Протокол № 234 от 24.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 234 гр. Благоевград, 24.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров при участието на секретаря Герасим Ангушев и прокурора Г. В. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Николай Грънчаров Гражданско дело № 20251200100711 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Ищецът Р. С. Б., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. П. Ш., с пълномощно по делото.

За ответника Прокуратура на Република България, редовно призован, се явява прокурор Г. М. от Окръжна прокуратура – Благоевград.

Вещото лице д. В. П., редовно призован, се явява лично.

АДВ. Ш.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОР М.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

ДОКЛАДВА се становище от ищеца Р. С. Б., чрез адв. П. И. Ш., постъпило по делото на 10.02.2026 година, с което се изразява становище по разпореждането на съда по реда на чл. 101 от ГПК, с което е задължил Окръжна прокуратура – Благоевград да представи пълномощно, от което да е видно, че прокурор М. е упълномощен за представителство по настоящото дело. Излага се становище, че тъй като не е представено такова пълномощно, то следва да се приеме от съда, че подаденият писмен отговор е едно неизвършено процесуално 1 действие. Развити са съображения, съгласно които с изменението на закона се налага Главният прокурор, като представител на Прокуратурата на Република България, да бъде представляван по делата, в които участва Прокуратурата на Република България като страна, по реда на чл. 33, вр. чл. 32, т. 5 от ГПК. В писменото становище също така се прави искане до съда да допълни проектодоклада си по делото по реда на чл. 146 от ГПК, като наред с посоченото правно основание – чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да прибави към исковата молба и друга правна квалификация, а именно по чл. 2, ал. 1, т. 8, пр.

2 от ЗОДОВ, поради допуснато нарушение, извършено от орган на досъдебно производство – в случая наблюдаващият прокурор от Районна прокуратура – Петрич, изразяващо се в публично изявление, в което обвиняемият е бил представен като виновен. Други съображения по проектодоклада не се сочат и други възражения няма.

ДОКЛАДВА се и молба от Окръжна прокуратура – Благоевград, постъпила по делото на 10.02.2026 година, с която на основание чл. 253 от ГПК се иска от съда да отмени определението си в частта, с която е дал указания за представяне на пълномощно за доказване представителната власт на прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград, като представител на Прокуратурата на Република България. Оспорва се с молбата, че промяната в чл. 136, ал. 2 от ЗСВ е довела до промяна в смисъл, че Прокуратурата на Република България не е единна и централизирана, както и че не са налице основания да се приеме, че не е актуално приложението на т. 5 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 година на ВКС по тълкувателно гражданско дело № 3/2004 година на ОСГК. Изложени са съображения в тази насока с молбата по делото, а освен това се сочи, че в редица решения на ВКС е прието, че до изричното обявяване на задължителната сила на един тълкувателен акт и при липса на мълчалива негова отмяна, даденото с него тълкуване на закона е задължително за органите на съдебната власт съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Развити са съображения в тази насока. В този смисъл се иска от съда да приеме, че не е нужно изрично упълномощаване по реда на чл. 32 – 33 от ГПК и се поддържа искането по реда на чл. 253 от ГПК съдът да отмени разпореждането си в тази посока.

АДВ. Ш.: Уважаеми господин Председател, що се касае до представителство – аз оспорвам представителната власт на явяващия се днес прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград. Запознат съм с молбата им от 10.02., 2 която докладвахте, и към становището, което сме изразили, бих искал да добавя само следното – че Окръжна прокуратура – Благоевград не е процесуален субституент на Прокуратурата на Република България.

Процесуален субституент може да бъде всеки на всекиго само обаче ако има законово правно основание за това. В процесния случай е имало такова, но в сега действащия Закон за съдебната власт няма. Цитираното тълкувателно решение от 2004 година безспорно е загубило своето значение, с оглед измененията на ЗСВ, и няма как съдът да прилага тълкувателно решение, което противоречи на закона.

ПРОКУРОР М.: Уважаеми господин Председател, с оглед така развитите съображения, ще Ви посоча, че Окръжна прокуратура тук не се явява процесуален субституент, тук се явява конкретният прокурор като такъв.

Следва да бъде посочен и доводът, който беше развит в нашето становище, че Прокуратурата не участва като гражданскоправен субект, а в качеството си на процесуален субституент на Държавата, и не е пречка да бъде представлявана не от Главния прокурор или упълномощен от него съответен прокурор, а от прокурор от Прокуратурата, съответна на съда, разглеждащ делото. Не мога да се съглася с изложеното обстоятелство, че Прокуратурата вече не е единна и централизирана. Обстоятелството, че тези думи ги няма в ЗСВ, не променя нейната структура, нито обстоятелството, че тя е едно юридическо лице, със седалище в гр. София. Отделно от това, не може и така да се твърди, че тълкувателното решение е загубило значение. От промяната на ЗСВ до настоящия момент Прокуратурата е била представлявана по тези дела по ЗОДОВ по начин, по който и в момента се представлява, а отделно от това – отмяната на едно тълкувателно решение, като загубило своето значение, става по съответния ред. Не може всеки да се позовава по един фриволен начин на собственото си мнение, че едно тълкувателно решение е загубило своето значение и съответно това да води до ограничаване процесуалните права на лица, които се ползват от него.

По настоящото дело съдът в чисто правен аспект е повдигнал въпроса за възможността на съответните структури на Прокуратурата да представляват Прокуратурата на Република България по дела, образувани по искове по ЗОДОВ, като становището на съда е, че с оглед настъпилите законодателни промени в частта на чл. 136 от ЗСВ съществуват сериозни съмнения дали е 3 актуално действието на т. 5 от Тълкувателно решение № 3/2004 година на ОСГК на ВКС. В този смисъл съдът е поддържал представяне на пълномощно по делото, с оглед представителната власт на Окръжна прокуратура – Благоевград по настоящото дело по реда на чл. 32 и чл. 33 от ГПК, но към настоящия момент това становище на съда не се поддържа от по-горните съдебни инстанции. Налице е произнасяне на състав на Апелативен съд – София по идентичен на настоящия казус, постановено от състав, в който участва и настоящият съдия докладчик, като с Определение № 2373/17.09.2025 година състав на Апелативен съд – София е постановил, че следва и към настоящия момент да се приема за актуално действието на т. 5 от цитираното тълкувателно решение и че актуалността на същото не е отпаднала, въпреки законодателните промени на разпоредбата на чл. 136 от ЗСВ, за което подробно са развити мотивите към цитираното определение и правни съображения. В този смисъл съставът на настоящия съд счита, че следва да съобрази становището на по-горната съдебна инстанция по така застъпения въпрос, като следва да приеме, че в настоящия процес прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград може да представлява Прокуратурата на Република България, без за това да е необходимо изрично упълномощаване по реда на чл. 32 и чл. 33 от ГПК.

В този смисъл съдът счита, че следва да бъде зачетено и процесуалното действие, а именно подаване на отговор към исковата молба, което е своевременно направено от представител на Окръжна прокуратура – Благоевград по настоящото дело.

Поради изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до участие в процеса представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград.

ЗАЧИТА процесуалното действие, а именно подаване на отговор към исковата молба, което е своевременно направено от представител на Окръжна прокуратура – Благоевград по настоящото дело.

АДВ. Ш.: Поддържам исковата молба. Моля да допуснете поправка на една техническа грешка в исковата молба, а именно в ЕГН-то на ищеца, като шестата цифра е „5“, а не „4“, т.е. същото да се чете „**********“.

Междувременно по делото са постъпили писмени доказателства, изпратени от 4

Агенция „Пътна инфраструктура“, като моля същите да бъдат приети. Моля да бъдат приети и допуснатите по делото писмени доказателства, приложени към исковата молба. Доколкото няма все още утвърден доклад от съда, моля да приемете допълнително още 2 писмени доказателства – първо, 2 бр. разпореждания на Районен съд – Петрич по процесното НОХД № 630/2012 година, т.е. част от него, с които внесеният обвинителен акт срещу доверителя ми от страна на Прокуратурата е връщан 2 пъти заради процесуални нарушения, откъдето се трупат и 6 години досъдебно производство, т.е. вината е изцяло на Прокуратурата; и второ – представям още едно допълнително доказателство, а именно – Справка от персоналния регистър на НОИ за ищеца, за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2025 г., като това доказателство го представям във връзка с доказване периода, през който ищецът е останал без работа. По проекта за доклад сме изразили становище – нямаме възражения, единствено допълнение касателно правната квалификация на предявените искове, друго нямам.

ПРОКУРОР М.: Уважаеми господин Председател, съгласно отговора, който поддържам в настоящото съдебно заседание, оспорвам така предявения иск както по основание, така и по размер. Не се противопоставям да бъдат приети като доказателства приложените към исковата молба писмени документи, както и изисканото трудово досие на ищеца. По отношение на представите в днешното съдебно заседание доказателства – противопоставям се същите да бъдат приети като такива, тъй като са несвоевременно представени. Ищецът е имал възможност тези доказателства да бъдат посочени и изискани с исковата молба, тъй като същият е бил участник в наказателния процес, било му е известно, че са били налице тези разпореждания и че делото е било връщано, както е могъл и своевременно да получи и да представи съответната справка от НОИ за неговата трудова ангажираност. По отношение на иска, с който се сочи допълнително правно основание – намирам, че същото искане е неоснователно, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 214 от ГПК и не попада в нито една от хипотезите, посочени в нея, които да предпоставят изменението на иска, т.е. в случая се предявява иск, който е с ново правно основание.

РЕПЛИКА НА АДВ. Ш.: Представям писмените доказателства в днешно съдебно заседание на основание чл. 143, ал. 2 от ГПК.

5

ДОКЛАД НА СЪДА:

Докладва се писмо от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенция „Пътна инфраструктура“, постъпило по делото на 06.02.2026 година, с което по делото, по искане на съда, се представят копие от заповед за прекратяване на трудово правоотношение, копие от писмо до Р.

Б. и копие от известие за доставка, потвърждаващо доставка на писмото до Р.

Б..

Докладва се и постъпила по делото на 13.03.2026 година комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице-кардиолог д. П..

Съдът счита, че с оглед становищата на страните, следва да пристъпи към доклада си по делото по реда на чл. 146 ГПК, като, на първо място, съдът ПРЕПРАЩА към проектодоклада си, в който подробно е развил съображения, в които е посочил наведените от ищеца фактически твърдения и правни доводи, както и направените от ответната страна възражения, дал е правна квалификация на същите, разпределил е доказателствената тежест в процеса и се е произнесъл по всички доказателствени искания, направени към този момент от страните по делото.

Съдът счита, че следва да бъде допълнен докладът досежно дадената правна квалификация на предявените искове, като към правната квалификация, дадена с проектодоклада, следва да бъде добавено като правно основание и чл.

2, ал. 1, т. 8 от ЗОДОВ, като съдът е пропуснал да даде правна квалификация на вече заявеното с исковата молба твърдение от ищеца, че наблюдаващият прокурор по делото в Районна прокуратура – Петрич е направил публични изявления пред медиите, в които обвиняемият е бил представен като виновен.