Решение № 834 от 20.02.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 834 гр. Варна, 20.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т. при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5454 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от П.М.М., с ЕГН ********** и адрес ***, чрез пълномощника ѝ адв. Д.П. – АК Варна срещу ***, БУЛСТАТ *** и адрес гр.***, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответната община не е собственик на недвижим имот с идентификатор №*** по КККР на гр.***, одобрени със Заповед № РД-18-40/14.07.2008г. на изп. директор на АК, с площ от 490 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс и адрес на имота гр.***, при граници и съседи: имоти с идентификатори №№ ***.

Ищците основават исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Ищцата твърди, че е собственик по давностно владение на недвижим имот находящ се в гр.*** съставляващ недвижим имот с идентификатор №*** по КККР на гр.***, одобрени със Заповед № РД-18-40/14.07.2008г. на изп. директор на АК, с площ от 490 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс и адрес на имота гр.***, при граници и съседи: имоти с идентификатори №№ ***.

Правото на собственост върху имота било придобито от ищцата чрез давностно владение, което ищцата установила върху имота през 1998г. и упражнявала непрекъснато, необезпокоявано и явно до предявяване на иска.

През 2018г. ищцата предприела действия за снабдяването си с нотариален акт по обстоятелствена проверка.

След предприемане на тези действия, ищцата установила, че ответната община е съставила на ***г. Акт № *** за частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост. Съставения акт за частна общинска собственост удостоверявал несъществуващо право на ***, тъй като тя не придобила правото на собственост върху имота на посоченото в акта основание и изобщо по някой от предвидените в закона способи.

За ищцата бил налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск срещу ответната община, тъй като съставения акт за частна общинска собственост препятствал възможността ищцата да се позове на давността чрез издаване на констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.

Ищцата моли за уважаване на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски..

В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна. Оспорват се твърденията в исковата молба като некореспондиращи с реалната фактическа обстановка.

Процесният имот с идентификатор № *** представлявал ПИ *** по КП от 1986г. на ***. Със Заповед № ***г. на Председателя на ИК на ОбНС –*** ПИ ***, находящ се в местност „***“ гр.***, собственост на Ж.М.Т. бил отчужден в полза на държавата за предвиденото по ЗРП мероприятие ж.к. „***“. Със Заповед № ***г. на Председателя на ИК на ОбНС – *** за собственика Ж.М.Т. е определено обезщетение - жилище в жилищен блок №***, находящ се в гр.***. С обезщетяването на лицето процедурата по отчуждаване приключила и процесният имот станал държавна собственост. С влизане в сила на § 42 ПЗР ЗОС настъпила трансформация на частна държавна собственост в общинска собственост върху застроени и незастроени урегулирани имоти, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към този момент подробни градоустройствени планове. По отношение на процесния имот бил приложим въведения с §1 от ЗД на ЗС мораториум, съгласно който до 31.12.2022г. давността спира да тече.

Актовете за общинска собственост нямали правопораждащо действие, а единствено удостоверявали възникването, изменението и погасяването на правото, Без правно значение бил моментът на съставяне на акта за общинска собственост, тъй като Община Варна придобила собствеността върху процесния имот ex lege.

Ответната община моли за отхвърляне на предявения иск, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал.

2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ***г. на варненски нотариус Ж.М.Т. е придобила собствеността върху 475 кв.м. ид.ч. от *** в местност „***“, *** землище, цялото от 1000 кв.м., с граници: наследници на К.Х., път и ДЗС „Д. К.“ /л.50/.

На ***г. е съставен оценителен протокол от комисия назначена със Заповед № ***г. на председателя на Изпълнителния комитет на Варненски общински народен съвет на имот, находящ се в гр.***, местност „**“, пл.№ ***, дворно място, собственост на Ж.М.Т., придобит с н.а. № ***г. /л.51/.

На ***г. е издадена Заповед по чл.98 ЗТСУ за отчуждаване в полза на държавата на недвижимия имот, находящ се в м. „***“, пл.№ *** гр.***, собственост на Ж.М.Т. за предвидено по застроителния и регулационния план мероприятие /л.52/.

С допълнителна заповед № ***г. по чл.100 ЗТСУ е определен конкретен обект, включително принадлежащите му избени, тавански и други помещения, общите части, включително идеална част от правото на собственост върху терена, над който е построена сградата, или върху парцела, които се отстъпват като обезщетение /л.54/.

За изясняване фактическата страна на спора е назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, следното:

За процесния имот с ид.№ *** по действащата кадастрална карта на гр.Варна, одобрена със зап.№ РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК са налични следните предходни планове и карти:

В КП „***“ от

1983г. в М 1:2000 имота представлява лозе и е нанесен с № ***, без име в разписния лист.

В ЗРП на ж.к. „***“

– *** микрорайон, одобрен със зап.№ 24/03.1989 в М 1:500 процесният имот е нанесен с № ***, записан в разписния лист на Ж.М.Т. Отреждането на терена, в който попада имота е за „***“. Имот № *** е графично идентичен на процесния имот.

В кадастралната карта на гр.***, одобрена със зап. № РД-18-64/16.05.2008г. на ИД на АГКК процесния имот е нанесен с ид.№ ***, с площ от 490 кв.м., трайно предназначение на територията „урбанизирана“, с начин на трайно ползване: „за друг обществен обект, комплекс“.

Процесният имот е ограден от всички страни с телена мрежа на бетонови колове. Входната врата е метална. Имотът е засят с лозови насаждения, както и овощни дръвчета. Лозето е с бетонови колове на телена конструкция, като мястото се обработва.

Съдът кредитира заключенията на вещото лице като обективни, мотивирани и неоспорени от страните по делото /л.75-77 и 94-95/.

Ответната община е съставила Акт № ***г. за частна общинска собственост за процесния имот с идентификатор № ***, с посочено правно основание за придобиване на собствеността чл.2, ал.1, т.2 ЗОС във връзка с §42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС /л.6/.

Актът за частна общинска собственост е издаден след изготвяне на становище от Директор на дирекция „ОСИСД“ за наличието на предпоставките за това /л.48/.

За установяване на твърденията в исковата молба за осъществено владение върху имота, на ищцата са допуснати гласни доказателства посредством разпит на свидетелите М. А.В. и К.Г.К.

Свидетелят В. твърди, че познава ищцата от 1996-7 година. Ищцата имала място, земя с насаждения във *** до последния блок. Мястото било под блока, имало форма на правоъгълник и било с площ не повече от 600 кв.м. Мястото било заградено с оградна мрежа от ищцата. Свидетелят твърди, че мястото му е известно от 2000-1 година, понеже имал роднина в този блок. В мястото имало овошки и малко лозе.

За последно свидетелят посетил този имот през лятото на 2019г. Вътре имало барака, съборетина. Свидетелят не е виждал други хора в мястото освен ищцата.

В показанията си св. К. заявява, че познава ищцата от 1995-6 година. В този период ищцата се появила в района, заградила мястото и го ползвала. Мястото се намирало в местност „***“, *** микрорайон, ***, където свидетелят също имал място. Мястото било с площ около 500-600 кв.м., оградено било с мрежа и се обработвало от ищцата.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като дадени за пряко и непосредствено възприети от тях факти и обстоятелства, последователни и не противоречащи спрямо останалите събрани в производството доказателства.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Според тълкуването дадено в т.1 от Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и в хипотезата, при която ищецът би могъл да придобие процесния имот на оригинерно основание при отричане правата на ответника върху него. Именно такъв е случаят, при който обект на владение е имот, актуван като държавен или общински, предвид установения с §1 от ЗИД на ЗС(обн.ДВ, бр.46 от 06.06.2006 г.) мораториум върху придобивната давност за държавни и общински имоти, продължен до 31.12.2022г. До отричане със сила на пресъдено нещо на държавния, респ. общинския характер на имота, владелецът не би могъл да се позове на изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуславя правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу държавата или общината. Това е единственият път на защита за такъв владелец, тъй като същият няма на разположение положителен установителен или ревандикационен иск за собственост предвид императивно установената от закона забрана за придобиване на собствеността на държавата или общината по давност.

В този смисъл предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК се явява допустим, като предявен при наличие на правен интерес у ищцата според изложените в исковата молба твърдения. Ответникът е съставил Акт за частна общинска собственост за имота, с който оспорва собствеността на ищцата върху имота и препятства снабдяването ѝ с нотариален акт по обстоятелствена проверка за имота, което съдът намира за достатъчно да обоснове правния интерес на ищцата от водене на предявения отрицателен установителен иск.

Характерът на предявения иск възлага в тежест на ответната страна да установи по безспорен начин обстоятелството, че се легитимира като собственик на процесния имот на въведеното придобивно основание. Според изложените с отговора на исковата молба твърдения, в тежест на ответника бе възложен да докаже при условията на пълно и главно доказване идентичност между процесния имот и ПИ ***, находящ се в местност „***“ гр.***, както и отчуждаването на имота и преминаването му в собственост на държавата през 1990г. по описания в отговора на исковата молба начин, включително обезщетяването на собственика Ж.М.Т.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот с ид. № *** по действащата кадастрална карта е идентичесн с имот № *** по ЗРП на ж.к. *** – ***, одобрен със заповед № ***г. в М 1:500. От представените писмени доказателства – нотариален акт № ***г., оценителен протокол от ***г., заповед № ***г. по чл.98 ЗТСУ и допълнителна заповед № ***г. по чл.100 ЗТСУ се установява по безспорен начин, че процесният имот е бил собственост на Ж.М.Т. и през *** г. имота е отчужден в полза на държавата по реда на чл.95 и сл. ЗТСУ /отм./. Няма данни заповедта за отчуждаване по чл.98 от ЗТСУ/отм./ да е обжалвана, да е отменена на основание неизпълнено мероприятие, за което е проведено отчуждаването, респ. поради отреждането на имота за друго мероприятие, да е проведено реституционно производство по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. Влязлата в сила заповед се ползва с вещен ефект и с влизането ѝ в сила през 1990г. собствеността върху отчуждения имот е преминала върху Държавата.