Разпореждане № 8624 от 06.10.2026, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 8624 гр. София, 06.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Частно търговско дело № 20261100901794 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 405, ал. 1 и ал. 3 ГПК вр. чл. 404, т. 1, предл. посл.

ГПК и чл. 51, ал. 1 ЗА.

Образувано е въз основа на искане по молба с вх. № 8542/15.07.2026 г., подадена от „СиЕйч (Люксембург)“ САРЛ (CH (Luxembourg) SARL) – дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Великото Херцогство **********регистрирано под № В289822 в Търговския регистър на дружествата в **********за издаване на изпълнителен лист срещу ЕТ „Н.-Н. А.“, ЕИК 205374210, за сумата от 27 884,32 евро – неустойка за забава за периода от 17.04.2022 г. до 17.04.2025 г. по договор за заем Бизнес Кредит- Клиентски № 6168 от 15.11.2018 г. и за сумата от и за сумата от 9 349,81 лв. – разноски по производство, въз основа на арбитражно решение от 27.11.2025 г. по арбитражно дело № 2/2025 г. по описа на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – Пловдив.

Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и представените по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

Съгласно нормата на чл. 405, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 51, ал. 1, изр. първо ЗА /изм. –ДВ, бр.

8 от 2017 г., доп., бр. 63 от 2025 г., в сила от 3.03.2026 г./, окръжният съд, в района на който е постоянният адрес или седалището на длъжника, издава по молба на заинтересованата страна изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила и обявено арбитражно решение.

Към молбата се прилагат арбитражното решение и доказателството, че то е връчено на длъжника по изпълнението.

Въведени са нови изменения в ЗМТА /ДВ бр. 63 от 1.08.2025 г./, с които се цели подобряване на уредбата на арбитража на територията на България, както и подобряване на защитата на страните в арбитражното производство и укрепване на правната сигурност и доверието в дейността на арбитражите. Законодателните промени са свързани с повишаване на изискванията към арбитрите, създаването на регистър на арбитражите и електронно досие на арбитражното дело, като е предвидено, че арбитражно решение, постановено от невписан в регистъра арбитраж или от невписан арбитър, е нищожно /чл. 47, ал. 2 ЗА, ДВ, 1 изм., бр. 63 от 2025 г./. Проверката дали решението е нищожно съобразно новите основания на чл. 47, ал. 2 ЗА е предвидено да се извършва от окръжния съд преди издаване на изпълнителния лист.

Съгласно чл. 404, т. 1 ГПК на изпълнение подлежат решенията и определенията на арбитражните съдилища, а съгласно чл. 51, ал. 1, изр. първо ЗА /изм. –ДВ, бр. 8 от 2017 г., доп., бр. 63 от 2025 г., в сила от 3.03.2026 г./, изпълнителен лист се издава въз основа на влязлото в сила и обявено арбитражно решение, като към молбата се прилагат арбитражното решение и доказателства, че то е връчено на длъжника, с оглед установяване, че е влязло в сила. Съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за арбитража решения /чл. 405, ал. 5 ГПК/. Тази норма изисква към молбата за издаване на изпълнителен лист да бъдат представени доказателства за сделката/договорът, който обвързва молителя с длъжника, както и арбитражното споразумение, за да може съдът да прецени наличие на предпоставките за издаване на изпълнителен лист, респ. да открие евентуални пречки за това, според нормата на чл.47, ал.2 ЗА в действащата редакция. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗА / Нова – ДВ, бр. 63 от 2025 г./, а също така и може да бъде изведена и от възложената на окръжния съд проверка по цитираната норма.

С разпореждане от 11.09.2026 г., постановено по настоящото дело, съдът е указал на молителя да представи заверен препис от договора за кредит, съдържащ абритражна клауза и цитирания в арбитражното решение договор за цесия и доказателства за уведомяването на длъжника за нея.

С молба вх. № 128357/05.10.2026 г. молителят представя договор с клиентски № 6168/15.11.2018 г., сключен между ЕТ „Н.-Н. А.“, ЕИК 205374210, като кредитополучател, Н.Х.А. като солидарен и ипотекарен длъжник и „ЛЕНО“ АД като кредитор, по силата на който е уговорено предоставяне на лихвоносен обезпечен кредит с максимален размер на главницата до 10 000 евро. В раздел 2.1 „б“ е уговорено на какви етапи ще се усвоява кредита и тяхното предназначение, като сумата от 626,76 евро се удържа при подписване на договора като такса за юридическо и административно обслужване. Остатъкът според посоченото се превежда по описаната сметка с титуляр Н. Х. А.. В чл. 2.3 от договора са уговорени лихви – фиксирана от 27% и неустойки. В чл. 6.8. „с“ от договора е посочено, че страните се споразумяват, че спорове между тях може да се разрешават чрез арбитраж, като компетентен е Арбитражният съд при Стопанска асоциация – гр. Пловдив.

От приложения от молителя договор се установява, че съгласно чл. 7, ал. 2 ЗА е налице писмено съглашение, съдържащо арбитражна клауза (чл. 6.8., б. “c” от договора за кредит), че споровете между страните могат да се разрешават и чрез арбитраж, като компетентен е Арбитражният съд при Стопанска асоциация – гр. Пловдив.

С оглед на засилената защита на потребителя като икономически послабата страна, предвидена в ДиректИ. 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, с допълнението на чл. 19, ал. 1 ГПК (ДВ, бр. 8 от 2017 г.) е предвидено изключение за уговаряне разрешаването на спор от арбитражен съд, по 2 който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДРЗЗП. Със същия Закон за изменение и допълнение на ГПК е създадена нова ал. 2 на чл. 47 ЗМТА, че арбитражните решения по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни.

По смисъла на чл. 19, ал. 1 ГПК вр. § 13, т. 1 ЗЗП „потребител“ е физическо лице, което получава стоки/услуги, непредназначени за търговска/професионална дейност или сключва договор извън рамките на своята търговска/професионална дейност. В пар. 13а, т. 9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на ДиректИ. 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл.2, б.

"б" от ДиректИ. 93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз, в която е дефинирано понятието „потребител“, като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директИ.та, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. В този смисъл за тълкуването на понятието потребител са решенията на СЕС по дело С-570/2021г., дело С-110/14г., С-485/21г. и др. Съгласно тези актове, националният съд с оглед всички обстоятелства по делото /целта на договора, обстоятелствата, при които е сключен, а не само формално с оглед вида на договора и неговото съдържание/, следва да провери дали страна по същия може да бъде определена като потребител, както и да установи целта, за която е сключен договора, т. е. предназначението на стоките и услугите, свързани с предмета му, като проверката за потребителската защита съдът извършва служебно.

Съобразявайки така установените критерии, съдът преценява, че процесния договор е сключен между „ЛЕНО“ АД и Н.Х.А. в качеството й на физическо лице, респ. на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДРЗЗП. От справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че регистрацията на Н.Х.А. като едноличен търговец, е била извършена съгласно вписване от 02.11.2018 г., т.е. непосредствено преди сключването на договора за заем между страните, в който е включена арбитражна клауза, предоставяща компетентност за разрешаване на възникналите във връзка с него спорове на АС при Стопанска асоциация Пловдив. Макар в договора като заемополучател да е посочен ЕТ „Н. А.“, то следва да се има предвид, че едноличният търговец не представлява отделен правен субект, различен от физическото лице, поради което преценката относно качеството на страната следва да бъде извършена с оглед личността на Н.Х.А. и конкретното предназначение на предоставените средства. Видно от клаузата на чл. 2.1., б. “b” от представения договор, част от сумата е удържана директно от заемодателя за покрИ.не на негови разходи, друга – за покрИ.не на задължения на ипотекарния длъжник, а трета част от сумата е постъпила по личната сметка на Н. А., без да е налице изрична уговорка, че ще бъде използвана във връзка с търговска дейност, осъществявана от нея в качеството й на едноличен търговец. Следователно от съдържанието на договора, сключен между „ЛЕНО“ АД като заемодател, ЕТ „Н. А.“, като заемополучател, Н.Х.А. като солидарен длъжник, се установява, че сумата по процесния заем не е била предоставена на едноличния търговец във връзка с осъществявана от него търговска дейност. В съдържанието на договора липсва каквато и да е конкретизация на стопанска или 3 инвестиционна цел, за която кредитът се предоставя, липсват данни средствата да са предназначени за финансиране на определена търговска дейност, за придобИ.не на активи за предприятието на едноличния търговец или за задоволяване на нужди, свързани с упражнявана професионална дейност. Допълнителен аргумент за липсата на връзка между кредита и упражнявана търговска дейност е обстоятелството, че по партидата на едноличния търговец не се установява да са подавани за обявяване годишни финансови отчети, нито има данни за осъществявана стопанска дейност към момента на сключване на договора.

Обстоятелството, че заемополучателят е бил регистриран като едноличен търговец към момента на сключване на договора, не е достатъчно само по себе си да изключи качеството му на потребител. Още повече, че се касае за встъпване в договорно правоотношение едва две седмици след регистрацията на ЕТ Съгласно практиката на СЕС и ВКС решаващо значение има функционалната връзка на конкретната сделка с търговската или професионалната дейност на лицето, а такава връзка не се установява. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 57/17.05.2024 г. по т. д. № 2418/2022 г. на ВКС, I т. о., постановено по т. нар. договор „за бизнес кредит“ с длъжник ЕТ и кредитор „Лено“ АД, както и практиката на ВКС в производствата по чл. 47 ЗА- напр.

Решение № 131 от 20.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 1740/2025 г., I т. о., Решение № 217 от 19.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 73/2024 г., II т. о. и мн.др. В този смисъл е и определение №399/18.06.2026 г. по ч.т.д. №367/2026 г. по описа на САС, 15 ти състав, постановено в производство по чл. 407, ал. 1 ГПК. Така формирания извод за качеството на длъжника в кредитното правоотношение не се променя от обстоятелството, че процесното вземане е било цедирано от „Лено“ АД в полза на „СиЕйч(Люксембург)“, което дружество е молител в производството за издаване на изпълнителен лист. А предвид императивния характер на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ГПК, изключваща арбитрируемост по посочената категория спорове, неотносимо се явява дали страната е правила оспорвания в рамките на арбитражното производство завършило с позитивния арбитражен акт.

По тези съображения съдът намира, че с арбитражното решение е разрешен неарбитриуем спор, поради което същото е нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗАрб вр. с чл. 19, ал. 1, предл. посл. ГПК и искането за издаване на изпълнителен лист следва да бъде отхвърлено.

Водим от изложеното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 8542/15.07.2026 г., подадена от „СиЕйч (Люксембург)“ САРЛ (CH (Luxembourg) SARL) – дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Великото Херцогство **********регистрирано под № В289822 в Търговския регистър на дружествата в **********за издаване на изпълнителен лист срещу ЕТ „Н.-Н. А.“, ЕИК 205374210, за сумата от 27 884,32 евро – неустойка за забава за периода от 17.04.2022 г. до 4

17.04.2025 г. по договор за заем Бизнес Кредит- Клиентски № 6168 от 15.11.2018 г. и за сумата от и за сумата от 9 349,81 лв. – разноски по производство, въз основа на арбитражно решение от 27.11.2025 г. по арбитражно дело № 2/2025 г. по описа на Арбитражен съд при Стопанска асоциация – Пловдив.