Определение № 3434 от 31.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3434 гр. София, 31.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Въззивно частно наказателно дело № 20251100606746 по описа за 2025 година Производството е по чл. 243, ал.8 НПК.

Образувано е във връзка с постъпила частна жалба от адв. П.– повереник на Е. В. А. срещу определение рег. № 2996/11.07.2025г. по ч.н.д. № 9795/25г., 121 с-в на СРС в частта, в която съдът с аргумента за наличието на спор за собственост по смисъла на чл.113 НПК не е уважил искането на жалбоподателя за произнасяне относно връщане на веществено доказателство - 1 бр. ключ, запечатан в полиетиленов плик с картон серия В-21 и № 0022790 и СП 702 НЕКД-СДВР на тези наследници на починалото лице, за които във въззивната жалба се твърди, че имат съответни права съгласно ЗН.

Досъдебното производство (ДП №1876/2024 г. по описа на 07 РУ-СДВР, пр. пр. №59337/2024 г. по описа на СРП) е образувано за престъпление по чл.

127 ал. 1 НК. Наказателното производство е било прекратено с постановление на Софийска районна прокуратура от 12.06.2025 г. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на Е. В. А. чрез адв. П. САК срещу така издаденото постановление, като с жалбата е атакувана тази негова част, в която прокурорът се е произнесъл по веществените доказателства и в която част е постановил вещественото доказателство 1 бр. ключ, запечатан в полиетиленов плик с картон серия В-21 и № 0022790 и СП 702 НЕКД-СДВР, иззет с протокол за оглед на местопроизшествие от 21.11.2024 г., да бъде върнато на К.Б.П., М.Б.К., Е. В. А. и Д.Н.Х.-М..

Оспорването пред първоинстанционния съд е било сведено основно до кръга от наследници, които според повереника се явяват наследници по закон по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗН и според повереника изключват част от лицата, изброени в прокурорския акт, а именно К.Б.П. и М.Б.К.. Повереникът поддържа становището си, че предвид наличието на по - отдалечени родствени връзки на К.Б.П., М.Б.К. от общия наследодател, ВД следва да бъде 1 върнато на тези наследници, които са в по-близка родствена връзка с него, а именно на Д.Н.Х.-М., Е. В. А. и Ж.Т.А.. Отправя се и възражението, че Ж.А. отсъства трайно от Република България, във връзка с което повереникът поддържа становището, че с оглед управление и запазване на наследственото имущество, по аргумент на чл. 58 ЗН, ключовете от апартамента на Д. следва да бъдат предадени на наследниците с установено в страната местожителство и приели наследството, а именно: Д.Н.Х.-М. и Е. В. А., като се изтъква, че наследникът Ж.А. живее извън страната и никой не поддържа връзка с него.

С атакуваното с въззивна жалба определение СРС е отменил постановление от 12.06.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по посоченото по-горе досъдебно производство в частта, с която вещественото доказателство, представляващо 1 бр. ключ, запечатан в полиетиленов плик с картон серия В-21 и №0022790 и СП 702 НЕКД-СДВР е върнат на К.Б.П., М.Б.К., Е. В. А. и Д.Н.Х.-М.. СРС е постановил това веществено доказателство да остане на съхранение в материалите по делото до разрешаване на спор между горепосочените лица кой от тях е наследник на починалия Т.Г. Д.. Това определение е предмет на проверка в настоящото производство, като повереникът предлага на съда да приеме за установено, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за приложимост на разпоредбата на чл.113 НПК. В частната жалба се твърди, че въпросът за наследниците по закон в настоящия случай е разрешен с разпоредбата на чл. 8, ал.4 ЗН и според повереника техният кръг не може да бъде предмет на спор.

Навеждат се доводи, че съдът следва да приложи закона при определяне кръга от наследници, като съобрази правилото, че по-близкият кръг наследници изключва тези, които са с по-далечна родствена връзка от общия наследодател.

Поддържа се искането съдът да се произнесе като отмени първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част и постанови вещественото доказателство – ключ от апаратмент в гр. София, в който е живял наследодателят, да бъде върнат на единствените му наследници по закон така, както са определени по силата на чл.8, ал.4 ЗН, а именно – на Д.Н.Х.-М., Е. В. А. и Ж.Т.А.. Предлага се съдът да съобрази обстоятелството, че по данни на преживелите роднини на починалия, наследникът Ж.Т.А. е извън пределите на страната повече от 60 години, че никой не поддържа контакт с него и за да се обезпечи на основание чл. 58 ЗН стопанисването на имуществото, ключът следва да бъде предаден на Д.Н.Х.-М. и Е. В. А., които са с установен адрес в страната.

Съдът, след като съобрази доводите в частната жалба, мотивите в обжалваното постановление и доказателствата по делото, намира за установено следното.

Според правната квалификация на деянието пострадали лица се явяват наследниците на Т. Д.. Последното съобщение за атакуваното определение е било получено от наследника Е. А.. Съгласно текста на приложено по делото съобщение до Е. А., получено чрез адв. П., същото датира от 07.08.2025г.

(л.35, НЧД 9795/25г.). Жалбата срещу това определение е била подадена в регистратурата на СРС на 08.08.2025г. По изложените съображения съдът 2 прие за установено, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 243, ал.7 НПК и от процесуално легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

По същество жалбата е основателна в частта относно изложените аргументи, относими към приложението на чл.8, ал.4 ЗН. От друга страна обаче, това обстоятелство не оказва влияние върху крайните изводи, до които е стигнал първоинстанционният съд. Независимо от това, то е от значение за въззивния контрол, тъй като споделените от въззивния съд доводи, изложени от повереника във въззивната жалба, дават основание за допълнителни указания по приложението на закона.

Не е налице спор относно фактите по случая, свързан с причината за смъртта на Т. Д., нито е налице спор относно крайния правен извод на прокурора за несъставомерност на деянието по чл.127, ал.1 НК. Въззивният съд е сезиран да провери определение на СРС, в което първоинстанционният съд се е произнесъл по веществените доказателства, а именно за съхранението на ключ от дома на починалото лице, както и с отказ да бъде върнато на наследници на Т. Д.. По изложените съображения съдът счита, че въззивният контрол не обхваща изводите на първия съд относно фактическата обстановка по случая и правните изводи за несъставомерност на деянието. За проверка на тези въпроси, засегнати с крайния прокурорски акт, не е бил сезиран и първият съд, независимо от факта, че те също са били обсъдени и анализирани в обжалваното определение.

В тази връзка е от съществено значение следното. Налице е влязло в сила постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл. 127, ал.1 НК. В тази част същото не е било обжалвано, съответно първоинстанционният съд не е бил сезиран да осъществи съдебен контрол над крайните изводи на прокурора, на базата на които се прегражда развитието на наказателното производство. Въззивният съд констатира, че в обжалваната част атакуваното постановление на СГП не съдържа мотиви, на базата на които да се проследи на базата на какви аргументи и на базата на какви логически съждения прокурорът е стигнал до извод, че именно изброените в постановлението лица се явяват наследници на Т. Д.. В диспозитива на постановлението, с което прокурорът се е произнесъл по веществените доказателства, са изброени механично част от лицата, които фигурират в удостоверение за наследници като преживели наследници на Т.

Д., като липсва произнасяне за правата на лице, което също е отразено в удостоверението за наследници, а именно относно правата на Ж.А.. Липсата на мотиви по този въпрос е самостоятелно основание за отмяна на атакувания с жалба прокурорски акт в частта, в която съдържа произнасяне по веществените доказателства, както и в частта, в която прокурорът е постановил веществено доказателство да бъде върнато само на част от посочените в удостоверението за наследници лица. Всеобщ стандарт, който обхваща и дейността на органите на досъдебното производство, е че актовете, с които се произнасят, следва да се мотивират. Липсата на мотиви в крайния прокурорски акт в частта относно веществените доказателства, включително и относно правното основание за определяне на кръга от наследници на Т. Д., е 3 ограничило процесуалните права на въззивния жалбоподател и неговия повереник. Това е така, тъй като както в жалбата, с която е бил сезиран районният съд, така и в жалбата, с която е сезиран въззивният съд, той не е бил наясно какви факти и какви правни изводи би могъл да оспорва. Така при определяне на кръга от наследници на Т. Д. следва да се преценяват и доводите, относими към приложението на чл.8, ал.4 ЗН, изложени подробно в жалбата, с която е сезиран настоящият съд, макар и този въпрос изобщо да не е бил засегнат в постановлението по чл. 243, ал.1 НПК.

Въззивният съд, от своя страна, след проверка на събрания доказателствен материал по делото констатира, че по делото е приложено удостоверение за наследници, издадено от район „Младост“ на „Столична община“, чиято удостоверителна стойност не е оспорена от страните (л.91, л.92, ДП). Т. Д. след смъртта си е оставил наследници, както следва: св. К.П. и М.Б.К., които се явяват внучки на сестрата на бащата на Т. Д.. По майчина линия общият наследодател Т. Д. е оставил преживели роднини по съребрена линия, а именно преживели дъщери и син на сестра и братя на майката на Т.

Д., както следва: Д.Н.Х.-М. (дъщеря на Ц.И.Н. (сестра на майката на Т. Д. Е.Д.), Е. В. А. (дъщеря на В.И.А. - брат на майката на Т. Д. – Е.Д.), Ж.Т.А.

(син на брат на майката на Т. Д. – Е.Д.). Всички изброени в удостоверението наследници са роднини на Т. Д. по съребрена линия до пета степен включително. В по-далечна родствена връзка с Т. Д. (пета степен) са наследниците св. К.П. и М.Б.К. (внучки на сестрата на бащата на Т. Д.). В поблизка родствена линия с Т. Д. (четвърта степен) са Д.Н.Х.-М., Е. В. А. и Ж.А.

(дъщери и син на сестра и двама братя на майката на Т. Д.– Е.Д.).

За да отмени обжалваното постановление в частта относно разпореждането на прокурора веществено доказателство по делото (ключ от апартамента, в който е бил открит трупът на Т. Д.) да бъде върнато на К.П., М.К., Е. В. А. и Д.Н.Х.-М., СРС е приел, че в настоящия случай е налице спор относно това кое от посочените в удостоверението за наследници лица има право да бъде призовано към наследяване, както и че на основание чл.113 НПК до решаването на този спор по реда, предвиден в ГПК, вещественото доказателство следва да остане на съхранение към материалите по делото.

Принципно правилни са изводите на първия съд, че този въпрос може да бъде предмет на спор. Не се споделя довода на повереника в частната жалба, че наличието на ясна законова уредба изключва правния спор, като аргумент в тази посока е наличието на производства по ГПК, в които се разрешава именно такъв спор (I – ва фаза на производствата по съдебна делба). Крайните изводи на първия съд за отмяна на прокурорския акт по чл.243, ал.1 НПК в обжалваната част също са правилни и законосъобразни, но със следното уточнение. Изводът за наличието на спор относно кръга от наследници е направен от първия съд при непълнота на доказателствата. Принципно правилни са аргументите на СРС, че съгласно разпоредбата на чл. 113 НПК, когато възникне спор за право върху предмети, иззети като веществени доказателства, който подлежи на разглеждане по реда на ГПК, те се пазят докато решението на гражданския съд влезе в сила, като са приложими указанията, дадени в ТР №2/12.11.2014 г. на ВКС, ОСНК, съгласно които за 4 наличието на „спор” е определящо съдържанието на претенциите на две или повече лица и не е необходимо да е налично висящо производство пред съда.

По изложените по-горе съображения принципно правилно е и становището на първия съд, че може спорът за права да обхваща и въпроса за кръга от наследници, който от друга страна има пряко значение при признасянето относно веществените доказателства. В настоящия случай обаче нито прокурорът е обсъждал наличието или липсата на спор за кръга от наследници и в този смисъл СРС не би могъл ефективно да упражни съдебен контрол върху неговия акт, нито разследващият орган при разпит на свидетелите по делото е изследвал в пълнота този въпрос. Правилно и според действителното им съдържание са интепретирани от първия съд показанията на свидетелките К.П. и М.К. за наличието на твърдения в техния разпит, че са единствените живи роднини на починалия Т. Д.. Това твърдение обаче самостоятелно не навежда убедително за оспорване на правата, които имат свидетелите Д.Н.Х.-М., Е. В. А., както и правата на Ж.Т.А., който не е бил установен и разпитан като свидетел. Това е така, тъй като подобни изявления не дават информация дали свидетелите П. и К. познават останалите роднини на починалия Т. Д., ако да – кои от тях познават и дали оспорват правото на наследяване на Д.Н.Х.-М., Е. В. А. и Ж.Т.А.. В този смисъл изявлението на свидетелите П. и К., че са „единствените живи роднини” не може да се тълкува еднозначно. Това твърдение може да е резултат както от оспорване на правата, които имат Д.Н.Х.-М., Е. В. А. и Ж.Т.А., както е приел районният съд, така и резултат от липсата на информация за всички разклонения от родословното дърво на Т. Д.. Следва да се направи уточнението, че оспорване на наследствени права между Д.Н.Х.-М., Е. В. А. и Ж.Т.А. не е обективирано по делото, а с оглед начина, по който Е. А. упражнява процесуалните си права с факта на постъпилата частна жалба съдът приема, че от нейна страна се оспорват само и единствено правата на свидетелките К.П. и М.К..