Решение № 5 от 06.01.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Варна, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20213100900346 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от ПЛ. Г. Д. с ЕГН ********** с адрес ***************************** срещу „ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 73000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 26.06.2017 г., около 13.10 ч., в ******************************************, причинено виновно от водача на л. а. ***** с per. № *****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица

№

*****************, с период на действие 11.06.2017г. – 10.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 73000 лева, считано от датата на увреждането - 26.06.2017г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1610.20 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди, изразяващи се в разходи за медикаменти, медицински изделия и услуги, направени в периода 23.10.2018г. – 22.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 1610.20 лева, считано от датата на предявяване на иска – 07.06.2021г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се поддържа, че за описаното по-горе ПТП отговорността на виновното лице е ангажирана, като му е наложено наказание по НОХД № 5033/2019 г., по описа на ВРС, НО, присъдата, по което е влязла в сила на 28.05.2021 г. Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска 1 отговорност”, за управлявания от виновния водач автомобил, обективирана в издадената от ответника застрахователна полица № *****************, с период на действие 11.06.2017г. – 10.06.2018г. В резултат от ПТП пострадалият получил следните телесни увреждания: навяхване на дясно коляно с разкъсване на вътрешната странична връзка и контузия на дясна подбедрица, дясна глезенна става, дясно стъпало, кръвонасядане в областта на дясното стъпало. Първоначално му е проведено лечение с гипсова имобилизация, а на 04.11.2017г. е постъпил за планова операция – артроспопска ревизия на дясна колянна става, поради персистиране на оплакванията от болки и ограничени движения. Понастоящем болките продължават, поради което ищецът приема болкоуспокояващи, включително инжекционно ежемесечно и му предстои нова операция при финансова възможност да я предприеме. Нуждае се от чужда помощ в ежедневието дори към настоящия момент. Има дни, в които капачката на коляното отказва да се движи и ищецът внезапно пада на земята и не може да се изправи сам.

Изпитва затруднения да се изправи от седнало положение, както и при вдигане на тежки предмети, не може да изминава дълги разстояния, куца.

Увреждането се отразило негативно и върху психиката на ищеца, същият изпитва стрес и паника от приближаващи автомобили и от това да се вози в тях. Страх го е да управлява кола и не може да шофира поради силните болки.

Чувства, че е в тежест на семейството си, разсеян е и не може да работи пълноценно. Във връзка с настъпилите вреди пред застрахователя е предявена претенция на 05.02.2021г., по която същият не се е произнесъл в законоустановения 3-месечен срок. По тези съображения обективира искане за осъждане на ответника да компенсира претърпените вреди посредством заплащането на застрахователно обезщетение в посочените по-горе размери.

Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователното събитие, вината на застрахования водач и настъпването на посочената в присъдата средна телесна повреда. Оспорва настъпването на останалите посочени травми, както и продължителността на претърпяните неимуществени вреди. Твърди, че понастоящем ищецът е напълно възстановен и не се налага каквото и да било последващо оперативно лечение, както и че такова не му е предписано.

Поддържа, че първоначално проведеното лечение не е било достатъчно адекватно и правилно, както и че ищецът не е провел своевременна рехабилитация, с което е станал причина за усложненото протичане на възстановителния процес, както и за твърдяния съпътстващ болков синдром.

Твърди, че понастоящем ищецът е психично здрав и не е претърпял психични увреждания. Оспорва относимостта и доказателствената стойност на представените доказателства за сторени разходи за лечение. По отношение на законната лихва се поддържа, че такава се дължи след изтичане на законния срок за доброволно изпълнение считано от поканата.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е депозирана допълнителна искова 2 молба, в която се оспорват твърденията, че ищецът е напълно възстановен и че усложненията се дължат на ненавременна рехабилитация. Позовава се на новонастъпилия факт на проведена трета оперативна интервенция на 13.07.2021г. Твърди се, че е необходимо на всеки шест – осем месеца в коляното да бъдат поставяни инжекционно хиалурон и колаген, тъй като е увреден ставният хрущял. Необходимо е да се постави изкуствена става.

Поддържа се, че задължението на застрахователя за лихва от увреждането произтича от обусловения характер на отговорността му от тази на деликвента по чл.84 от ЗЗД.

В депозирания в срока по чл.373, ал.1 от ГПК допълнителен отговор на искова молба ответникът оспорва доказателствената стойност на представената с ДИМ епикриза поради липса на данни за оперирания орган, като се поддържа, че проведеното оперативно лечение не е във връзка с травмите от ПТП. Поддържа се, че разпоредбата на чл.84 ЗЗД е неприложима поради наличие на специална норма в КЗ относно началната дата на начисляване на законната лихва.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

С представената по делото Присъда №260017/28.01.2021г. по НОХД № 5033/2019 г., по описа на РС – Варна, влязла в сила на 28.05.2021 г., подсъдимият Д.Н.П. е признат за виновен за това, че на 26.06.2017г., в гр.Варна, при управление на МПС – л. а. ***** с per. № ***** , нарушил правилата за движение: чл.116 от ЗДвП и с това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ПЛ. Г. Д. , изразяваща се в разкъсване на вътрешната странична връзка, което е обусловило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период, надхвърлящ един месец – престъпление по чл.343, ал.1, б. „Б”, пр. 2 от НК.

Не е спорно между страните, че л. а. ***** с per. № ***** , управляван от Д.Н.П., е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по сключена с ответното дружество застрахователна полица №

*****************, с период на действие 11.06.2017г. – 10.06.2018г.

Видно от представеното известие за доставяне, изпратената от ищеца извънсъдебна застрахователна претенция е получена от застрахователя на 05.02.2021г. (л.94).

От представените болнични листи се установява, че ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност с продължителност от общо 12 месеца в следните периоди 27.06.2017г. – 01.04.2018г., 31.11.2020г. – 21.01.2021г. и 22.03.2021г. – 20.04.2021г.

От заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, се установява, че в резултат на инцидента ищецът е получил навяхване с частично разкъсване на вътрешната странична връзка на дясната колянна става обусловило трайно затруднение на движенията на десния долен 3 крайник за повече от 30 дни и контузия на дясно стъпало обусловила временна разстройство на здравето неопасно за живота. Проведено е лечение с гипсова имобилизация, сменена с ортеза, а след свалянето им – няколко курса физиотерапия. Поради неподобряване на състоянието на коляното на два пъти е правена артроскопска операция. Лечението не е завършено.

Диагнозата, поставена в спешно отделение, както и терапевтичното поведение, са правилни. При частично разкъсване на коленни връзки алгоритъмът за лечение е следният – гипсова имобилизация за 30-45 дни с последваща рехабилитация. По време на обездвижването на десния долен крайник, както и за 15-20 дни след артроскопските операции, се препоръчва ходене с две патерици без натоварване на крайника. Проведеното до момента лечение е правилно. След обездвижването е препоръчително провеждане на физиотерапия и лечебна физкултура. Видно от приложените амбулаторни листи в случая е проведена своевременна рехабилитация, но същата не е била ефективна поради увреждането на хрущяла на коляното. Понастоящем походката е самостоятелна без помощно средство, накуцваща с десния крак, дясното коляно е оточно, артрозно деформирано, налице е лекостепенен излив в коляното/хидропс/, два белега по предното лице на ставата от направените артроскопии с големина на едностотинкова монета, между тях стар белег надлъжно разположен върху коленното капаче с дължина около 6 см. Констатират се силно ограничени и болезнени движения в колянната става - пълно изправяне, свиване до 80гр. при норма 130гр., здрав връзков апарат. Болките се дължат на травматичен синовит /възпаление на вътрешната обвивка на коляното/, израз на което е отокът и ставният излив.

Поради фиброзиране /втвърдяване/ на връзките и ставната капсула е ограниченото свиване на коляното. В деня на травмата ищецът е имал начални артрозни промени в дясното коляно, израз на които са изострените ставни ръбове и намалената височина на ставния хрущял, установени при рентгеновото изследване. На този фон сериозна травма на коляното, каквато е тази получена при ПТП, дават тласък на тези процеси. Поради силно ограничените движения в ставата и болковия синдром след последната артроскопска операция, направена на 12.07.2021год., ако не се постигне подобрение на състоянието, може да се обсъжда замяна на ставата с изкуствена. Няма медицинска документация за състоянието на ищеца преди ПТП. Преди травмата по негови данни е работил като сервитьор и търговски представител и най-вероятно не е имал здравословни проблеми с долните крайници. Понастоящем не е необходимо да ползва помощни средства за придвижване, но трябва да провежда интензивно физиотерапия и балнеолечение, така наречената „хондропротективна терапия“ с поставянето в ставата на хиалуронова киселина. Финансовите документи, находящи се на л. 22 - 29 от делото, са във връзка с лечение на травматичното увреждане на ищеца във връзка с процесното ПТП.

От заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, се установява, че в резултат на претърпяното ПТП и последиците от него 4 ищецът е развил разстройство в адаптацията, изразяващо се в тревожност, нарушения в съня, психично напрежение, което е отшумяло за няколко седмици. В този период не е посещавал специалист по психично здраве, не е приемал медикаменти за психичното си състояние, липсва медицинска документация, описваща състоянието. Разстройствата в адаптацията са състояния на субективен дистрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващи социалното функциониране, които възникват в периода на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено събитие. Клиничната картина може да варира и включва: депресивно настроение, тревожност, безпокойство; чувство за невъзможност за справяне със ситуацията, за планиране на бъдещето, в някаква степен нарушава и извършването на рутинните ежедневни дейности.

Нито един от симптомите не е достатъчно тежък или преобладаващ, за да послужи сам по себе си за поставянето на по-специфична диагноза. Към настоящия момент при ищеца се наблюдава повишена раздразнителност, тревожност в ситуации, напомнящи за инцидента, преходни епизоди на понижено настроение, провокирани от една страна от обективните последици от травмата, а от друга - от малоценностни преживявания, предвид намалените му възможности да бъде в полза на близките си. Налице са и обективни последици, които са свързани с физически затруднения в ежедневието от травмата. Но всички тези негативни преживявания не достигнат до степен на психиатрично разстройство. Към настоящият момент не би могла да бъде поставена такава диагноза.