Определение № 13978 от 21.07.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13978 гр. София, 21.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Попова като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело № 20251100107056 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен осъдителен иск от Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Република България с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 200 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от противоправно деяние, изразяващо се в отказ по подадена от ищеца жалба № 6254 от 2024г. до Главния прокурор на Република България с правно основание по Член 5, § 4 от ЕКПЧОС и Член 6 от ХОПЕС, ответникът да изпълни задълженията си да го освободи незабавно като произволно лишен от свобода чрез осъждане по непредявени обвинения по дело № 1018/ 2019 година на Върховен касационен съд и дело № 102/2018 година на Апелативен специализиран съд.

В исковата молба се посочва, че ответникът, въпреки че разполага с предвидените в законите на страната правомощия, вместо незабавно да предприеме необходимите действия за освобождаване на ищеца, постановил отказ за освобождаванато му. Ищецът поддържа, че отказът на Главния прокурор да го освободи, въпреки че са налице безспорни доказателства за незаконността на присъдата и задържането, представлява самостоятелно и продължаващо нарушение на Член 5, § 1 от КЗПЧОС и Член 6 от ХОПЕС, извършено от прокуратурата. Прокуратурата, чрез своето бездействие, пряко допринася за поддържането на произволно лишаване от свобода, което се намира извън всякаква законова рамка, и нарушава както националното право, така и международните стандарти за правосъдие и свобода. Иска обезщетение в посочения по-горе размер /200 000 лева/ при период на увреждане 30.05.2024г. до 30.06.2024г.

Исковата молба е редовна – правопоражащите спорното материално 1 право са ясно заявени и не се нуждаят от допълнителна конкретизация - не е необходимо исковата молба да бъде оставяна без движение по реда на чл. 129, ал.

1 вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК.

Наличните твърдения в нея обаче сочат на

НЕДОПУСТИМОСТ. Съображенията за това са следните: изначалната й

В случая се претендират вреди от непозволено увреждане, което се твърди да е настъпило от постановен отказ по подадена от ищеца жалба до Главния прокурор с искане - да бъде освободен незабавно като произволно лишен от свобода чрез осъждане по непредявени обвинения по дело /КНОХД/ № 1018/ 2019 година на Върховен касационен съд и дело /ВНОХД/ № 102/2018 година на Апелативен специализиран съд.

След извършена справка в ЕИСС е установено, че в периода от 31.05.2021г. до 09.07.2025г. ищецът е подавал жалби/искания но различни звена на прокуратурата – СГП, ВКП, Главния прокурор, с искане незабавно да бъде освободен като произволно лишен от свобода чрез осъждане по непредявени обвинения по дело № 1018/ 2019 година на Върховен касационен съд и дело № 102/2018 година на Апелативен специализиран съд, по които са постановявани откази. След произнасянето/непроизнасянето на прокурора, ищецът е предявявал иск пред СРС за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от бездействие на Прокуратурата. По този начин са образувани напр. гр.д.№ 50531 от 2023г, 51819 от 2023г., 51820 от 2023г., 51822 от 2023г., 52312 от 2023г., 54065 от 2023г.,67052 от 2023г. и други, всички по описа на СРС.

През 2024г., във връзка с постановени откази да бъде незабавно освободен /като произволно лишен от свобода чрез осъждане по непредявени обвинения по дело № 1018/ 2019 година на Върховен касационен съд и дело № 102/2018 година на Апелативен специализиран съд/ по жалби с № 4936 от 19.04.2024г., № 1619 от 02.02.2024г. и № 1618 от 02.04.2024г., всички адресирани до Главния прокурор, в СРС са образувани съответно гр.д.№ 37874 от 2024г. с период на увреждане 20.04.2024г. до 17.06.2024г., гр.д.№ 38931 от 2024г. и гр.д.№ 38932 от 2024г., които не са приключили /видно от приложената справка от ЕИСС, като последното дело продължава по ЧЖ пред СГС под № 4057 от 2024г./.

Първото, образувано по искова молба на ищеца исково дело за това, че прокуратурата отказва да го освободи незабавно като произволно лишен от свобода чрез осъждане по непредявени обвинения по дело № 1018/ 2019 година на Върховен касационен съд и дело № 102/2018 година на Апелативен специализиран 2 съд по подадена жалба до Главния прокурор, е гр.д.№ 37874 от 2024г. на СРС, което към датата на подаване на настоящата искова молба все още е висящо.

Идентичността на предмета на последно, както и на останалите две дела / гр.д.№ 38931 от 2024г. и гр.д.№ 38932 от 2024г., двете по описа на СРС/ с предмета на настоящото се извежда от обстоятелствената част на исковите молби по цитираните на СРС дела – в образуваните производства ищецът желае да получи обезщетение предвид отказа на Главния прокурор да бъде незабавно освободен като произволно лишен от свобода по едни и същи наказателни дела. Тъй като исканията до Главния прокурор са очертани с една и съща правна рамка в подадените от ищеца жалби до него, отказът на Главния прокурор да предприеме действия по всяка от тези жалби на практика накърнява един и същ правен интерес. Единствената разлика между всички производства, е формална – номерът на документа /жалбата/, подаден от ищеца, като с всички тях се прави едно и също искане – да бъде незабавно освободен като противозаконно лишен от свобода по едни и същи наказателни дела. Въпросът с коя жалба, респективно колко пъти Главният прокурор е бил сезиран с това искане, както и колко пъти е отказал освобождаване, е относим към размера на дължимото обезщетение, не и към правопораждащите го факти /така и определение № 2128 от 13.07.2023 г. постановено по гр. д. 2471/2023 г. по описа на ВКС, III ГО/. Следователно, като по гр.д.№ 37874/2024г. /и по гр.д.№ 38931 от 2024г. и гр.д.№ 38932 от 2024г./, съставът на СРС разгледа дали действително незаконосъобразно главният прокурор на Република България отказва да извърши исканото действие от ищеца М., би следвало да съобрази /при положителен отговор/ обстоятелството, че ищецът е подавал исканията многократно.

Идентитет между настоящото дело и гр.д.№ 37874 от 2024г. на СРС съществува и по отношение на периода, за който се претендира обезвреда.

Периодът на увреждане /от 20.04.2024г. до 17.06.2024г./ по гр.д.№ 37874 от 2024г. на СРС поглъща почти изцяло периода на увреда по настоящото дело /в настоящото производство се претендира обезвреда за 13 дни повече – за период от 30.05.2024г. до 30.06.2024г./. Обстоятелството,че ищецът сочи различни периоди, следва да се цени при съобразяване, че доколкото защитимият правен интерес на ищеца е един и същ, той има право на едно, глобално определено, обезщетение за неимуществени вреди.

Поради това съдът приема, че е налице абсолютна процесуална пречка по чл.

126, ал. 1 ГПК за започване и за провеждане на настоящото производство, което налага неговото прекратяване.

3

Дори и да се приеме, че липсва идентитет между делата /обоснована например с разликата в номера и датата на жалбата, подадена до Главния прокурор, в която се обективира едно и също искане, и/или в различните периоди, за които се претендира обезврена/, настоящото производство е недопустимо и на други основания.

Безспорно държавата дължи репариране на вредите, причинени от правораздавателната дейност на прокуратурата, като детайлната уредба е регламентирана в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. В тези случаи прокуратурата отговаря като процесуален субституент на държавата в изрично предвидените хипотези, каквито не се сочат в подадената искова молба.

Защитата, която законът указва, че държавата дължи на граждани по ЗОДОВ, се отнася до лица, които са били субекти на прилагане на принудителни, наказателни или административнонаказателни мерки и наказания, за които е установено, че са били незаконосъобразни /чл.2 от ЗОДОВ/. От този закон не могат да се ползват лица, които считат, че не са удовлетворени техни оплаквания по повод подавани от тях „жалби“.

Отговорност от правораздавателен орган може да се търси и за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок (чл. 2б ЗОДОВ) – подобни факти в случая обаче не се твърдят, както и за вреди от особено съществено нарушение на правото на Европейския съюз - чл. 2в ЗОДОВ, но сочените в исковата молба нарушения на правото на ЕС са неотносими. ХОПЕС ще се прилага в случай, че Прокуратурата на РБ е прилагала съюзна правна норма, а в настоящата хипотеза същата е била сезирана с жалба по реда на НПК, като са прилагани норми от вътрешното право, а не от правото на ЕС, поради което ХОПЕС не се прилага. Твърдението за нарушение на ЕКПЧОС само по себе си е извън приложното поле на чл. 2в ЗОДОВ, защото ЕС все още не се е присъединил към ЕКПЧОС, поради което ЕКПЧОС не е част от правото на ЕС. Освен това, нормите на ЕКПЧОС се прилагат субсидиарно, доколкото липсва вътрешна правна уредба или норма от вътрешното право е тълкувана и приложена в нарушение на норма от ЕКПЧОС. В случая липсват фактически твърдения за тези обстоятелства.

Ищецът се е ограничил само да извърши правна квалификация, която не обвързва съда, поради което претенцията му не попада и в приложното поле на чл. 2в ЗОДОВ /така Определение № 40/12.01.2023 г. по гр. дело № 4870/2022 по описа на ВКС, III ГО/.

4

Производството е недопустимо и на друго основание – искът е насочен срещу Прокуратурата на РБ като възложител на работата на прокурор, който в кръга на правомощията си е постановил акт – отказ, от който се твърди да са настъпили вреди.

Разпоредбата на чл. 132, ал. 1 КРБ въвежда т. н. функционален имунитет на магистратите, които при осъществяване на функциите си не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. В тази връзка е налице константна и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, съгласно която функционалният имунитет на магистрата корелира както с пасивната му процесуална легитимация по такъв иск, така и с допустимостта на процеса и като такава се преценява само по твърденията, изложени в исковата молба, без да е необходимо да се събират каквито и да било доказателства в тази насока, тъй като иск по чл.45 от ЗЗД срещу магистрат е изначално недопустим (в този смисъл определение № 60132 от 01.11.2021 г. по ч. гр. д. № 3935/2021 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС). Недопустим е и иск по чл. 49 ЗЗД, предявен срещу възложителя на работата му, доколкото не е налице деликвент. По общия ред държавата може да отговаря за вреди от действия на магистрат само, ако противоправността/неправилността на акта е установена чрез някои от предвидените в закона процесуални способи /така определение № 100/28.02.2020 г. по ч. гр. д. № 531/2020г., ВКС, III ГО, определение № 403/30.01.2024 г. по ч. гр. д.

№ 68/2024 г., ВКС, II ГО, решение № 50058/07.07.2023 г. по гр. д. № 3192/2022 г., ВКС, II ГО/. Отговорността на възложителя на работата е функционално обусловена от тази на прекия причинител. Не се твърди прокурорът, постановил процесния отказ, да е извършил умишлено престъпление от общ характер, което да е признато по надлежния ред. Само в този случай или при отмяна на акта като неправилен може да се ангажира отговорността на държавата, чрез нейния процесуален субституент, по реда на чл. 49 ЗЗД, извън случаите предвидени в ЗОДОВ. Прокурорът не е действал извън процесуалното си качество, за да не намира приложение регламентираният в чл. 132 от Конституцията на Република България функционален имунитет, поради което предявеният от Е. М. иск е недопустим и на това основание / в т.вр.Определение № 3276 от 18.12.2024г. по ВЧГД № 3376 от 2024г. на САС/.

Отделно от изложеното предявеният иск е недопустим и поради това, че нарушава чл.47 от КРБ и чл.3 от ГПК и е проява на недобросъвестно упражняване на права.

5

От извършена служебна справка в ЕИСС се установява, че в периода 31.05.2021г. до 09.07.2025г. ищецът има заведени 1 080 дела пред СРС със сочени различни ответници (Прокуратурата, СГС, САС, ВКС, АССГ, ВАС, ГРБОП, ГДИН и др.), като повече от 99% от делата са с един и същи предмет – иска се обезщетение за неимуществени вреди поради осъждане по непредявено обвинение (или косвено свързани с това твърдения като: постановени откази на прокурор да бъде освободен като противозаконно лишен от свобода по едни и същи наказателни дела, непроизнасяне по молба за възобновяване по същите наказателни дела; незаконно предпазени от наказателна отговорност други лица по тези наказателни дела, спрямо които не били повдигнати обвинения; незаконно задържане поради осъждане по непредявено обвинение по същите наказателни дела и др.), претърпени в различни периоди на увреждане, които се определят като отделни производства според датата и броя на жалбите/исканията на ищеца до прокуратурата да бъде освободен, респ. според датата и броя на жалбите, по които според ищеца има бездействие от прокуратурата било да бъде незабавно освободен, било да бъде поискано възобновяване на КНОХД № 1018/ 2019 година на Върховен касационен съд, както и според датата и броя на исканията на ищеца да бъде изменена, респ. отменена взетата по отношение на него мярка за неотклонение, действала по време на наказателния процес, като в последния случай броят на делата се определя и според броя на образуваните във връзка с всяко негово искане първоинстанционни и въззивни производства пред съда и се обосновават с незаконосъобразно искане на Прокуратурата да бъде потвърдена взетата мярка.