Решение № 3932 от 30.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3932 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря ВАНЕСА АС. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110211554 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал.8 от ЗДвП, вр. чл.59, ал.1 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, общ. Столична, п.к. ***, ул. „***“ №16, представлявано от управителя Л.Ц.Н., действаща чрез пълномощника си адв. Р. П. Р. от АК- Благоевград срещу електронен фиш (ЕФ) № *** на Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал.

3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с твърдения за съществено нарушаване на процесуалните правила, накърняване на правото на защита на жалбоподателя и допуснато противоречие с общностното право. Поддържа се на първо място, че обжалваният ЕФ е издаден и връчен след изтичане на срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложим на осн. чл.11 ЗАНН, съгласно Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС.

На второ място се претендира, че е опорочена процедурата по ангажиране отговорността на дружеството-жалбоподател, предвид липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП към твърдяната дата на деянието. Твърди се, че с издаването на ЕФ, вместо да приложи общите правила за развиване на административнонаказателното производство, наказващият орган е лишил жалбоподателя от правото му на възражения, както и от възможността му да ангажира 1 доказателства извън съдебното производство, с което било нарушено правото му на защита.

Поддържа се, че са допуснати нарушения и при прилагането на правото на Европейския съюз – Решение по дело С-61/23 на СЕС и чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г., по отношение на изискването за съразмерност, спазването на което се счита, че не може да бъде преценено доколкото в обжалвания ЕФ не се съдържа информация за дължимия, но незаплатен размер на пътната такса или поне тол сегмент, за който се дължи, както и за другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

По тези съображения се моли за отмяна на атакувания електронен фиш.

Претендира се присъждане на сторените в хода на производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се представлява от адв.

Р., който поддържа подадената жалба и изложените в нея възражения. Поддържа и възражението за издаване на обжалвания ЕФ след изтичане на предвидената давност в разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 НК, вр. чл.11 ЗАНН. Представя списък за разноски.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, считайки я за неоснователна и недоказана.

Поддържа, че обжалваният ЕФ е правилен и законосъобразен, счита, че отговаря на всички законови изисквания, че съдържа изискуемите реквизити и е издаден по утвърдения образец от оправомощен орган. Възражението за погасена по давност възможност за търсене на административнонаказателна отговорност на дружествотожалбоподател счита за неоснователно, поддържайки, че в случая е приложима абсолютната давност, предвидена в НК. Нарушението счита, че е доказано. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.03.2022 г. в 10:18 часа, пътно превозно средство, представляващо специален автомобил „***“, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 33000 кг., брой оси 4, екологична категория Евро 4, без ремарке, в община Столична, се движил по път А-6, като при пътния участък на км. 50+427, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе ППС се е движило по него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 10181, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и притежатели на ППС, вследствие на което било установено, че собственик и ползвател на заснетото 2 превозно средство е „***“ ООД с ЕИК ***. Поради това, на 25.10.2024 г. на юридическото лице бил съставен процесният електронен фиш № ***, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени от страните, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението DA16A687AF2C2A3CE053031F160A4894, ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението.

Видно от изготвения доклад, плащане за движение по път, за който се събират съответните такси, не е постъпило. Поради какви обстоятелства такса не е заплатена, е вън от обективната съставомерност на нарушението, с което е и осъществен съставът на вмененото нарушение.

След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в своята съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по делото. Приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради което им дава вяра.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл.189, ал.8 ЗДвП и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна, при споделяне на преимуществената част от посочените в нея възражения.

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, 3 посочени в жалбата.

Административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.

102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б, извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената в чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция за юридически лица.

Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал (представени на л. 26-29 по делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба:

„Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.

В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса п о чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Според чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категория по чл. 10б от ЗДвП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗДвП, се наказва с глоба в размер на 2 500 лева, като глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има такъв, а ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

В настоящия случай, на база събраната доказателствена съвкупност се установи, че на 03.03.2022 г. в 10:18 часа, пътно превозно средство, представляващо специален автомобил „***“, с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 33000 кг., брой оси 4, екологична категория Евро 4, без ремарке, в община Столична, се движил по път А-6, като при пътния участък на км. 50+427, с посока нарастващ километър, а този път е включен в обхвата на националната платена пътна мрежа, като част от Северна скоростна тангента.

От снимките, генерирани посредством устройство № 10181, представляващо 4 елемент от електронната система за събиране на пътни такси, както и от справката за нарушения, обективно се установява, че горепосоченото пътно превозно средство се е движило в рамките на процесния пътен участък, без да е била заплатена, дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, като в ЕФ не е посочен размерът на дължимата и незаплатена пътна такса.

Бидейки наясно с противоречивата съдебна практика по този въпрос, според настоящия съдебен състав обаче не е съобразен редът за санкциониране на нарушителя за нарушение от посочения вид, поради следните съображения:

Настоящият съдебен състав приема, че за така вмененото на жалбоподателя нарушение АПИ не разполагала с процесуална възможност да издава електронни фишове към датата на деянието и да се отклонява от общия ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на субектите, предвиден в ЗДвП, респективно в ЗАНН – чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Следва да се отбележи, че процедурата за санкциониране на нарушенията на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена в чл. 189е, ал. 1 и сл. от същия закон, като последната повелява съставянето на актове за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в да се осъществява от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 – 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност, като ал. 12 на същия член предвижда и издаване на НП от председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ или оправомощени от него длъжностни лица. Отклонението от тази обща и развита в ЗАНН процедура по ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата е изрично предвидено в закон и само при нарочно очертана ясна възможност за нейното дерогиране е възможно този вид юридическа отговорност да се търси по друг ред, включително и облекчен такъв, чрез издаване на електронен фиш. Ката е издал процесния ЕФ, АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна /в тази насока Решение № 687 от 19.10.2022 г. на Административен Съд Хасково по к. а. н. д. № 758/2022 г., Решение №1267 от 10.04.2025 г. по КАНД №942/2025 г. XII-ти к.с-в по описа на АССГ/. В случая подобна облекчена процедура е визирана единствено в разпоредбата на чл.