Решение № 151 от 22.07.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Първомай, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от СОФИЯ СТ. ТЮТЮНДЖИЕВА Гражданско дело № 20255340100761 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД от Г. С. Х. срещу „Сити Кеш“ ООД за установяване нищожността на клаузата на чл. 7, ал. 5 от Договор за обезпечен потребителски кредит № 1330299 от 26.06.2025 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1129,50 лв.

Ищецът Г. С. Х. твърди, че на 26.06.2025 г. сключил с ответното дружество „Сити Кеш“ ООД Договор за обезпечен потребителски кредит № 1330299, по силата на който му били предоставени в заем средства в размер на 2000 лв. при фиксиран лихвен процент от 45 % и годишен процент на разходите от 57,5 %. Според чл. 6, ал. 1 от контракта заемът следвало да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, отговарящи на определени от заемодателя критерии. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на горепосочените изисквания, съгласно чл. 7, ал. 5 от съглашението дължал неустойка на кредитора в размер на 1129,50 лв., която следвало да престира разсрочено заедно с погасителните вноски. Твърди, че усвоил изцяло заемния ресурс, без да погаси сумата за неустойка, но счита, че не дължи същата, тъй като клаузата за плащането й 1 била нищожна. Изразява становище, че неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение била загубила присъщата си обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетявали вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество. Също така предвидената неустойка била близо 70 % от заетата сума, като не зависела от вредите от неизпълнението на договорното задължение. Тази неустойка било предвидено да се кумулира към погасителните вноски, като това водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Посочено е още, че недобросъвестно и в ущърб на потребителя заемодателят бил поставил неизпълними критерии към изискваното от кредитополучателя обезпечение, за да получи допълнителна печалба в нарушение ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Неустойката нарушавала изискванията на добросъвестността и излизала извън присъщата й обезпечителна функция, тъй като била предвидена в размер, който не съответствал на вредите от неизпълнението. По тези съображения моли предявеният иск да бъде уважен.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Сити Кеш“ ООД, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между страните е сключено съглашение с посочения от ищеца предмет. Счита, че договорът за паричен заем напълно отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Посочва, че при формирането на годишния процент на разходите не следвало да се включва размерът на неустойката, тъй като тя съставлявала разход за неизпълнение от страна на потребителя на договорното му задължение да осигури обезпечение на заема. Излага съображения, че неустойката била действителна. Изтъква, че потребителят сам избрал да сключи процесния контракт, като можел да се откаже от договора, да поиска удължаване на срока за предоставяне на обезпечение или да го замени с друг вид, но не се възползвал от тези възможности. Вместо това сключил множество договори с ответното дружество, съдържащи същата клауза за заплащане на неустойка, с 2 цел неоснователно обогатяване. Поддържа, че неустоечната сума не противоречала на добрите нрави и не нарушавала равноправието между страните. По тези съображения моли да бъде отхвърлен предявеният иск.

В същото време по реда на чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът е предявил при условията на евентуалност насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 23 ЗПК за осъждане на ищеца да заплати сумата от 1022,58 евро, представляваща неизплатено задължение за главница по заема (чистата стойност на кредита), ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на насрещната претенция – 19.02.2026 г., до окончателното изплащане на задължението. Твърди, че сумата от 1022,58 евро (равняваща се на 2000 лв.) – главница по Договор за обезпечен потребителски кредит № 1330299 от 26.06.2025 г., била получена от потребителя към датата на сключване на съглашението и следвало да бъде върната на 23 седмични вноски при фиксиран лихвен процент от 45 %, като падежът настъпил на 04.12.2025 г. Тъй като до момента не били постъпили никакви плащания, кредитополучателят бил в неизпълнение на задълженията си по договора. Същевременно не било предоставено и обезпечение по заема, поради което влязло в сила споразумение за консолидирано плащане, като общото задължение по контракта вече възлизало на сумата от 2072,09 евро.

Въпреки това се претендира заплащане единствено на главницата в размер на 1022,58 евро. По тези съображения моли да бъде уважена насрещната му претенция, предявена при условията на евентуалност.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от ищеца Г. С. Х., с който признава, че дължи на „Сити Кеш“ ООД само и единствено главницата по процесния договор, но не и суми за лихви, неустойки и други вземания, като моли да бъде уважена претенцията на дружеството по насрещния иск до размера на чистата сума по кредита, която не е погасил.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа страна следното:

От приобщените по делото доказателства се изяснява, че между ищеца Г. С. Х. и ответника „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит № 1330299 от 26.06.2025 г., по силата на който ответникът се е задължил да предостави на ищеца сумата от 2000 лв. Уговорен 3 е фиксиран лихвен процент в размер на 45 % и годишен процент на разходите в размер на 57,5 %. Според чл. 6, ал. 1 от контракта страните са се споразумели заемът да бъде обезпечен с поръчителството на едно или две физически лица, които отговарят на подробно зададени критерии. Съгласно посоченото в следващите алинеи, предоставянето на избраното обезпечение е от съществено значение за кредитора, който не би сключил договора без кредитополучателят да поеме задължение да предостави обезпечение.

Клаузата на чл. 7, ал. 5 от контракта предвижда, че ако заемателят не предостави уговореното обезпечение или то не отговаря на изискванията на кредитора, дължи на заемодателя неустойка в размер на 1129,50 лв., дължима в пълен размер от деня след изтичане на уговорения между страните срок за предоставяне на обезпечение. Посочено е в ал. 7 на чл. 7, че неустойката не се включва при изчисляване на годишния процент на разходите, а според ал. 8 размерът на неустойката е определен преди сключване на договора за кредит.

Към процесния контракт е налице и приложение № 4 – споразумение за консолидиране на плащания № 1330299 от 26.06.2025 г., според което при непредоставяне в срок на уговореното обезпечение дължимата неустойка се заплаща разсрочено, като се прибавя към вноските по кредита съгласно погасителния план.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В конкретния казус не се спори, че между „Сити Кеш“ ООД в качеството на заемодател и Г. С. Х. в качеството на заемополучател е възникнало облигационно правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер на 2000 лв. Същевременно кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1129,50 лв., ако не предостави поисканото обезпечение. С оглед размера на неустоечната сума – близо 60 % от отпуснатия кредит, и условията, при които се дължи, съдът намира, че тя няма присъщите на неустойката функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна, а съставлява скрита печалба за кредитора. Този извод се налага при съобразяване постановките на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според това решение нищожна поради накърняване на добрите нрави е клаузата за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за 4 всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В тази връзка съдът счита, че в разглеждания казус клаузата на чл. 7, ал. 5 от Договор за обезпечен потребителски кредит № 1330299 от 26.06.2025 г. е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като води до значителна нееквивалентност на насрещните престации. В случая неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на кредита съгласно условията на заемодателя, посочени в чл. 6, ал. 1 от договора. Това задължение обаче е вторично по своята същност, тъй като основното е погасяване на отпуснатия паричен заем. Непредставянето на обезпечение всъщност не води до преки вреди за кредитора, който има задължението по чл. 16 ЗПК да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя преди да сключи договор с него, за да прецени дали изобщо да му предостави потребителски кредит без обезпечение. Със задължаването на заемополучателя да осигури обезпечение на кредита като условие за отпускането му реално се стига до прехвърляне на отговорността на кредитора върху потребителя. Това води до значително нарушаване на баланса между правата и задълженията на страните, както и на добросъвестното договаряне, тъй като поставя икономически по-слабата страна в още понеизгодна позиция. Ето защо съдът счита, че с уговорката за неустойка всъщност се цели заемодателят да получи допълнително плащане в размер над половината от стойността на кредита. Същата сума представлява сигурна печалба за заемодателя, без да е налице престация от негова страна, което грубо нарушава договорното равноправие между страните и принципа за спазване на добрите нрави.

Отделно от това, критериите, които кредиторът поставя към исканото обезпечение, практически са неизпълними от потребителя, който търси бързо получаване на финанси. Нелогично е да се приеме, че заемателят би осигурил гарант/-и, отговарящ/-и на силно завишените изисквания на заемодателя. Тези условия са несъразмерни спрямо главницата по кредита от 2000 лева и очевидно целят да поставят потребителя в състояние на неизпълнение още към момента на сключване на договора, имайки предвид и клаузата на чл. 7, ал. 8 от съглашението, че размерът на неустойката е определен преди сключване на договора. Т. е. може да се направи заключение, че единствената цел на клаузата за неустойка е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на заемополучателя. Този извод се подкрепя и от начина, 5 по който е установено това задължение – да се заплаща на вноски, подобно на главницата и възнаградителната лихва. Затова неустойката следва да се приеме за нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като е уговорена с цел, която излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Доколкото това противоречие между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, вр. ал. 4 ЗЗД тази уговорка изобщо не е породила правно действие, т. е. не е възникнало и задължение за плащане по чл. 7, ал. 5 от контракта.

По така изложените съображения съдът намира, че следва да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал.

1, предл. 3 ЗЗД за установяване недействителността на клаузата от процесния договор за заплащане на неустойка.