Решение № 1293 от 01.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1293 гр. София, 01.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000501183 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 266979 от 16.12.2021г., поправено с решение №261124 от 28.03.2022г., постановени по гр.д. №12886/2017г., Софийски градски съд, I ГО, 4 състав е осъдил ЗД „ЛЕВ ИНС” АД да заплати сумата 84 000 лв. на Ф. С. М., както и по 105 000 лв. на Ф. С. М. в качеството на законен представител на Д. С. А. и на Д. А. Г., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 08.01.2016г., на път I5, на км. 374+400, в землището на с. Първица, общ. Кирково, обл. Кърджали, причинено виновно от З. А. И., при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № *******, която на платно за движение с две пътни ленти, в посока от ГКПП „Маказа“ към гр. Кърджали, нарушила правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като управлявала л.а. с превишена скорост 108.12км/ч при разрешена 90км/ч, и чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като навлязла в лентата за насрещно движение, при което реализирала удар с насрещно движещия се л.а. марка „Пежо 306“, peг. № *******, управляван от М. Ф. А., в който пътувал като пътник С. С. А., и в условията на независимо съпричиняване с М. Ф. А., по непредпазливост причинила смъртта на С. С. А., за което е постановена Присъда по НОХД № 183/2018 на Кърджалийския ОС, влязла в сила на 30.01.2020г., чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „ЛЕВ ИНС” АД, със застрахователна полица № BG/22/115001996423 валидна от 03.08.2015г. до 13.08.2015г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 10.01.2016г. - датата на деликта до окончателното им изплащане, като е отхвърлил иска на Ф. С. М. за сумата 36 000 лв., която е горница над присъдените 84 000лв. до определения размер от 120 000 лв., поради установеното съпричиняване, а за горницата от 130 000лв. до пълния предявен размер от 250 000 лв., като неоснователен, както и исковете на Ф. С. М. в качеството на законен представител на Д. С. А. и на Д. А. Г. за всеки за сумата 45000 лв., която е горница над присъдените му 105 000 лв. до определения размер от 150 000 лв., поради установеното 1 съпричиняване, а за горницата от 200 000лв. до пълния предявен размер от 350 000лв., като неоснователни, на основание, чл. 226, ал. 1 от КЗ /обн., ДВ., бр. 103 от 23.12.2005г., отм. от 01.01.2016 г./, вр. § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД. С решението СГС, I ГО, 4 състав е осъдил ЗД „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на адв. Н. Д. и адв.

П. С. - САК, в качеството на представители на ищците сумата 7625 лв., представляваща възнаграждение за защита от един адвокат с включен ДДС, определено по реда на чл. 38, ал.

2 от Закона за адвокатурата. С решението СГС, I ГО, 4 състав е осъдил Ф. С. М. – лично и в качеството на законен представител на Д. С. А. и Д. А. Г. да заплатят на ЗД „ЛЕВ ИНС” АД сумата 1505 лв., представляваща сторените в производството пред СГС съдебни разноски. С решението СГС, I ГО, 4 състав е осъдил ЗД „ЛЕВ ИНС” АД да заплати по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 11 760 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на исковете.

Производството пред САС е образувано по въззивна жалба на ищците и подадена в срока по чл. 263, ал.2 ГПК насрещна въззивна жалба на ответника.

Въззивниците-ищци, чрез процесуалните им представители, обжалват решението в отхвърлителните части, както следва: Ф. С. М. – в лично качество за сумата над 84 000 лв. до сумата от 160 000лв., Ф. С. М., в качеството на законен представител на Д. С. А., за сумата над 105 000лв. до сумата от 200 000 лв. и Д. А. Г. за сумата над 105 000лв. до сумата от 200 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите. В жалбата на ищците се релевират възражения за неправилност и нарушение на чл. 52 ЗЗД и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Релевира се възражение, че направеният от първата инстанция решаващ извод за доказаност на възражението за съпричиняване е вътрешнопротиворечив и не почива на житейската и правна логика. Излага се становище, че присъдените суми са занижени, в сравнение с присъжданите в други сходни случаи. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разликата до претендираните размери.

Въззивникът-ответник, чрез процесуалния представител, обжалва решението в осъдителните части, както следва: по отношение на Ф. С. М. – в лично качество за сумата над 40 000 лв. до присъдените 84 000лв., по отношение на Ф. С. М., в качеството на законен представител на Д. С. А., за сумата над 50 000 лв. до присъдените 105 000лв. и по отношение на Д. А. Г. изцяло с доводи за неправилност, необоснованост и нарушение на чл.

52 ЗЗД и чл. 51, ал.2 ЗЗД. Релевират се доводи, че определеното базово обезщетение е завишено с оглед обществено - икономическите условия към датата на събитието и поддържаните отношения между ищците и пострадалия, възрастта му, социалното положение, а и присъжданите по сходни случаи обезщетения. В жалбата се поддържа, че обезщетението, което следва да се определи по справедливост възлиза на 70 000 лв. за ищцата – Ф. М. и 90 000лв. за ищеца Д. А., като същите следва да бъдат намалени с 50 % на колкото възлиза приносът на пострадалия към вредоносния резултат, който поради неизползването на колан (на което ответникът се е позовал в срока за отговор на исковата молба) е изпаднал от колата и е получил травмата на главата, довела до леталния изход само за него от пътуващите в автомобила.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че в полза на ищците е възникнало вземане срещу ответника, застраховал гражданската отговорност на осъдения от наказателния съд делинквент, за обезщетение за вреди от смъртта на С. С. А., с когото Ф.

С. М. е живяла на съпружески начала, по отношение на Д. С. А. обезщетение за вреди от смъртта на неговия баща, по отношение на Д. А. Г. – обезщетение за вреди от смъртта на лицето, което го е отгледало като родител, без да е налице осиновяване. Съдът е счел възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан, за доказано, като е определил 30 % съпричиняване от страна на починалото лице.

Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, 2 уредени в чл. 269 ГПК и съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от решаващата си дейност счита същото за частично неправилно.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че в резултат на ПТП, настъпило на 08.01.2016г., е починал С.

А., че ответникът е застраховал гражданската отговорност на един от делинквентите, причинил процесното ПТП. Причиняването на смъртта на пострадалия е установено със задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, по въпросите относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, както и относно съставомерния резултат елемент от престъплението, присъда (чл. 300 ГПК; чл. 413, ал. 2 НПК). С влязлата в сила присъда на 30.01.2020г. на ОС - Кърджали по НОХД № 183/2018г., изменена частично в частта по определеното наказание с решение на AC-Пловдив по ВНОХД № 298/2019г., застрахованата при ответника З. А. И. е призната за виновна в това, че на 08.01.2016г. на път I-5 на км. 374+400 в землището на с. Първица, община Кирково, област Кърджали, при управление на л.а. „Фолксваген Пасат“ нарушила правилата за движение по пътищата - чл.21, ал.1 ЗдвП , като управлявала автомобила със скорост от 108,12 - км/ч и чл. 16, ал.1 ЗДвП, като без да изпреварва или заобикаля друго превозно средство, навлязла и се движела с управлявания от нея автомобил в лентата за насрещно движение и в условията на независимо съпричиняване с М. Ф. А. по непредпазливост причинила смъртта на С. С. А.. На следващо място, не се спори, че ищците – Ф. М. и Д. А. са претърпели вреди от смъртта на С. А., причинена и от застрахован при ответника водач.

Спорът пред въззивната инстанция е относно размерът на обезщетението, предназначено да възмезди страданието и загубата на морална опора и подкрепа, понесени от първите двама ищци, чиято материално-правна легитимация като увредени лица е призната от съда, но чийто извод относно дължимия размер на обезщетението по същество се оспорва като необоснован, съотв. поддържа се неправилност на решението като резултат от приложение на материалния закон - чл. 52 ЗЗД. Спорен е и въпросът относно доказаността на съпричиняването на вредоносния резултат и на колко евентуално се оценява то, както и активната материално-правна легитимация на третия ищец – Д. Г..

От заключението на първоначалната комплексна експертиза, съдът приема за установено, че към момента на ПТП С. С. А. е пътувал на задна, дясна седалка в л.а. марка „Пежо 306“, peг. № *******, с водач М. Ф. А.. До С. А. на задната седалка са пътували и първите двама ищци - Ф. М. и Д. А.. Ударът между л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № ******* и л.а. марка „Пежо 306“, peг. № ******* е бил интензивен, с дясната част на автомобилите. Дясната, задна врата на л.а. марка „Пежо 306“, peг. № ******* се е откъснала в резултат на удара, в който момент поради явилите се центробежни сили тялото на С. С. А. е напуснало автомобилното купе и е изпаднало на дясната крайпътна канавка до предната дясна гума на л.а. марка „Пежо 306“, peг. № *******. От заключението на двете комплексни съдебно-медицинска и автотехническа експертиза – първоначално и повторно е установено, че С. А. е получил следните травматични увреждания от ПТП, от които е настъпила смъртта му: тежка черепно-мозъчна травма, тежка гръдна травма, травма на крайниците, кръвен застой на вътрешните органи. Пряка причина за смъртта е: остра сърдечно-съдова недостатъчност, вследствие на претърпяната крайно тежка черепномозъчна травма, което е довело до остро нарушение на важни жизнени центрове органи и системи. Травмите на пострадалия са били получени от удари на твърди, тъпи и ръбести предмети със значителна сила. Смъртта е била неминуема, въпреки проведеното спешно 3 болнично лечение.

Експертите от първоначалната комплексна експертиза, при проследяване механизма на ПТП, правят извод, че черепно-мозъчната травма е получена от удара на главата на починалия с рамката на задната дясна врата по време, когато тялото му е напускало автомобилното купе, а гръдната травма и охлузванията по крайниците са получени при приземяването и плъзгане на тялото му върху пътната настилка след изпадането върху нея.

Вещите лица сочат, че травматичните черепно-мозъчни увреждания и травматичните увреждания на белите дробове, всяко едно поотделно може самостоятелно да причини смъртен изход от травматичен шок. Излагат становище, че с оглед обстоятелството, че след процесното ПТП тялото на С. С. М. е било намерено изпаднало извън автомобилното купе на л. а. „Пежо 306“ и предвид установените по вид и тежест травматични увреждания, намират, че към момента на процесната злополука пострадалият С. М. е пътувал на задната дясна седалка без поставен обезопасителен колан. Сочат обаче, че като се има предвид процесния механизъм на ПТП и установените при огледа деформации на л.а. “Пежо 306“ и ако към момента на ПТП С. М. е пътувал с правилно поставен обезопасителен колан, той пак е щял да получи тежки телесни увреждания от удара нанесен откъм неговата страна и деформацията настъпила в дясната задна врата на автомобила. Допълват, че при страничен удар върху автомобилното купе, движенията на пътуващите се отклоняват винаги в посока на нанесения удар. Обобщават, че при такива движения обезопасителните колани не са ефективни, защото те не ограничават страничните движения на тялото, а главата при всякакъв механизъм остава свободна за движение, без предпазният колан да оказва някакво превантивно защитно действие върху нея. Правят извод, че при процесния механизъм на удара между двете МПС, обезопасителният колан не е бил ефективен, за да предпази пътуващия С. А. от получаването на травматичните увреждания в дясната част на главата, а смъртта при пострадалия С. М. се дължи именно на тези травматични увреждания.