Решение № 1139 от 12.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1139 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000501641 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК вр. с чл. 294 ГПК.

С решение № 2308/22.08.2022 г. по гр. д. № 12683/2021 г. по описа на Софийски градски съд е осъдена Прокуратурата на РБ и Столична Дирекция на вътрешните работи да заплатят солидарно на Д. В. Д. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева и имуществени вреди в размер на 6 400 лева, настъпили в резултат от водено срещу ищеца наказателно производство по НОХД №2008/2019 г. на СГС, НО, 30-ти състав, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, като са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответниците обективно и субективно съединени искове за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до пълния предявен размер над 10 000 лева до 150 000 лева и имуществени вреди за сумата над сумата от 6 400 лева до 9 100 лева, настъпили в резултат от водено срещу ищеца наказателно производство по НОХД № 2008/2019г. на СГС, НО, 30-ти състав, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда.

Въззивното производство е образувано по въззивни жалби на всички страни в производството срещу решение № 2308/22.08.2022 г. по гр. д. № 12683/21 по описа на Софийски градски съд.

В жалбата си Прокуратурата на РБ твърди, че решението е незаконосъобразно в осъдителните му части, тъй като не са доказани предпоставките за уважаване на исковете. Поддържа се, че не били доказани 1 значителни вреди, претърпени от ищеца и присъденото обезщетение за неимуществени вреди било завишено и по размер, не съответствало нито на действителните вреди, нито на обичайния размер на присъждани обезщетения. Оспорва се иска и за имуществени вреди, като се заявява, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Моли да бъде отменено изцяло решението, исковете да бъдат отхвърлени или евентуално да бъде намален размера на присъдените обезщетения.

В жалбата на СДВР се излагат съображения, че не е легитимирана да отговоря по иска, тъй като от нейните действия не са произлезли вреди.

Заявява се, че в случая Държавата се представлява от ПРБ, която е надлежен ответник по искове с посоченото правно основание. Моли се да бъде отменено решението, в частта, в която СДВР е осъдено солидарно с Прокуратурата.

Срещу двете жалби, ищецът Д. В. Д. е подал в срок отговори, в които оспорва същите.

Подадена е и въззивна жалба от Д. В. Д. срещу решението в отхвърлителната му част по иска за неимуществени вреди. В нея се твърди, че неправилно са определени от първоинстанционния съд вида и размера на неимуществените вреди и съответно обезщетението за тях. Излагат се подробни съображения, че реално са в значително по-висок размер. Поддържа се, че решението на СГС е необосновано, тъй като не е обсъдил всички събрани доказателства, относими към размера на претърпените неимуществени вреди. Моли се да бъде отменено решението в обжалваната отхвърлителна част, като бъде уважен иска за неимуществени вреди в размер от 150 000 лв.

Настоящото въззивно производство е висящо, след като с решение № 333/07.06.2024 г. по гр. д. № 2965/2023 г. по описа на ВКС, ІV г. о. е отменено поставеното от друг състав на апелативния съд решение № 429/06.04.2023 г. по гр. д. № 3464/2022 г. Съгласно задължителните указания на ВКС въззивният съд следва да допусне и назначи поисканата от въззивника Д. В. Д. съдебно-психологическа експертиза.

Въззивните жалби са подадени в срока и от активно легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:

2

Производството пред Софийски градски съд е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 4 ЗОДОВ, с които се претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

В случая с въззивните жалби е направено оплакване относно фактите и приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивните жалби доводи за неоснователни.

От приетите в съдебното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Безспорно се установява от приетата документация от първата инстанция, че срещу ищеца Д. В. Д. е образувано наказателно производството по НОХД № 2008/19 по описа на СГС, което е приключило с оправдателна присъда. Досъдебното производство е образувано на 03.08.2017 г. по сигнал за извършено престъпление и достатъчно данни за започване на ДП. Установява се, че ищецът е привлечен като обвиняем на 04.08.2017 г. за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 вр. чл. 26, ал. 1 НК и за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК и по отношение на него е взета мярка за неотклонение задържане за срок от 72 часа. С определение от 06.08.2017 г.

СГС е отказал да вземе мярка за неотклонение по отношение ищеца. С определение от 15.08.2017 г. на САС по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1000 лв. С постановление от 08.08.2017 г. е наложена мярка за процесуална принуда по отношение на ищеца „Забрана за напускане пределите на страната без разрешение на прокурора“. На 05.02.2019 г. по отношение на ищеца Д. са отменени и двете взети мерки, поради изтичане на повече от една година и шест месеца от привличането му като обвиняем в производството. С постановление от 21.03.2019 г. на Прокуратурата е прекратила частично наказателното производство по отношение на повдигнатото обвинение по чл. 354а, ал. 1, пр.

4 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК поради недоказаност на същото. На 22.03.2019 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 5 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като постановлението му е предявено лично на 01.04.2019 г.

3

Обвинителният акт е внесен в съда и образувано НОХД № 2008/2019 г. по описа на СГС на 15.05.2019 г. По делото са проведени пет открити съдебни заседание, на които е ищецът е присъствал лично, представляван от упълномощения от него адвокат. На 16.12.2019 г. е постановена присъда, с която ищецът е признат за невинен в това че с две деяния, извършени като продължавано престъпление, без надлежно разрешително, е разпространил наркотични вещества на обща стойност 11,95 лева на две лица, поради което е оправдан. Наложени са му на основание чл. 305, ал. 6, вр. чл. 301, ал. 4 вр. ал.

1, т. 2 НПК две административни наказания глоба в размер на по 500 лева за допуснато административно нарушение за неспазване реда за отпускане на лекарствени продукти и при продажба на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества на две лица, като е прието, че той е извършел деянията в които е обвинен, но те не представляват престъпления поради ниска обществена опасност.

Постановената оправдателна присъда е протестирана от СГП и по протеста е образувано ВНОХД № 172/2020г. на САС, по което са проведени три открити съдебни заседания и на 11.01.2021г. е постановено решение, с което е потвърдена оправдателната присъда, която е влязла в сила на 20.02.2021г.

От събраните гласни доказателства в първоинстанционното производство чрез разпит на свидетелите - А. Х. Д., съпруга на ищеца и Л. И.

Н., се установява, че при задържането му в аптеката, в която той работел, заедно със съпруга си - фармацевт, влезли общо 17 цивилни полицаи. В този момент в аптеката нямало клиенти. Те извършили обиск на помещението. На ищеца и съпругата му били поставени белезници и те били изведени с тях на улицата, където имало множество хора, които видели това. Ищецът бил стресиран, държал главата си наведена надолу и гледал настрани. Задържането се отразило на психическото му състояние. Когато отново се върнал да работи в аптеката бил напрегнат, стоял непрекъснато с наведена глава и мълчал.

Двамата със съпругата си се притеснявали да се разхождат в квартала и да пазаруват там, тъй като изпитвали чувство на срам и усещали негативно отношение. След освобождаването им почти нямали клиенти в аптеката, но постепенно клиентите им започнали да се завръщат. Проведената полицейска акция в аптеката била широко отразена от медиите - от национални телевизии и интернет сайтове, като били посочени имената на ищеца и съпругата му, а също така и адреса на аптеката, в която работят. Не е бил изрично посочен източникът на информацията, но от изнесените подробности относно сигнала по който е започнала полицейската акция и др. подобни можело да се направи извод, че медиите са информирани за подробностите от органите на разследването. Посочено е било, че ищецът е бил полицай до 2008 г.

Дъщерята на страните живеела в чужбина и по времето на наложената мярка за забрана за напускане на страната, ищецът не могъл да я посещава. По това време тя го посещавала в България, видно то показанията на свидетелката.

Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй 4 като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищеца и изживените от него страдания са непосредствени.

От приетата във въззивното производство като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебно-психологическа експертиза се установява, че няма данни относно психическото състояние на ищеца преди настъпване на процесиите събития. Няма информация и за търсена психиатрична или психотерапевтична помощ по време или след процесиите събития. Според анамнестичните данни Д. Б. Д. особено трудно възприема факта, че на него, като бивш полицай, му се е случило това, във връзка с което е и настоящото дело, а именно задържането му от органите на МВР и отразяването на случая в медиите. Особено болезнено той възприема акцентирането, че е бивш полицай, който се е забъркал в нещо незаконно. Към момента на изготвяне на експертизата при ищеца Д. Б. Д. не се наблюдават никакви психопатологични симптоми.

Въззивният съд кредитира обсъдената психологическа експертиза, тъй като тя е изготвена след преценка на данните по делото и след лично събеседване с пострадалия, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Въз основа на установените фактически обстоятелства правилен и обоснован се явява извода на първоинстанционния съд, че предявеният иск на основание в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е доказан по основание. Незаконността на обвинението съставлява основание за носене на имуществена отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от засегнатото лице вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Анализът на събраните доказателства в хода на първоинстанционното производство води до категоричен извод на въззивния съд, че Д. е претърпял неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответниците на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 4 ЗОДОВ.