Протокол № 107 от 20.02.2023, Окръжен съд - Перник

ПРОТОКОЛ

№ 107 гр. Перник, 17.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Гражданско дело № 20221700100630 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:15 часа се явиха:

ИЩЦИТЕ П. Г. М., А. Д. А. и К. К. М. редовно призовани, не се явяват, за тях адв. Д..

ОТВЕТНИКЪТ ЗК „Лев инс“ АД редовно призован се представлява от ЮК М. с пълномощно по делото.

СВИДЕТЕЛЯТ С. С. С. се явява пред залата.

ВЕЩИТЕ ЛИЦА редовно призовани не се явяват.

Адв. Д. – Да се даде ход на делото.

ЮК М. – Да се даде ход на делото.

Съдът като взе предвид, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. Д. – Поддържам исковата молба и направените с нея доказателствени искания. Нямам възражения по доклада на съда.

ЮК М. – Поддържам отговора на исковата молба. Нямам възражения по доклада на съда. Към момента нямам други доказателствени искания и няма да соча други доказателства.

Съдът, като взе предвид становището на страните, както и липсата на възражения по отношение изготвения проект за доклад

ОПРЕДЕЛИ:

1

ДОКЛАДВА исковете предмет на настоящото производство, съобразно изготвения с определение №22/11.01.2023 г. проект за доклад и ОБЯВЯВА доклада за окончателен.

ДОКЛАДВА постъпило НОХД № 82/2022 г. по описа на РС- Радомир Адв. Д. – Да се приложи постъпилото НОХД № 82/2022 г. на РС-Радомир.

ЮК М. – Да се приложи.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА за послужване НОХД № 82/2022 г.

Съдът докладва постъпила молба от вещите лица К. С. и Б. В., в която се посочва, че с оглед краткия период, от уведомяването им не е било възможно да се изготвят допуснатите заключения и молят делото да бъде пренасрочено за друга дата.

В залата се въведоха допуснатите на ищеца свидетели, както и допуснатия свидетел на ответника, чрез призоваване С. С. С..

На свидетелите се сне самоличността, както следва:

С.А Г.А А. - 43 г. българка, българско гражданство, неосъждана, без дела, с родство - ищецът А. е мой син. Желая да свидетелствам.

Д. Д. В. – 42 г. българка, българско гражданство, неосъждана, без дела, с родство - П. М. е мой син. Желая да свидетелствам.

К. М. К.ОВ – 46, българин, българско гражданство, неосъждан, без дела, с родство - Кристиан К. М. е мой син. Желая да свидетелствам.

С. С. С. – 19 г. българин, българско гражданство, осъждан по делото относно катастрофата, без родство и дела със страните.

СЪДЪТ Предупреди свидетелите за отговорността по чл.290 от НК. Свидетелите обещаха да говорят истината.

От залата се изведоха свидетелите С.а А., С. С. и К. К.ов.

Съдът пристъпи към разпит на свидетелката Д. Д. В..

На въпроси на адв. Д..

Свидетелката В. – Известно ми е, разбрах за претърпяна катастрофа от сина ми, че той се намира в болницата в Перник. Отивайки в болницата, той беше в неадекватно състояние, с комоцио, със счупени крайници и кръв по него. Настанявайки го в отделението горе разбрах, че е със счупена ръка, счупен нос и комоцио. Не помнеше и не знаеше какво се е случило. На място без упойка му беше наместена ръката с помощта на моя мъж. Приблизително три или четири дни не си спомняше нищо и от катастрофата, и нищо, два дни той не знаеше къде е и какво се е случило. След 2 изписването му от болницата той имаше нужда от чужда помощ, трябваше да стои на тъмно и тихо заради комоциото доста дълго време. За съжаление ръката не беше добре наместена и се наложи да носи по-дълго време гипс, отколкото е необходимо. Основно бях аз човека, който му помагаше, най-вече при къпане и обличане. Разбира се, той е младо момче няма как да не изпитва неудобство, аз опаковах ръката му, за да мога да го изкъпя. Както казах гипса стоя малко повече, след махането на гипса ходихме на частен рехабилитатор, но тъй като ръката му не беше добре наместена тя продължаваше да го боли и той не можеше да извършва нормалните движения с нея, да я отпуска да я върти. За съжаление не се възстановиха тези движения, той падна и отново си счупи ръката на същото място и след това ходихме при специалист да я намести и нещата в момента са наред. Заради счупването на носа в началото дишаше само през устата, докато след изписването от пернишката болница отидохме в Пирогов за наместване на носа. На ръката има прорезна рана, която беше шита дълбоко, както и много прорезни рани, на пръстите, в които вътре може би все още има нещо, тъй като стоят като подут белег. Спря да посещава училището, отдръпна се малко от приятелите си дори се наложи да посещава психолога в училище. Неходенето на училище, невнимаването в часовете понижи успеха му, разбира се. Горе-долу възстановителния период продължи около 1-1,5 година.

На въпроси на ЮК М..

Свидетелката – Не помня колко време му се е наложило да отсъства от училище, то тогава наближаваше и лятна ваканция след това учеха онлайн, но той изключваше лаптопа, нямаше интерес.

Страните /по отделно/ - Нямаме повече въпроси.

Поради изчерпване на въпросите към свидетелката В., Съдът върна личната й карта и я освобождава от съдебната зала.

В залата се въведе свидетелката С.а А..

На въпроси на адв. Д..

Свидетелката А. – Известно ми е синът ми да е претърпявал ПТП на 17.06.2021 г. Видях го в болницата в П. тъй като бях на работа, беше в количка с шина на врата, видимо стресиран, уплашен, имаше рана на главата, целия одран по крака и ръце в кръв, почти не говореше от уплах и от стрес. Имаше травма и на лявата ръка, която впоследствие трябваше да претърпи операция, за да се поставят две игли.

Първоначално лежа в болница една седмица, трябваше да му зашият главата, имаше мозъчно сътресение. След като го изписаха трябваше да мине определено време за да направят операцията на ръката, защото се притесняваха от сътресението да няма усложнения, защото имаше проблеми във врата. Докторите казаха да не излиза на слънце, повече да почива, да не гледа телевизия, което го изнервяше. Принципно играе и хоро, но не можеше да ходи на народни танци, следствие на което се отказа от 3 народните танци за определено време, защото явно беше стресиран. Възстановяването продължи доста време, може би два месеца, ръката трябваше да се раздвижва въпреки, че и до ден днешен на кутрето на лявата ръка усеща изтръпналост и дискомфорт.

Белега на главата си го има още, стана по раздразнителен, по сприхав, не говореше особено. Възстановяването от мозъчното сътресение може би продължи около месец.

Не му се учеше, не му се ходеше на училище съпътствано и с пандемията, имаше промяна в поведението, годините на тийнейджър допринасяха и те.

На въпроси на ЮК М.

Свидетелката – Белега на главата е отгоре на темето. То стои като черта, там няма коса. Възстановяването му, както казах по- горе, мозъчното сътресение се изразява в това, че не трябва да излиза навън, да си стои вкъщи, което водеше до допълнително раздразнение, не трябваше да гледа телевизия, такива бяха препоръките на докторите. От тази година ходи от време на време на народни танци, но не е така редовен.

Страните /по отделно/ - Нямаме повече въпроси.

Поради изчерпване на въпросите към свидетелката Съдът върна личната й карта и я освобождава от съдебната зала.

В залата се въведе свидетелят К. К.ов.

На въпроси на адв. Гочев.

Свидетелят – Известно ми е синът ми К. да е претърпял ПТП. Обадиха ми се по телефона, бях след нощна смяна веднага тръгнах, казаха ми, че децата са транспортирани в болницата в перник. При пристигането ми в болницата в П. установих, че моят син не е там, а е закаран в П. След като се убедих, че двете други момчета са живи и има кой да остане при тях, се насочих към П.. В детско отделение в шокова зала го бяха приели силно уплашен, с гръдна травма, фрактура на палеца на дясната ръка и кръвонасядане по цялото тяло, най-вече по корема и гърдите от колана от удара. Когато отидох беше контактен и след оказаната му помощ го прибрахме вечерта вкъщи. В областта на ръката се наложи оперативна намеса, възстановяването беше от порядъка на няколко месеца, не мога да кажа колко точно, а иначе отоците и кръвонасяданията минаха горе-долу за около месец. Впоследствие се оплаква, че въпросният палец, който е с фрактура, чувства изтръпване в него и не може на 100 % да го движи, както и се оплаква от изпотяване в областта на операцията на ръката.

Силата на захвата на едната и другата му ръка категорично не е еднакъв. Дясната ръка му е основна, но въпреки това захвата при палеца е много по-слаб. Учебният процес в общи линии го прекратихме, докато се възстанови, учебната година приключи, а още дълго време след това може би от преживения стрес ограничи излизанията и контактите с връстниците, с които имаше преди. Всичко, което е предписано от 4 лекарите беше направено, беше и на раздвижване и всичко, което може сме направили.

На въпроси на ЮК М..

Свидетелят – И към момента не е напълно възстановен захвата на дясната му ръка, тъй като го познавам и знам какъв беше.

Страните /по отделно/ - Нямаме повече въпроси.