Определение № 29 от 19.03.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. Кюстендил, 19.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Търговско дело № 20251500900001 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК – “Изменение на решението в частта на разноските”.

По делото е постановено решение с рег.№7/07.02.2025г., с което по жалба на Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Иван Рилски - 2003“ ООД, с ЕИК 109568877, със седалище и адрес на управление в гр.Дупница, ул.„Иван Вазов“ №26, е отменен постановения от длъжностно лице по регистрацията при Агенция по в п и с в а н и я т а отказ с №20220929132216/18.12.2024г., по заявление с вх.

№20220929132216 от 29.09.2022г. за обявяване в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ по партидата на дружеството - жалбоподател на следните актове: годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността за 2021г. и е указано на Агенцията по вписванията да обяви по партидата на Многопрофилна болница за активно лечение „Свети Иван Рилски - 2003“ ООД, с ЕИК 109568877, със седалище и адрес на управление в гр.Дупница, ул.„Иван Вазов“ №26, заявените за обявяване в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ със заявление с вх.№20220929132216 от 29.09.2022г. актове: годишен финансов отчет и годишен доклад за дейността за 2021г.

Постъпила е жалба с вх.№730/13.02.2025г., подадена от адв.И. Д., в качеството му на пълномощник на МБАЛ „Свети Иван Рилски - 2003“ ООД, с ЕИК 109568877, със седалище и адрес на управление в гр.Дупница, ул.„Иван Вазов“ №26, срещу така постановеното решение с рег.№7/07.02.2025г., в частта, в която съдът е отказал да присъди разноски в полза на страната.

Както е аргументирано в разпореждане с рег.№17/17.02.2025г., така постъпилата жалба има характер на молба по чл.248 от ГПК за изменение на съдебното решение в частта за разноските, посредством присъждане на такива в полза на дружеството.

В молбата се изразява несъгласие с преценката на съда за недължимост на разноски в това производство, като се счита, че е неправилно и незаконосъобразно съдът да уважи жалбата на дружеството по същество и да откаже да му присъди разноски, при което дружеството се оказва ощетено от незаконосъобразния отказ на Агенция по вписванията. Изразява се становище, че след като съдът отказва да присъди разноски, то следва да укаже на страната пред кой орган и по кой ред може да търси заплащане на сторените разноски.

1

Постъпил е отговор на подадената молба по чл.248 от ГПК, депозиран от пълномощник на АВп. гл.ю.к.Ю.М., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност на решението в частта за разноските. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение, както и се прави искане за присъждане в полза на Агенция по вписванията на разноски за юрисконсулт в размер на 150 лева.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и с доводите, изложени в разглежданата молба, именована „жалба“, намира същата за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.248 ал.1 от ГПК и при наличието на своевременно представен списък на разноските, сторени от жалбоподателя.

Преценена по същество, молбата е неоснователна, поради следното:

Производството по чл.248 от ГПК е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски, чрез допълване на съдебния акт, когато те не са присъдени, или чрез неговото изменение, когато са определени неправилно.

В конкретния случай се поддържа искане за допълване на постановеното решение, тъй като съдът не е присъдил в полза на жалбоподателя сторените от него разноски под формата на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

Заплащането на тази сума е доказано по делото.

За да откаже да присъди адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя, чиято жалба е уважена, настоящият съд, както е аргументирал и в решението си теза за приложимостта към казуса на правната норма на чл.541 от ГПК, съгласно която разноските по охранителните производства са за сметка на молителя, независимо от това дали отказът на длъжностното лице по регистрацията ще бъде потвърден или отменен. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл.25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, според която в производството по обжалване съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, предвид охранителния характер на производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ препраща не към нормите на исковото производство (в частност тези на чл.78 от ГПК), а към разпоредбата на чл.541 от ГПК.

Извършвайки дължимата преценка по основателността на молбата, въз основа на изложените в нея доводи, и към настоящия момент съдът не намира предпоставки да ревизира обоснованата в решението теза.

Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ не е спорно, а има характер на охранително производство по смисъла на чл.530 от ГПК и в него Агенцията не участва като страна, за да дължи разноски или да има право на разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда, обжалване/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Тъй като едностранният характер на производството по чл.25 от този закон е несъвместим с отговорността за разноски, то разпоредбата на чл.25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно - във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл.541 от ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството и това е молителят.

В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС, обективирана в определение №157/11.04.2022г. по ч.т.д.№585/2022г. на ВКС II т.о., определение №139/30.03.2022г. по ч.т.д.№2742/2021г. на ВКС и определение №31/01.02.2022г. по ч.т.д.№2436/2021г. на ВКС, I т.о.

2

Предвид посоченото, молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да се остави без уважение. Съдът не дължи да разяснява на страните реда, по който могат да упражняват своите права и да защитават интересите си извън рамките на висящото производство и в предели, надхвърлящи неговите правомощия и задължения.

На Агенция по вписванията не се дължат разноски за настоящото производство. Процедурата по чл.248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски, без да се обжалва по същество съдебния акт. Интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно разноските. Противното ще протИ.речи на целта на закона, както и на уредбата на института на разноските.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№730/13.02.2025г., подадена от адв.И.

Д., в качеството му на пълномощник на МБАЛ „Свети Иван Рилски - 2003“ ООД, с ЕИК 109568877, със седалище и адрес на управление в гр.Дупница, ул.„Иван Вазов“ №26, имаща характер на молба по чл.248 от ГПК, съдържаща искане за изменение на постановеното по делото решение с рег.№7/07.02.2025г., в частта, в която съдът е отказал да присъди разноски в полза на страната и присъждане на сторени такива.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-София в седмодневен срок от датата на връчването му.

Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________ 3