Решение № 1250 от 20.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1250 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20235330105806 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от П. К. срещу „Сити Кеш“ ООД. Твърди се, че страните сключили договор за кредит на 11.06.2020 г., в който била уговорена неустойка (чл.8 от Договора), ако кредитополучателят не предостави в срок обезпечение, предвидено в договора. Счита се от ищеца, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като не съдържа реалният размер на лихвения процент и на ГПР в нарушение на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК.

Намира за нищожна и неустойката по чл.8 от Договора. С молба от 12.05.2023г. ищецът уточнява искането си към съда, като моли да се прогласи недействтелността на договора, а при евентуалност да се прогласи за нищожна клаузата за неустойка в чл.8 от Договора, тъй като същата накърнявала добрите нрави, заобикаляла закона, била неравноправна. Моли за осъждането на ответника да върне сума в размер на 50 лв., платена за неустойка, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба. В съдебното заседание размерът на осъдителния иск е увеличен на сумата от 604,28 лв. Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът признава нищожността на неустойката, но счита, че тя не влече нищожност на целия договор. С последваща молба признава плащането на неустойка в размер на 604,28 лв. и възразява по претендираните от ищеца разноски, като счита, че е налице злоупотреба с права, тъй като ищецът е завел две 1 идентични дела, касаещи два еднотипни договора между страните, по които е предявил общо 4 иска с цел кумулирането на разноски.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. чл 11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК за прогласяване недействителността на целия договор за кредит,както и евентуални искове по чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД, чл. 143 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл.8 от Договора. Предявен кумулативно с главния установителен иск е и иск с правно основание чл.55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

За основателността на установителния иск – недействителност на договора, следва е осъществен следният фактически състав – сключен между страните договор за кредит, както и такива характеристики на договора, които го правят недействителен.

За основателността на осъдителната претенция следва да е осъществен следният фактически състав – предаване на сумата в размер на 604,28 лв. от ищцата на ответника без за това да има основание.

По иска за недействителност на договора за кредит, съдът намира за правилни доводите на ищеца, че уговорената в договора неустойка представлява скрита добавка към възнаградителната лихва. Това се установява и от самия прочит на клаузата на чл.8 от Договора. Тази клауза предвижда неустойка за неизпълнение на задължението на длъжника в чл.6 от договора да предостави обезпечение, което да отговаря на определени условия и за което е определен тридневен срок от сключване на договора.

Вземането е в размер на 604,28 лв., при заемна сума от 1100 лв., и е предвидено разсроченото му плащане.

От тези характеристики следва, че за това вземане не са присъщи функциите на неустойката. Същото е уговорено при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, за което задължение е предоставен твърде кратък срок, както и допълнителни изисквания към обезпечението. Предвижда се предварително разсрочване на задължението.

Следователно, неустойката не е уговорена с цел да обезпечи изпълнението.

Обратно, поставени са трудноизпълними условия към задължението за обезпечаване, като се цели начисляването на неустойката, което личи и от предварителното й разсрочване. Липсват и реални вреди за кредитора при неизпълнение на задължението за обезпечаване. Вредите са свързани само с неизпълнение на главното задължение, а липсата на обезпечение само увеличава кредитния риск, без да е свързано със самостоятелни вреди. Това характеризира вземането за неустойка не с обезщетителна функция, а с 2 възнаградителна, за носене на по-голям кредитен риск. Липсва и санкционната функция, която е излязла извън границите на добросъвестността, като се има предвид размера на вземането - в размер повече от половината от заемната сума. Освен това подходяща санкция при увеличен кредитен риск, поради непредоставяне на обезпечение, би била съкращаване срока за връщане на кредита, а не начисляване на допълнителни суми, зад които не стоят реални вреди, а се преследва скрито оскъпяване на кредита, за да се избегнат ограниченията при потребителското законодателство.

Въз основа на изложеното, клаузата за неустойка има характер на допълнително възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в ГПР и в общо дължимата сума по договора. Видно от договора за заем, това не е сторено. ГПР е посочено при общо дължима сума в размер на 1221,72 лв., докато предоставения заем е в размер на 1100 лв. Следователно, сумата от 604,28 лв. не е включена в общо дължимата сума по кредита, а поради това и в съответния й ГПР. Съдът обаче счита, че тези реквизити от съдържанието на договора за потребителски кредит следва да са посочени в реален размер. Само така потребителят ще може да направи информиран избор дали да сключи договор за кредит именно с този кредитор или да търси по-добри условия. Изискванията за посочване в договора за кредит на ГПР и общо дължима сума не са само формални, а следва да се посочат такива обща сума и процент на разходите, които съответстват на действителните отношения между страните. В противен случай посочването на произволни цифри би удовлетворило изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Посочването на нереални стойности на ГПР и общо дължимата сума по кредита се приравнява на непосочването им изобщо. Ето защо в настоящия случай, поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и на основание чл.22 от ЗПК, договорът за паричен заем е недействителен. Искът подлежи на уважаване, поради което не следва да се разглеждат евентуалните искове за нищожност на неустойката по договора.

За безспорно по делото беше обявено плащането на сумата от 604,28 лв. от ищеца на ответника по клаузата за неустойка. Поради недействителността на договора и на основание чл.23 от ЗПК, платената сума за неустойка се явява платена при начална липса на основание и подлежи на връщане.

Ответникът не твърди и не доказва наличието на друго валидно правно основание за получаването на тази сума и следва да бъде осъден да я плати на ищеца, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 27.04.2023г.

При този изход от спора право на разноски има ищецът в размер на платената от него държавна такса в размер на 100 лв. Адвокатското възнаграждение се претендира в размер на 800 на основание чл.38 от 3

ЗА.Основателни са възраженията на ответника относно размера на възнаграждението. По двата иска не е осъществена различна защита, правната и фактическата сложност на делото е ниска, не се е развил дълъг процес на доказване, а претенциите се доказват чрез писмените доказателства и признанията на ответника. Ето защо възнаграждението, което отговаря на тези критерии, е в размер на 400 лв. Възраженията на ответника за това, че е признал иска и не е дал повод за завеждане на делото, не могат да се приемат в цялост. Платената сума за неустойка при начална липса на основание не е върната на ищеца до момента на завеждане на иска и дори с първоначалния отговор се оспорва плащането на тази сума. По повод доводите за завеждане на отделно дело по друг идентичен договор, съдът не споделя възраженията на ответника. След като страните са сключили няколко отделни договора, макар с идентично съдържание, и ответникът е предвидил отделна неустойка за всяко непредоставяне на обезпечение, вместо да се състави единен договор или да се оформят следващите отношения като изменение на договора, така и длъжникът е свободен да избере дали да предяви претенциите си в едно или в няколко производства. Дори исковете да бяха предявени в един процес, пак щеше да се касае за отделни искове, по които се дължи конкретна преценка за сторените разноски.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „СИТИ КЕШ“

ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.“Славянска“ № 29, ет.7, по предявения от П. Е. К., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК , че Договор за паричен заем № ***, към искане № ***, от 11.06.2020 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД и П. Е. К., е недействителен, тъй като не съдържа реалния размер на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД , ЕИК: 202531869, да плати на П. Е.

К., ЕГН: **********, по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, сумата в размер на 604,28 лв., платена от П. К. като неустойка по Договор за паричен заем № ***, към искане № ***, от 11.06.2020 г. и получена от „СИТИ КЕШ“ ООД без основание, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.04.2023г., до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД , ЕИК: 202531869, да плати на П. Е.

К., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 100 лв. за държавна такса.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД , ЕИК: 202531869, да плати на адв. Р.

4

Н. Р., вписан в ***, на основание чл. 38 от ЗА, сумата в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5