Решение № 86 от 05.10.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. С., 05.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослава Костова при участието на секретаря Пенка Сп. И.ова като разгледа докладваното от Светослава Костова Търговско дело № 20212200900083 по описа за 2021 година

Предявена е искова молба от „Агрофорест консултинг” ООД срещу Югоизточно Държавно предприятие, в която се твърди, че на 01.03.2010г. между страните е сключен договор за стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъден участък „Д.” в териториалния обхват на дейност на ДГС - Ц..

Договорът е със срок на действие 15г. Твърди се, че след подписване на договора дружеството е работило активно и е доказало, че ловните територии следва да се използват за дългосрочни и сериозни инвестиции, с цел реализиране комплексно ловноустройство и трайно стопанисване и ползване на устойчиви дивечови запаси, отглеждани на популационен принцип.

Съобразно одобрената бизнес програма е бил постигнат оптималния размер на 42 броя диви свине за 2018г. За периода от подписване на договора до сега дружеството е инвестирало над 85 000 лева за изграждане на множество ловностопански съоръжения, специализирана фуражна база за дивеча, като се е създало едно добре организирано и работещо ловно стопанство. Едно от задълженията на ищеца е ежегодно в срок до 30.04. да заплаща годишна вноска за стопанисване на дивеча в определен в договора размер. Този размер е бил определен съгласно Методика за определяне на началната годишна вноска за стопанисване на дивеча. Съобразно чл.9 от Договора изпълнителят е внесъл и банкова гаранция за изпълнение в размер на три начални годишни вноски, а именно сумата от 64 210,53 лева.

Сочи се, че от началото на 2018г. на териториите на РБългария се наблюдава масово заразяване на животните – епидемия от Африканска чума по свинете /АСЧ/. За предотвратяване на разпространението й със заповеди, инструкции и указания на МЗХГ са били въведени строги мерки и наложени изисквания за драстично намаляване на популацията на територията на цялата страна, касаеща всички ловци и стопани на дивечови участъци. Изпълнявайки 1 тези задължителни мерки и масовото измиране на заразените животни броят им в дивечовъдния участък „Д.” от 42 броя за 2018г. е сведен на 13 броя за 2020г., а за 2021г. е определен брой от 8 животни. Заедно с този проблем се изтъква и факта, че на 13.03.2020г. в България е въведено извънредно положение продължило до 13.05.2020г., а в настоящия момент все още е налице извънредна епидемична обстановка. Единствените приходи на ищеца са приходите от ловен туризъм предимно от чуждестранни граждани, които от средата на 2019г. поради африканска чума по свинете и предприетите задължителни мерки е бил драстично намален, а в началото на 2020г. на практика напълно преустановен. Липсата на финансови постъпления в дружеството е довело до изключителна трудност за изпълнение на ангажимента за плащане на годишната вноска.

При така описаната фактическа обстановка се твърди, че е налице хипотезата на чл.307 от ТЗ, тъй като са налице трайно променени икономически условия, настъпили след подписване на договора. Проблемът с АЧС продължава вече трета година, без да бъде овладян, както и пандемията от Ковид - 19, което заплашва с още по-голяма неяснота и продължителност.

Тези изменения не са причинени от страните по договора, нито са били предвидими или очаквани при подписването му. Предвид гореизложеното от съда се иска да постанови изменение на чл.5 т.1 от процесния договор по отношение на дължимите годишни вноски за 2021г., 2022г., 2023г., 2024г., 2025г., както и изменение на чл.9 от договора относно намаляване размера на определената банкова гаранция.

Исковата молба е връчена редовно на ответното дружество. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор. В същия се оспорват твърденията, че броят на животните в стопанисвания от ищеца дивечовъден участък е намален в резултат на измирането им от АЧС или в резултат на изпълнение на мерки и изисквания за ограничаването на АЧС. Оспорва се твърдението, че в резултат именно на АЧС и пандемията от Ковид 19 е спаднал обема на ловния туризъм. Категорично се оспорват твърденията, че ищцовото дружество е изпълнявало коректно и в пълен обем задълженията си по договора от 01.03.2010г и предвидената към него бизнес програма.

Оспорва се твърдението, че ищецът е инвестирал посочената в ИМ сума включително и за изграждане на биотехнически съоръжения. Оспорва се твърдението, че е била достигната и поддържана оптимална бройка диви свине, както и твърдението, че този дивеч е бил основен в дивечовъдния участък. Посочва се, че съгласно утвърдения ловоустройствен проект от 2016г. за главен дивеч на свобода в област Странджа е определен благородния елен. На следващо място като съпътстващ вид е определена сърната, чак на последно място - дивата свиня. Идентично е определянето с ловоустройствения проект от 2006г. Твърди се, че за срока на действие на договора ищеца в качеството му на изпълнител не е провел нито един лов на основния дивеч, не е извършен отстрел на нито едно животно. Твърди се, че за срока на действие на договора ищецът не е провел нито един индивидуален лов на дива свиня. През време на действие на договора вече повече от 10 години при проведен групов лов на диви свине са отстреляни 2 само 8 животни, като са единични разрешителните за такъв вид лов през годините. Сочи се, че през време на действие на договора преобладаващ в стопанисвания от ищеца участък е груповият и индивидуалния лов на бекас.

Твърди се, че не е налице съществена промяна на икономическите условия в страната и липсва наличието на стопанска непоносимост, представляваща основание за промяна на договора чрез намеса на съда. Твърди се, че ищецът не е изправна страна по договора тъй като не е изпълнил в пълен обем и качество задълженията си да заплаща годишната вноска за стопанисване на дивеча, както и да извършва ловно стопански мероприятия и да осъществява ловно стопанска дейност. Предвид гореизложеното от съда се иска да отхвърли, като неоснователна и недоказана исковата претенция на ищцовото дружество, като се присъдят сторените деловодни разноски.

В с.з. ищецът се представлява от процесуален представител по пълномощие, който поддържа изцяло исковата претенция и моли за уважаването й. Претендира присъждане на деловодни разноски. Представя подробни писмени бележки.

В с.з. ответникът се представлява от процесуален представител по пълномощие, който моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и присъждане на деловодни разноски. Представя подробни възражения и аргументи в писмена защита.

От фактическа страна се установява следното :

На 01.03.2010г. Държавно горско стопанство „Ц.“, в качеството му на възложител, сключило с ищеца, в качеството му на изпълнител, Договор № 04/01.03.2010г. по реда на чл. 36л, ал.1 ЗЛОД изменен с Анекс от 23.04.2012г.

След прекратяване на възложителя ДГС Ц. е заместено в правоотношението от своя правоприемник „Югоизточно държавно предприятие“ ДП.

Чрез клаузата на чл.1 от договора възложителят ДГС Ц. възложил, а ищецът, в качеството му на изпълнител на договора, се задължил да извършва стопанисване и ползване на дивеча в дивечовъдния участък „Д.“, попадащ на територията на ДГС Ц..

В раздел ІV от договора страните са уредили правата и задълженията на изпълнителя при изпълнение на договора, включително да заплаща годишна вноска за стопанисване на дивеча, да внесе гаранция за изпълнение на договора, както и да извършва ловностопанска дейност и ловностопански мероприятие в дивечовъдния участък.

Чрез клаузите на чл.6 от договора страните приели, че предложенията, с които изпълнителят е спечелил конкурса за сключване на договора, стават неразделна част от раздел ІV на договора, регламентиращ правата и задълженията на изпълнителя. Разпоредбата изрично препраща към бизнес програмата, съдържаща описание на инвестициите в дивечовъдния участък по вид, стойност и по години, които изпълнителят се задължава да извърши през периода на действие на договора за стопанисване на дивеча.

Съгласно представения Протокол от 24.08.2017г. за извършена проверка по чл.36н, ал.4 от ЗЛОД /л.108-1110/ за първите две години липсват данни за изпълнението на бизнес програмата. За периода от 2019г. – 2016г. при план с 3 натрупване 117 300лева изпълнението е 60 700лева или средно 51.7%.

Съгласувани са извършените ловностопански мероприятия и построените биотехнически съоръжения с ДГС и са съобразени с изискванията на ЛСП на ДГС. Дадени са препоръки да бъдат изградени планираните в бизнес програмата биотехнически съоръжения, както и задължително достигане и поддържане на допустимите запаси дивеч. Не са представени доказателства за изпълнение на бизнес програмата в следващите години, обхващи процесния период.назначената по делото ССчЕ дава информация за приходите от лов и ловни услуги по години, като посочва, че по отношение лова на дивя свиня в счетоводството на „Агро форест консуртинг“ ООД няма създадена партида /аналитичност/ „лов на дива свиня“ и приходите от този лов не могат да бъдат установени.

Представеният от ищеца с исковата молба Сертификат за Форсмажор № 077/05.06.2020г. издаден от Българска търговско промишлена палата е оспорен от ответника, по отношение на неговото съдържание. По делото е назначена Ловно – Стопанска експертиза която установява, според данните за таксацията на ГП ДСГ Ц. запаса по години и видове дивеч както следва :

За 2012г. : Благороден елен – 11 броя, сърна – 60 броя, а дива свиня – 37 броя;

За 2017г. : Благороден елен – 21 броя; Сърна – 71 броя и дива свиня – 40 броя;

За 2018г. : Благороден елен – 21 броя; сърна – 73 броя, а за дива свиня – 42 броя;

За 2019г. : Благороден елен – 21 броя; сърна – 71 броя, а за дива свиня – 40 броя;

За 2020г. : Благороден елен – 21г., сърна – 73 броя , а за дива свиня – 13 броя;

За 2021г.: Благороден елен – 22 броя, сърна 73 броя, а за дива свиня – 8 броя.

Места за свадбуване на основния вид дивеч – благороден елен на територията на ДДУ „Д.“ не са регистрирани в съответвествие с нормативната уредба. На територията на ДУ „Д.“, според изнесените данни на ЛСП ДГС Ц. и установените правила на ОЛТ, няма условия за гарантиран отсрел на трофейни екземляри от благороден елен.

Глиганите достигат своята трофейна зрялост към 7 годишнна възраст.

През следващите 2-3 години мощността на трофея може да се увеличи още.

Горния анализ по години сочи намаляване през 2020г. и 2021г. броя на отглежданите диви свине на територията ДДУ - Д..На основание заповед № РД 48-44/10.07.2019г. на МЗГХ следва да бъде редуцирана популацията на дива свиня до достигане на приемливи нива от 0.3-0.5 бр./100ха. В конкретния случай и съобразно площта на ДУ „Д.“ – 2612.7 хектара, запаса трябва да бъде сведен от 8-13 броя. Няма информация обаче, за предприети по вид конкретни действия за редуциране запаса на дива свиня, вследствие на човешна намеса. Същевременно направените разходи за ловностопански 4 съоръжения/дивечови ниви, чакала, хранилки за едър дивеч/, особено за дива свиня са в размер на по 2000лева на година за период от 2012г. до 2021г. или общо за 10 години в размер на 20 000лева.

Главния вид дивеч за ДДУ „Д.“ находящо се в ТП ДГС Ц. е определен на база нормативната уредба и на това основание е изготвена и Методиката одобрена със заповед № 2701 от 2012г. на МЗХ за определяне на началната вноска за годишна такса за стопанисване на дивеча.

Съгласно Протокол от 25.09.2015г. в ТП ДГС „Ц.“ на комисията по ловно стопанство, назначена със заповед № РД 16-347/16.09.2015г. на РДГ – Бургас за съгласуване на ловностопанските дейности и обсъждане на извършените теренно – проучвателни работи за изработване на новия ловностопански план на ТП „ДГС Ц.“, за главен дивеч се определя Благороден елен, със съпътстващ вид – сърна, дива свиня, заек.

От 2010г. година, първа година от договора, до 2016г. местообитанието на дивата свиня е ІІ – ри бонитет с допустим запас 33 /тридесет и три/броя. От 2017г. с новия Ловностопански план на ТП ДГС Ц., бонитета е променен на І – ви, с допустим запас от 56 броя. Допустимият запас представлява, такава численост на дивеча, при която не се нанасят значителни вреди върху селскостопанските култури и горските насаждения. При по – високия бонитет има по – добра хранителна база, по – подходящи местообитания и по – благоприятни условия за живот, размножаване, прехрана. За това, планът за ползване е задължителен, с цел поддържане на популацията на съответния вид дивеч в рамките на допустимия запас. Според справка от ТП ДГС Ц. до 2021г. не е изпълняван утвърдения план за ползване на дивата свиня.