Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 22.04.2025, Районен съд - Самоков

Съд
Районен съд - Самоков
Дело
Административно наказателно дело 187/2023
Вид
Решение № 47
Подписан
22.04.2025
В сила
17.06.2025
Състав
Янко Венциславов Чавеев

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 43, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 60, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 и 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 и 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 132, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 137а, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 157, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 157, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо · Закон за движението по пътищата
  • чл. 185 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 48 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
  • чл. 184 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Самоков, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20231870200187 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С. В. К. от гр. София обжалва Наказателно постановление № .., издадено на 14.02.2023 г. от И. П. Г., на длъжност Началник група в ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с искане за неговата отмяна. При условията на евентуалност в жалбата е отправено искане за отмяна на наказателното постановление в частта му, с която е констатирано, че към 14.02.2023 г. на водача остават 26 контролни точки.

Именно по този начин отправените в жалбата искания са формулирани и поддържани и в молба от адв. П. Х. – пълномощник на жалбоподателя, постъпила по делото преди провеждане на откритото съдебно заседание, в което са проведени съдебните прения.

В писмена защита, постъпила по делото преди провеждане на същото открито съдебно заседание гл. юрисконсулт П. И. – пълномощник на ответника по жалбата Началник група в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – София, изразява становище за неоснователност на жалбата и отправя искане обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като подложи на

1 преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.

Жалбата е подадена от легитимирано лице – физическо лице, на което с обжалваното наказателно постановление (НП) № ../14.02.2023 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР – София, са наложени административни наказания.

С оглед субсидиарно приложимата на основание чл. 84 от ЗАНН разпоредба на чл. 184 от НПК следва да се приеме, че 14-дневният срок, установен в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за подаване на жалбата, е спазен. От служебно извършена от настоящия състав проверка по прекратеното АНД № 143/2023 г. по описа на РС – Самоков се установява, че първоначално жалбата е подадена (действително в отклонение от разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗАНН) директно до РС – Самоков по електронен път на 12.04.2023 г., т. е. преди изтичането на 14-дневен срок от връчването на наказателното постановление на жалбоподателя на 30.03.2023 г. Този начин на подаване на жалбата е в отклонение от чл. 60, ал. 1 от ЗАНН, но с оглед чл. 184 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН от него не следва извод за неспазване на преклузивния срок за подаването й, видно и от съдържанието на определението от 19.04.2023 г. за прекратяване на първоначално образуваното АНД № 143/2023 г. по описа на РС – Самоков, с което жалбата е изпратена на административнонаказващия орган за изпълнение на процедурата по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН.

В жалбата е отправено недвусмислено главно искане за отмяна на НП като изцяло незаконосъобразно. Законът не изисква това искане в жалбата да бъде надлежно мотивирано, което произтича и от въззивния характер на настоящото съдебно производство. Ето защо е допустимо съдът да се произнесе по законосъобразността на обжалваното НП, с което е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за административни нарушения по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) независимо от естеството на изложените в жалбата оплаквания.

По изложените дотук съображения, жалбата – в частта й по главното (основно) искане на жалбоподателя за отмяна на НП, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания за извършени административни нарушения по ЗДвП – е процесуално допустима. Жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане в частта 2 й по съдържащото се в нея евентуално искане на жалбоподателя - за отмяна на наказателното постановление в частта му, с която е констатирано, че към 14.02.2023 г. на водача остават 26 контролни точки. Съображения за това ще бъдат изложени по-долу в мотивите на настоящото решение.

Разгледана по същество в допустимата й част, жалбата е неоснователна.

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Актът за установяване на административно нарушение (АУАН), с чието съставяне съгласно чл. 36, ал.

1 от ЗАНН е образувано административно-наказателното производство срещу жалбоподателя, е съставен от Б. И. Б., на длъжност „младши автоконтрольор” в РУ – Костинброд, който е оправомощен с т. 2.1, вр. т. 1.3.2. от представената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП по силата на заеманата от него длъжност. АУАН съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН, съставен е в съответствие с чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и е връчен на жалбоподателя по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За посочените в акта нарушения на ЗДвП против жалбоподателя в законоустановения срок е издадено наказателно постановление от И. П. Г., на длъжност „Началник група“ в сектор „Пътна полиция“ (СПП) в ОДМВР – София. Съгласно т. 3.11 от гореобсъдената Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, която е била в сила към датата на издаване на НП, началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ (СПП) при ОДМВР са оправомощени в съответствие с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП да издават наказателни постановления за нарушения по ЗДвП. Ето защо обжалваното НП е издадено от компетентен орган. Не на последно място, НП не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 09.12.2022 г. в 15,49 ч. в с. М. на път ІІІ-..(С. – М. – Г. – М.) жалбоподателят С. В. К. е управлявал МПС – лек автомобил марка „Ш.“, модел „Л.“, с рег. № СА .., собственост на „И. Б.“ ЕООД, гр. С., ЕИК ..и при излизане от улица без име към път ІІІ-..е отнел предимството на десностоящия на него, с което е създал опасност за движението; не е поставил обезопасителен колан, с който 3 автомобилът е бил оборудван; не е осигурил безопасен превоз на пътниците в автомобила.

Тези обстоятелства са посочени в АУАН, който е редовно съставен и на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила за отразените в него фактически обстоятелства. Тази доказателствена сила на АУАН не е опровергана от никакви доказателства. Следователно АУАН е достатъчно доказателство за посочените в него фактически обстоятелства, без за тях да е необходимо да се събират други доказателства.

Напълно съответни на неопроверганите фактически констатации на актосъставителя са изводите му, че с деянието на жалбоподателя, изразяващо се в отнемане на предимството на десностоящия на него при излизане от улица без име към път ІІІ-..жалбоподателят е нарушил правилото за предимство, установено в чл. 48 от ЗДвП за преминаване през кръстовище, образувано от равнозначни пътища и че с това е създал опасност за движението; че с деянието на жалбоподателя, изразяващо се в това, че не е поставил обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван, същият е нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и че с деянието на жалбоподателя, изразяващо се в неосигуряване на безопасен превоз на пътниците в автомобила, същият е нарушил разпоредбата на чл. 132, т. 2 от ЗДвП.

При липсата на доказателства, опровергаващи фактическите констатации в АУАН, административнонаказващият орган обосновано е възприел тези фактически констатации и изводите на актосъставителя.

Поради това са правилни и законосъобразни изводите на административнонаказващия орган, че виновно извършеното от жалбоподателя неспазване на правилото за предимство, установено в чл. 48 от ЗДвП, от което е създадена опасност за движението, е съставомерно от обективна и субективна страна като административно нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. четвърто от ЗДвП; че виновно извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е съставомерно от обективна и субективна страна като административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП и че виновно извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 132, т. 2 от ЗДвП е съставомерно от обективна и субективна страна като администативно нарушение съгласно бланкетната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП.

4

За посочените административни нарушения законосъобразно административнонаказващият орган е наложил на жалбоподателя предвидените административни наказания „глоба“, както следва: за административно нарушение по чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. четвърто от ЗДвП – глоба в размер 150 лв.; за административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП – глоба в размер 50 лв. и за административно нарушение по чл. 185, вр. чл. 132, т. 2 от ЗДвП – глоба в размер 20 лв.

Посочените административни наказания са наложени на жалбоподателя в предвидените твърди размери, поради което те не подлежат на намаляване от съда.

Извършените от жалбоподателя административни нарушения не представляват „маловажни случаи” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, поради което законосъобразно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По делото не се установяват никакви конкретни обстоятелства, при чието наличие да може да се приеме, че което и да е от извършените от жалбоподателя административни нарушения, с оглед на липсата или незначителността на вредни последици от тях или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Ето защо за което и да е от тези нарушения, както и общо за всички тях, не са налице основания и за съда да приложи чл.

63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от ЗАНН.

В съответствие с чл. 6, т. 10 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда да отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (в редакцията на тази разпоредба след изменението и допълнението й, обнародвано в ДВ, бр. 26/2018 г., действаща към датата на извършване на нарушенията), за административно нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. първо от ЗДвП на жалбоподателя са отнети 6 контролни точки.

По всички изложени съображения НП е законосъобразно и при липсата на основания за неговата отмяна или изменение в която и да е от неговите 5 подлежащи на обжалване части, същото на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН следва да бъде изцяло потвърдено.

Обжалваното НП съдържа констатация на административнонаказващия орган, че към 14.02.2023 г. (датата на издаването му) на водача остават 26 контролни точки.

Тази констатация не подлежи на съдебен контрол в настоящото съдебно производство по обжалване на НП. Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП контролните точки на водач на МПС са форма на отчет за извършваните нарушения, а съгласно чл. 3, ал. 1 от горецитираната Наредба № Із-2539/2012 г. те се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, т. е. като отчетна последица от санкциониране с влязло в сила НП на извършване на някое от административните нарушения измежду посочените в списъка по чл. 6 от наредбата. Следователно констатацията в НП, че към датата на издаването му, когато то все още не е влязло в сила, водачът е имал определен брой контролни точки (без приспадане от този брой на отнетите с това НП контролни точки, защото то не е влязло в сила) се основава на отчетните данни, налични в съответната информационна система на МВР, но няма никакво отношение към санкционираните със същото НП административни нарушения и затова не може да бъде елемент от неговата законосъобразност, нито евентуални фактически или юридически грешки в тази констатация водят до незаконосъобразност на НП, която е предмет на съдебното производство по ЗАНН. Казано с други думи, такива евентуални грешки в отчета на контролните точки на водач на МПС във всеки случай биха се дължали на други обстоятелства, а не на дейността по административно наказване на жалбоподателя с обжалваното НП за посочените в него административни нарушения. Ето защо жалбата в частта й по евентуалното искане на жалбоподателя, а именно за отмяна на НП в частта му, с която е констатирано, че „към 14.02.2023 г. на водача остават 26 контролни точки“, е процесуално недопустима за разглеждане в настоящото производство по обжалване на НП и като такава следва в тази нейна част да бъде оставена без разглеждане, а настоящото съдебно производство по жалбата в тази й част следва да бъде прекратено.