Решение № 1490 от 22.07.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1490

Сливен, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - VI състав, в съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ХРИСТО ХРИСТОВ

При секретар НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО ХРИСТОВ административно дело № 20267220700340 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Административното дело е образувано по жалба от Т. П. Г., [ЕГН], с адрес: гр. С., [улица], вх. ...В, ет. ..., ап. ..., подадена чрез адв. Х. И. Х. от АК – Сливен, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM - 1348526/08.06.2026 г., издадена от М. В. В. на д. м. а. към Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР - Сливен, упълномощен със Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на директора на ОДМВР - Сливен, с която на жалбоподателя Т. П. Г. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената ЗППАМ е незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон. Изразява се становище по същество като се сочи, че жалбоподателят и собственик на процесния автомобил не е бил надлежно уведомен за служебното прекратяване на регистрацията му. Моли се съда да отмени обжалваната ЗППАМ, поради липса на материалноправната предпоставка за прилагането й. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят Т. П. Г., редовно и своевременно призован, се явява лично и с адвокат Х. Х., който поддържа жалбата. Твърди, че по делото лисват и не са представени доказателства за уведомяването на доверителя му, в качеството му на собственик на лек автомобил, нито по чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането, нито по чл. 18б, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 8 от Наредба от 24.03.2000 г.. Заявява, че един водач може да знае, че няма застраховка, но не може да знае дали му е служебно прекратена регистрацията, затова той трябва да бъде уведомен от органите, поради което в случая липсва и пряк умисъл от негова страна за това нарушение, защото не е уведомен по никакъв начин. Освен това счита, че тъй като на другия ден е сключил застраховка е изпълнил изискването на закона и целта на ПАМ е постигната. Моли за отмяна на обжалваната заповед и за присъждане на направените по делото разноски.

Административният орган - М. В. В. на д. м. а. към Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Представя по делото становище, че обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ е законосъобразна, поради което се моли съда да постанови решение, с което да я потвърди. В случай, че насрещната страна поиска присъждане на разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е направено възражение за прекомерност и се моли съда да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, съобразно установения минимум в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.06.2026 г. административният орган М. В. В. на д. м. а. към Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР - Сливен, съставил АУАН серия GA № 3811055/08.06.2026 г. (л. 15) на жалбоподателя Т. П. Г. за това, че на 08.06.2026 г. около 20:43 часа в обл. Сливен, гр. Сливен на ул. „Ген. Столетов“, до кафе „Бразилия“ управлява лек автомобил „Ауди СК“ с рег.№ [рег. номер], със служебно прекратена регистрация 24.09.2025 г., поради липса на валидна застраховка „ГО“ на автомобилистите, във връзка с чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Нарушението било установено след направена справка с РСОД и било квалифицирано по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. При съставянето на акта били иззети СУМПС [номер], СРМПС .......... и два броя рег. табели с рег.№ [рег. номер]. Актът бил връчен на Г. веднага след съставянето му, който го подписал, като посочил, че няма възражения.

На основание съставения АУАН серия GA № 3811055/08.06.2026 г. и в съответствие със Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на директора на ОДМВР - Сливен (л. 32 - 33), ответникът М. В. В. на д. м. а. към Сектор „Пътна полиция“, ОДМВР - Сливен, издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM - 1348526/08.06.2026 г., с която на жалбоподателя Т. П. Г. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. (л. 5 и л. 17).

Заповедта била връчена лично срещу подпис на Т. П. Г. на 08.06.2026 г., който я оспорил директно пред Административен съд – Сливен с жалба вх.№ СД-01-01-1982/12.06.2026 г. (л. 2 - 3).

Към доказателствата по делото са приобщени копия на: справка за нарушител/водач Т. П. Г. (л. 21 - 25); полица за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите № BG/06/126001981587/09.06.2026 г. (л. 19); справка история на регистрация на МПС с рег.№ [рег. номер] и за собствеността му (л. 26 - 27); мотивирана резолюция (л. 20); разписка за върнати рег. табели (л. 16); писмо до РП - Сливен (л. 18); заповед № 343з-2874/18.12.2018 г. на директора на ОДМВР - Сливен (л. 28 - 31) и СРМПС на л. а. с рег.№ [рег. номер] (л. 35).

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки/ПАМ/ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 343з-2241/22.08.2025 г. на Директора на ОДМВР Сливен, издадена на основание Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч. и заемащите длъжност младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР - Сливен, които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 от ЗДвП. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в рамките на неговите правомощия.

С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и изчерпателно фактическите основания за издаване на заповедта и се е позовал на съставения АУАН серия GA № 3811055/08.06.2026 г., което препращане води до напълно изяснена фактическа обстановка. Правилно и законосъобразно административният орган е посочил правните основания за нейното издаване. В производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

Според чл. 171, т. 1, б. з) гг) от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат различни ПАМ, между които и отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца – за извършени няколко административни нарушения, вкл. и по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, предвиждащ наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца и глоба 500 лева за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Очертаните в ЗППАМ обективни и субективни признаци са тези на административното нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, на което съответства разпоредбата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, установяваща санкция за посоченото неправомерно поведение.

При проверката на ЗППАМ за съответствието й с материалния закон съдът дължи изследване на въпроса дали адресатът е извършил нарушението по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, т. е. дали на посочените дата и място е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред – в случая дали управляваното от жалбоподателя МПС е било със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради липса на валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Това е така, защото без доказано административно нарушение, ПАМ не би имала своето законово основание. Законодателят не е обвързал издаването на ЗППАМ със съставяне на АУАН, за разлика от издаването на наказателно постановление, но чрез разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП е създал облекчен за органа ред на доказване на нарушението, тъй като размества тежестта на доказване - не органът доказва нарушението, а адресатът на акта доказва неосъществяването му. Съставянето на АУАН, за да се гарантира констативната му функция, става при спазване на едно административно производство, при което предвиден в закон административен орган има компетентността да удостовери по официален начин осъществяването на даден факт или деяние – така Решение № 11240 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15582/2018 г., VII о..

Материалната доказателствена сила на АУАН обаче не се разпростира досежно това дали процедурата по прекратяване на регистрацията на МПС е предприета и приключена законосъобразно, както и дали водачът на МПС, който е собственик на управляваното МПС, е действал умишлено.

Спецификата на случая изисква анализиране на нормативната основа, установяваща правната рамка на прекратяване на регистрация на МПС при липса на валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Според чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на МПС, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ). Такава е редакция с последното изменение с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., с което се заличи изискването за уведомяване на собственика на превозното средство при прекратяване на регистрацията.

Уведомлението по чл. 574, ал. 11 от КЗ е автоматично генерирано от информационния център на Гаранционния фонд (глава 53 от КЗ) съобщение, с което органът по ал. 1, т. 1 (компетентният орган по регистрацията на превозните средства в РБ) бива уведомен да прекрати регистрацията на превозното средство. Уведомлението обаче се изпраща до компетентните органи, когато в срока по ал. 10 не са били представени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Според чл. 574, ал. 10 от КЗ, информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличието на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.

По делото липсват доказателства за изпратено от Гаранционния фонд до собственика Т. П. Г. уведомление и че от датата на получаването му до изпращане на уведомлението до МВР е изтекъл 14-дневният срок, в който същият е имал право да представи доказателства за наличието на сключен и действащ застрахователен договор. Липсата на доказателства за изпращане на уведомление е особено съществено нарушение в процедурата по прекратяване на регистрацията на МПС, тъй като при надлежно изпращане на съобщението би могло да се постигне друг резултат, а именно собственикът да сключи застраховка "Гражданска отговорност" и именно такъв е вложеният в чл. 574, ал. 10 от КЗ смисъл. Ако собственикът бездейства в указания от закона срок (който трябва и да е посочен в уведомлението), то след изтичането му изпращане на уведомлението на компетентния орган би било изцяло съобразено със закона.