Решение № 3 от 06.01.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Благоевград, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емилия Дончева при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Емилия Дончева Търговско дело № 20221200900099 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „Л.

С. Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. К., ул. „Д. № *, представлявано от П. Б. Ц.- управител, чрез адв. В. Н., адрес за призоваване: гр.

С., ул. „Л.“ *, ет. * против „М. Ф.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П. Т.“ № *, представлявано от М. С.- управител.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество „Л. С. Б.“ ЕООД извършва по занятие спедиция и превоз на товари, както и транспортно посредничество. Сочи се, че от месец април 2021 г. до месец юли 2021 г., по заявка на ответника, ищецът извършил транспортни услуги на обща стойност от 44 688,04 лева, за което са издадени 21 броя фактури за отделните превози.

Твърди се, че в периода от 09.07.2021 г. до 08.09.2021 г. от страна на ищцовото дружество периодично са изпращани покани за погасяване на сумите по фактурите, във формат на имейл кореспонденция между страните, но не е получаван никакъв отговор от ответната страна. Пояснява се, че на 05.10.2021 г. от ищцовото дружество била изпратена официална покана, с която се предоставя 7-дневен срок на ответното дружество за заплащане на дължимата сума в размер на 44 688,04 лв., респ. сключване на споразумение за разсрочено плащане на задължението. Сочи се, че на 06.10.2021 г. между страните е сключено 1 споразумение, с което ответникът признава изцяло основанието и размера на съществуващото задължение към ищеца, както и че ищецът надлежно е изпълнил всички свои задължения, произтичащи от сключените помежду им договори за вътрешни и трансгранични транспортни услуги. Със споразумението от 06.10.2021 г. било уговорено разсрочено плащане на задължението, както следва: първа вноска в размер на 7000,00 лв., платима до 30.10.2021 г.; втора вноска в размер на 7000,00 лв., платима до 30.11.2021 г.; трета вноска в размер на 7000,00 лв., платима до 30.12.2021 г.; четвърта вноска в размер на 7000,00 лв., платима до 30.01.2022 г.; пета вноска в размер на 7000,00 лв., платима до 28.02.2022 г.; шеста вноска в размер на 7000,00 лв., платима до 30.03.2022 г.; седма вноска в размер на 2688,04 лв., платима до 30.04.2022 г. Пояснява се, че в имейл кореспонденция от 29.10.2021 г. ответникът уведомил ищеца, че ще извърши първата вноска на 20.11.2021 г., за което ищцовото дружество отново дало отсрочка относно плащането на първата вноска.

Твърди се, че поради неплащане от страна на ответника, на 16.12.2021 г. ищецът предявил иск пред Районен съд - П. за заплащане на сумата от 14 000,00 лв., представляваща сбор от първите две вноски, който иск бил уважен.

Сочи се, че към настоящия момент е настъпил падежа и на останалите вноски, но ответникът продължава да не изпълнява поетите от него задължения по споразумението от 06.10.2021 г., като не е извършил нито едно плащане, с което ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 30 688,04 лв., представляваща непогасени задължения по споразумение от 06.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва твърденията, изложени в исковата молба.

Твърди се, че ответното дружество не дължи на ищеца претендираните суми- главница, лихва и разноски в посочените в исковата молба основание и размер.

Направено е възражение за нищожност на споразумението поради противоречието му със закона, добрите нрави, заобикалянето на закона, липса на основание. В условията на евентуалност е направено възражение за унищожаемост на споразумението на основание чл. 27 ЗЗД, като сключено при условията на грешка и крайна нужда. Твърди се, че при подписването на 2 споразумението управителят на ответното дружество бил с невярна представа за съдържанието на насрещните престации, като въз основа на тази погрешна представа е направено волеизявление за сключването му. Изтъква се, че е било несъзнавано несъответствие между волята и изявлението на ответника при сключване на споразумението.

В допълнителната искова молба ищецът оспорва възраженията на ответното дружество за нищожност и унищожаемост на споразумението, тъй като споразумението е сключено между търговци с опит и дългогодишна практика и същото преурежда начина на погасяване на едно задължение, което към датата на сключване на споразумението е, вече и изискуемо и изцяло признато от ответника.

Сочи се, че претенцията на ищеца произтича от неизпълнение на сключено споразумение по чл. 365 ЗЗД, с която спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Твърди се, че сключеното споразумение между страните има ясно формулирано основание, не противоречи на закона и не го заобикаля, не противоречи на добрите нрави, както и не е сключено при грешка или крайна нужда.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Между ищцовото дружество „Л. С. Б.“ ЕООД и ответното дружество „М.

Ф.“ ЕООД са съществували търговски отношения по неформални договори за транспорт, което се установява от приетите като доказателства по делото заверени копия на заявки за транспорт, заявки –договори и превозни документи. За извършените транспортни услуги ищцовото дружество е издало следните фактури: № 1000030415/23.04.2021 г. на стойност 5046,04 лв., № 1000030424/26.04.2021 г. на стойност 2280,00 лв., № 1000030454/03.05.2021 г. на стойност 1260,00 лв., № 1000030496/12.05.2021 г. на стойност 1620,00 лв., № 1000030532/19.05.2021 г. на стойност 1920,00 лв., № 1000030533/20.05.2021 г. на стойност 1680,00 лв., № 1000030554/25.05.2021 г. на стойност 3180,00 лв., № 1000030595/02.06.2021 г. на стойност 3180,00 лв., № 1000030602/03.06.2021 г. на стойност 576,00 лв., № 1000030636/10.06.2021 г. на стойност 1920,00 лв., № 1000030669/15.06.2021 г. на стойност 2088,00 лв., № 1000030696/22.06.2021 г. на стойност 2028,00 лв., № 1000030712/25.06.2021 г. на стойност 2220,00 лв., № 1000030754/02.07.2021 г. на стойност 2520,00 лв., № 1000030760/05.07.2021 г. на стойност 1560,00 лв., № 1000030787/09.07.2021 г. на стойност 2760,00 лв., № 1000030813/16.07.2021 г. на стойност 1620,00 лв., № 1000030842/21.07.2021 г. на 3 стойност 1470,00 лв., № 1000030862/26.07.2021 г. на стойност 1920,00 лв., № **********/28.07.2021 г. на стойност 1620,00 лв., № 1000030880/29.07.2021 г. на стойност 2220,00 лв.

От прието като доказателство по делото извлечение от счетоводните книги на ищцовото дружество се установява, че в счетоводството на дружеството са осчетоводени задължения на ответника в размер на 44688,04 лв.

На 06.10.2021 г. в гр. С. между ищцовото дружество „Л. С. Б.“ ЕООД, в качеството на кредитор и ответното дружество „М. Ф.“ ЕООД, в качеството на длъжник е подписано споразумение, с което длъжникът признава съществуването на задължение към кредитора по повод извършени от кредитора транспорти услуги на обща стойност 44 688,04 лв., представляваща сбор от 21 неплатени фактури за извършени транспортни услуги, както следва:

№

1000030415/23.04.2021 г. на стойност 5046,04 лв., № 1000030424/26.04.2021 г. на стойност 2280,00 лв., № 1000030454/03.05.2021 г. на стойност 1260,00 лв., № 1000030496/12.05.2021 г. на стойност 1620,00 лв., № 1000030532/19.05.2021 г. на стойност 1920,00 лв., № 1000030533/20.05.2021 г. на стойност 1680,00 лв., № 1000030554/25.05.2021 г. на стойност 3180,00 лв., № 1000030595/02.06.2021 г. на стойност 3180,00 лв., № 1000030602/03.06.2021 г. на стойност 576,00 лв., № 1000030636/10.06.2021 г. на стойност 1920,00 лв., № 1000030669/15.06.2021 г. на стойност 2088,00 лв., № 1000030696/22.06.2021 г. на стойност 2028,00 лв., № 1000030712/25.06.2021 г. на стойност 2220,00 лв., № 1000030754/02.07.2021 г. на стойност 2520,00 лв., № 1000030760/05.07.2021 г. на стойност 1560,00 лв., № 1000030787/09.07.2021 г. на стойност 2760,00 лв., № 1000030813/16.07.2021 г. на стойност 1620,00 лв., № 1000030842/21.07.2021 г. на стойност 1470,00 лв., № 1000030862/26.07.2021 г. на стойност 1920,00 лв., № **********/28.07.2021 г. на стойност 1620,00 лв., № 1000030880/29.07.2021 г. на стойност 2220,00 лв. С подписване на споразумението длъжникът заявява, че няма претенции към кредитора във връзка с извършените транспортни услуги, предмет на споразумението. Страните са постигнали споразумение на основание чл. 365 ЗЗД задължението в размер на 44688,04 лв. да бъде заплатено на вноски от длъжника, както следва: първа вноска в размер на 7000,00 лв., платима до 30.10.2021 г.; втора вноска в размер на 7000,00 лв., платима до 30.11.2021 г.; трета вноска в размер на 7000,00 лв., платима до 30.12.2021 г.; четвърта вноска в размер на 7000,00 лв., платима до 30.01.2022 г.; пета вноска в размер на 7000,00 лв., платима до 28.02.2022 г.; шеста вноска в размер на 7000,00 лв., платима до 30.03.2022 г.; седма вноска в размер на 2688,04 лв., платима до 30.04.2022 г.

4

При сключване на спогодбата от 06.10.2021 г. ответното дружество е представлявано от управителя М. С..

С решение № 94/15.04.2022 г., постановено по гр.д. № 1758/2021 г. по описа на РС-П., ответното дружество „М. Ф.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Л. С. Б.“ ЕООД сумата от 14000,00 лв., представляваща сбора от първите две вноски, всяка от по 7000,00 лв. и чийто падежи са настъпили на 30.10.2021 г. и на 30.11.2021 г., които вноски са дължими по писмено споразумение от 06.10.2021 г., сключено между „Л. С. Б.“ ЕООД и „М. Ф.“ ЕООД и касаещо стойността на транспортни услуги, предоставени от първото на последното, в периода април 2021 г. – юли 2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба в съда- 16.12.2021 г. до погасяването й и сумата от 1510,00 лв., разноски по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 365 ЗЗД вр. чл. 286 и сл. ТЗ.

Съгласно разпоредбата на чл. 365, ал. 1 ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Договорите имат сила на закон, за тези, които са ги сключили (чл. 20а, ал. 1 ЗЗД). Съдът е длъжен да се съобрази с договорката между страните, постигната чрез спогодба и да приеме, че отношенията между тях са такива, каквито те са уговорили, след като същите свободно са уредили изцяло или отчасти съществуващ помежду си спор, чрез взаимни отстъпки. При наличие на спогодба, съдът не може да преценя интереса на страните. Противното би било в противоречие със същността на договора за спогодба като способ за разрешаване на спорове, чрез взаимни компромиси. Законът предоставя на страните възможност - въз основа на направените взаимни отстъпки, те да могат да създават, изменят или погасяват всякакви правоотношения, включително и такива, които не са предмет на конкретния спор (в тази насока решение № 134/21.06.2019 г. по гр.д. № 4255/2018 г., ВКС, III г.о.).

Претенцията на ищеца „Л. С. Б.“ ЕООД е основана на твърдение за изискуеми парични задължения на ответното дружество „М. Ф.“ ЕООД, произтичащи от сключеното между тях споразумение от 06.10.2021 г. за разсрочване на задължения, произтичащи от извършени транспортни услуги. Въз основа на съдържанието на процесното споразумение съдът приема, че същото представлява договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, с който страните 5 прекратяват съществуващ между тях спор относно съществуването на описаните в него парични договорни задължения, като чрез взаимни отстъпки са постигнали съгласие относно размера на задълженията за извършени транспортни услуги и са договорили нов падеж за изпълнение на задълженията.