Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 19.06.2023, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
403/2023
Подписан
19.06.2023

Други актове по делото

Р Е Ш Е Н И Е

№ 395 /19.6.2023г. гр.

Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател:

Десислава Кривиралчева

Членове: 1.

Георги Видев

2. Дияна Златева - Найденова при секретаря Радослава Манова и при участието на прокурора Тихомир Гергов, като разгледа касационно административно дело № 403 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по касационна жалба на Н.Н.А.,*** против Решение № 55/13.02.2023 г., по адм.д. № 1428/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена исковата му молба да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със съответната лихва, за незаконно бездействие, представляващо неизпращане на писмо до адвокат К. и писмо до Районна прокуратура – Хасково, като искът се отнася за периода 28.09.2021 г. до 21.10.2021 г.

Касаторът – Н.Н.А. – претендира отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск или алтернативно – връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Поддържа жалбата си лично и чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Излага съображения за неправилността и незаконосъобразността на решението и за основателността на предявения иск.

Ответникът

– Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание и в представени писмени бележки. Сочи доводи за обосноваността и законосъобразността на обжалваното решение. Моли съда да го остави в сила.

Прокурорът представя заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило неблагоприятно за нея.

Районният съд е отхвърлил иска, като е приел от една страна, че събраните по делото доказателства не установяват ищецът да е изпращал процесните две писма от Затвор София, а от друга, че не е доказал, че е претърпял каквито и да са неимуществени вреди.

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд.

Тежестта на доказване се носи от ищеца и той не успя да докаже направените с исковата молба твърдения. Напротив, по делото се установи, че той не е изпращал писма през исковия период, докато е пребивавал в Затвор София. В тази насока правилно съдът се позовал на показанията на свидетелката М., която е добре запозната с изпращаните от ищеца писма и със създадената в Затвор София процедура по изпращане и регистриране на писмата. Показанията ѝ са точни, подробни и убедителни и основателно са кредитирани от първоинстанционния съд. От друга страна, обстоятелствата, че ищецът е изпращал писма от Затвор София и те са му били връщани и това е предизвиквало у него негативни изживявания е ирелевантно, тъй като това е ставало в други периоди, както свидетелства свидетелят Г..

Следователно, по делото е безспорно установено, че в процесния период касаторът не е изпращал писма, които да са му били връщани от администрацията на Затвор София. А дори и за момент да се приеме, че са били върнати такива писма ищецът и настоящ касатор, чиято е тежестта на доказване, не установи от това да е претъпял каквито и да са неимуществени вреди.

Неоснователни са възраженията на касатора.

Ирелевантно е съдържанието на прокурорска преписка № 1043/2023 г. на Районна прокуратура – Пазарджик. Дори и в нея да се съдържат писани от ищеца писма, то както е посочено по-горе по делото е безспорно установено, че тези (и каквито и да са други) писма не са подавани от ищеца и връщани от Затвор София през процесния период. А и дори хипотетично да са писани такива писма и те да са върнати от администрацията на затвора, то по делото не е установено от тези факти ищецът да е претърпял неимуществени вреди. Затова е неоснователна претенцията за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, с оглед приобщаване на материали от прокурорската преписка. Дори и такива да бъдат приобщени това няма да промени крайния извод на съда за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

Предвид гореизложеното, решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Затова съдът

Р Е Ш И:

Оставя в сила Решение

№ 55/13.02.2023 г., по адм.д. № 1428/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена исковата молба на Н.Н.А.,***, за осъждане на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със съответната лихва, за незаконно бездействие, представляващо неизпращане на писмо до адвокат К. и писмо до Районна прокуратура – Хасково, като искът се отнася за периода 28.09.2021 г. до 21.10.2021 г.

Решението е окончателно.

Председател: /п/

Членове:

1. /п/

2. /п/