Решение № 260294 от 19.10.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………..…./…...... 10.2020 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на 17.09.2020 г., в състав:

СЪДИЯ:

ДАНИЕЛА ТОМОВА при секретар Мая Петрова разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1507 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба вх. №27945 от 01.10.2018г., подадена от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която срещу Д.З.Л., ЕГН **********, с адрес ***, и Н.З.Л., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:***, са предявени осъдителни искове за заплащане на сумата 27 832,58 евро, представляваща дължима главница по договор за жилищен и ипотечен кредит от 10.05.2008г., сключен с кредитополучателя З. Л. ***, починал на 16.06.2011г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на сезиране на съда - 01.10.2018г., до окончателното й плащане; както и на сумата 21 890,29 евро, представляваща дължими възнаградителни

(договорни) лихви за периода от 23.11.2011г. до 30.09.2018г., включително; както и на сумата 273,09 евро, представляваща обезщетение за забава по т. 20.1 от Общите условия към договора за кредит, дължими от ответниците - законни наследници на починалия кредитополучател З.Л.Г. в размери от по ½ част, съразмерна на наследствените им дялове.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от Търговския закон ТЗ).

Претендира се и осъждане на ответниците да репарират на ищеца направените разноски за производството, основаващо се на чл.78, ал.1 ГПК.

Твърденията и възраженията на страните, указанията по отношение на релевантните за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с направения в проведеното на 17.09.2020г. открито съдебно заседание доклад по делото.

Делото е разгледано в едно открито съдебно заседание, в хода на доказателствения процес са събрани писмени и гласни доказателства, изслушано и прието е и заключение на съдебно – счетоводна експертиза.

Ищецът „БАНКА ДСК” ЕАД не е взел участие чрез законен или упълномощен процесуален представител. В подадена преди заседанието молба пълномощникът на страната юрисконсулт Христина Димитрова заявява, че предявените от ищеца искове се поддържат и се иска същите да бъдат уважени като ответниците бъдат осъдени при условията на разделност съобразно притежаваните от тях наследствени дялове претендираните суми по сключения с техния наследодател договор за жилищен и ипотечен кредит от 10.05.2008 г.

Ответникът Д.З.Л., представляван по пълномощие от адвокат Р.Р., ВАК, заявява, че поддържа изложените в подадените отговори възражения и насрещни твърдения при които се оспорват предявените искове и моли за тяхното отхвърляне.

Ответникът Н.З.Л., представляван от назначения му на основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат Б.Х., ВАК, заявява, че поддържа заявеното оспорване на предявените искове, поддържа възражението за погасяване на претенциите по давност и моли за тяхното отхвърляне изцяло, а в условие на евентуалност – да се съобразят само действителните реални непогасени анюитетни вноски от длъжника.

За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, прие за установено следното:

Предявени са осъдителни искове с предмет целия главен и акцесорен кредитен дълг на З.Л.Г., ЕГН **********, б.ж. на с. Зайчино Ореше, общ. Нови

Пазар, починал на 16.06.2011 година, произтичащ от сключен от него с „БАНКА ДСК” ЕАД договор за жилищен и ипотечен кредит от 10.05.2008 година.

Ответниците Д.З.Л. и Н.З.Л. са заявени като длъжници въз основа откритото и прието от тях наследство на кредитополучателя, който е починал на 16.06.2011 година. Като доказателство за приемането на наследството ищецът е представил протокол №370/26.06.2017г. по гр.д. №1172/2016 г. на PC - Нови пазар.

В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и допусната забава в плащанията над 90 дни, на основание т.20.2 от Общите условия към Допълнително споразумение от 23.02.2011 г. към Договор за ипотечен кредит от 10.05.2008 г., във връзка с чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции за банката е възникнало договореното потестативно право да обяви вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно изискуемо с предявяване на исковата молба. Исковата молба е предявена на 01.10.2018 година.

С покана, отправена чрез частен съдебен изпълнител, ищецът поканил наследниците на кредитополучателя да платят просрочените вноски по кредита. Поканата е била връчена на ответника Д.Л. на 15.01.2018г., а на ответника Н.Л. на 30.01.2018г. (Поканата съдържа уведомление за съществуващото кредитното правоотношение на наследодателя и покана за явяване на неговите наследници в банката и за изпълнение на задълженията по банковия заем. Поканата отправя предупреждение, че ако наследниците не направят това в седмодневен срок, банката ще пристъпи към събиране на вземането по банковия заем по съдебен ред.

Ответникът Д.Л. е направил постъпки за преструктуриране на банковия заем и е подписал декларация за поемане изплащането на целия банков заем.

Твърди се от ищеца, че това него искане е било уважено с решение №068/06.08.2018г. на компетентен орган, но ответникът не е оказал необходимото съдействие за подписване на преструктуриращото споразумение, включващо намаляване и разсрочване на лихвите, отказ от неустойки и годишна такса управление на кредита. Твърди се също така, че на ответникът Д. Л. е бил поканен отново от банката да подпише преструктуриращо банковия заем споразумение с писмо от 13.09.2018г., без данни за връчването му на адресата.

В подадения от ответника Д.Л. отговор на исковата молба се отрича класификацията на поканата като уведомление за предсрочна изискуемост на заема по чл.60, ал.2 ЗКИ. Ответникът също така твърди, че въпреки неговите искания банката не му е предоставила дължимата информация за кредитното правоотношение, възразявайки за забава от страна на кредитора по смисъла на чл.95 ЗЗД. Ответникът противопоставя на ищеца възражение за прекратен договор по силата на кончината на кредитополучателя на 16.06.2011г. и по силата на изтекла погасителна давност за лихвите и неустойките, съгласно чл.110 и чл.111 ЗЗД. Не на последно по значение място въз основа на липсата на подпис на ОУ и на погасителните планове от страна на заемополучателя ответникът отрича тяхната задължителност по кредитното правоотношение като по отношение на едностранното право на банката да променя лихвите по банковия заем възразява за неравноправна клауза. В очакване на споразумението за преструктуриране на банковия заем ответникът е извършил няколко погасителни вноски, но въпреки това самото споразумение не му е било предоставено от банката за подпис. Самите документи по кредитното правоотношение са му били представени от банката едва на 08.11.2018г. (т.е. след подаване на исковата молба) с приемо-предавателен протокол от същата дата, видно от съдържанието на който липсва проект за споразумение по преструктуриране на кредита.

Няколкократните опити на този ответник да се снабди с относима информация относно договора, условията по него, паричните задължения на наследодателя му – кредитополучател са установени по делото както от събраните писмени доказателства, така и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Б. К. и Христо Х..

Другият наследник - ответникът Н.Л. е призован в това му качество по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което му е назначен особен представител. Особеният представител оспорва исковете като прави възражение за погасителна давност за част от вноските по кредита; за недопустимо капитализиране на просрочените лихви към главницата; за недопустими наказателни лихви.

Поддържания от страните спор по делото повдига редица преюдициални въпроси, които пряко засягат тълкуването и приложението на законите, в това число и на договорите, които имат силата на закон за страните по тях. В тази връзка и преди останалите спорни положения настоящият съдебен състав намира за необходимо да разгледа поставените въпроси, отнасящи се валидността и действието на Общите условия (ОУ) към процесния договор, което е от съществено значение за правилното решаване на делото.

С клаузата на чл.12 от договора за ипотечен кредит от 10.05.2008г. страните са се съгласили и договорили, че неразделна част от същия са ОУ на банката за жилищни и ипотечни кредити на физическите лица. Следователно, в случая са приложими разпоредбите на чл.16 от ЗЗД, по силата на които клаузата на чл.12 има силата на писмено потвърждение на действащите към датата на подписване на договора ОУ на банката. Ето защо в тази си редакция същите следва да бъдат ценени и приложени към спорните аспекти по предмета на делото.

В тази връзка § 28 от ОУ урежда запазване действието на договора и на заемното правоотношение в случаите на правоприемство поради смърт. На тази основа възражението на ответника Д. Л. за прекратяване на действието на договора не може да бъде подкрепено по съображения от разпоредбата на чл.20а от ЗЗД.

От друга страна, като част от договорния регламент ОУ задължават страните с упражняването на техните права и задължения добросъвестно, което съгласно разпоредбите на чл.63 ЗЗД изисква такова поведение и действие на страната, което е съобразено с изпълнението на самия договор. В тази светлина действията на банката, отнасящи се до дължимото според спецификата на този случай, не отговарят на очакванията на закона и договора. Така продължителното отклоняване и/или отлагане изпълнението на задължението на кредитора да предостави на наследниците на кредитополучателя документите по кредитното правоотношение, не намира оправдания в рамките на разумното и в съществото си съставлява бездействия от категорията на посочените в чл.81 ЗЗД. Банката не представя убедителни факти и доказателства, че е направила необходимото ответниците, в качеството им на наследници, да получат навреме документите за процесния банков заем. Сама по себе си разменената кореспонденция между банката и „ОТП Факторинг България“ ЕАД не покрива стандартите за добросъвестно изпълнение на процесния договор по отношение на насрещната страна. По същия начин стоят нещата и по отношение на очакванията на наследниците за подписване на преструктуриращо кредитното правоотношение споразумение. Банката не представя доказателства, които да навеждат извода, че е направила необходимото за изпълнение на дадените на наследниците уверения, че кредитът ще бъде предоговорен, за което банката се е съгласила с техните искания. Ето защо възраженията на ответниците за забава от страна на кредитора по смисъла на чл.81, във вр. с чл.12 и чл.63 от ЗЗД, се явяват основателни.

Що се отнася до възражението за неравноправност на договорната клауза на дължимата възнаградителна лихва (чл.7) и недопустима капитализация на лихвата, отговора на този въпрос следва да се търси на основата на изразената от страните по процесния договор за кредит договорна воля и съгласие, съгласно принципа за договорна свобода, закрепен в чл.8, чл.9, съотв. чл.20а, ал.2 ЗЗД. Предвид потвърждението на ОУ в условията на чл.16 ЗЗД и подписаните от банката и наследодателя на ответниците споразумения към процесния договор, където тези спорни въпроси са решени, се налага извода, че не са налице основания от фактическа и правна страна, които да подкрепят тези възражения на ответниците. Същите са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ, позовавайки се отправената до ответниците от 15 и от 30 януари 2018 покани. Съдържанието на така представените от ищеца писма не дава основание за тяхното класифициране като изявление за предсрочна изискуемост. Пречка за това е липсата на информиращо изявление за размера на просрочения дълг , който трябва да се плати в инструктирания в поканата срок, както и липсата на предупредително изявление, че липсата на исканото плащане ще има за резултат предсрочна изискуемост по отношение на целия дълг по кредитното правоотношение. Носителите на потестативни права следва да положат повече усилия и грижи, за да наложат едностранно преобразуващия правен резултат и не следва да се задоволяват с „напомнителни изявления“, какъвто характер имат двете писма до ответниците от 15 и 30 януари 2018. В този случай не може да се приеме, че уредената в чл.60, ал.2 ЗКИ предсрочна изискуемост може да бъде изведена въз основа на тези писма.