Решение № 18 от 22.05.2024, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Търговско дело 20/2024
- Вид
- Решение № 18
- Подписан
- 22.05.2024
- В сила
- 17.06.2024
- Състав
- Ваня Ангелова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл. 14 ал.1 изр.2 · Закон за общинската собственост
- чл. 14 ал.1 изр.2 · Закон за особените залози
- чл. 27 ал.5 · Закон за особените залози
- чл. 28 ал.3 · Закон за особените залози
- чл.28 ал.3 т.1- т.8 · Закон за особените залози
- чл.28 ал.3 т.1- т.8 · Закон за особените залози
- чл.28 ал.3 т.1- т.8 · Закон за особените залози
- чл.28 ал.3 т.1- т.8 · Закон за особените залози
- чл.28 ал.3 т.1- т.8 · Закон за особените залози
- чл.28 ал.3 т.1- т.8 · Закон за особените залози
- чл.28 ал.3 т.1- т.8 · Закон за особените залози
- чл.28 ал.3 т.1- т.8 · Закон за особените залози
- чл. 28а · Закон за особените залози
- чл. 29 и сл. · Закон за особените залози
- чл. 25 ал.2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25 ал.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
РЕШЕНИЕ
№ 18 гр. Сливен, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ваня Анг. Маркова като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Търговско дело № 20242200900020 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. вр. с чл. 29 и сл.ЗОЗ.
Образувано е по жалба на „ Мелница Сливен“ АД, с ЕИК-*******, против отказ на длъжностното лице по вписванията при ЦРОЗ към Агенция по вписванията с вх. № 20240405100621/12.04.2024г., постановен по заявление № 20240405100621/05.04.2024г, с който е отказано вписване на особен залог.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания отказ.
Твърди се, че длъжностното лице по вписванията е излязло извън обхвата на дължимата проверка, която е формална . В чл. 28 ал.3 ЗОЗ е указано какви документи се представят за да се извърши вписването, а съгласно чл. 28а ЗОЗ, ако към заявлението не са представени всички документи, които се изискват по закон или не е платена д.т., тогава ДЛР дава указания на заявителя.
Позовава се на разпоредбата на чл. 27 ал.5 ЗОЗ, която урежда какви документи да се приложат към заявлението, като не изисква представяне на писмено съгласие с нотариална заверка на подписа на предходния заложен кредитор за вписване на залога.
Счита, че длъжностното лице по вписванията тълкува погрешно разпоредбата на чл.
14 ал.1 изр.2 ЗОЗ. Придържа се към възприетото от съда в решение № 324/07.02.2019г по т.д. № 3201/20218г по описа на САС, което с определение №574/12.11.2020г по т.д. № 1737/2019г на ВКС, първо т.., не е допуснато до касационно обжалване . В това решение било прието, че изискването за даване на писмено съгласие от предишния заложен кредитор важи само при обективно тъждество между предмета на двата залога, не и при частично съвпадение на двата залога.
Съдът приемал, че по аргумент от противното, в хипотезата на учредяване на залог върху търговско предприятие не се изисква съгласие на заложния кредитор с вписан по-рано 1 особен залог върху отделни елементи от съвкупността, тоест разпоредбата на чл. 14 ал.1 ЗОЗ не се прилага, когато се касае за два вида залог- такъв върху конкретни вещи и върху търговско предприятие, а съгласие на предходен заложен кредитор се изисква само, когато в полза на друг кредитор се вписва същия вид залог.
Иска се отмяна на атакувания отказ, с указания за вписване на заявените обстоятелства по партидата на дружеството.
В срока по чл. 25 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ , е подаден подробен отговор на жалбата от Агенцията по вписванията, чрез упълномощен представител, който счита постановения отказ за правилен и законосъобразен, а жалбата- неоснователна. Счита, че са дадени правилни указания на заявителя, които не са изпълнени в срок, поради което постановения отказ е законосъобразен.
Твърди се, че чл. 14 ал.1, изр.1 ЗОЗ урежда конкуренция между кредиторите, като поредността на особените залози върху едно и също имущество се определя от поредността на вписването им. В чл.14 ал.1 ЗОЗ била въведена допълнителна защита на заложните кредитори с въвеждане на изискването за вписване на всеки следващ залог върху същото имущество да е нужно съгласието на предходния заложен кредитор и това правило важало и при учредяване на залог върху актив, включен в заложеното търговско предприятие.
Счита, че изискването за даване на съгласие от предходния заложен кредитор се отнася до всички видове особени залози, без оглед предмета на залога/ индивидуално определено заложено имущество или съвкупност/ или на вида на заложеното имущество , в т.ч. при залог на търговско предприятие.
Съдът, като се запозна с наведените в жалбата оплаквания, представените доказателства и съобрази приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице , с правен интерес лице от обжалване и в законоустановения срок, поради което е допустима за разглеждане.
Преценена по същество, е основателна и следва да се уважи.
Атакуваният отказ на ДЛР е неправилен, поради следните съображения:
Със заявление вх.№ 20240405100621, подадено на 05.04.2024г, по електронен път от адв.К. Б. К.– пълномощник с изрично пълномощно, е заявен за вписване Централния регистър на особените залози към Агенция по вписванията особен залог на търговското предприятие на „Мелница Сливен“АД, като съвкупност, в полза на заложния кредитор „Мелко Интернешънъл“АД.
На 08.04.2024г., длъжностно лице по вписванията при централния регистър на особените залози е дало следните указания на заявителя:
1/да представи нотариално заверено съгласие от предходния заложен кредитор „ОББ“АД за вписване на следващ по ред залог, тъй като е констатирано, че в полза на „ОББ“АД са учредени предходни залози върху имущество, което е част от състава на 2 търговското предприятие и
2/ да се отстрани констатирано несъответствие между съдържанието на представеното нотариално заверено съгласие на зологодателя за вписване на договора за особен залог и въведените за него данни в информационната система на нотариалната камара.
Тъй като заявителят отстранил само втората нередовност и не представил нотариално заверено съгласие на предходния заложен кредитор за вписване на особения залог, длъжностното лице по вписвания е постановило отказ вх. № 20240405100621/12.04.2024г.
В мотивите на отказа е приело, че съгласно чл. 14 ал.1 изр.2 ЗОС, за вписване на всеки следващ залог върху същото имущество е необходимо съгласието на предходните заложни кредитори. Констатирало е, че в полза на кредитора „ОББ“АД са вписани в ЦРОС четири залога върху имущество, което съставлява част от заложеното имущество по силата на представения за вписване договор за особен залог на търговско предприятие, доколкото със същия се залагало търговското предприятие на залогодателя като съвкупност.
Жалбоподателят счита, че длъжностното лице по вписванията е излязло извън обхвата на проверката и че е необходимо съгласие на предходния заложен кредитор само ако се касае за вписване на следващ залог върху същото имущество.
Съдът намира, че длъжностното лице по вписванията не е излязло извън обхвата на дължимата проверка по чл.28 ал.3 т.1- т.8 ЗОЗ, в т.ч. проверката по чл.28 ал.3 т.4, която включва преценка дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона.
Упражнявайки именно тази проверка, която не е само формална, длъжностното лице по вписванията, в съответствие с правомощието си по чл. 28а ал.4 ЗОС, е дало указания на заявителя да представи липсващия според него документ- нотариално заверено съгласие на предходен заложен кредитор за вписване на процесния залог.
Съгласно чл. 28б ал.1 ЗОС, длъжностното лице по вписванията постановява отказ, когато не е налице някое от предвидените в чл. 28 ал.3 изисквания.
Не се спори, че дадените указания не са изпълни в срок и не е представено съгласие на предходния заложен кредитор за вписване на следващ залог.
Спори се в кои случаи това съгласие е необходимо съгласно разпоредбата на чл. 14 ал.1, изр.2 ЗОЗ.
В същата разпоредба, законодателят е въвел изискване за даване на съгласие на предходните заложни кредитори за вписването на всеки следващ залог върху същото имущество, като това правило важи и за учредяване на залог върху актив, включен в заложеното търговско предприятие при условията на чл. 21 ал.3 .
С процесното заявление се иска висване на особен залог върху търговското предприятие като съвкупност, а предходните особени залози са били върху отделен актив, включен в търговското предприятие, тоест няма идентитет между заложеното имущество по този особен залог и предходните.
3
В решение № 324/07.02.209г по в.т.д. № 324/2019г по описа на САС, което с определение № 574/12.11.2020г по т.д. № 1737:2019г на ВКС, първо т.о , не е недопуснато до касационно обжалване, е възприето становището, че разпоредбата на чл. 14 ал.1 ЗОЗ, урежда единствено хипотезата на последващо учредяване на залог върху отделен актив, включен в заложено търговско предприятие, за което е изискуемо съгласието на кредитора с вписан предходен особен залог върху цялото търговско предприятие. В обратната хипотеза, която е налице и в настоящия случай, при учредяване на особен залог върху търговско предприятие при вписан по-рано особен залог върху част от същото предприятие, не се изисква съгласието на заложния кредитор с вписан по-ранен особен залог върху отделни елементи от търговското предприятие.
В коментираното решение, съдът е приел, че правилото на чл.14 ал.1 ЗОЗ следва да намери приложение само при наличие на конкуренция между два или повече последователни особени залога, но когато са от един и същ вид- върху едно и също търговско предприятие или върху конкретно определени вещи от него, учредени в полза на различни кредитори, не и при конкуренция между залог върху търговско предприятие като съвкупност от една страна и по-рано вписан особен залог върху конкретни елементи от същото предприятие, от друга страна.
Настоящият съд споделя становището, че съгласието по чл. 14 ал.1 ЗОЗ се изисква при вписване на договор за особен залог само при обективно тъждество между предмета на двата залога, защото само тогава възниква конкуренция между две заложни права, възникнали по различно време, но върху едни и същи обекти, не и при частично съвпадение между отделните елементи от предмета на двата залога.
В случая обект на заложното право по договора за особен залог е търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а предметът на предходните вписани залози са отделни движими вещи, включени в търговското предприятие на същия заложен длъжник, тоест няма пълно тъждество между предмета на залозите.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказ с вх. № 20240405100621/12.04.2024г., постановен от длъжностно лице по вписванията при Централен регистър на особените залози към Агенцията по вписвания, по заявление 20240405100621/05.04.2024г, с който е отказано вписване на особен залог по партидата на „ Мелница Сливен“ АД, с ЕИК-*******, седалище и адрес на управление гр.Сливен, ********
УКАЗВА на длъжностното лице по вписванията при Централния регистър на особените залози към Агенция по вписвания, да извърши исканото на вписване на особен залог по подаденото заявление.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на жалбоподателя и на Агенцията по вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
5