Определение № 26227 от 19.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26227 гр. София, 19.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20241100514761 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274-279 ГПК.

Образувано е по подадената частна жалба от „Вип Паркет“ ЕООД срещу определение № 42559 от 21.10.2024 г. на СРС, 74 с-в, с което е прекратено производството по делото на основание чл.130 ГПК.Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила.Позовава се на ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС и излага доводи, че не е налице пречка искът да бъде предявен като частичен и че преценката за избор на защита се извършва от самото дружество.Твърди, че в настоящото производство ще бъдат установени всички правопораждащи, правопогасяващи и правоотхвърлящи факти, на които се основава отричането на правото на принудително събиране на сумата, като същите факти ще бъдат приети за доказани между страните в последващо производство, когато ще се предяви иск за отричане на правото на принудително събиране на цялото отразено в изпълнителния титул вземане.Излага твърдения, че правото на защита на ответника не е нарушено, тъй като с минимален разход за адвокатски хонорар ще му бъде предоставена процесуална възможност да въведе като фактически твърдения и да докаже осъществяването на фактическия състав на разпоредбите на чл.116, т. „а“, т. „б“ и т. „в“ и след съдебно установяване, че давността не е изтекла именно по отношение на 1 частично предявените 1 000 лв., същата няма да е изтекла и за цялото вземане и ответникът ще е във възможност да извърши действия на принудително събиране на вземането си, а при уважаване на иска съдебният изпълнител ще прекрати частично изпълнителното производството.По отношение на „Рос паркет“ ЕООД съдът е следвало да му даде указания да оттегли исковата молба и едва при неизпълнение да прекрати производството по отношение на този ответник.Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СРС за продължаване на процесуалните действия.

Производството пред СРС е образувано по искова молба, предявена от „Вип паркет“ ЕООД срещу „Инвестиционна компания“ АД и „Рос паркет“ ЕООД /с предишно наименование „Виал паркет“ ЕООД/ с правно основание чл.439 ГПК, предявен като частичен за сумата от 1000 лв.-част от 40 000 лв. главница по изпълнителен лист от 15.06.2015 г. по т.д.№ 3416/2015 г. на СГС, ТО, VI-7 с-в.Ищецът твърди, че въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 20148510401383 на ЧСИ М.П..Последното изпълнително действие, с което е прекъсната давността, е извършено на 25.06.2015 г., поради което с изтичането на 5-годишната погасителна давност на 25.08.2020 г. /при съобразяване на чл.3, ал.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците/ е погасено правото на взискателя да извършва принудителни действия срещу него.Ищецът излага твърдения, че ответникът „Рос паркет“ ЕООД е главен длъжник-заемополучател и за да бъде обвързан съдебният изпълнител от решението, с което искът по чл.439 ГПК се уважава и за да възникне правомощието му да прекрати изпълнителното производство срещу дружеството, солидарният длъжник трябва да насочи иска си срещу кредитора и главния длъжник.Ищецът твърди, че солидарната му отговорност по изпълнителния лист е възникнала на основание правоприемство-отделяне от новообразуваното дружество „Вип паркет“ ЕООД от „Рос паркет“ ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не съществува право на принудително изпълнение по събиране на сума в размер на 1 000 лв. като част от 40 000 лв.-главница, отразена в изпълнителен лист от 15.06.2015 г. от СГС, ТО, VI-7 с-в по т.д.№ 3416/2015 г. поради изтекла погасителна давност.

С уточнителна молба в изпълнение на дадени от първоинстанционния съд указания ищецът е заявил, че искът е предявен като частичен поради 2 влошено финансово състояние на дружеството, което няма възможност да заплати високи държавни такси, като с оглед отговора на исковата молба и на основание чл.214, ал.1 ГПК би могъл да увеличи размера на иска.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск и наличието му се преценява конкретно въз основа на твърденията в исковата молба.Когато ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, предмет на предявения иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а на правото на принудително изпълнение.Чрез иска по чл.439 ГПК се отрича материалната легитимация на кредитора по вземането по отрицателния установителен иск, тъй като след изтичането на погасителната давност то продължава да съществува като естествено право, а доброволното изпълнение по него е дължимо.Решението, с което искът е уважен, формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника, като по този начин се преодолява изпълнителната сила на съдебното изпълнително основание и като резултат се стига до прекратяване на изпълнителния процес.В този смисъл длъжникът има интерес да оспорва изпълнението в цялост.Поради изложеното съдът е приел, че липсва правен интерес от предявяване на иска като частичен.Изложил е мотиви, че в ТР № 3/22.04.2019 г. по т.д.№ 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС е разгледана възможността единствено за предявяване на частичен осъдителен иск, тъй като при отрицателния установителен иск основанието на иска не е негов индивидуализиращ белег.Уважаването на частичния отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърлянето на частично или изцяло предявен положителен установителен или осъдителен иск, т.е. би означавало, че вземането не съществува изцяло в пълния претендиран размер, а не само относно предявената част.Силата на пресъдено нещо в случая разпростира действието си и за непредявената част, доколкото несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначно на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем.При твърдение на ищеца, че не дължи цялото вземане, той няма правен интерес да предявява частичен отрицателен установителен иск, тъй като в действителност с предявяването на частичен отрицателен установителен иск ищецът цели да 3 получи защита за цялото оспорено от него вземане, т.е. с тази частична претенция той би ограничил не собствената си защита в рамките на образуваното производство, а защитата, която ответникът би могъл да получи при отхвърлянето на частичния иск, тъй като в този случай ще се формира сила на пресъдено нещо за съществуване в полза на ответника на вземане само до частичния размер на иска.Съдът е изложил и съображения, че заявяването на иска по чл.439 ГПК като частичен с довод, че цялото вземане по изпълнителния лист е погасено по давност, представлява правопогасяващо възражение на длъжника относно съществуването на правото на принудително изпълнение на кредитора и се отнася до цялото вземане, защото не се твърди само предявената част да е погасена по давност, а се твърди, че цялото вземане по изпълнителния лист е погасено по давност.По образуваното изпълнително дело давност тече, спира и се прекъсва за цялото вземане по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано същото.Съдът е изложил и съображения за недопустимост на иска срещу солидарния длъжник „Рос Паркет“ ЕООД.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустимо.Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Мнозинството от настоящия съдебен състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд за недопустимост на производството по частично предявения иск с правно основание чл.439 ГПК, както и по отношение на солидарния длъжник и на основание чл.272 ГПК вр. чл.278, ал.4 ГПК препраща към тях.

Предмет на иска по чл.439 ГПК е отричане правото на принудително изпълнение в полза на кредитора по вземането.С уважаването на иска се осуетява възможността за принудително изпълнение в полза на кредитора и се постига прекратяване на изпълнителното производство.В случая ищецът твърди, че предмет на изпълнителното производство е цялото вземане по издадения изпълнителен лист, като излага твърдения, че погасителната давност е изтекла по отношение на цялото вземане.Т.е. ищецът оспорва изобщо съществуването на цялото вземане, но търси защита само за част от неговия размер, като въпреки предоставената му възможност не е изложил обстоятелства, които да обосновават съществуването на правен интерес от предявяване на частичен отрицателен установителен иск.Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на 4 установителния иск.Изложените твърдения за липса на финансова възможност за заплащане на държавна такса не са достатъчни да мотивират такъв интерес.

Несъстоятелно е позоваването на жалбоподателя на разясненията, дадени с ТР № 3/2019 г. по т.д.№ 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като то касае възможността за предявяване на частичен осъдителен иск.Както е приел и първоинстанционният съд, уважаването на частичния отрицателен установителен иск е равнозначно на отхвърлянето на частично или изцяло предявен положителен установителен или осъдителен иск, т.е. уважаването на частичния отрицателен установителен иск в случая би означавало, че правото на принудително изпълнение е погасено изцяло, а не само относно предявената част.Силата на пресъдено нещо ще разпростре действието си и за непредявената част доколкото несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначно на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем.Поради изложеното последващ частичен отрицателен установителен иск за разликата би бил недопустим поради формираната вече сила на пресъдено нещо за целия размер на вземането, тъй като не би имало нито един нов факт, подлежащ на разглеждане, което прави двете претенции-по първия частичен отрицателен установителен иск и по следващия, идентични.При предявен иск по чл. 439 ГПК с твърдение за погасяване на правото на принудително изпълнение на кредитора по вземането по изпълнителния лист, по който е образувано изпълнителното дело, решението, с което искът е уважен, формира сила на пресъдено нещо върху това, че кредиторът не притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу длъжника.

Поради изложеното частната жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Вип Паркет“ ЕООД

5 срещу определение № 42559 от 21.10.2024 г. на СРС, 74 с-в, неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване. като

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Петър Иванов Минчев

Особено мнение на съдия Петър Минчев по в.ч.гр.д. № 14761/2024г. по описа на СГС, IV – Г въззивен състав.

Не споделям достигнатия от мнозинството от съдебния състав извод за недопустимост на частичния отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.

1 ГПК по следните съображения.

Считам, че ищецът е свободен да определя вида и обема на търсената от него защита с исковата молба, като това правило е валидно в еднаква степен както при положителните искове /положителен установителен и осъдителен/ така и за отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК. Единствените предпоставки за допустимост на частичен иск са 1/ наличие на правен интерес и 2/ претендираното, респективно отричаното материално право да бъде делимо по своя характер. В хипотезата на чл. 439 ГПК правният интерес на ищеца произтича от наличието на скрепено с изпълнителна сила вземане срещу него, както и от наведените от него твърдения за наличие на обстоятелство по чл. 439, ал. 2 ГПК – нов факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, а паричните вземания, обект на принудително изпълнение, безспорно са делими по своя характер.