Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 140 от 06.05.2024, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Административно наказателно дело 780/2023
Вид
Решение № 140
Подписан
06.05.2024
В сила
26.11.2024
Състав
Мариана Момчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 171 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174 ал. 3 предложение второ · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 ал. 2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Добрич, 06.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20233230200780 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. М. А. ЕГН ********** срещу НП № 23 – 0851 - 000099 от 06.02.2023г., издадено от Началник Група в ОД на МВР – гр.

Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 174 ал. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.

174 ал. 3 предложение второ от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева; лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 12 точки.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата представител на жалбоподателя. се поддържа от процесуалния

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

1

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. В тази насока материалноправната компетентност на наказващия орган и на длъжностното лице, възбудило административнонаказателното производство произтичат от Заповед № 8121з - 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, служебно известна на съда. АУАН е съставен в присъствие на двама свидетели и на нарушителя, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

Като нарушение на жалбоподателя е вменено това, че на 17.01.2023г. около 16.55 часа в град Добрич по ул. „***“, посока ул. „*** управлява лек автомобил марка „***, Ф., като при извършена проверка отказва да бъде тестван с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с инвентарен номер ARME - 0036 за упойващи вещества или техни аналози. Издаден талон за изследване № 101020 от 17.01.2023г.

Гореизложената фактическа обстановка, съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността на първо място въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на обратното.

В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото гласни доказателства - показанията на актосъставителя и свидетелите по АУАН, които при разпита си в съдебно заседание изрично потвърдиха отразеното в АУАН.

Освен това от жалбоподателя не са ангажирани доказателства, за да разколебаят горните несъмнени фактически изводи, като всъщност те са оспорени единствено с жалбата.

2

Съобразно разпоредбата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП изпълнителното деяние на това нарушение може да се осъществи в няколко алтернативни форми. Реализирането на която и да било от тях, съгласно употребената специфична законодателна техника, е само по себе си противоправно и е основание за издаване на АУАН още на място и прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП.

Същевременно е напълно възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени няколко от формите на изпълнителното деяние /като това не превръща единното нарушение в няколко отделни/, като те биват: отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол; отказ да бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози; неизпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор; неизпълнение на предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта; неизпълнение на предписание за даване на биологични проби за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В процесния случай надлежно е повдигнато административно обвинение и е доказано извършването на втората от алтернативно посочените форми - отказ на лицето да се тества с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

На следващо място, от текста на нормата на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП е видно, че за да е съставомерен отказа и за да бъде лицето годен субект на нарушението, същото следва да притежава качеството водач МПС.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в т. 25 от Параграф 6 на ДР на ЗДвП, водач е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.

В процесния случай приложимата хипотеза е именно управлението на МПС, като това обстоятелство е безспорно по делото.

Недоказани останаха твърденията на жалбоподателя, че не е

3 управлявал въпросното МПС. По искане на процесуалния представител на жалбоподателя за разпит на двама свидетели при режим на водене, съобразно протоколно определение от съдебно заседание проведено на 15.09.2023г., съдът е допуснал до разпит при условията на двама свидетели, но такива не са били доведени в съдебно заседание, респ. липсват доказателства в тази насока. В противовес на твърденията на жалбоподателя, че не е управлявал процесното МПС са показанията на свидетелите по АУАН – Д. Й. Д. и Е. Д.

С., предвид които нарушението е констатирано при управление на автомобила, като според втория свидетел жалбоподателят е спрял „дори срещу движението“.

От изложеното е видно, че са били налице условията за издаване на АУАН за извършено нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП.

Доколкото в чл. 3а от Наредба № 1 от 19 юли 2017г. е предвидено основание за отпадане противоправността на отказа на водача да се тества с дръг тест, базирано на последващо издаването на АУАН поведение на нарушителя, а именно ако след обективирания в АУАН отказ за извършване на проверка с дръг тест, лицето доброволно се подложи на медицинско и химико - токсикологично лабораторно изследване за установяване наличието на наркотични вещества в кръвта, доколкото в този случай целта на закона би била постигната, наличието или отсъствието на наркотични вещества в тялото на лицето би било установено и обществената опасност на извършения отказ да се тества на място с дръг тест - отпаднала.

В тази връзка изрично следва да се посочи, че уредените в Наредбата способи за установяване на употребата на наркотични вещества: чрез дръг тест и чрез медицинско и химико -токсикологично лабораторно изследване са равностойни и законодателят не отдава предпочитание на нито един от тях.

Затова, за да е ненаказуемо поведението на водача, е напълно достатъчно той доброволно да се подложи на установяване употребата на наркотични вещества дори и само с един от способите очертан в чл. 3а от Наредбата. Именно поради това, последващото доброволно подлагане на медицинско и химико - токсикологично лабораторно изследване води до отпадане на противоправността на отказа на лицето да се тества с дръг тест, като деецът може да бъде наказан по реда на чл. 174 ал. 3 от ЗДвП само ако употребата на наркотични вещества не е установена по нито един от 4 алтернативно предвидените в чл. 3а от Наредбата способи.

Т.е. направено е разграничение между противоправност и наказуемост на поведението по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП.

Противоправно и респективно основание за издаване на АУАН още на място и прилагане на ПАМ по чл. 171 от ЗДвП е реализирането на която и да било от алтернативните форми на изпълнителното деяние.

Наказуемостта на деянието по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, обаче обхваща сложен фактически състав, който включва кумулативното наличие на два акта: първоначален отказ на лицето да се тества с дръг тест по време на извършваната полицейска проверка на място; липса на установяване на употребата на наркотични вещества чрез доброволни действия на водача по някой от алтернативно предвидените в чл. 3а от Наредбата способи.

Вторият акт представлява поведение, което следва във времево отношение издаването на АУАН и затова няма как да намери отражение в него. Това обаче не отнема качеството му на елемент от фактическия състав за настъпване наказуемостта на деянието по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП и необходимостта за издаването на НП това обстоятелство да се установява по несъмнен начин от доказателствата по делото.

В случая не е спорно по делото, че и този елемент от фактическия състав е налице, доколкото водачът не е дал кръв за химико - токсикологично изследване.

При определяне на административните наказания следва да се имат предвид целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН – да се отчетат тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства и имотното състояние на нарушителя, а също така и обществената опасност на съответния вид административни нарушения.

При определяне размера на административното наказание административнонаказващият орган е отчел както характера и вида на нарушението, така и вината на нарушителя, като е взел предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Наложените наказания глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца са в предвидения в закона размер, поради което и не подлежат на преразглеждане от съда. В тази връзка 5 наложените наказания са справедливи и съответстват на извършените нарушения. Същите са от естеството да окажат достатъчно превъзпитателно въздействие както върху нарушителя, така и върху останалите членове на обществото, в изпълнение целите на административното наказание, определени в чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 23 – 0851 - 000099 от 06.02.2023г., издадено от Началник Група в ОД на МВР – гр. Добрич, Сектор Пътна Полиция, с което на Д. М. А. ЕГН ********** за нарушение по чл. 174 ал. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 174 ал. 3 предложение второ от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева; лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети 12 точки.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 6