Решение № 12569 от 25.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12569 гр. София, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20241110107332 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Б. И. И. / с предишна фамилия К., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 40176/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 811,03лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 18.07.2023г. до изплащане на вземането, 91,29лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г.-04.07.2023г., 33,36лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.06.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 18.07.2023г. до изплащане на вземането, и 6,72лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 15.08.2020г.-04.07.2023г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. Л., топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и стойността на услугата дялово разпределение, както и лихва за забава върху главните вземания.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който признава исковете за вземанията, с изключение на тези, чийто падеж е настъпил преди 18.07.2020г., като прави възражение за изтекла погасителна давност за тях и съответно за погасяване на акцесорните вземания. Счита, че не е дал повод за делото и ищецът следва да носи тежестта за всички разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Ди. не изразява становище.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

1

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С отговора на исковата молба ответникът признава вземанията, с изключения на тези, чийто падеж е настъпил преди 18.07.2020г., тъй като са погасени по давност.

Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г., ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 18.07.2023г. Следователно, всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 18.07.2020г., са погасени по давност.

През процесния период в отношенията между страните са действали общите условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.

32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Предвид това, погасени по давност се явяват вземанията за топлинна енергия за периода м.05.2019г.м.05.2020г. вкл., тъй като тяхната изискуемост е настъпила преди 18.07.2020г. На всички останали вземания изискуемостта настъпва след тази дата. Размерът на обхванатите от погасителна давност вземания възлиза на сумата от 73,13лв. съобразно заключението по изслушаната, неоспорена и приета съдебно-техническа експертиза.

Ето защо, предявеният иск за главницата за топлинна енергия следва да бъде уважен до размер на сумата от 737,90лв. и за периода м.06.2020г.-м.04.2022г., а за разликата над този размер до пълния предявен от 811,03лв., възлизаща на 73,13лв., и за периода м.05.2019г.-м.05.2020г. подлежи на отхвърляне.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил дължимите и необхванати от погасителната давност парични задължения, поради което е изпаднал в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи законна лихва за тях.

Самият той признава, че дължи такава лихва върху необхванатите от погасителна давност вземания. В ОУ е посочен моментът на настъпване на изискуемостта /чл. 33/ и от деня, следващ деня на падежа, се дължи мораторна лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на интернет калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата главница от 737,90лв. възлиза на сумата от 83,05лв. за периода 15.09.2020г.-04.07.2023г. Ето защо, този иск се явява основателен до размер на сумата от 83,05лв., а за разликата до пълния предявен размер от 91,29лв. подлежи на отхвърляне.

Ответникът признава и иска за главницата за дялово разпределение, с изключение на тези вземания, чийто падеж е настъпил преди 18.07.2020г. В настоящото производство се претендират вземания на обща стойност 33,36лв. за цена на услугата дялово разпределение, дължими за периода 01.06.2020г.-30.04.2022г. По изложените по-горе съображения относно началния момент на давността, тези вземания не са погасени по давност, доколкото най-ранното от тях е за м.06.2020г., чиято изискуемост настъпва след 18.07.2020г. Ето защо, този иск се явява изцяло 2 основателен.

Предвид признанието на ищеца, изцяло основателен се явява и искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение.

По разноските:

При този изход на спора, право на присъждане на разноски имат и двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете, но съдът намира, че по отношение на исковото производство ответникът не е дал повод за завеждане на делото и не следва да отговаря за сторените в него разноски и същите следва да останат в тежест на ищеца. Причината е, че с възражението по чл. 414 ГПК длъжникът е заявил, че оспорва само вземанията, които са погасени по давност, тоест чийто падеж е настъпил преди 18.07.2020. Съдът е указал на длъжника да уточни вземанията, които оспорва по размер и период, като същият е уточнил периода, но е посочил, че за да уточни размера му е необходимо съдействие от заявителя /ищеца/, като е представил депозирана молба в този смисъл до дружеството /л. 30 от заповедното дело/. Съдът с разпореждане от 16.11.2023г. е указал и на заявителя да уточни размера на сумите за главници за оспорения период и мораторната лихва върху тях, като същият е заявил, че е в обективна невъзможност да го стори (неясно защо). Задължение именно на заявителя/ищеца е да конкретизира претендираните вземания по основание, вид, размер и период, което в случая не е сторил, като не е оказал и нужното съдействие на длъжника за установяване точния размер на тези вземания. С оглед на това, съдът намира, че длъжникът не е дал повод за завеждане на исковете по чл. 422 ГПК относно непогасените по давност вземания, а за тях повод е станал единствено заявителят.

Поради тази причина, разноските за исковото производство следва да останат в тежест на ищеца.

За заповедното производство на ищеца следва да се присъдят разноски от 68,42лв., като за това производство длъжникът е дал повод за завеждането му и следва да отговаря за сторените разноски съразмерно на уважената част от исковете.

На длъжника следва да се присъдят разноски, като се претендира адв. възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на процесуалния му представител, което съдът определя на 300лв. при преценка липсата на правна и фактическа сложност по делото, признанието на исковете, приключването на делото в едно открито съдебно заседание и разясненията, дадени в задължителното Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Я., срещу Б. И. И. /с предишна фамилия К., ЕГН: **********, с адрес: гр.

София, ж. к. Л., че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 40176/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 737,90лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.06.2020г.-30.04.2022г. до имот, находящ се в гр.

София, ж.к. Л., ведно със законната лихва от 18.07.2023г. до изплащане на вземането, 83,05лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 15.09.2020г.04.07.2023г., 33,36лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.06.2020г.-30.04.2022г., ведно със законната лихва от 18.07.2023г. до изплащане на 3 вземането, и 6,72лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода 15.08.2020г.-04.07.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 737,90лв. до пълния предявен от 811,03лв. и за периода 01.05.2019г.-31.05.2020г. и иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 83,05лв. до пълния предявен от 91,29лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. И. Конярски, ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. Л. да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я., сумата от 68,42лв. – разноски по ч. гр. д. № 40176/2023г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я., да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на адв. К.

В. Д. от САК, с личен № ., сумата от 300лв., представляваща адвокатско възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство на ответника.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца - „Ди..

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4