Решение № 1026 от 09.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1026 гр. Пловдив, 09.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330100283 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Гаранционен фонд, против В. Х. О., ЕГН **********, с правно основание чл. 559, ал. 3 във с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховане.

В исковата молба се твърди, че на **** в Г., в гр. Е., по ул. Р., е настъпило ПТП по вина на ответника, който управлявал л. а. марка „Ф. П.“ с рег. № ****. Твърди се, че ответникът не осигурил необходимата дистанция спрямо пътната обстановка и ударил движещия се пред него и намаляващ скоростта л.а. „О. И.“, с рег. № ****, собственост на М.

Р., като му нанесъл щети – *** броня, теглително – прикачно устройство за ремарке, лайсна *** врата, І-line *** буфер, декоративни и конструктивни детайли.

Ответникът управлявал МПС, без да има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, като ищецът на основание чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ възстановил на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи обезщетение в размер на 19 019.35 лева (9 724.44 евро).

Националното бюро от своя страна било заплатило обезщетението на Националното бюро на Г. (Д. б., чрез банков превод на 18.12.2017 г., в общ размер на 9 366.99 евро, която включвала: 7879.70 евро – стойността на изплатеното обезщетение, 650.34 евро – разходи за външни услуги и 1136.95 евро – такса за обработка.

Обезщетението за имуществени вреди, изплатено от Гаранционен фонд на НББАЗ, на 26.01.2018 г., било в общ размер на 9724.44 евро, което включвало, освен изплатеното обезщетение от 7879.70 евро (формирано от стойността на изплатеното обезщетение от разходи за ремонт, обезценка, съгласно експертната оценка, обезщетение за пропуснати ползи, разноски, такса за в. л. в съдебното производство в Г., адвокатски хонорар за досъдебното производство в Г., адвокатски хонорар за съдебното производство, съгласно съдебното решение за определяне на разходите), 650.34 евро и 1136.95 евро, така и начислено ДДС върху сумата от 1787.29 евро (650.34 евро + 1136.95 евро).

1

Въпреки, че ответникът бил поканен да възстанови изплатената сума, до момента тя не била изпълнила задължението си. Моли за осъждане на ответника да заплати съответната сума, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното погасяване.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор.

На първо място излага съображения, че исковата молба е нередовна, тъй като липсва конкретно описание на механизма на ПТП – не била посочена скоростта на движение, не било посочено къде точно са се движили автомобилите, както и конкретната пътна обстановка, липсвало описание на щетите.

На следващо място оспорва предявения иск, както по основание, така и по размер.

Оспорва представения по делото Протокол за ПТП, съобщение за настъпило ПТП, тъй като същият бил представен в нечетливо копие, а и липсвал легален превод на български език. Оспорва твърденията, изложени в документа.

Оспорва механизма на ПТП, вредите и техния размер, както и причинно-следствената им връзка с настъпването на ПТП. Оспорва и представените съдебни решеиня за водените производства в гр. Е., Г., като счита, че решението и констатациите на немския съд не са задължителни за българския съд.

Оспорва, че процесното обезщетение е било изплатено на увреденото лице.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземането.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

По редовността:

Възражението на ответника е неоснователно. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, за спазването на които съдът следи служебно. Изложените от ищеца твърдения са достатъчни и ясни, за да се изясни спорът – посочен е размер на вземането, основание за начисляването му, начина на формиране на претендираната сума, вкл. за причинените щети и за начина на формиране на обезщетението за имуществени вреди. Твърденията касаят въпроси по същество.

По същество:

За основателност на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже настъпилото по вина на ответника ПТП, който е управлявал МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, причинените на увреденото МПС щети и техния размер, причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, заплащането на обезщетението от НББАЗ, размерът и извършването на разходи от НББАЗ във връзка с щетата, както и обстоятелството, че е възстановил сумата в посочения размер на НББАЗ.

Предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.

В тежест на ответника е да установи, че е имал валидна застраховка гражданска отговорност към датата на ПТП.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:

Видно от Уведомление за ПТП /л.205/ на **** г. 08:10 часа, в Г., гр. Е., Б., на ул. Р., изход автомагистрала **, е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което л. а. марка „Ф. П.“ с рег. № ****, управляван от В. А., поради неосигурена дистанция спрямо 2 пътната обстановка е ударил движещия се пред него лек автомобил л.а. „О. И.“, с рег. № ***, управляван от собственика му М. Р., като го ударил и му причинил имуществени вреди вследствие на удара.

На **** г. НББАЗ по банков път е превело на Д. Б. Г. К. /л.13-15/ сумата от 29 272.83 евро, с основание - четири щети, едната от които е процесната в размер на 9366.99 евро, с номер по регистъра на НББАЗ: ****.

На ***** г. Гаранционен фонд е превело по банков път на НББАЗ /л.12/ сумата от 9724.44 евро (19019.35 лева), с основание процесната щета ******* Националното бюро на Г. е изготвило подробни сметки за извършените разходи по щетата, като в сумата от 9724.44 евро се включва обезщетение - 7579.70 евро, разходи по щетата – 650.34 евро и 1136.95 евро - такса обработка (включително с начислено ДДС) 357.46 евро.

От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че с нареждане за превод от **** г., НББАЗ нарежда към ******* сумата от 29 272.83 евро, с основание – четири обезщетения по щети, едната от които е процесната в размер на 9366.99 евро, с номер по регистъра на НББАЗ: ***** Вещото лице установява, че изплатената сума от 9 366.99 евро включва претендираните от **** суми, както следва: 7879.70 евро – обезщетение, 650.34 евро – разходи по щетата, 1136.95 евро – такса за обработка. Вещото лице установява още, че Гаранционен фонд е изплатил по банков път на 26.01.2018 г. в полза на НББАЗ сумата от 19 019.35 лева, с основание: „получена претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ на ****, за изплатени имуществени вреди, вследствие на ПТП с виновно незастраховано МПС с рег. № **** и одобрение от УС, НББАЗ възстанови сумата от 9366.99 евро на 18.12.2017 г.“. Вещото лице установява също, че начинът на формиране на изплатената от ГФ към НББАЗ сума от 9724.44 евро, с левова равностойност 19 019.35 лева, по процесната щета, е формирана, както следва: 7579.70 евро – обезщетение, 650.34 евро – разходи по щетата, 1136.95 евро – такса за обработка и начислен ДДС за разходите по щетата и таксата за обработка – 357.46 евро.

От приетите по делото писмени доказателства – се установява, че компенсационният орган на Г. е изготвил подробни сметки в исканията си до НББАЗ, като сумата в общ размер на 9 366.99 евро е приета за възстановяване от НББАЗ на ********.

Видно от документите до НББАД, се установява, че претенцията е уредена по съдебен ред с решение от Областен съд Е., и се отнася до предявен иск от М. Р. срещу *******, за заплащане на обезщетение за щети на л.а. „О. И.“, с рег. № ******, вследствие на настъпилото ПТП от **** г. от В. А., който управлявал л.а. „Ф. П.“, с рег. № ****.

Установява се, че е заплатено от ****, сумата в общ размер на 9366.99 евро, формирана от определеното обезщетение от 7579.70 евро (формирано от стойността на изплатеното обезщетение от разходи за ремонт, обезценка, съгласно експертната оценка, обезщетение за пропуснати ползи, разноски, такса за вещо лице в съдебното производство в Г., адвокатски хонорар за досъдебното производство в Г., адвокатски хонорар за съдебното производство, съгласно съдебното решение за определяне на разходите), 650.34 евро (за адвокатски хонорар) и 1136.95 евро - такса за обработка /л.18-144/.

Останалите обстоятелства от фактическия състав на вземането се установяват от приложените по делото доказателства, а именно протокол за ПТП, справка от база данни на Гаранционен фонд, решение от Областен съд Е. и преводни нареждания. Безспорно от приложените по делото писмени доказателства се установява, че настъпилото ПТП е причинено от ответника, който при управление на лек автомобил е извършил нарушение на правилата за движение.

Вследствие на инцидента на лекия автомобил собственост на М. Р. са причинени 3 щети, които са в причинна връзка със самото ПТП и за тях е било определено и изплатено обезщетение. Установява се, че ответникът е управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност”, която би покрила причинените от него вреди на трети лица /л.8/.

Установява се плащането на сумите на немския орган и възстановяването им от страна на ищеца на НББАЗ.

Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, следва да се уреждат от правото на държавата, на чиято територия е настъпил деликта. Компенсационият орган на държавата-членка по местонастъпването на ПТП е самостоятелно отговорен за компенсирането на потърпевшата страна, като прилага правните норми на страната, на територията на която е възникнало застрахователното събитие при определяне на отговорностите и оценка на компенсациите. Подлежат на обезщетение, както изплатената сума на потърпевшата страна по ликвидиране на щетите, така и изплатените суми за външни услуги (хонорари за вещи лица, юристи и други), такси за обработка на претенциите или с други думи- сумите на всички разходи, направени от участващите в компенсацията страни – член 3 от Вътрешни правила на Съвета на бюрата.

В трайната си практика, ВКС (решение № 1/ 02.02.2011 г. на ВКС по търг. дело № 263/ 2010 г., II т.о.) приема, че при чуждестранен елемент в правоотношението (дължимо обезщетение на чуждестранно лице и поправяне на вредите в чужбина), размерът на обезщетението не може да се определи по средни пазарни цени в Б., защото това не би довело до пълното обезщетяване на вредите. Затова в случая не е меродавна стойността на ремонта според заключението на вещото лице по САТЕ по делото, а тази, определена от компенсационния орган в Г., отразена в приложените документи. Именно затова и самият законодател е предвидил, че националният компенсационен орган не прави преценка по същество - чл. 285, ал. 6 КЗ (отм.), а възстановява платената от чуждестранния такъв сума в пълен размер, наред с всички допълнителни и съпътстващи разноски и такси.

Ето защо, са налице предпоставките на чл. 559, ал. 3 във вр. с чл. 558, ал. 7 КЗ (чл.

288, ал. 12, във вр. с чл. 288а, ал. 3 КЗ (отм.), тъй като след изплащане на обезщетението, ищецът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното.

Предвид изложеното, съдът счита, че исковата претенция в общ размер на 19 019.35 лева (9724.44 евро), се явява доказана по основание и размер, и следва да бъде уважена изцяло, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца търсената сума, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване.

Възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно, поради следното: