Решение № 20826 от 15.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20826 гр. София, 15.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110121178 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано е по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. А. К., С. Д. К. и Л. Д. В. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 47809/2024 г. по описа на СРС, 33 състав.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение, както следва:

- срещу М. А. К. за 4/6 части от процесните задължения, а именно: цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 3602,99 BGN (три хиляди шестстотин и два лева и 99 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 07.08.2024г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 29.07.2024 г. в размер на 636,33 BGN (шестстотин тридесет и шест лева и 33 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 44,63 BGN (четиридесет и четири лева и 63 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 07.08.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 29.07.2024 г. в размер на 10,89 BGN (десет лева и 89 стотинки), държавна такса в размер на 85,90 BGN (осемдесет и пет лева и 90 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 33,33 BGN (тридесет и три лева и 33 стотинки);

- срещу С. Д. К. за 1/6 части от процесните задължения, а именно: цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 900,75 BGN (деветстотин лева и 75 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 07.08.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 29.07.2024 г. в размер на 159,08 BGN (сто петдесет и девет лева и 08 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. в 1 размер на 11,16 BGN (единадесет лева и 16 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 07.08.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 29.07.2024 г. в размер на 2,72 BGN (два лева и 72 стотинки), държавна такса в размер на 21,48 BGN (двадесет и един лева и 48 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 8,33 BGN (осем лева и 33 стотинки);

- срещу Л. Д. В. за 1/6 части от процесните задължения, а именно: цена на доставена от дружеството топлинна енергия от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 900,75 BGN (деветстотин лева и 75 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 07.08.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 29.07.2024 г. в размер на 159,08 BGN (сто петдесет и девет лева и 08 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. в размер на 11,16 BGN (единадесет лева и 16 стотинки), ведно със законна лихва за периода от 07.08.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 29.07.2024 г. в размер на 2,72 BGN (два лева и 72 стотинки), държавна такса в размер на 21,48 BGN (двадесет и един лева и 48 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на 8,33 BGN (осем лева и 33 стотинки).

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к.. №.

Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане така, както е установено в заповедното производство. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор ответниците оспорват наличието на облигационно отношение с ищеца, като сочат, че нямат качеството на потребители на топлинна енергия. Сочат, че от страна на ищеца не са представени доказателства, от които да се установява, че ответниците са собствениците или вещни ползватели на процесния имот. Намират, че посочените в договора за продажба на държавен недвижим имот от 1988 г. лица М. А. К. и Д С.ов К., които са закупили процесното жилище, не са индивидуализирани по никакъв начин, поради което намират, че документът е неотносим. Считат, че за да бъде ангажирана отговорността на наследниците на починало лице, следва да се установи, че същите са приели наследството, за което в случая нямало доказателства. В условията на евентуалност правят възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, претендирани за периода от м. 05.2021 г. до м. 08.2021 г. Правят възражение за недължимост на претендираните лихви за забава поради липса на настъпили предпоставки съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия. Възразяват и срещу претендираната сума за дялово разпределение, тъй като услугата се извършвала от трето за спора лице, поради което ищецът не е материално легитимиран да претендира сумата. Не оспорват твърдените количества на доставена топлинна енергия и тяхното остойностяване. Претендират разноски.

Третото лице – помагач ангажира становище за извършвано дялово разпределение в съответствие с действащата нормативна уредба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа 2 и правна страна следното:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Същите влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето, което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като действително ползва имота на възможните законови основания.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 29.07.2025 г. и обявен за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 02.10.2025 г., на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото обстоятелствата, че по всички въпроси, формулирани към съдебносчетоводната и съдебно-техническата експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и исканията за тяхното 3 допускане.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделения за безспорен факт за доказано.

От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че на 21.07.1988 г. лицата Д С.ов К. и М. А. К. са придобили собствеността върху процесния имот, а именно: апартамент № , находящ се в гр. София, ж.к. .Установява се освен това, че освен това от приетото удостоверение за наследници на лицето Д С.ов К., че същият е починал на 28.10.2016 г., като е оставил трима наследници по закон, а именно ответниците по делото – М. А.

К. – съпруга, която е другият купувач на имота, и две деца С. Д. К. и Л. Д. В. От изготвените справки за данни от НБД „Население“ се установява, че ответниците М.

А. К. и С. Д. К. са с регистрирани адреси, които съвпадат с процесния такъв, считано от 01.01.1980 г.

Процесният имот е придобит при действието на Семеен кодекс обн. Обн. ДВ. бр.

23 от 22.03.1968 г. – отменен, съгласно чл. 13, ал. 1 от който, недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството. Ето защо всеки от двамата съпрузи при прекратяване на имуществената общност е притежавал по ½ част от имота.

Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, децата на починалия наследяват по равни части, а съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН, съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Всеки от тримата наследници е населдил по 1/3 част от притежаваната от починалия съпруг част от имота. По делото не се установи след придобиването на имота, същият да е отчужден впоследствие. Ето защо може да се направи извод, че ответниците са собственици на имота в процесния период в посочените по-горе части, респ. потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката и следователно се намират в облигационно отношение с доставчика на тази услуга в сграда в режим на етажна собственост.

Като безспорни по делото са отделени обстоятелствата, че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ, съответстват на твърденията на ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен. Ето защо в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и ССчЕ.