Решение № 1202 от 18.12.2020, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1202 гр. Плевен , 18.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:Милена С. Томова като разгледа докладваното от Милена С. Томова Гражданско дело № 20204430104073 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.274, ал.1, т.2 от КЗ (отм.).

В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от ***, със седалище и адрес на управление *** против М. З. М. с ЕГН **********, от ***, в която се твърди, че на 22.04.2015 г., около 10.30 часа, *** се движел товарен автомобил ***, управляван от ответника ***. Твърди се, че поради наличие на неукрепен товар върху автомобила, започнали да хвърчат парчета гипсокартон от каросерията му, при което едно от парчетата ударило попътно движещото се МПС ***, управлявано от *** в резултат на което настъпило ПТП с материални щети. Излага се, че по повод инцидента бил съставен Протокол за ПТП № 1523380/22.04.2015 г. по описа на ***, от който било видно, че водачът на товарен автомобил ***, бил виновен за настъпване на ПТП и спрямо него било взето административно отношение с АУАН, ***, по описа на ***. Сочи се, че към датата на застрахователното събитие собственикът на описания товарен автомобил с *** имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със ***, валидна от 07.06.2014 г. до 1

07.06.2015 г. Твърди се, че на 23.04.2015 г. собственикът на МПС ***, подал Уведомление за щета в представителство на „застрахователното дружество и предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. При ищеца била заведена щета с № ***.; на 23.04.2015 г. бил проведен оглед на увреденото МПС, приключил със съставянето на Опис - техническа експертиза, в който били отразени увредените детайли. Сочи се, че според Доклада по процесната щета, определеното от *** застрахователното обезщетение възлизало на 320,20 лева, която сума била изплатена на собственика на увреденото МПС с платежно нареждане с рег. № 536723/04.04.2017 г. Сочи се също, че според съставения Протокол за ПТП, ответникът *** виновно бил причинил настъпването на пътния инцидент, като не взел мерки за отстраняването на известна му неизправност/неукрепеност на товара на моторното превозно средство, която застрашавала безопасността на движението. Навеждат се доводи, че при извършеното от *** плащане, налице било основание по чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.), обосноваващо правен интерес да се претендира възстановяване от длъжника на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 320,20 лева, ведно със сторените ликвидационни разноски в размер на 15 лева, или сума в общ размер на 335, 20 лв.

Излага се, че вземането за горните суми било претендирано от ищеца по реда на чл.410 от ГПК и в производството по образуваното *** била издадена съответна заповед за изпълнение, срещу която било подадено възражение от длъжника в законоустановения срок.

При изложеното се претендира постановяване на решение, с което да се установи съществуването в полза на ищеца на вземането за сумата от 335,20лв., за която е издадена заповед за изпълнение в производството по *** по описа на ПлРС. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока за отговор по чл.131 от ГПК молба, с който претенцията се оспорва. Твърди, че превозвания от него товар е бил укрепен в пълна степен. Оспорва твърдяния от ищеца механизъм на ПТП, според който част от превозваните листове изпаднала от каросерията и причинила щетите.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните 2 по делото писмени доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по *** по описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.

Установява се от приложения препис на Протокол за ПТП ***, че на 22.04.2015г. на път ***, на ***+*** настъпило пътно-транспортно произшествие с участието на управляван от ответника товарен автомобил *** и лек автомобил ***, управляван от П. П. П. и собственост на ***. Според отразеното в протокола произшествието било причинено вследствие падане на неукрепен гипсокартон, превозван от ищеца, върху увредения лек автомобил ***. Отразено е в съставения Протокол за ПТП, че при извършения от полицейския служител оглед са били констатирани увреди по предна броня, предни леви подкалник, мигач и халоген на лекия автомобил.

От приложената преписка по наказателно постановление *** от 20.05.2015г. на началник на *** се установява, че на ответника е било наложено административно наказание на основание чл.127, ал.1, т.2 от ЗДвП, за това, че на посочената по-горе дата превозвал товар, който не бил достатъчно укрепен и лист от него паднал, удряйки правилно движещ се автомобил, причинявайки и материални щети. Не се спори, че наказателното постановление е влязло в сила, като необжалвано.

Установява се по делото от приложения препис на застрахователна полица ***, че автомобила, управляван при настъпване на процесното ПТП от ответника и собственост на ***, е бил застрахован при ищеца по застраховка "гражданска отговорност", за срок от 07.06.2014г. до 07.06.2015г.

Видно е от приложените преписи на Уведомление за щета от 23.04.2015г., изходящо от *** и адресирано до ищеца, техническа експертиза по щета ***., експертна оценка по същата щета от 18.05.2015г., доклад по щета и платежно нареждане с бордеро №536723/04.04.2017г., че собственика на увредения при процесното ПТП автомобил е заявил пред ищцовото дружество претенцията си за заплащане на обезщетение за причинените му 3 вреди и му е било изплатено такова в размер на 320,20 лв.

С оглед обясненията на ответника, дадени в о.с.з. на 26.10.2020г., съдът приема, че между страните не е налице спор, че процесното ПТП е възникнало вследствие падане на част от превозван товар от ответника със застрахования при ищеца товарен автомобил, както и не е налице спор, че е било заплатено от същия застраховател обезщетение в размер на процесната сума на собственика на увредения при произшествието лек автомобил.

Ответникът е ангажирал гласни доказателства в хода на производството по делото. Разпитаният в о.с.з. на 26.11.2020г. свидетел *** излага в показанията си, че работел в *** като мотокарист от 20 години, в това число и към м.април 2015г. Тогава в дружеството работел и ответника, като впоследствие напуснал. Твърди, че си спомнял за станалия инцидент през 2015г. с управляван от ответника автомобил, т.к. друг такъв случай не е имало. Излага, че трябвало да се превозва товар до обект на дружеството в ***. Твърди, че натоварили две палета с гипсокартон, който бил фабрично опакован на дървени скари и вързан с пластмасови връзки. Твърди също, че след натоварването прекарали върху товара колан, който закачили от двете страни на каросерията с куки. Излага, че след случилото се ответника казал, че бил излетял един лист гипсокартон и св. *** се учудил как било възможно да се случи това, след като били закрепили товара. Съдът възприема показанията на свидетеля, т.к. в тях се излагат лични възприятия и не са налице обстоятелства, внасящи съмнение в достоверността им.

При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (отм.), по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят има право да получи платеното обезщетение от лицето, което не е спряло и не е взело мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.

Т.е., за да бъде ангажирана отговорността на водача в тази хипотеза, 4 повредата или неизправността на МПС трябва да е била съзнавана от него - да е знаел, че управлява повредено или неизправно МПС и въпреки това не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на повредата или неизправността, с което е застрашил безопасността на движението и ПТП е възникнало в резултат на това. Регресното право се изключва при внезапно настъпила техническа неизправност, при която водачът е бил в невъзможност да предвиди и предотврати общественоопасните последици.

Процесното ПТП не е възникнало вследствие техническа неизправност или повреда на управлявания от ответника автомобил, но съдът счита, че хипотезата на чл.274, ал.1, т.2 от КЗ (отм.) може да бъде отнесена и за случаите, в които ПТП е възникнало вследствие неизправност, касаеща превозвания товар. Отново обаче следва да е било налице знание у водача за неизправност, застрашаваща безопасността на движението.

Установи се в настоящото производство от показанията на свидетеля ***, че превозвания от ответника товар е бил укрепен по подходящ начин преди предприемане на курса по превоз. Установи се, че материалите са били фабрично опаковани и допълнително закрепени за автомобила. При това следва да се приеме, че засегналата товара повреда на закрепващите го елементи е възникнала внезапно и моментът, в който ответника е узнал за нея е падането на част от превозвания материал, засягайки увредения автомобил.

При това водачът е спрял веднага, което стана ясно и от съставения на мястото на произшествието Протокол, подписан от ответника и с липса в него на констатации да е напуснал мястото на инцидента.

Обсъденото наказателно постановление, с което на ответника е било наложено административно наказание не е задължителен за гражданския съд, подобно на влязлата в сила присъда и не установява знание у ответника за неизправност на превозвания товар, създаваща опасност за участниците в движението.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният от застрахователя регресен иск се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.

При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищеца 5 дължи на ответника направените по делото разноски, които са за платено адвокатско възнаграждение в исковото производство в размер на 300лв. и за адвокатско възнаграждение, платено в заповедното производство за депозиране на възражението на длъжника в размер на 50лв. или общо 350лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против М. З. М. с ЕГН **********, от ***, ИСК с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.274, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (отм.) за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 335,20лв. - главница, представляваща 320,20лв. - изплатено застрахователно обезщетение и 15лв. – направени ликвидационни разноски по щета ***, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.06.2020г. в производството по *** по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на М. З. М. с ЕГН **********, от ***, сумата от 350лв., представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6