Решение № 2657 от 11.12.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2657 гр. Бургас, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20242120101468 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявени от „Дженерали Застраховане” АД срещу Община Бургас обективно кумулативно съединени положителни осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 309,71 лева главница, представляваща 1/2 от изплатеното обезщетение поради наличието на съпричиняване, ведно със законната лихва върху посочената сума, начислена за периода от датата на исковата молба до окончателното плащане на вземането, както и сумата от 437.25 лева мораторна лихва, начислена за периода от 01.03.2021 г. до датата на депозиране на исковата молба.

По твърдения в исковата молба, с полица № * от 22.07.2019г., „Дженерали Застраховане” АД сключило договор за застраховка „Каско на МПС“ на лек автомобил марка/модел „* 107“, с ДК № *, собственост на „Лизингова къща София Лизинг“ ЕАД, със срок на действие от 23.08.2019г. до 22.08.2020г., при уговорено покритие „Пълно каско” на рисковете, съгласно „Общи условия” на предлаганата застраховка.

На 01.08.2020г., по време на движение в ж.к. *, водачът на л.а. „* 107“, с ДК № *, преминал през необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно - издадена шахта, намираща се в непосредствена близост до пропаднал участък от пътната настилка. В резултат от пътнотранспортното 1 произшествие настъпили материални щети по застрахованото МПС.

Събитието било удостоверено в Протокол за ПТП № 1739490/01.08.2020г., съставен от служител на сектор „Пътна полиция“ РУ - Бургас при ОДМВР Бургас. След настъпване на застрахователното събитие, в „Дженерали Застраховане” АД е било подадено искане за оценка на причинените вреди по застрахованото МПС и била образувана ликвидационна преписка по щета № 210694287. Експертите в Дружеството извършили оглед на автомобила и изготвили опис-заключение и калкулация на увредените елементи.

Застрахователното обезщетение за нанесените вреди било определено по експертна оценка в размер на 2604.42 лв. В хода на обработване на преписката били реализирани и 15.00 лв. ликвидационни разноски от Дружеството.

Сумата била изплатена по банковата сметка на собственика на застрахованото МПС на 19.08.2020г. с преводно нареждане № 201В1002023201FY.

Ищецът твърди, че с Регресна покана с изх. № 310020714 от 21.09.2020г., ответникът е бил поканен да възстанови сумата от 2619.42 лв., представляваща сбор от изплатеното обезщетение в размер на 2604.42 лв. и 15.00 лв. начислени разноски, като му бе предоставена цялата ликвидационна преписка по щета № 210694287 в оригинал. Същата била получена от ответника на 23.09.2020г., Въпреки това плащане не било извършено.

Ищецът сочи, че от описаното в Протокол за ПТП №

1739490/01.08.2020г., се установява, че настъпилите вреди са съпричинени, като от една страна, вина има Община Бургас, тъй като съгласно разпоредбите на Закона за пътищата и допълващите го подзаконови нормативни актове, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а от друга страна, водачът на л.а. „* 107“, с ДК № *, е допринесъл за нанесените щети със своето поведение, тъй като последният е шофирал с несъобразена с пътните условия скорост.

По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер.

Намира размера на застрахователното обезщетение за завишен, несъответен на действителната стойност на щетите по автомобила. Излага, че от фактите по делото не става ясно с каква скорост се е движил водачът на МПС, каква е била пътната обстановка, както и каква е била процесната шахта – дъждоприемна или ревизионна.

Ответникът намира иска за недопустим поради изтекла давност. По отношение на претенцията за заплащане на мораторна лихва, счита, че за ищеца също се е преклудирала тази възможност, съгласно правилата 2 регламентирани с разпоредбата на чл. 111, ал. 1, б.“в“ от ЗЗД.

Сочи се отговора, че не е доказан механизмът на ПТП, както и размерът размера на претърпените вреди, тъй като приложените като доказателства по делото ликвидационен акт и опис заключение за вреди на МПС - стойност на щета не са събрани по реда на чл. 208 от ГПК, не представляват годни доказателствени средства и нямат обвързваща доказателствена сила по отношение на Община Бургас.

Ответникът счита, че за ищеца не е налице правото да претендира от него процесните суми, тъй като ищецът-застраховател е следвало да установи елементите от фактическия състав на деликта: на първо място следва да е налице валидно към датата на произшествието застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка; на второ място в изпълнение на този договор застрахователят следва да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение; и следващо да се установява отговорност на прекия причинител на вредите, за което следва да бъдат установени в процеса няколко фактора: противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на деликвента, тъй като застрахователят встъпва в онези права, които обезщетения от него пострадал има срещу делинквента. Община Бургас счита, че наличието на тези предпоставки не е доказано в конкретния случай. Намира, че не следва да отговаря за щетите по МПС, тъй като не е налице причинно-следствена връзка между вредите и пътното платно.

Отделно сочи, че Община Бургас не е собственик и не носи отговорност за стопанисването и поддръжката на посоченото в исковата молба съоръжение, явяващо част от канализационната система. В тази връзка заявява, че собственик на тези съоръжения е Водоснабдяване и канализация Бургас ЕАД, което трябва да се грижи за безопасното експлоатиране и поддържане на цялото съоръжение, включително на частите на повърхността, а не на само на отделни негови части.

Отделно от горното ответникът намира, че отговорност за настъпилия вредоносен резултат следва да носи водачът на МПС, който виновно е нарушил правилата за движение по пътищата и в частност нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

По същество моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е предявил обратен иск срещу привлеченото като трето лице помагач дружество „Пътстрой“ ООД с правно основание чл. 54 от ЗЗД вр. с чл. 79 от ЗЗД. В същия излага, 3 че с оглед предявената претенция и предвид възможността в хода на производството да се докаже, че поддръжката на процесния участък е задължение на Община Бургас, за същата възниква правен интерес от предявяване на настоящия обратен иск.

Сочи, че с договор peг. № 93-ОП-18-96(62)/06.06.2019 г. Община Бургас е възложила на Консорциум „ПЪТСТРОЙ П“ ДЗЗД с ЕИК 177357934, включващ дружествата „СМК - монтажи“ АД ЕИК * и „ПЪТСТРОЙ“ ООД, ЕИК *, обществена поръчка с предмет: „Извършване на дейности по строителство, основен ремонт рехабилитация и текущо поддържане на улиците /в т.ч. участъците от РПМ, попадащи в регулацията на населените места/, общинските пътища с техните съоръжения на територията на Община Бургас, в частта по обособена позиция 7 „Изгрев“, включваща процесния участък, където се твърди, че е настъпил инцидента. Според изложението на исковата молба мястото на събитието се намира до бл.35 в к/с Зорница в гр.

Бургас. Посоченият участък е включен в територията обслужвана от ЦАУ „Изгрев“, поради което попада в обхвата на цитирания договор. Същият е със срок на действие 48 месеца от датата на подписване на договора (6.6.2019 г.) съгласно - чл.2 от Раздел II, Срокове.

Твърди, че съгласно раздел IV., чл.15 и чл.16, и целия раздел V от договора, изпълнителят се е задължил да изпълни и проведе всички СМР в съответствие с действащото законодателство, като по време на строителството предприеме всички необходими и задължителни мерки по точното, качествено и навременно изпълнение на възложените дейности, включително е поел ангажименти, пряко свързани с осъществяване предмета на договора, чиято крайна цел е осъществяването на безпрепятствено и нормално придвижване на всички участници в движението, в т.ч. пешеходци, по уличната мрежа. При положение, че по делото се установи че, поради някакви свойства на вещта попадаща на пътното платно или неправилното й поставяне на място е предизвикан инцидент, то тогава отговорният субект за предотвратяването на инцидента е бил изпълнителят по цитирания договор.

Ищецът по обратния иск сочи, че с цитирания договор за възлагане, в съответствие с действащото законодателство, страните са установили в изрична разпоредба правото на възложителя да предяви и иск срещу изпълнителя за претърпените щети - чл.47 от Раздел VIII Санкции, неустойки и гаранции за изпълнение на договора.

Съгласно този договор дружеството-изпълнител е поело задължение преди възлагане на всяка конкретна СМР да изготви Предварителна количествено-стойностна сметка, придружена с графичен материал и да я представи за съгласуване на Възложителя. Следователно от една страна, за дружеството съществува договорно задължение за периода, който включва и 4 датата на настъпилия инцидент, да предприема действия по отремонтиране на пътните настилки след писмено възлагане от страна на възложителя. От друга страна обаче от съдържанието на договора е видно, че дружеството се е задължило да представя доклад до всеки първи понеделник на месеца за необходимите ремонтни дейности (арг. чл.31 договора). Нещо повече, преди представянето на доклад се извършва самостоятелен обход на територията от изпълнителя (чл.31, изр.1), за наличието на който обход няма доказателства. В този смисъл първо е необходимо представители на Изпълнителя да констатират какви ремонтни дейности следва да се извършат, същите да бъдат съгласувани и степенувани по важност от съответния Директор ЦАУ или Кмет на населеното място (изр.2 от чл.31), след което да има възлагане от общината на изпълнението на докладваните и необходими СМР по реда на чл. 17, т. 2 (незабавно възлагане по електронната поща). Липсват обаче доказателства, тези ангажименти на дружеството да са били изпълнени.

Предвид фактът, че за образуване на Консорциума двете дружества са сключили договор помежду си именуван споразумение за създаване на консорциум от 25.02.2019г., с който са уредили взаимовръзката и обема от задължения и отговорности за всеки от тях, както и това, че са споделили отговорността солидарно т. 2.2., като в разпоредбата на т.3.4 изрично е посочено, че двете страни безусловно се съгласяват да носят солидарна отговорност, задно и по отделно пред Възложителя за участието в консорциума в обществената поръчка, както и за изпълнението на договора за обществена поръчка. Ето защо дългът, който би възникнал за съдружниците по договора се разпределя солидарно, като съгласно чл. 122 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците. Поради това, ищецът по обрания иск предявява претенцията си срещу съдружника „Пътстрой“ ООД ЕИК *.

При липсата на установяване на нередност на територията поета за поддръжка и уведомяване (посредством доклад) от страна на ДЗЗД спрямо Община Бургас не може да се приеме, че дружеството се е освободило от поетите задължения по поддръжката на пътната настилка. Неизпълнението на задължението за представяне на писмен доклад от страна на дружеството е годно да обоснове ангажиране на договорната му отговорност с оглед обстоятелството, че същото не е изолирано от останалите предвидени за страните по договора права и задължения, а се намира в обуславяща връзка със същите и може да се приеме, че именно от неговото изпълнение зависят следващите действия, които общината като възложител следва да предприеме по възлагане извършването на конкретни ремонти дейности. Този извод следва от систематичното тълкуване на цялата разпоредба на чл. 31 от договора и съпоставянето й с тази на чл.17, т.1 от раздел IV, уреждаща задължението на 5 общината като възложител да уведомява предварително изпълнителя за дейностите и СМР, които да бъдат извършени посредством възлагателно писмо. От това следва, че на процедурата по възлагане на конкретни ремонти и СМР в хипотезата на чл.17.1 от договора (чрез възлагателно писмо) страните са придали значение на сложен фактически състав, едва след изпълнението на който се стига до възлагане извършването на изрично определени СМР.