Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1794 от 21.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1853/2022
Вид
Определение № 1794
Подписан
21.07.2022
В сила
06.06.2023
Състав
Светлана Иванова Изева, Светлана Ангелова Станева, Борис Димитров Илиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1794 гр. Пловдив, 20.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Светлана Анг. Станева

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20225300501853 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК .

Образувано е по постъпила частна жалба, подадена от Т. Д. П., ЕГН **********, от град С., ЖК Д. 1, блок 5, вх. А, ап.20, срещу определение №5084/12.05.2022 г., постановено по гр.д. №5447/22 г. по описа на РС Пловдив, ХХ граждански състав, с което е върната исковата молба на частния жалбоподател и е прекратено производството по делото.

Твърди се неправилност на съдебния акт, като се иска отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените дейности. Сочи, че е изпратил писмо, но по обективни причини не е могъл да го изпрати препоръчано, като вероятно съдът не е получил отговора му. Уведомил е съда и по имейл.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт и в законоустановения срок. Не е внесена държавна такса, но съгласно чл.75, ал.2 от Закона за защита от дискриминация такава не се дължи. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от частния жалбоподател срещу „ответника полицай Т. от Полицейско управление в с.

Труд, Пловдивско“, като се твърди, че е тормозен - ответникът е отказал да го призове с призовка или по телефона, за да го разпита, като по този начин го е дискриминирал.

С разпореждане №8828/15.04.2022 г. съдията докладчик е указал, че в едноседмичен срок с писмена молба с препис за другата страна следва да 1 посочи три имена и адрес на ответника, респективно – да посочи други индивидуализиращи данни за него освен фамилното име; да обоснова правен интерес от иска, да мотивира твърденията си за дискриминационно третиране с признак обществено положение – защо счита, че е по – неблагоприятно третиран от действията на ответника; защо твърди, че отказът на ответника да му изпрати призовка представлява дискриминация; да посочи на кой от признаците, посочени в чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация се основава неговото неравноправно третиране и защо счита, че именно съответното му качество е причина да бъде дискриминиран.

Съобщение е получено от частния жалбоподател на 28.04.2022 г., но в определения от съда срок отговор не е получен.

С атакуваното определение №5084/12.05.2022 г. първоинстанционният съд е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени. Поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба, същата е върната, а производството по делото – прекратено.

Определението е правилно и законосъобразно, като доводите напълно се споделят от настоящата инстанция.

Спорният предмет на делото се въвежда от ищеца с исковата молба. Ищецът индивидуализира спорното право чрез фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, които формират основанието на предявения иск /чл.127, ал.1, т.4 ГПК /, а чрез петитума на молбата определя вида и съдържанието на търсената защита. При наличие на предвидените в закона предпоставки за разглеждане на правния спор по същество съдът е длъжен да се произнесе по иска, с който е сезиран.

Съгласно задължителната практика на ВКС, съдът, обаче, е длъжен да се произнесе по искова молба, която отговаря на изискванията на чл.127 ГПК и чл.128 ГПК.

Съгласно чл.127, ал.1, т.2 от ГПК исковата молба следва да съдържа името и адреса на ответника. Такива в исковата молба не са посочени. Ответникът е индивидуализиран единствено с фамилното си име, както и, че е служител в ПУ Труд. От съда са дадени указания за индивидуализация, с оглед конкретизацията на лицето, което според ищеца следва да отговаря по иска, но това не е изпълнено.

Исковата молба следва да съдържа индивидуализация на спорното право, която се извършва чрез изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /основанието на иска/, и заявеното искане /петитума на исковата молба/ съгласно разпоредбите на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК. Ако съдържанието на исковата молба не отговаря на посочените разпоредби, респективно - ако в исковата молба не са посочени обстоятелствата, на които се основава иска, съдът е длъжен да предостави възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба в определен срок, в съответната хипотеза да конкретизира ясно и точно обстоятелствата, въз основа на които заявява исковата претенция, съгласно нормата на чл.129, ал.2 ГПК. Това е 2 направено от първоинстанционния съд, като са дадени конкретни указания, но същите не са изпълнени.

Редовността на исковата молба и надлежното предявяване на иска представляват абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. При неотстраняване в предоставения срок на указаните нередовности съдът е длъжен да върне исковата молба на основание чл.129, ал.3 ГПК. Така възложените на съда задължения имат за цел да внесат яснота относно страните, предмета на делото и правната квалификация на предявените искове като предпоставка за постановяване на допустимо решение по съществото на спора.

По първоинстанционното дело е постъпила молба от П., като е отбелязана дата на пощенското клеймо 10.05.2022 г. – след изтичане на определения от съда едноседмичен срок на 05.05.2022 г. (следва да се отбележи, че молбата е постъпила в РС Пловдив след произнасяне на съдията докладчик), като отново не са отстранени нередовностите на исковата молба.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че е уведомил съда, че е изпратил писмо. Дори и да е налице уведомление за изпращане на писмо, това не освобождава ищеца от задължението му да отстрани нередовностите в указания от съда срок.

По изложените съображения частната жалба следва да се остави без уважение, а определението на районния съд - да се потвърди.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №5084/12.05.2022 г., постановено по гражданско дело №5447/22 г. по описа на РС Пловдив, ХХ граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страната пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3