Определение № 1051 от 28.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1051 гр. Благоевград, 28.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гюлфие Яхова

Членове:

Диана К. Ангелова

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20251200500870 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.№ 15961/25.06.2025 година е подадена от адв.Д. М., пълномощник на Б. Ц., против Определение №1222/23.06.2025 година, постановено по гр.дело № 1831/2024 година по описа на Районен съд-Благоевград.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че неправилно районният съд е оставил без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските от името на адвокатското дружество за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС спрямо първия ответник вместо присъдените 200 лева с ДДС пред РС Благоевград, адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС спрямо втория ответник вместо присъдените 200 лева с ДДС пред РС Благоевград. Твърди се, че по делото са предявени и разгледани от съда два установителни иска и осъдителен иск срещу двама различни ответници. Посочва се, че съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът е задължен да определи възнаграждение не по нисък от минималния за всеки иск. Твърди се, че съгласно чл.2 ал.5 от НМРАВ „За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно 1 вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете." и в този смисъл се сочи В този практика на ВКС. Твърди се, че присъдения адвокатски хонорар в размер на 200,00 лева спрямо ответник говори за явна обезценка на адвокатския труд и не е справедлив.

С оглед на изложеното в жалбата се иска от съда да обжалваното определение и уважите молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските в поискания смисъл.

Частната жалба е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.

Осъществена е и процедурата по връчване препис от частната жалба по чл.276 ГПК.

С отговора на частната жалба се иска от съда да я отхвърли.

С оглед на горното, на основание чл.278, ал.1 ГПК, жалбата следва да се разгледа по същество в закрито съдебно заседание.

Разгледана по същества частната жалба е неоснователна при следните аргументи:

Производството по гр.дело № 1831/2024 година по описа на Районен съд – Благовеград е било образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. Е.

Ц. с ЕГН********** с постоянен адрес гр. Благоевград, ж.к. *** № 24, ет. 7, ап. 20, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.", с адрес на упражняване на дейността: гр. София, бул. „***" 125, представлявано от Д. М. М. - управител, срещу „Кредисимо" ЕАД, с ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от С-Р.Я. и „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "***" № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България", представлявано от И.М.Ш Управител и едноличен собственик на капитала съгласно вписванията в търговския регистър „Кредисимо" ЕАД, ЕИК/ПИК 175330437.

В производството са били предявени обективно съединени искове: при условията на евентуално съединяване иск за нищожност на сключения между „Кредисимо“ ЕАД и Николай Бориков договор за паричен заем, както и при 2 условията на евентуалност е предявен иск за нищожност на клаузи от договора - правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр. 2 ЗЗД, чл. чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП. По отношение на ответника „Ай Тръст“ ЕООД е предявен иск за нищожност на договор за предоставяне на поръчителство правно основание чл. чл.26, ал.1, пр.1, пр. 2 ЗЗД, чл. чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД , с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, чл. 138 ЗЗД съединен в условията на обективно съединяване с частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗЗД за връщане на получено без основание.

С Решение № 322/17.4.2025 година, постановено по гр.дело № 1831/2024 година, районният съд е прогласил за нищожен на основание чл. 26, ал.1, пр.1, ЗЗД, вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, поради противоречие със закона, Договор за потребителски кредит № 2777275/21.05.2023г., сключен между Б.

Е. Ц., с ЕГН **********, в качеството на Кредитополучател и „Кредисимо" ЕАД, с ЕИК 175330437, в качеството му на Кредитодател и е прогласил за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД и чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД, поради противоречие на добрите нрави и липса на основание, Договор за предоставяне на поръчителство от 21.05.2023 г., сключен между Б. Е. Ц., с ЕГН ********** и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, с ЕИК 203508899, като е осъдил на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "***” № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център "България”, представлявано от И.М.Ш. - управител, ДА ЗАПЛАТИ на Б. Е. Ц. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Благоевград, ж.к. *** № 24, ет. 7, ап. 20, сумата в размер на 89,59 лв. /осемдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 21.05.2023г., сключен между Б. Е. Ц., с ЕГН ********** и „АЙ ТРЪСТ” ЕООД, с ЕИК 203508899.

Със същото решение, районният съд на основание основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „Кредисимо” ЕАД, с ЕИК: 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „***” № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център ”България”, представлявано от Сокол Радостинов Янков да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, с адрес гр.София, бул. „***“ № 125-2, ет. 5, оф.

3

5.3, представлявано от Д. М. М. сумата от 200,00 лв. /двеста лева/ с включен ДДС, представляваща възнаграждение за адвокат и е осъдил на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата АЙ ТРЪСТ” ЕООД, с ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”***” № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център ”България”, представлявано от И.М.Ш. Управител да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, с адрес гр.София, бул. „***“ № 125-2, ет. 5, оф.

5.3, представлявано от Д. М. М., сумата от 200,00 лв. /двеста лева/ с включен ДДС, представляваща възнаграждение за адвокат.

В мотивната част на решението и на обжалваното определение е посочено, че дължимото се адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ съдът определя като съобразява решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, с което е прието, че посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС. Посочено е, че определянето на възнаграждение за адвоката, предоставил безплатна правна помощ при такова като в процеса обективно съединяване на искове е искане, което би довело до злоупотреба с право.

Видно е, че районният съд е извършил самостоятелна преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се е съобразил с материалния интерес, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. Видно е, че съдът е извършил преценка относно обема на реално извършената от адвоката работа, като е приел, че адвокатско възнаграждение дори и в минимален размер по наредба, се явява прекомерно предвид вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, която се изразява в подаване на искова молба, която е бланкова и част от голям брой заведени еднотипни дела /които са акцентирани и от ответника/; както и делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото се касае до предявени искове, по който има формирана трайна съдебна практика.

Първоинстанционният съд е приел, че размерите на претендираните от адвоката възнаграждения са прекомерни предвид обема на свършената от адвоката работа и материалния интерес по делото, като не следва да се допуска злоупотреба с това право на адвоката, осъществил безплатна защита 4 като е приел, че доколкото исковите претенции срещу двамата ответници са взаимно обусловени се следва присъждане на имено този размер на възнаграждението за оказана безплатна правна помощ.

От приложените в кориците на първоинстанционното делото доказателства – пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък на разноските е видно, че между ищеца и адвоката е било уговорено предоставянето на безплатна правна помощ по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Видно от съдържанието на обсъжданото пълномощно и договор за правна защита и съдействие е, че същите не съдържат конкретизация и описание на именно производството по гр.дело № 1831/2024 година по описа на Районен съд – Благоевград, като е видно с така уговореното, че упълномощения адвокат има право и възможност да образува и води дела във връзка със сключени договори за кредит /евентуално договори за гаранция и връщане на изначално платено при липса на правно основание или обявяване на отделни клаузи за нищожни, включително образуване на изпълнително дело.

От така формулираното съдържание съдът прави извода, че уговореното възнаграждение за оказана безплатна правна помощ е уговорено еднократно.

В този смисъл уговорката се отнася за присъждане и определяне на възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за едно производство по иск, за който адвоката е упълномощен. При множество искови производства, както е приел районният съд за настоящия съдебен състав ще се дължи едно общо възнаграждение, а не отделни такива. Противното би означавало както правилно е приел районният съд злоупотреба с право, което е недопустимо по аргумент от чл.3 от ГПК, а на следващо място и извън обема на уговореното между страните.

Правилно районният съд не е обсъдил и съобразил размерите на адвокатските възнаграждение посочени в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и я е оставил неприложена – така по аргумент от чл.4, §3 от ДФЕС, съгласно който националния съд следва да остави неприложена всяка вътрешно правна норма, която противоречи на правото на ЕС, което е сторил като извод съда на ЕС в цитираното Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22.

Не може да се приемат за основателни доводите в жалбата, че определеният размер води до обезценка на положения труд. Видно е, че районният съд обстойно е анализирал фактическата и правна сложност на казуса и положения труд, поради и което приетото за справедлив размер на възнаграждението за оказана безплатна правна помощ е именно този справедлив размер. В казуса по аналогия не може да се прилагат размерите за възнаграждения на вещите лица, доколкото същите са нормативно определени с наредба, касателно редът и начинът за определянето им, а на следващо място и с оглед отликите на извършената работа от адвоката и едно принципно вещо лице.

5

Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът има право да получи направените разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.38 ал.2 вр. ал.1 ЗА, в случаите на оказана безплатна помощ поради това, че лицето е в материалнозатруднено положение, роднина, близък или друг юрист, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение – в случая – длъжникът следва да заплати разноски за адвокатско възнаграждение на адвоката, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 ЗАдв.