Решение № 18 от 11.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. С., 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря Радка Ив. Г.а в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100601466 по описа за 2022 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 7.12.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 5893/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 116-ти състав, подсъдимият М. Л. К. е признат за виновен в това, че на 18.10.2018 г. около 15:57 часа в гр. С. при управление на моторно превозно средство – автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто“, рег. № ****, пътуващ по редовна линия за обществен превоз 204, по ул. „Ген. Стефан Тошев“ с посока на движение от ул. „Тодор Каблешков“ към бул. „Гоце Делчев“ в района на автобусна спирка СМГТ „20-ти ДКЦ“ с № 0016 нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата, а именно: чл. 68, ал. 2 ЗДвП:

„водачът на пътното превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да осигурява възможност за безопасното качване и слизане на пътниците“, и по непредпазливост причинил на Е. Д. Й. тежка телесна повреда, изразяваща се в размачкване на дясното бедро и подбедрица, наложили ампутация на десен долен крайник на ниво бедро, причинило на пострадалата загуба на десния крак, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл.

54 НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подс. М. К. е лишен от право на управлява моторно превозно средство за срок от една година и четири месеца.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК подс. М. К. е осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 268,50 лева, разноски по делото в досъдебното производство, както и 1 по сметка на СРС сумата от 1062,00 (хиляда шейсет и два) лева, разноски по делото в съдебното производство.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от подс. М. К. чрез защитника му. В жалбата се твърди, че присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения, които са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Алтернативно се поддържа, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо. Прави се искане присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Ако не бъде уважено искането за оправдаване, се прави искане за връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения или за изменение на присъдата с намаляване на наказанието. Излагат се доводи за неправилно изясняване на механизма на деянието в мотивите на присъдата и за приемане на фактическа обстановка, която не се обоснова от доказателствата. Поддържа се, че при наличната доказателствена съвкупност следва да се приеме, че деянието е случайно по смисъла на чл. 15 от НК.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и на вещи лица.

В хода на откритото съдебното заседание пред въззивната инстанция в пледоарията си представителят на Софийска градска прокуратура приема обжалвания съдебен акт за законосъобразен и обоснован, поради което прави искане за неговото потвърждаване. Излага съображения, че първоинстанционният съд е извършил подобрен анализ на събрания и проверен по делото доказателствен материал, който намира за обоснован. Поддържа, че СРС правилно е поставил в основата на фактическите си изводи показанията на разпитаните по делото свидетели и заключението на КСМАТЕ, в което подробно е описан механизмът на извършване на деянието. Поддържа, че тези доказателствени материали изясняват защо не е налице случайно деяние. В заключение обобщава, че престъплението е доказано от обективна и субективна страна, а наложеното на подсъдимия наказание е справедливо.

Защитникът на подс. М. К. пледира за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подзащитният й да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно прави искане за намаляване на наложеното наказание. Излага доводи за наличието на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липсата на задълбочен анализ от страна на първоинстанционния съд на противоречията между доказателствата, както и позоваване на заключението на комплексната съдебномедицинско-автотехническа експертиза, което е дало само един от вероятните механизми.

В последната си дума подс. М. К. поддържа казаното от защитника си и моли да не бъде лишаван от право да управлява МПС, а само от право да управлява пътни превозни средства от редовните линии за обществен превоз. Прави искане да бъдат взети предвид представените пред въззивния съд документи за здравословното му състояние, като заявява, че със съпругата му постоянно ходят на прегледи и им е необходима шофьорска книжка. Посочва също, че е пенсионер и не работи.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, III-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно 2 легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал обективно възможните и относими към предмета на делото доказателства чрез гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимия М. Л. К. (л. 196-197 от съд. д.) и показанията на свидетелите В.С.Т. (л. 113-114 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 и чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – л. 28-29 от ДП отчасти), С.Е.Г. (л. 115 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК – л. 32-33 от ДП отчасти), Е. Д. Й. (л. 135-136 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НПК – л. 34-35 от ДП отчасти), Е.Г.И. (л. 137 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК – л. 30-31 от ДП в цялост); писмените доказателства и доказателствени средства: три броя констативни протоколи № 667 от 18.10.2018 г. (л.

9-11 от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие от 18.10.2018 г. ведно с фотоалбум (л. 12-17 от ДП), справка за съдимост на подс. М. К. (л. 19, 75 от ДП, л. 15, 97 от съд. д.), писмо № УРИ 10581р-3221/5.11.2018 г. от Районен център 112 – С. към Дирекция „Национална система 112“ към МВР (л. 38-39 от ДП), писмо с рег. № И9313/8.11.2018 г. от Военномедицинска академия с приложа етапна епикриза от 8.11.2018 г. (л. 52-58 от ДП), копие на протокол № 350/28.10.2019 г. на медицинска комисия, издаден от СЛКК – Неврологична клиника (л. 25-26 от съд. д.), копие на медицински протокол на ЛКК № 104 от 10.02.2020 г., издаден от Военномедицинска академия (л. 49 от съд. д.), копие на справка от лабораторни изследвания (л. 50 от съд. д.), копие на страница от здравна книжка (л. 51 от съд. д.), болничен лист № Е20200919099/2.04.2020 г. (л. 77 от съд. д.), болничен лист № Е20200883019/27.03.2020 г. (л. 78 от съд. д.), етапна епикриза от 04.05.2020 г. (л. 79 от съд. д.), решение на Обща клинична онкологична комисия/Клинична комисия по хематология № 750/26.02.2020 г.

(л. 80-81 от съд. д.), резултат от хистопатологично изследване № Б20-46474656/18.02.2020 г. (л. 82 от съд. д.), копие на медицинско направление от 12.04.2021 (л.

120, 128 от съд. д.), амбулаторен лист № 001112/14.04.2021 г. (л. 130 от съд. д.), протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС № 16097831/30.04.2018 г. (л. 140-141 от съд. д.), резултат от технически преглед на ППС пункт за ГТП № 154 към протокол № 16097831/30.04.2018 г. (л. 142-143 от съд. д.), писмо с изх. № 5759/1/22.06.2021 г. от „Център за градска мобилност“ ЕАД (л. от 172 от съд. д.), писмо с вх. № 21041918/28.07.2021 г. от „К. С“ АД с приложен протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС № 16097831/30.04.2018 г. (л. 178-180 от съд. д.); веществени доказателствени средства: два броя оптични носители и чрез експертните способи на доказване: съдебномедицинска експертиза (л. 60-61 от ДП), автотехническа експертиза (л. 63-70 от ДП) и комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза (л. 154-169 от съд. д.)

В хода на въззивното съдебно следствие към доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав приобщи четири броя етапни епикризи на подс. М. К..

Обосновано районният съд е приел, че подсъдимият М. Л. К. е роден на 20.07.1956 г., българин, български гражданин е, със средно образование, женен, безработен, неосъждан. Подсъдимият притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство № 276667015 за категории В, С, D и Е, валидно до 4.12.2019 г.

На 18.10.2018 г. около 15:57 часа в гр. С. подс. М. К. управлявал моторно превозно средство – автобус марка „Мерцедес”, модел „Конекто”, рег. № ****, 3 обслужващ редовна линия за обществен превоз № 204, по ул. „Ген. Стефан Тошев” с посока на движение от ул. „Тодор Каблешков” към бул. „Гоце Делчев” и спрял на спирка на МГТ № 0016 „20-ти ДКЦ“. Автобусът бил със спирачна, светлинна и кормилна уредби в техническа изправност, с добре напомпани гуми и с ясно изразен протектор.

Широчината на пътното платно на ул. „Ген. Стефан Тошев“ в района на посочената спирка възлизала на 14,3 метра с две пътни ленти, предназначени за движение, считано от бул. „Тодор Каблешков“ към бул. „Гоце Делчев“, с широчина дясната – 3,5 метра и лявата – 3,8 метра, разделени с прекъсната разделителна линия М3 съгласно ППЗДвП, и две пътни ленти, предназначени за движение в обратна посока с широчина по 3,5 метра, разделени с прекъсната разделителна линия М3, като двете посоки били разделени с двойна непрекъсната разделителна линия М2. Спирката на МГТ № 0016 „20-ти ДКЦ“ се намирала в уширение вдясно на платното за движение с широчина 2,7 метра.

Времето било слънчево, с добра видимост, асфалтът бил дребнозърнест, сух, без неравности, наклони, дупки и посипаности.

Подс. К. преустановил движението на управлявания от него автобус на посочената спирка, без да навлиза в уширението на платното (т.нар. „джоб“), предвидено за превозните средства от масовия градски транспорт, когато преустановяват движението си на спирката, и отворил вратите на автобуса, за да слязат и да се качат пътници. По същото време св. Е. Й. чакала автобуса по линия 204 на същата спирка, на която подс. К. спрял управлявания от него автобус. При спирането на превозното средство към трите му врати се насочили граждани, които се качили в него. Сред тях бил и св. В.Т., който се насочил към втората (средната) врата на автобуса и се качил в автобуса, насочвайки се към перфоратора за билети, който се намирал непосредствено срещу вратата.

В същото време св. Й. също се насочила към средната врата и била последната от пътниците, които се качвали. При качването си в автобуса се захванала с дясната си ръка за една от двете приспособени за целта дръжки от вътрешната страна на вратата и стъпила с единия си крак на стъпалото на вратата. В този момент подс. К. предприел затваряне на вратите на превозното средство и погледнал в лявото огледало, за да се включи в движението, започвайки отклонение наляво. Тялото на св. Й. било захванато от втората врата в областта на ръцете и останало частично извън автобуса.