Решение № 386 от 12.04.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Варна, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20233100502359 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 247 и 248 от ГПК.

Образувано е по:

1. Молба с вх. № 6554/13.03.2024 г. от Г. А. П. и П. В. П., чрез адв. М. Д., за изменение в частта за разноските на решение № 106/06.02.2024 г., постановено по в. гр. дело № 2359/2023 г. по описа на ВОС. Иска се да бъдат намалени поради прекомерност разноски за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на въззиваемите страни – П. В. П., Л. Й.

М. и Д. Д. Д. до размер от 2068,30 лева.

2. Молба с вх. № 6555/13.03.2024 г. от Г. А. П. и П. В. П., чрез адв. М. Д., в която се иска поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 106/06.02.2024 г., постановено по в. гр. дело № 2359/2023 г. по описа на ВОС, изразена в непосочване в диспозитива, че решението на ВРС е поправено с решение № 3077 от 19.09.2023 г.

В срока по чл. 247, ал. 2 и чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещните страни не са изразили становище по молбите.

За да се произнесе настоящият състав съобрази:

Молбите са допустими.

Производството е въззивно и е образувано по жалба на Г. А. П. и П. В. П. против решение № 2660 от 17.07.2023 г., постановено по гр.дело № 11 183/2022 г., с което съдът е отхвърлил исковите претенции на въззивниците, както следва: 1. Да се признае за установено по отношение на ответниците П. В. П., , Л. Й. М., Д. Д. Д., че ищците Г. А. П. и П. В. П. са собственици на реална част с площ от 493 кв. м. от ПИ с идентификатор №***** по КККР на гр. Варна, находящ се в СО „Манастирски рид, бялата чешма и дъбравата", целият с площ от 2002 кв. м., с трайно предназначение на територията - Урбанизирана и 1 начин на трайно ползване -за ниско застрояване (10м), на осн. чл. 79, ал.1 от ЗС 2. Да се признае за установено по отношение на ответниците П. В. П., Л. Й. М., Д. Д. Д. и Община Варна, че ищците са собственици на реална част с площ 116 кв. м. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, находящ се в СО „Манастирски рид, бялата чешма и дъбравата", целият с площ от 768 кв.м, с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване - второстепенна улица, на осн. чл. 79, ал.1 от ЗС.

С решение № 106/06.02.2024 г. ВОС е потвърдил решение № 2660 от 17.07.2023 г., постановено по гр. дело № 11 183/2022 г., по описа на ВРС, тридесети състав. Г. А. П. и П.

В. П. са осъдени да заплатят в полза на П. В. П., Л. Й. М. и Д. Д. Д., сумата от 3 250 лева, представляващи съдебно – деловодни разноски – адвокатски хонорар пред ВОС.

По молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК:

В чл. 78, ал. 5 ГПК е уредена възможността, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, насрещната страна да направи възражение за прекомерност, а съдът да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възражението трябва да бъде направено до края на устните състезания в съответната инстанция.

Претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение на въззивниците П. В. П., Л.

Й. М. и Д. Д. Д. те доказват с приложен на л. 41 по делото договор за правна защита и съдействие. В него тримата са се договорили за общата им защита пред ВОС да бъде платено адвокатско възнаграждение в размер на 3 250 лева. Договорът е послужил и за разписка за страните по него.

В откритото по делото съдебно заседание въззивниците са възразили, че разноските за адвокатско възнаграждение са прекомерни в претендирания размер.

Възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява неоснователно.

В настоящия случай цената на иска за правото на собственост върху ПИ с идентификатор №****** е в размер на 12052.37 лева за процесните 493 кв. м., а тази по иска за реална част с площ от 116 кв. м. от ПИ с идентификатор *** е 2835,85 лева. При тези данни са приложими разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т.2 и т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , съгласно които минимално възнаграждение за този иск се явява 1 304.71 лева на ответник, или общата сума изчислена по Наредбата е в размер на 3 914.13 лева за тримата ответници и то само по отношение на единия иск. По отношение на втория иск сумата е в размер на 583.58 лева – минимален размер на възнаграждение за всеки един ответник. Общо договорената сума за процесуално представителство за тримата въззиваеми възлиза на 3 250 лева или далеч под сбора от минималните размери на всеки един от исковете. Следователно въззивния съд приема, че предвид наличието на два иска и трита въззиваеми, размера на така определения адвокатски хонорар не се явява прекомерен.

2

По молбата с правно основание чл. 247, ал. 1 от ГПК:

Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действителната воля на съда и тази, която е изразената в диспозитива на постановения съдебен акт. На поправка подлежи само очевидна фактическа грешка в постановения от съда диспозитив – актът, който се ползва със сила на присъдено нещо.

Видно от данните по делото решение № 2660 от 17.07.2023 г., постановено по гр.дело № 11 183/2022 г. на ВРС е поправено с решение № 3077 от 19.09.2023 г., което не е посочено в диспозитива на решението на ВОС. Този пропуск съставлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 от ГПК

Мотивиран от горното съдът,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл. 248 от ГПК решение № 106 от 06.02.2024 г., постановено по в. гр. дело № 2359/2023 г. по описа на ВОС в частта му относно разноските.

ДОПУСКА, на основание чл. 247 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 106/06.02.2024 г., постановено по в. гр. дело № 2359/2023 г. по описа на ВОС , като след „решение № 2660 от 17.07.2023 г. “ да се чете: „изменено с решение № 3077 от 19.09.2023 г.“.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3