Решение № 175 от 16.06.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. ХАСКОВО, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря В. И. К. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500195 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалба подадена от адв. И.

П., пълномощник на Н. И. Л. от ****.

С Решение № 20 от 31.01.2023 г., постановено по гр.д. № 1619/2021 г., РС Д.град е оставил без разглеждане като недопустим, предявеният от Н. И. Л. от **** против Ж. А. М. от **** иск с правно основание чл.76 от ЗС за възстановяване на отнето по скрит начин владение сгради, построени в ПИ с идентификатор ****, а именно **** и ****, представляващи самостоятелни сгради , от които първата е триетажна жилищна сграда с площ 85 кв.м. и втората с площ 22 кв.м., разположена в северната част до имотната граница на поземления имот, намиращ се в ****.

Съдът е осъдил Н. И. Л., ЕГН ********** от ***** да заплати на адв.Т. Д. М.-ХАК, ****, сумата от 680лв, представляваща разноски за производството.

Недоволен от постановеното решение е останала жалбоподателят, която чрез пълномощника си адв. П., обжалва в срок. Твърди,че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно, поради неговата необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. На първо място твърди,че неправилно съдът е оставил без разглеждане 1 предявеният иск като недопустим, приемайки,че е предявен след изтичането на шест месечния преклузивен срок. Неправилен бил изводът на съда,че владението е прекъснато на 20.04.2021 г., когато била извършена сделката, с която на ответника бил прехвърлен ПИ.

Предмет на тази сделка не били процесните сгради и владението било прекъснато по-късно, когато ответникът сменил ключовете и преустановил достъпът му до сградите. Счита,че искът е предявен в срок и следва да бъде разгледан по същество.

За неправилно, на следващо място намира, че след като съдът е приел,че предявеният иск е недопустим, изложил мотиви и по същество на спора, с които приел,че дори и разгледан по същество този иск би бил неоснователен. Счита за безспорно доказано в производството,че процесните сгради не са предмет на прехвърлителната сделка от 20.04.2021 г. и че до м. юли 2021 г. той е имал достъп до тези сгради. През м. юли установява,че е отнет достъпът му до сградите, когато ищецът сменил патрона на външната врата на имота и поставил СОТ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС Д.град и постанови друго по същество на спора, с което да уважи предявените искове. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски, пред двете инстанции.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника Ж. М.. Счита,че постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция разноски. Правилно съдът приел,че след извършване на сделката на ищеца му е била дадена възможност да изнесе движимите вещи, намиращи се в имота. След това била изградена охранителна система и било прекъснато владението на ищеца. Твърди още,че не е доказано в производството владението да е било отнето по скрит начин. Твърди,че е предупредил ищеца,че възнамерява да постави имота под охрана, дал му срок да изнесе движимите си вещи и ключовете били предадени помежду им. Безспорно от събраните по делото доказателства се установявало,че ответникът е установил владение върху имота, след като е бил допуснат в същия от ищеца и са му били предадени ключовете.

В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си адв. П. поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея доводи.

В съдебно заседание въззиваемият, чрез пълномощника си адв. М. оспорва подадената въззивна жалба. Поддържа доводите, изложени в писмения отговор.

Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е основателна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и постановено ново по същество на спора, с което да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.76 от ЗС. С оглед изхода на спора въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените по делото, пред двете инстанции, разноски в размер на 1375 лв., от които 800 лв. платено възнаграждение на 2 адвокат пред РС, 50 лв. ДТ, 500 лв. платено възнаграждение на адвокат за въззивната инстанция и 25 лв. платена ДТ за въззивно обжалване.

Районен съд Д.град е сезиран с иск с правно основание чл.76 от ЗС за възстановяване на отнето по скрит начин владение сгради, построени в ПИ с идентификатор ****, а именно ***** и ****, представляващи самостоятелни сгради , от които първата е триетажна жилищна сграда с площ 85 кв.м. и втората с площ 22 кв.м., разположена в северната част до имотната граница на поземления имот, намиращ се в ****, предявен от Н. И. Л. от ***** против Ж. А. М. от ****.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Пред въззивната инстанция не се представиха нови доказателства. направените от районен съд Д.град изводи за недопустимост на иска са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция.

Предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество. Спазен е шест месечния преклузивен срок по чл.76 от ЗС,в който искът следва да се предяви. Отнемането на владението не е станало на 20.04.2021 г., когато е извършена продажбата на недвижимия имот, а в по-късен момент. И този момент е през м. юли, както твърди ищецът, когато той не е допуснат до сградите, находящи се в имота, негова собственост. Дори и в полза на ответника да се приеме,че владението е отнето по-рано, то отново това не е на 20.04.2021 г., т.като от събраните по делото гласни доказателства и най-вече показанията на св. Митева се установява,че между страните е имало уговорка за отсрочка за около 10 – 15 дни, през който период от време продавача да може да изнесе нещата си от имота. Едва след този период са отишли на място и са сменили патрона на вратата и са изградили СОТ система. След това свидетелката е ходила още два пъти до имота,за да отключи, за да може ищецът да си вземе микробуса, който се е намирал в имота. Или ако приемем,че изграждането на охранителната система и смяната на патрона на вратата е станало 10 дни след сключването на сделката / най-ранната в полза на ответника дата/, т.е 30.04.2021 г., то безспорно се установява,че предявеният на 21.10.2021 г. иск с правно основание чл.76 от ЗС е предявен в шестмесечният преклузивен срок, поради което и е допустим.

Преценен по същество е основателен и следва да бъде уважен. На основание чл.76 от ЗС владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Предмет на владелческия иск по чл.76 от ЗС е да се възстанови отнетото владение върху имота, като фактическо състояние. По тези спорове, съдът е ограничен да установи само факти – факта на владение, факта на нарушение и кой владее имота към момента на разглеждане на спора.

От събраните по делото писмени – представените нотариални актове и предварителен договор за покупко-продажба и гласни доказателства безспорно се установява,че ищецът е владеел процесните две сгради, че ответникът е отнел владението по насилствен начин – чрез изграждане на охранителна система и сменянето на патрона на вратата, като по този начин е преустановил достъпа на ищеца до тези две сгради и че към момента владението по 3 отношението на тези две сгради е установено от ответника М., т.е налице са предпоставките на чл.76 от ЗС и предявеният на това основание иск следва да бъде уважен.

Видно от представения по делото нот.акто № 1 от 20.08.2019 г.,т.1.3, е че ищецът Н.

И. Л. е продал на А. И. М. ПИ с идентификатор ***** по КККР на ****, с площ от 542 кв.м., като е запазил правото си на ползване. Съответно с нот.акт № 64/20.04.2021 г. А. М. е продала на ответника Ж. М. единствено и само този имот. С изрична декларация от 20.04.2021 г. Л. се е отказал от запазеното право на ползване върху имота. Самият ответник е бил наясно,че сградите, находящи се в имота са извън предмета на сделката, т.като на 19.04.2021 г. той е сключил предварителен договор с А. М. и Н. Л., по силата на който е постигнато съгласие между страните най-късно до 30.04.2021 г. продавачите .А М. и Н. Л. да продадат на Ж. М. ПИ с идентификатор **** по КККР на ****, с площ от 542 кв.м., както и построените в този имот две постройки, изградени преди 2000 г.върху същия този имот, за който до момента не са имали необходимите документи за узаконяването им и които сгради представляват: монолитна сграда на три етажа с квадратура от 85 кв.м. с възможност за отдих, както и едноетажна монолитна сграда от 22 кв.м., предназначение за стопански нужди. На 20.04.2021 г. е сключена сделка за продажба на ПИ, но не и такава за продажба на сградите. Собственик на тези две сгради е именно ищецът Л.. Той е бил във владение до момента, в който ответникът е изградил охранителна система и сменил патрона на вратата, като по този начин е отнел владението от ищеца.

Не могат да бъдат споделени доводите на ответника М.,че е придобил правото на собственост върху двете сгради по приращение,защото не е могъл да ги придобие на посоченото основание, т.като процесните две сгради са изключени от сделката, касаеща прехвърлянето на недвижимия имот, и защото в настоящия процес следва да бъде установен само факта на владение върху тези сгради от ищеца, а не да се разреши спора за собственост.

Ответникът разполага с иск по чл.108 от ЗС, с който може да защити правото си на собственост.

Не могат да бъдат споделени и доводите на ответника,че ищецът е дал ключовете доброволно. Действително доказателствата сочат,че са предадени ключове, но те касая имота, на който собственик вече е ответникът М., но не и процесните две сгради.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20 от 31.01.2023 г. на РС Д.град, постановено по гр.д. № 1619/2021 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА

ОСЪЖДА Ж. А. М., ЕГН ********** от ***** да предаде/ възстанови/ на Н. И. Л., ЕГН ********** от **** владението на сгради, построени в ПИ с идентификатор ****, а именно **** и ****, представляващи самостоятелни сгради , от които първата е триетажна 4 жилищна сграда с площ 85 кв.м. и втората с площ 22 кв.м., разположена в северната част до имотната граница на поземления имот, намиращ се в ****.

ОСЪЖДА Ж. А. М., ЕГН ********** от ***** ДА ЗАПЛАТИ на Н. И. Л., ЕГН ********** от град **** сумата 1375 лв.,направени по делото, пред двете инстанции, разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5