа енергия през периода от 22.08.2022 г. до 03.09.2022 г. в размер на 593 kWh, от които 404 kWh дневна и 189 kWh нощна тарифа, която не е фактурирана. През този период електромерът е извършвал реален отчет, като за периода от 03.09.2022 г. до 20.09.2022 г. е престанал да отчита реално потребената електрическа енергия. Ответното дружество правилно е приложило методиката по чл. 52, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 39, ал.
5, т. 6 от ПИКЕЕ, като е изчислило размера на общата електрическа енергия за доначисляване в размер на 1 230 kWh, от които 637 kWh, представляващи неотчетеното количество електрическа енергия за периода от 03.09.2022 г. до 20.09.2022 г., средноаритметично с данните за отчетено потребление на електрическа енергия за аналогичен период през 2021 г., и 593 kWh, представляващи отчетената от електромера електрическа енергия за периода от 22.08.2022 г. до 03.09.2022 г. Сумата за доначисляване е 803,50 лв. с ДДС – 1 230 kWh х 0,653256 лв./kWh.
Съгласно приетото по делото допълнително заключение на съдебнотехническата експертиза нетаксуваната електрическа енергия по процесния електромер за периода от 22.08.2022 г. до 03.09.2022 г. в размер на 593 kWh е на обща стойност от 127,16 лева с ДДС.
3
По делото е прието и заключение на съдебно-техническа експертиза, според което в ИТН ***** по търговски електромер се отчита електропотреблението на сграда с кадастрален идентификатор № *****.31.*****.1 и административен адрес: село *****, ул. „*****.
Свидетелят Д. С. Ш., намиращ се в служебни отношения с електроразпределителното дружество, установява, че на 20.09.2022 г. е извършил проверка на електромера, монтиран в обекта на ищеца, намиращ се в електромерно табло, извън проверявания имот. Посоченият в протокола административен адрес бил взет от данни от вътрешната система на дружеството. Проверката била извършена в присъствие на свидетел, който подписал констативния протокол. При проверката било установено, че дисплеят на процесния електромер е тъмен и не визуализира никакви данни, поради което бил подменен с нов. Установено било също така, че електромерът е с правилна схема на свързване, като по самото табло не били установени нарушени пломби, както и следи от натиск или увреждане.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по същество правилно.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на стойността на електрическа енергия, чието количество е преизчислено поради установено неточно измерване. В тежест на ответното дружество, сега въззивник, е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на отричаното от ищеца вземане, в т.ч. наличието на нормативно установено основание за преизчисляване на количеството електрическа енергия.
По делото не е спорно, че именно ответното дружество е материалноправно легитимирано да отговоря по предявения иск с оглед разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, както и че през периода от 03.09.2022 г. до 20.09.2022 г. процесният електромер е бил технически неизправен, поради което не е отчитал потребеното от обекта на ищеца количество електрическа енергия, за което е съставен констативен протокол по смисъла на чл. 49, ал. 1 от ПИКЕЕ.
Спорът по делото, очертан от оплакванията във въззивната жалба, касае преизчисляването на количеството електрическа енергия за тази част от отчетния период, през която е извършено реално отчитане потребеното количество.
Няма спор, а и се установява от приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, че през част от процесния период, а именно от 22.08.2022 г. до 03.09.2022 г. монтираният в обекта електромер е отчитал надлежно потребеното количество електроенергия. За остатъка от отчетния период – от 03.09.2022 г. до 20.09.2022 г., по делото е категорично установено, че електромерът е бил технически неизправен, като от 03.09.2022 г. е бил 4 състояние на пълно неотчитане на реално потребяваната електрическа енергия.
В такъв случай и доколкото по делото не се твърди, нито се установява външна намеса при проверка или отчет, съгласно чл. 52, ал. 1 от ПИКЕЕ (обн., Д В , бр. 35/2019 г.) преминалото количество електрическа енергия се изчислява по приоритетен ред, както следва: 1. по реда на чл. 39, ал. 4 и 5 от ПИКЕЕ; 2. средноаритметичното количество от потребената електрическа енергия от клиента за предходен отчетен период и потребената електрическа енергия от клиента за аналогичен отчетен период от предходната година; 3. на база на отчетния период, следващ подмяната на повреденото средство за търговско измерване, при невъзможност за преизчисляване по т. 1.
Преизчисляването по смисъла на цитираната разпоредба се извършва единствено при техническа неизправност на електромера, при която използваната електрическа енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени, т.е. необходимостта от корекция на количеството потребена електроенергия възниква само при липса на възможност за реалното й отчитане. По аргумент от противното – при надлежно измерване на потребената електроенергия няма основание същата да бъде преизчислявана. В случая при отчетена електрическа енергия за периода от 22.08.2022 г. до 03.09.2022 г. в размер на 593 kWh, електроразпределителното дружество не е имало основание да извършва преизчисляване на количеството потребена електроенергия. Такова е следвало да бъде извършено само за периода, през който реално измерване не е извършвано, макар и този период да не съвпада с отчетния. Не съществува пречка, нито методиката, регламентирана в чл. 51, ал. 1, т. 2 от ПИКЕЕ, забранява преизчисляване да се извърши за по-кратък от отчетния период, като аналогичния отчетен период от предходната година се приравни на съответния период без измерване, така както това е онагледено от вещото лице в заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорена от страните.
Разпечатката съдържа 34 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d316502b-be9c-4973-90a5-407fa2e00797