Определение № 300 от 06.03.2020, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2020

Дупница

Номер Година Град

ГО, V-ти

Районен съд – Дупница състав

06.03.

2020 на Година закрито

Мирослав Саневски

В заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Като разгледа докладваното от гражданско

455

2020 дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***Б, представлявано от изпълнителния директор Георги Беловски, чрез пълномощника юрисконсулт Десислава Тамбуракова, срещу:

К. М. П., ЕГН: **********,

М. Т. П., ЕГН: **********, двамата с пост. адрес: гр. Дупница, ***, ет. 2, ап. 3 и наст. адрес: с. Сапарево, ***, общ. Сапарево, обл.

Кюстендил, Б. Т. П., с пост. и наст. адрес: ***, и Е.

Т. М., ЕГН: **********, с пост. и наст. адрес: гр. София, район „Изгрев“, ***, ет. 2, ап. 3, в качеството им на наследници на Т.Б.П., починал на 04.11.2017г. в гр.

Дупница, Акт за смърт № 0549/04.11.2017г., съставен в гр. Дупница, с която искова молба са предявени искове с правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.

Процедурата по размяна на книжа е спазена. В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от ответниците К. М. П., М. Т. П. и Б. Т. П.. Ответницата е депозирала молба с вх. № 5151038/19.19.2019г., с която е поискала делото да бъде прекратено по отношение на нея, тъй като се е отказала от наследството на Т.Б.П..

Към молбата е приложено удостоверение, издадено от РС-Дупница по ч.гр.д.№ 545/2018г. за вписан отказ на Е. Т. М. от наследството на Т.Б.П. в особената книга при съда, съгласно определение № 336/19.03.2018г.

Съдът намира, че предвид направения от Е. Т. М. отказ от наследството на Т.Б.П., производството по делото следва да бъде прекратено по отношение на тази ответница.

По отношение на останалите ответници са налице предпоставките на чл. 140 от ГПК за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът, на основание чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК, обявява на страните следния проект за доклад по делото, съгласно чл. 146 ГПК:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и направените възражения:

Ищецът твърди, че наследодателят на ответниците

Т.Б.П. е бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и е ползвал доставяна от дружеството топлинна енергия до собствения му жилищен апартамент, с адрес: гр. София, район „Красна поляна“, ж.к. „Западен парк“, бл. 131, вх. Ж, ет. 4, ап. 119, с абонатен № 140978, за периода от м. май 2015г. до м. април 2017г., която топлинна енергия не е заплатил.

Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ат. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, публикувани във в-к “Дневник” на 14.01.2008г. в сила от 13.02.2008г.; и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикуване във в-к „24 часа” и в-к „19 минути” в сила от 14.03.2014 г. В раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 32, ал. 1 /чл ЗЗ от ОУ-02/03.02.2014/ е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

В този смисъл, задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява, в случай че клиента изпадне в забава, т.е след изтичане на 30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

В изпълнение на нормативната уредба сградата-етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Нелбо ” ЕАД. Съгласно чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ, за топлоснабдения имат, са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - “Нелбо ” ЕАД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04,2007г.).

С оглед изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят, съобразно наследствените им права, сума в общ размер на 1297.38 лв., от която: 993.56 лв.-главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. и 284.01 лв.-законна лихва за забава от 15.09.2016г. до 18.02.2019г., както и сума за дялово разпределение в размер на 19.81 лв. за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2017г., от които: 15.68 лв.-главница и 4.13 лв.-лихва за забава от 01.022016г. до 18.02.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане.

Ищецът е направил искане по чл. 219 от ГПК за привличане като трето лице-помагач на „Нелбо“ АД. Правният си интерес от привличането ищецът обосновава с факта, че между „Нелбо“ АД и „Топлофикация София“ ЕАД имало сключен договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда – етажна собственост, като през процесния период „Топлофикация София“ ЕАД е остойностявала топлинната енергия за процесния имот по данни, предоставяни от „Нелбо“ АД. За „Нелбо“ АД съществувал правен интерес да е трето лице-помагач, защото с участието си по делото можело да докаже, че извършеното от негови служители разпределение на топлинната енергия, е в съответствие с действащата нормативна уредба, докато за „Топлофикация София“ ЕАД правният интерес от привличане на трето лице – помагач се извеждал от обстоятелството, че при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, за дружеството съществувала възможност да заведе регресен иск срещу „Нелбо“ АД. Ищецът претендира и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока за отговор на исковата молба са депозирани такива от ответниците К. М. П., М. Т. П. и Б. Т. П., с които се изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответниците не оспорват, че са наследници на Т.Б.П., но оспорват наличието на облигационни отношения между техния наследодател и ищеца по повод доставка на топлинна енергия, както и качеството му на собственик на топлоснабдявания имот през процесния период. Твърдят, че посочения в исковата молба топлоснабден имот през процесния период е бил напълно необитаем и с демонтирани отоплителни тела, поради което не би могла да бъде доставяна и консумирана каквато и да било топлинна енергия. Оспорват твърдението, че „Нелбо“ ЕАД е извършвало отчет и разпределение на топлинна енергия за имота през процесния период. Оспорват верността на представените от ищеца документи. Правят възражение за погасяване на претендираните вземания по давност. Оспорват предявения иск и по размер. Излагат подробни съображения за неоснователност на иска. Претендират разноски.

2. Правна квалификация на претендираните права и възражения:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.

3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

4. Общоизвестни и служебно известни на съда факти, свързани с предмета на доказване на делото, които не следва да се доказват: не са налице.

5. Разпределение на доказателствената тежест:

Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между него и наследодателя на ответниците по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди в посочения топлоснабдяван имот и свързаните с това други услуги (качеството на наследодателя на ответниците „потребител на топлинна енергия“), че е доставяло ТЕ в имота на наследодателя на ответниците за процесния период от време, количеството на реално потребената топлинна енергия, както и стойностите (размера) на начислените за това суми и тези за услугата дялово разпределение и отчет на средствата за дялово разпределение.

Ответниците от своя страна следва да докажат онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи, от които черпят изгодни за себе си правни последици.

Предвид разпределението на доказателствената тежест и възприетото от тях процесуално поведение, съдът обявява на страните, че не са налице твърдени от тях факти и обстоятелства, за които не сочат доказателства.

Следва да бъдат приети като доказателства по делото представените с исковата молба документи, доколкото същите са допустими и относими към предмета на доказване в настоящото производство.

Основателни са исканията на ищеца за допускане и назначаване на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, със задачи, поставени в исковата молба.

Съдът намира, че молбата за привличане на трето лице - помагач на страната на ищеца, е допустима и основателна, тъй като посоченото трето лице има интерес от постановяване на решение в полза на ищеца. Искането за привличане е направено в законоустановения според чл. 219, ал. 1 от ГПК срок. Налице е и предпоставката по чл. 219, ал. 2 от ГПК, а именно - третото лице има седалище и адрес на управление в Република България.

Основателно е искането да се задължи третото лице-помагач да представи посочените в исковата молба документи.

На основание гореизложеното и чл.

140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на ответницата Е. Т. М., ЕГН: **********, с пост. и наст. адрес: гр. София, район „Изгрев“, ***, ет. 2, ап. 3.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.04.2020г. от 10:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, като на ищеца се връчат преписи от отговорите на исковата молба, депозирани от ответниците.