Решение № 929 от 06.07.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 929 гр. Варна, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20223110202321 по описа за 2022 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на АП.

В. ЯН., ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 22-0442000181/28.04.2022г. на Началник сектор при ОД на МВР -гр. Варна , Четвърто РУВарна, с което му е наложено : административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като се иска неговата отмяна. Бланкетно се сочат нарушения на разпоредите на чл.52, ал.4 от ЗАНН и чл.27, ал.2 от ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят, не е намерен на посочения от него адрес за призоваване, не се явява и не се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител.

Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представитеюрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

1

Жалбоподателят АП. В. ЯН. е правоспособен водач на МПС от месец май 1998г. В периода от 1999г. до месец март 2022г. спрямо него били издадени и влезли в сила общо 13 наказателни постановления за различни нарушения на ЗДвП. В този период били прекратени по давност общо две АНП, касаещи нарушения на ЗДвП и били издадени общо 11 фиша за различни нарушения на ЗДвП .

На 19.03.2022 г., около 04:30 часа в гр.Варна, на ул.“Народни Будители“, до №87 в посока центъра на града въззивникът управлявал л.а. „Мицубиши Спейс“ с peг. № Н1705ВС, собственост на В.И.И.. В същото това време св.А.Д. и негов колега, двамата служители на Четвърто РУ - ОД на МВР-Варна, осъществявали служебните си задължения, като спрели за проверка възз. Установили, че същият пътува сам в автомобила, като в него намерили значително количество наркотични вещества.

Поради горното било поискано съдействие от автоконтрольор при Четвърто РУ-Варна с оглед тестване на водача Я. за употреба на наркотични вещества. Поради необходимостта от тестване на водача, Я. бил задържан и отведен в сградата на Четвърто РУ-Варна. Там той бил заведен при св.М.А.- мл. автоконтрольор в Сектор ПП-Варна, като последният го попитал дали желае да бъде тестван, като му обяснили, че ако откаже да бъде тестван има възможност да даде кръвна проба, но възз.Я. не се съгласил да бъде изпробван и отказал теста за употреба на наркотични вещества, като на заявения от него отказ освен св.А., присъствал и свидетеля Д.. На полицейските органи възз. заявил, че не иска да бъде тестван и няма да ходи никъде. Предвид отказа на водача, св.А. издал на възз.талон за медицинско изследване №121357, в което вписал, че той отказва да бъде тестван с Dreger Drug Test 5000 с фабричен №ARКА 0045, както и че трябва да се яви във ВМА-Варна. В талона било вписано още, че същият му се връчва в 05.30ч., но той отказва да получи и подпише талона, както и отказва медицинско и химическо изследване. Отказът бил удостоверен с подпис на служител на полицията.

При така установеното, още същата вечер св.А. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на въззивника, който го подписал с отбелязване , че няма възражение. Възз. бил освободен от органите на полицията на 20.03.22г. в 09.50ч.

В хода на АНП била извършена проверка във ВМА-МБАЛ –Варна, от която било установено, че за въззивника не е постъпвала кръвна проба в Лабораторията по химико-токсикологични изследвания.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел, че фактическите и правните констатации на актосъставителя, както и обстоятелството, че възз. не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. НП било връчено лично на жалбоподателя на 09.06.2022г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по 2 делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, талон за медицинско изследване, справка от Четвърто РУ-Варна и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от свидетелите Д. и А.– първият очевидец на деянието и на отказа за тестване с техническото средство, а последния-очевидец на отказа за извършване на пробата с техническо средство. Техните показания по отношение на главния факт на доказване в настоящото производство – че възз. е бил водач на МПС и че е отказал тестване за наркотични вещества на датата посочена в АУАН и НП, са последователни, логични и взаимно допълващи се. Известни незначителни противоречия в показанията на свидетелите, предвид факта, че същите са полицейски органи, които всеки ден се сблъскват с различни ситуации в хода на дейността си, не са от категорията да компрометират и дискредитират показанията на същите.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 14.06.2022г. видно от отбелязването в нея/ от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник сектор в ОД на МВР, Четвърто РУ съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на 3 чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство.

От фактическите обстоятелства в АУАН и НП недвусмислено става ясно, че АНО е приел, че е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества, което е видно и от посочването, че се касае за отказ от извършване на проверка с техническо средство за употреба на наркотици, а не на алкохол. От така възведеното фактическо и юридическо обвинение не би могло да се приеме, че не става ясно за какво нарушение е наказан възз., тъй като в НП е посочено освен, че е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване на наркотични вещества и техни аналози и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/ или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Законодателят е въвел две форми на изпълнителното деяние на посоченото нарушение: 1. отказ да бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; 2. неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В АУАН описаното адм. нарушение е управление на лек автомобил „Мицубиши Спейс“ с peг. № Н1705ВС на 19.03.2022г, около 04.30 ч. г. в гр. Варна и отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества с техническо средство " Drug Test 5000 с фабричен №ARКА -0045.

Същите фактически обстоятелства се съдържат в обстоятелствената част на НП с допълнителна информация, че лицето не е изпълнило предписанието за медицинското изследване, което му е било издадено.

В мотивите на НП буквално е възпроизведено административнонаказателното обвинение по АУАН. За по-голяма яснота предвид алтернативните форми на изп. деяние по чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказващият орган е посочил изрично, че извършеното 4 нарушение от Я. се състои в отказ да му бъде извършена проверка с техн.средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози. За допълнителна обоснованост на НП административнонаказващият орган е цитирал състава на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, но това не означава, че това е описанието на извършеното нарушение от Я. след като тази част от мотивите на НП не съдържат конкретна информация за дата и място на извършване на нарушението, субект на нарушението, индивидуализация на управляваното превозно средство. По изложените съображения в обжалвания правораздавателен акт на наказващия орган е дадено описание на нарушението само по първото предложение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което е и безспорна волята на АНО за какво е наложено наказанието. В този смисъл е и константната практика на Адм.С-Варна- например КНАХД № 230 по описа на съда за 2017 г., КНАХД № 368 по описа на съда за 2017 г. и много други.

При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:

Според настоящия съдебен състав от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се налага несъмнен извод, че въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

Показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители са последователни, логични и в пълнота разкриват проверката, която е извършена на място, след завършване управлението на автомобила от страна на въззивника и отказа на лицето да бъде тествано за употреба на наркотици, състоял се в Четвърто РУ-Варна, както и причината поради която лицето е транспортирано до там- липсата на възможност да бъде изпробван на място. Събраните доказателства са еднозначни и липсва основание за извеждане на друг извод, различен от направения, а именно, че жалбоподателят е осъществил нарушението. Жалбоподателят има качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на наркотици с техническо средство. Съгласно легалната дефиниция на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Безспорно в случая възз. е имал качеството на водач на МПС, същият е бил възприет да управлява МПС от полицейските органи- св.Д. и негов колега. След разясняване на начина за извършване на проверката, както и последиците при отказ, жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на контролните органи, не е предприел никакви действия с цел извършване на проверката, поради което е налице отказ. Липсват каквито и да било доказателства Я. да е съдействал на проверяващите.