Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 39 от 21.11.2022, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Наказателно дело от общ характер 834/2022
Вид
Присъда № 39
Подписан
21.11.2022
В сила
03.04.2023
Състав
Галя Иванова Митева

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 39/21.11.2022 г. по НОХД № 834 по описа на Добричкия районен съд за 2022 г.

Н а 04.08.2022 г. Районна прокуратура – Д. е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по бързо производство № 550/2022 г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Д., по който на същата дата е било образувано производство пред първа инстанция срещу С. Д. И. ЕГН ********** за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл.

343б, ал. 3 от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 26.07.2022 г. в град Д., по бул. „...“ подсъдимият е управлявал моторно превозно средство - ...“ с peг. № ... след употреба на наркотични вещества амфетамин („АМР“), метамфетамин („МЕТ“) и марихуана („ТНС“тетрахидроканабинол, марихуана, канабис, коноп).

Преди даване ход на съдебното следствие защитникът на подсъдимия на основание чл. 370 от НПК e изразил желание за предварително изслушване на страните по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, а подсъдимият е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на държавното обвинение е посочил, че процедурата е допустима и не възразява производството да протече по реда на Глава 27 от НПК.

В хода на съдебното производство, съдът, като е намерил, че са налице условията за това и с оглед разпоредбата на чл. 361, вр. чл. 252, ал. 1 и чл.

370, ал. 2 от НПК, както и съобразявайки се с Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2008 г., НК, докладчик съдията Ц. П., е допуснал провеждането на съкратено съдебно следствие, като след изслушване на подсъдимия констатира, че самопризнанието му се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства и с определение обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание по пренията повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на Добричка районна прокуратура, като се пледира при определяне и индивидуализация на наказанието съдът да приложи разпоредбите на чл. 58а от НК по отношение на наказанието „лишаване от свобода“, като след редуциране на наказанието с 1/3 да наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на осем месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години, както и наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една 1 година.

По пренията защитникът на подсъдимия пледира за налагане на минимално наказание, което след редукцията на чл. 58а НК да бъде определено от вида „лишаване от свобода“ в размер на осем месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години, кумулативно предвиденото наказание „глоба“ да не бъде налагано на основание чл. 55, ал. 3 от НК.

Защитникът пледира също при съобразяване разпоредбата на чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимия да не бъде осъден на „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за определен срок, тъй като същият е бил неправоспособен водач на МПС към момента на извършване на деянието. Защитава се тезата, че „съответното“ СУМПС е това, което е „валидно“ за категорията на управляваното МПС и е в срока на административната му валидност. От водачите на МПС се изисква не само да са правоспособни, но и да имат валидни по срок ...ства за управление на МПС. Обвиняемият не е отговарял на второто изискване, с което е осъществил състава на административното нарушение по чл. 150а ЗДвП. След това е цитира съдебна практика в подкрепа на правния си извод.

По пренията подсъдимият заявява, че се придържа към казаното от защитника си.

На дадената му последна дума подсъдимият изразява съжаление за извършеното и моли съда да му наложи минимално наказание.

След преценка на събраните в хода на съдебното дирене относими, допустими и възможни доказателства, съдът прие за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Подс. С. Д. И. е правоспособен водач на МПС за категории „В“ и „АМ“ с налични 39 контролни точки, като последното му СУМПС е било със срок на валидност до 20.02.2016 г., след което подсъдимият не е предприемал действия по подмяна на шофьорската си книжка.

На 26.07.2022 г. подсъдимият И. управлявал лек ... с рег. № ... . Около 11:00 часа по бул. „...”, бил спрян за проверка от К. М. М. и Д. Б. А. и ... на Първо РУ на МВР – гр. Д. При проверката у ... възникнало съмнение, че водачът може да е употребил наркотични вещества и било поискано съдействие от М. А.М. – в СПП при ОДМВР Добрич.

... отвели подс. И. до сградата на ОД на МВР – Д., където той бил изпробван с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с инвентарен № ARME-0036, като устройството отчело положителен резултат за употреба на наркотични вещества - амфетамин („АМР“), метамфетамин („МЕТ“) и тетрахидроканабинол („ТНС“, марихуана, канабис, коноп).

Подсъдимият не оспорил изрично резултата от извършената му проверка с техническото средство и не дал кръвна проба в „Спешно отделение” при МБАЛ - Добрич за изследване. Отказът му бил документиран в Протокол № 204 от 26.07.2022 г., 12.40 часа (л. 7 по делото), след което му 2 бил издаден Акт за установяване на административно нарушение серия АД, бл. № 215954 /л. 5/, а от Началника на СПП при ОДМВР Д. била издадена ЗПАМ № 22-0851-000287/26.07.2002 г. с правно основание чл. 171, т. 1, б. Б ЗДвП /л. 11/, с която временно било отнето СУМПС на И. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Заповедта била връчена на подс. И. същия ден и няма данни да е била обжалвана.

Съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, амфетаминът, метамфетаминът и марихуаната са включени в Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2: „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина”.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, които съдът директно може да ползва, съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК: Докладна записка от 26.07.2022 г.; АУАН серия AД № 215954/26.07.2022 г.; Талон за изследване № 072878/26.07.2022 г.; Протокола за медицинско изследвани и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози № 204/26.07.2022 г.; Дрегер Дръг Тест 5000 S/N: ARME – 0036, Тест №188/26.07.2022 г.; Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 26.07.2022 г.; Докладна записка с рег. № 851р-3211/27.07.2022 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0851-000287/26.07.2022 г.;

Справка за нарушител водач – 5 л.; Постановление за привличане на обвиняем от 27.07.2022 г.; Протокол за разпит на обвиняем С. Д. И. от 27.07.2022 г.;

Справка за съдимост с рег. № 8268/27.07.2022 г.; Справка от УИС на Прокуратурата на Р България с рег. № 2602/27.07.2022 г.; Докладна записка с рег. № 283р-8877/28.07.2022 г.; Характеристични данни за лицето С. Д. И. от 28.07.2022 г.; Справка за регистрации на лице в ЦПР от 01.08.2022 г.- 3 л.;

Протокол за разпит на ... К. М. М. от 26.07.2022 г.; Протокол за разпит на ... Д.

Б. А. от 26.07.2022 г.; Протокол за разпит на ... М. А. М. от 27.07.2022 г.;

Заверен препис на протокол от 16.06.2017 г. – 2 л.

Изложената фактическа обстановка води до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Подсъдимият С. Д. И.от обективна и субективна страна е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 343б, ал. 3 от НК, тъй като на 26.07.2022 г. в град Д., по бул. „....“ управлявал моторно превозно средство - ....“ с peг. № . . . . след употреба на наркотични вещества - амфетамин („АМР“), метамфетамин („МЕТ“) и марихуана („ТНС“- тетрахидроканабинол, марихуана, канабис, коноп).

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК е двуактно престъпление и обхваща две отделни прояви – на употреба на наркотични 3 вещества и управляване на моторно превозно средство, които свързани в едно съставляват престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Обективираните в АУАН от 26.07.2022 г., бл. № 215954 данни, както и гласните доказателства, включващи обясненията на подсъдимия и показанията на ...ите, сочат по безспорен начин времето и мястото на извършване на процесното деяние.

Гласните доказателства са безусловни, че именно подсъдимият е управлявал посоченото моторно превозно средство.

Също така, видно от доказателствата по делото, на подсъдимия е бил издаден Талон за изследване № 072878 /л. 6/, но той се е възползвал от правото си да не даде кръв за химическо изследване, което е било удостоверено с цитирания по-горе Протокол за медицинско изследване.

Отказът обаче не влияе върху достоверността на показанията на техническото средство. Още повече, че по делото няма никакво съмнение относно достоверността на резултата от пробата с техническото средство.

При това положение и с оглед отказа на подсъдимия да даде кръв за химическо изследване, от правно значение са единствено показанията на техническото средство за установяване на употреба на наркотични вещества.

В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, съгласно която в случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване, употребата на упойващо вещество от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство.

Резултатът от техническото средство, неоспорен и приет по самия подсъдим сочи, че същият на инкриминираната дата е управлявал моторното превозно средство след употреба на наркотични вещества. Следва да се отбележи, че надлежният ред за установяване на наркотични вещества в кръвта на подсъдимия е спазен, съобразно разпоредбите на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства.

От субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Причина за извършване на деянието е незачитането на правилата за движение по пътищата, както и установения в страната правов ред.

Деянието е извършено при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, а именно липса на предходни осъждания с оглед настъпила спрямо дееца реабилитация по силата на Закона и липса на други дела на производство, но и наличие на лоши характеристични данни, както и на 4 множество извършвани в миналото нарушения по ЗДвП, за които е бил санкционира по административен ред.

Изложените обстоятелства съдът прецени спрямо тежестта на инкриминираното деяние и установи следното: Няма спор, че извършеното от И. престъпление не е „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Фразата „висока степен на обществена опасност на деянието” обаче е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършените транспортни престъпления, за броя на убитите при тях, осакатените завинаги, получили временни – потежки или по-леки травми хора. Жертви на тези престъпления, макар и косвено, винаги са и близките на пострадалите и за това транспортните престъпления най-общо казано имат крайно негативна обществена оценка.

Особено укорими са престъпленията, при които деецът съзнателно поема управлението на моторно превозно средство, след като е употребил алкохол или наркотични вещества, пренебрегвайки неблагоприятните последици от алкохолното опиване или въздействието на наркотичните вещества, при осъществяване на една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци. Ето защо съдът намира, че деянието се отличава с висока степен на обществена опасност.