Акт от 17.08.2018, Районен съд - Разград

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер 306 16.08.2018г. Град Разград

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Разградският районен съд наказателен състав

На осемнадесети юли Година 2018

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРОТЕЯ ИВАНОВА

Секретар: Галя Мавродинова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията Доротея Иванова административно наказателно дело номер 407 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Лазимекс“ ЕООД, против НП № 327208- F 371461/21.03.2018г. на Директора на ТД на НАП- гр.Варна, с което на основание чл.180а, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2231.03 лв. за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС. В жалбата сочи, че НП е незаконосъобразно и необосновано, налице са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, довели до ограничаване правото на защита на дружеството, поради което моли да бъде отменено изцяло. В с.з. процесуалният представител- адв.Д. поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Въззиваемата страна – ТД на НАП- гр.Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., счита жалбата за неоснователна, а НП за правилно и законосъобразно, издадено при спазване на формалните изисквания на ЗАНН от компетентни органи, поради което моли НП да бъде потвърдено изцяло.

Районна прокуратура гр.Разград при редовност в призоваването, не се явява представител и не заявява становище по жалбата.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.02.2018г. на св.Н.- главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, била възложена проверка на обжалващото дружество във връзка с установени несъответствия в системата ВИЕС. Проверката включвала шестмесечен период- от януари до юни 2017г. вкл. След като прегледала представените документи от дружеството установила, че дружеството е получавало инвойс фактури от контрагенти от ЕС, за които е било длъжно да състави протокол по чл.117 от ЗДДС и да ги отрази в справка-декларация по ДДС в установените за това срокове, но не е сторило това. Имало закъснение от 3 месеца и фактурите трябвало да бъдат включени в дневника за продажби за м.март 2017г. Констатациите от проверката били отразени в протокол, а така също и съставила процесния АУАН № F 371461/01.02.2018г.

Въз основа на акта било издадено обжалваното НП, в което са отразени обстоятелствата по акта, а на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 2231.03 лв. на основание чл.180а, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл. чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС.

Към преписката са приложени и заповед за определяне на компетентни лица, протокол за извършена проверка от 01.02.2018г., пълномощно, 20бр. фактури, НП №

230778- F 281862/06.12.2016г.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество се явява основателна и доказана.

Съдът намира, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което обуславя отмяната на НП, като незаконосъобразно. На първо място следва да се посочи, че в Наказателното постановление няма указание относно действителното място на нарушението. Сочи се, че нарушението било установено при проверка на дружеството в ТД на НАП- гр.Варна, офис Разград, но това не е реалното място на нарушението, а мястото където е извършена документална проверка. Не е ясно дали изобщо по някакъв начин соченото нарушение се свързва с териториалната компетентност на ТД на НАП- гр.Варна, офис Разград, тъй като в НП не се казва нищо по този въпрос. В НП обаче такива данни не са отразени, което само по себе си води до незаконосъобразност на НП, тъй като е нарушено изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

На второ място налице е нарушение на чл.18 от ЗАНН, тъй като в случая се касае за отделни нарушения. От събраните по делото доказателства се установява, че обжалващото дружество е получател по процесните 20 бр. фактури по вътреобщностни доставки и в срока по чл.117, ал.3 от ЗДДС, считано от датата на възникване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС не е издало протокол, в който да посочи дължимия ДДС на отделен ред, не е посочило такъв протокол в регистъра "дневник за продажбите" за данъчния период м.03.2017 г., като не е включило размера на данъка при определяне на резултата в справката – декларация за данъчен период м.03.2017 г. в срок до 14.04.2017 г. Дължимият данък е начислен в данъчен период м.06.2017г.

Задължението по чл. 86, ал. 1 ЗДДС възниква в момента, в който данъкът стане изискуем, а лицето следва да го начисли като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред, включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и посочи документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Данъкът е изискуем при възникване на данъчното събитие, когато стоката е прехвърлена или услугата е извършена – арг. чл. 25, ал. 2 ЗДДС, т.е. в случая се касае за 20 отделни данъчни събития, за които не е начислен и отразен данък в законоустановените срокове и следователно са налице 20 отделни нарушения, по аргумент на чл.18 от ЗАНН, че за всяко административно нарушение се носи самостоятелно отговорност /в административното производство не е налице „продължавано нарушение“/. Това нарушение също се явява съществено е води до незаконосъобразност на НП.

На трето място за да е налице административно нарушение, осъществяващо състава по чл.180а, ал.1 от ЗДДС, е необходимо от фактическа страна в административно – наказателното производство да бъдат установени безспорно следните обстоятелства:

1. да е налице задължение за регистрираното лице за начисляване на данък, когато този данък е изискуем от лицето като платец по глава осма от закона; 2. това задължение да не е изпълнено в определения от закона срок и 3. за начисления данък лицето да има право на пълен данъчен кредит. Наличието на последното условие е това, което съществено отличава административното нарушение по чл. 180а, ал. 1 ЗДДС от административното нарушение по чл. 180, ал. 1 ЗДДС, при което такъв елемент от фактическия състав на нарушението липсва.

В процесния случай от начина на описание на извършеното от дружеството деяние както в АУАН, така и в НП, е видно, че в хода на административно – наказателното производство безспорно са установени първите два елемента от фактическия състав на нарушението по чл. 180а, ал. 1 ЗДДС. Безспорно наказаното лице е регистрирано по ЗДДС, осъществило е сделка, за която следва да бъде начислен ДДС, който е изискуем от платеца и този данък не е начислен в предвидения от закона срок, а значително по-късно – след 3 месеца. Липсват обаче каквито и да е установявания относно третия елемент от фактическия състав на административното нарушение, нещо повече - в наказателното постановление въобще не са изложени обстоятелства за това, че за начисления данък лицето има право на пълен данъчен кредит.

Задължение на административнонаказващият орган е да индивидуализира нарушението от обективна и субективна страна, като посочи съответните нарушени норми и състави на административни нарушения, което обаче в случая очевидно не е сторено.

Ето защо съдът намира, че в случая издаденото НП се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което и следва да бъде отменено от съда.

Воден от гореизложеното, съдът

Р Е

Ш И :

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП № 327208- F

371461/21.03.2018г. на Директора на ТД на НАП- гр.Варна, с което на „Лазимекс“ ЕООД, на основание чл.180а, ал.5 във вр. с ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 2231.03 лв. за нарушение на чл.86, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДДС.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Районен съдия: