Решение № 5755 от 11.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5755 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Албена Александрова

Виолета Йовчева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20261100501026 по описа за 2026 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба на ответника Ю. А. Т. от град София срещу решение № 17422 от 29.09.2025 г. на СРС, ГО, 76-ти състав по гр.д.№ 3068/2025 г. с обжалваем интерес от 269,25 лева относно главниците и от 53,33 лева относно лихвата за забава при плащането на главницата за цената на доставената топлинна енергия.

Въззивникът оспорва осъждането му за суми от главници, като включени в исковата молба на „ Топлофикация София “, за които е издадена фактура № 1202215281/ 28.03.2023 г., в общ размер на 269,25 лева , заплатени от него с платежно нареждане от „Банка ДСК“ на 10.05.2023 г., поради възприемането на неточно изготвено заключение по съдебно – счетоводна експертиза. Оспорва осъждането му за лихва в размер на 53,33 лева върху неправилно признания дълг .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК насрещната страна „ Топлофикация 1

София“ ЕАД, град София отговаря чрез пълномощника – юрисконсулт Н.П., че жалбата е неоснователна .

Третото лице – помагач „ Далсия“ ООД, град София не изразява становище по основателността на въззивната жалба на ответника.

Обжалваното отчасти решение е произнесено по искова молба с вх. № 17556/20.01.2025 г. ( по регистратурата на СРС ) на „ Топлофикация София“ ЕАД , с която са уважени предявените срещу Ю. А. Т. по реда на член 422 от ГПК искове за установяване съществуването на : парично вземане в размер на 266,97 лева като част от главница в общ размер на 1 515,77 лева - неплатена цена на доставена в два подпериода : 1.10.2021 г. – 31.12.2021 г. и 1.02.2022 г.

– 30.04.2023 г. в собствения на ответника топлоснабден имот – апартамент в град София, ЖК ****, топлинна енергия; парично вземане в размер на 2,28 лева като част от главница в общ размер от 15,58 лева – неплатена цена за извършване на услугата за дялово разпределение в два подпериода 1.09.2021 г.

– 30.09.2021 г. и 1.05.2022 г. – 1.10.2022 г. и парично вземане в размер 53,33 лева като част от обезщетение за забава в размер на законната лихва от 411,30 лева - за забава в периода 18.03.2022 г. – 10.05.2023 г., допусната при плащането на главницата за доставена в месец януари 2022 г. топлинна енергия и за забава в периода 16.12.2021 г. – 4.10.2024 г. при плащането на заявената с иска главница . Твърденията на ищеца са за това, че ответникът като собственик е потребител на топлинна енергия за битови нужди; между страните има уредено от ОУ, одобрени в 2016 г. , облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия , вземанията срещу него като длъжник на цената на доставената топлинна енергия и услугата за отчет на уредите за измерване и дялово разпределение са възникнали и съществуват в посочените размери и за тях има издадена въз основа на заявление от 15.10.2024 г. заповед № 33602 от 26.10.2024 г. по ч.гр.д.№ 61160/2024 г. по описа на СРС, срещу която длъжникът подал срочно възражение .

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил съществуването на част от заявените с исковата молба вземания за главници като погасени чрез плащане, в т.ч. на сумата от 269,25 лева на дата 10.05.2023 г. по фактура №1202215281/28.02.2023 година. Оспорил дължимостта на претендираното обезщетение за забава за така платените задължения.

СРС е приел, че претендираните с исковете вземания са възникнали и 2 съществуват в размери, посочени в заключението на назначената съдебносчетоводна експертиза . Възражението на ответника преценил за неоснователно, тъй като с част от плащанията са погасени вземания , които не са предмет на исковата молба, а друга част от плащанията е приспадната и отчетена от ищеца при формиране на претенцията.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в отговора, изразеното в откритото съдебно заседание от въззиваемото дружество писмено становище и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо, неправилно в една част и правилно в останалата част.

В платежното нареждане от 10.05.2023 г. въззивникът – ответник посочил като основание на плащането в размер на 390,61 лева три на брой фактури : фактура 1501901812/ 01.2023 г., фактура № 1202215281/ 02.2023 г. и фактура 1501951395 / 02.2023 г. Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, дружеството не е издавало счетоводни документи за задължения на ответника по партидата на процесния имот . във формата на две от фактурите - фактура 1501901812 от 01.2023 г. и фактура 1501951395 от 02.2023 г. Предмет на фактура № 1202215281/ 02.2023 г. са вземания на „ Топлофикация София “ за цената на доставена в процесния топлоснабден имот в месец февруари 2023 г. топлинна енергия, в размер на 266,97 лева с вкл.

ДДС и за цената на услугата – дялово разпределение за същия месец в размер на 2,28 лева , с вкл. ДДС . Първото вземане е предмет на иска по член 422 от ГПК. Включено е в претендираната главница по член 153,ал.1 от ЗЕ на обща стойност от 1 528,47 лева и съдебно установената ( според диспозитива за уважаване на иска ) главница на обща стойност от 1 515,77 лева . Но второто вземане не е предмет на иска по член 422 от ГПК, тъй като претендираната цена на услугата – отчитане на уреди и дялово разпределение - в общ размер от 15,58 лева е за предходен период с край - 1.10.2022 г. Видно от заключението на ССЕ дружеството е отнесло внесената сума в погашение на задължения - за главница за цената на топлинната енергия, доставена в м.01.2022 г. и лихви за забава при плащането на тази главница , изтекли в и извън исковия период .

В съгласие с приложимото правило на член 33,ал.6 от одобрените в 2016 година ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 3

„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, при наличие на повече от две задължения и недостатъчност на изпълнението , клиентът може да заяви кое от тях погасява. Ако не стори това, погасява се най – обременителното, а при еднакво обременителни – най – старото, а при едновременно възникване – по съразмерност. Несъмнено ответникът е имал към 10.05.2023 г., видно от заключението по ССЕ – таблица № 2 , няколко неплатени задължения като собственик на топлоснабдения имот и при заявена воля за погасяване на конкретни задължения ( фактурираните на дата 28.02.2023 г.), ищецът не е имал възможност да отнесе платеното в погашение на различни от посочените задължения.

Съгласно заявената от ответника воля плащането, извършено на основание посочената фактура № 1202215281/28.02.2023 г., има погасителен ефект относно претендираното с иска вземане за цената на доставена в процесния топлоснабден имот в месец февруари 2023 г. топлинна енергия, с вкл. ДДС , в размер на 266,97 лева . Следователно въззивната жалба срещу тази част от решението е основателна и налага отмяна на решението в частта за установяване съществуването на това вземане като част от главницата за горницата над 1 248,80 лева до 1 515,77 лева и отхвърляне на иска за тази горница ( изразена в евро – над 638,50 евро до 775 евро ).

Съгласно заявената от ответника воля плащането, извършено на основание фактура № 1202215281/28.02.2023 г. има погасителен ефект за вземането от главница за цената на услугата за отчет на уредите за измерване и дялово разпределение за месец февруари 2023 г., което не е предмет на иска и няма погасителен ефект за частта от 2,28 лева от главницата в общ размер от 15,58 лева. Следователно въззивната жалба срещу тази част от решението е неоснователна и налага потвърждаване на решението в частта за установяване съществуване на главницата с посоченото основание за горницата над 13,30 лева до 15,58 лева .

С оглед установеното погасяване на дата 10.05.2023 г. на спорното вземане от главница по член 153,ал.1 от ЗЕ от 266,97 лева, дължима е с оглед забавата , считана от 15.04.2023 г. съгласно член 33,ал.1 във връзка с член 32,ал.2 от ОУ , само изтеклата между 15.04.2023 г. и 10.05.2023 г. законна лихва . Изчислена от въззивния съд ( с лихвен калкулатор ), тя се равнява на 2,20 лева. Следователно въззивната жалба срещу тази част от решението е 4 основателна в една част и неоснователна в останалата част и налага потвърждаване на решението за уважаване на иска по член 422 от ГПК за мораторната лихва за горницата над 357,97 лева до 360,17 лева и отмяна на решението в частта на уважаване на иска за горницата над 360,17 лева до 411,30 лева, равняваща се 51,13 лева или 26,14 евро и отхвърлянето му в същата част.

С оглед промяната в изхода от спора въззиваемият – ищец има право на разноски на основание член 78,ал.1 от ГПК за исковото и заповедното производства ( от приетите в решението размери от : 571,79 лева и 89,35 лева ) по съразмерност : 472,09 лева, по – малко от присъдените 564,53 лева и 73,77 лева , по –малко от присъдените 88,19 лева . На въззивника – ответник, който не е поискал разноски за нито едно от производствата, СГС не присъжда разноски. На въззиваемия СГС присъжда разноски по член 78,ал.8 от ГПК по съразмерност от определеното за защитата му в това производство възнаграждение от 25,56 евро ( с оглед подаването на кратък отговор на въззивната жалба и молба за даване ход на делото , без явяване в о.с.з. ) , равняващи се на 4,23 евро .

Така мотивиран, СГС

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 17422 от 29.09.2025 г. на СРС, ГО, 76-ти състав по гр.д.№ 3068/2025 г. в частта, в която е признато за установено по реда на член 422 от ГПК , че Ю. А. Т. от град София дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на горницата над 1 248,80 лева до 1 515,77 лева – главница за доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - апартамент в град София, ЖК **** за 1.10.2021 г. – 31.12.2021 г. и 1.02.2022 г. – 30.04.2023 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ю. А. Т. от град София за установяване, че Ю. А. Т. от град София дължи на „Топлофикация София“ ЕАД главница в размера на горницата над 638,50 евро до 775 евро (над 1 248,80 лева до 1 515,77 лева ),равняваща се на 136,50 евро - неплатена цена на доставена в посочения имот в месец февруари 2023 г.

5 топлинна енергия .

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която е признато за установено по реда на член 422 от ГПК , че Ю. А. Т. от град София дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на горницата над 13,30 лева до 15,58 лева, съставляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за следните периоди : 1.09.2021 г. – 30.09. 2021 г. и 1.05.2022 г.

– 1.10.2022 г.

ОТМЕНЯ решението в частта, с която е признато за установено по реда на член 422 от ГПК, че Ю. А. Т. от град София дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на горницата над 360,17 лева до 411,30 лева – сбор от лихва за забава в периода 18.03.2022 г. – 10.05.2023 г. върху платената със забава главница за месец януари 2022 г. и лихва върху неплатената главница за забава в периода 16.12.2021 г.- 4.10.2024 г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ю. А. Т. от град София за установяване, че Ю. А. Т. от град София дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на горницата над 184,15 евро до 210,29 евро ( над 360,17 лева до 411,30 лева), равняваща се на 26,14 евро ( или 51,13 лева ) – лихва за забава при плащането на главницата от 266,97 лева – цена на доставената топлинна енергия за месец февруари 2023 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е признато за установено по реда на член 422 от ГПК, че Ю. А. Т. от град София дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 360,17 лева, съставляваща лихва за забава, считана от 18.03.2022 г. до 10.05.2023 г. при плащането на главницата за месец януари 2022 г. и лихва върху присъдената главница за периода 16.12.2021 г. – 4.10.2024 г.

ОТМЕНЯ решението в частта , с която Ю. А. Т. от град София е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски за исковото производство пред СРС в размер на горницата над 472,09 лева до 564,53 лева и за заповедното производство в размер на горницата над 73,77 лева до 88,19 лева и ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която Ю. А. Т. от град София е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД разноски за двете производства до размерите от 472,09 лева и 73,77 лева .

Разпечатката съдържа 38 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d3163d34-d6e4-4454-9576-5e86351ccbec