Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 909 от 07.03.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 354/2022
Вид
Определение № 909
Подписан
07.03.2022
Състав
Диана Димитрова Митева, Пламен Атанасов Атанасов, Цвета Павлова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 389 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 389 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 397 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 398 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 459 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.133 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.294 ал.1 · Търговски закон
  • чл.327 ал.1 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 909 гр. Варна, 07.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско дело № 20223100500354 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 3874/16.02.2022г., подадена от ДЕВНЯ ЦИМЕНТ АД , чрез адв. К.М.(ВАК) срещу определение № 7603/17.11.2021 по гр.д. 15805/2021г на ВРС(електронно дело 20213110115805 от ЕИСС), с което е била отхвърлена част от молба на ищеца за допускане на обезпечение на осъдителен иск чрез налагане на възбрана на недвижими имоти на ответника. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е преценил като достатъчни за покриване на обезпечителната нужда на кредитора само допуснати запори върху сметки, без да има сигурност в ефективността на мярката. Сочи, че преценката за общата поискана стойност на обезпечителните мерки, с които би се накърнила неоправдано правна сфера на насрещната страна не е обоснована, а без кумулативното обезпечаване не би се гарантирал интереса на кредитора да се ползва от права по чл. 459 ГПК. Моли определението да бъде отменено в обжалваната част, като исканото обезпечение съответно допуснато в цялост.

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, като пълномощията на адвоката са изрично потвърдени и таксата по нея е надлежно заплатена.

До произнасяне на определение за допускане на обезпечение производството е едностранно и насрещна страна по тази частна жалба не се конституира, но въпреки това уведоменият вече ответник е изложил становище за неоснователност на оплакванията, като е посочил че търсеното от молителя обезпечение ще обхване и имот на стойност, значително надхвърляща спорното вземане, който вече е предмет на принудително изпълнение, а с кумулативното искане са цели блокиране на дейността на дружеството. С доводи за злоупотреба от кредитора, длъжникът моли за потвърждаване на правилната отхвърлителна част от акта.

Междувременно е подадена и частна жалба вх.№ 48224/01.12.2021г. на длъжника СТРОЙКОМПЛЕКТ Г ЕООД, чрез адв. Еленкова (ШАК) срещу останалата част от същото определение, с която е било допуснато налагането на запор върху банкови сметки до общ размер на сума от 105 290.30лв. Жалбоподателят счита, че обжалваният акт е постановен от некомпетентен орган, тъй като цената на обезпечаемия бъдещ иск, описан 1 неясно в обезпечителната заповед, налага разглеждане на молбата на кредитора от окръжен съд по седалище на ответника като първа инстанция.

Сочи, че липсващата идентификация на спорното задължение изключва възможността за длъжника да се защитава, тъй като този доставчик вече е предявил множество претенции по неформални договори. Моли недопустимото определение да бъде отменено в цялост. Претендира за определяне на разноски.

Обезпеченият кредитор чрез пълномощника си оспорва доводите по родовата компетентност на сезирания съд, като сочи, че молбата е разгледана в хода на висящо исково производство от сезиран с обезпечената претенция съд, а конкретното описание на спорните права се съдържа в книжата, които ответникът ще получи по общия ред. С доводи за изцяло законосъобразна преценка на съда, моли допускането на обезпечението да бъде изцяло потвърдено.

Тази жалба е регистрирана от първата инстанция в рамките на преклузивен срок, считано от уведомяване на длъжник за наложена мярка от съдебния изпълнител. Подателят на жалбата е надлежно упълномощен.

Авансовата такса за обжалване е внесена в изискуемия по закон размер.

Жалбата е надлежно администрирана и разглеждането й по същество е допустимо.

Доколкото насрещните страни са упражнили защита срещу различни части на обжалвания акт, въззивният контрол следва да бъде извършен общо, като произнасянето по съществото на искането за обезпечаване на интереса на кредитора е обусловено от преценката за надлежното упражняване на правото на обезпечение и това налага първо да бъде разгледан процесуалния въпрос, поставен от длъжника.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. 15805/2021г на ВРС(електронно дело 20213110115805 от ЕИСС) е било образувано по искова молба на ищец ДЕВНЯ ЦИМЕНТ АД срещу СТРОЙКОМПЛЕКТ Г ЕООД, с която са предявени, множество искове за присъждане на цена на доставени стоки(цимент), фактурирани като отделни неформални търговски доставки и начислени обезщетения за забавено плащане по всяка от конкретизираните главници. След изискано от съда уточнение по реда на чл. 129 ГПК, ищецът изрично е потвърдил, че всяка от 21 фактури съответства на отделна доставка, която е била договорена самостоятелно по конкретна заявка на купувач, приета и изпълнена от продавача при експедирането на стоката и натоварването й за получателя на съответно превозно средство. При това уточнение са посочени размери на отделните претенции, всяка от които не надхвърля 25 000лв, като общия сбор на главниците е сумиран до 97 079.28лв, а на обезщетенията за забава до 12 830.84лв.

С отделна молба(останала нерегистрирана като отделно искане на страната) ищецът е заявил и искане за допускане на обезпечение на така предявените искове, като е обосновал нуждата си от предварителна подготовка на бъдещо принудително изпълнение с опасност от разпореждане 2 на длъжника с известни за кредитора активи – сметка в конкретна банка и недвижими имоти, установени по вписани нотариални актове.

Първоинстанционният съд е приел уточнените искове за общо разглеждане, като ги е квалифицирал по чл.327 ал.1 от ТЗ, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл.294 ал.1 ТЗ като породени парични задължения от неизпълнени в срок неформални договори за търговска продажба и е разгледал молбата на ищеца за обезпечаването им като сборни размери за главници и лихви.

Въззивният съд намира, че при такова сезиране са приложими процесуалните правила на чл. 389 ал.1 ГПК, определящи като компетентен всеки съд, пред който е висящ искът на молителя. Оплакването на длъжника за „иззета“ от първоинстанционния съд компетентност (извлечено от погрешно възпроизведено съдържание на обезпечителната заповед в изготвено от съдебен изпълнител запорно съобщение) е изцяло неоснователно. Извън контрол в настоящото производство е въпросът относно правилната квалификация на твърденията на ищеца за основанието на иска му, обуславящо родова компетентност на сезирана с иска първа инстанция. Дори и да е било допуснато някакво нарушение при разглеждане на основния иск, ответникът следва да упражнява защита в процедурите по общия ред и резултата от тях ще рефлектира пряко и върху съпътстващото този иск обезпечение и така интересът на длъжника ще бъде реализиран в цялост.

При служебната си проверка въззивният съд констатира, че произнесеното обжалвано определение изцяло съответства на искането за обезпечаване на предявените от ищеца съединени претенции. Действително в диспозитива на акта, пренесен директно в обезпечителната заповед не са описани подробно всички идентификационни характеристики на отделните вземания, формиращи сборните суми, но това обобщение не препятства по никакъв начин защитата на длъжника. Посочен е ясно номера на делото, образувано по обезпечения иск и това е напълно достатъчно да се индивидуализират спорните права, предмет на спора. Описаните от ищеца фактури не съвпадат с тези, посочени като основания на други вземания, предмет на други спорове между страните, според доказателствата представени с частната жалба на длъжника. Затова въззивният съд преценява, че не е налице процесуална пречка за упражняване на право на иск за такива парични претенции и обезпечението е допуснато по редовно предявен допустим осъдителен иск, което е достатъчно за легитимацията на ищеца и като кредитор с обезпечителен интерес.

Като доставчик на стоките, ищецът е описал претенцията си към купувача като сбор от неплатени цени за предадени на купувача закупени стоки и е представил писмени доказателства за посочените твърдения за довършването на фактическия състав на договорени неформално и изпълнени доставки чрез предаване на заявени количества от асортимента, предлаган от производителя в производствената му база за превоз към получателя на доставката, организиран за негова сметка, които са били и фактурирани по обичайни за този производител цени. Кореспондиращите си нареждания за експедиция, подписани от превозвач, действащ за сметка на товарополучателя, складови разписки и отчетени на изпращача товарителници за приети за превоз и разтоварени при купувача количества и 3 издадените от продавача фактури в периода от 28.02.20 до 12.10.20г. мотивират въззивният съд (като отчита и правилата за облекчено доказване на сделки, сключвани от името на търговци) да потвърди извода на първата инстанция за достатъчно убедително предположение за основателност на претенциите.

Затова и настоящия съд приема, че искането за допускане на обезпечение за пълния размер на сборните претенции за главници и лихви следва да бъде уважено. Жалбата на длъжника срещу обжалваната част от акта, която изцяло съвпада с извода на въззивния съд е неоснователна.

При този резултат няма основание за определяне на разноски в полза на този жалбоподател.

Обезпечителната си нужда молителят е обосновал пред първата инстанция с доводи за опасност от осуетяване за реализация на правата му като кредитор при евентуално осъдително решение в негова полза поради риска от предприемане на разпореждане с имущество, което кредиторът е издирил и възнамерява да използва за принудително събиране на присъдените му суми. Такава обезпечителна нужда при иск за парично вземане принципно се предполага, с оглед правото на взискателя свободно да насочва изпълнение върху които и да е от елементите на имуществото на длъжника (чл.133 ЗЗД).

Поисканите мерки ЗАПОР на вземания по банкови сметки и ВЪЗБРАНА на недвижими имоти са адекватна подготовка на изпълнителни способи, които могат да се прилагат паралелно в бъдещото принудително изпълнение на парични вземания.

Въззивният съд отчита, че предмет на всяка от посочените от кредитора мерки не може да бъде остойностен на този етап от производството. Както наличността по запорирана сметка, така и цената на която евентуално се приключи наддаване при обявена публична продан, могат да бъдат установени едва към момента на изпълнението и до тогава оценките на активите имат само ориентировъчен характер. До приключване на способ съществува и вероятност от присъединяване на други, конкуриращи с взискателя кредитори, поради което до този момент и преценката за възможността за ефективно удовлетворяване на започналия изпълнение взискател не е адекватно обоснована с прогнозни стойности. Затова въззивният съд не може да сподели извода на първата инстанция за сигурно свръхобезпечаване при кумулативно допускане на всички поискани от молителя мерки, а само такова искане може да се приравни на злоупотреба с право и да мотивира ограничение на правото на бъдещия взискател да подготви максимално удовлетворяването си, като поиска кумулиране на мерки върху известни активи на длъжника (чл. 397 ал.2 ГПК). За да не бъде тежестта върху насрещната страна прекомерна е достатъчно да се ограничи обема на последиците от принципно временно действащите мерки, като се посочи стойност, над която имуществото може да бъде освободено. Такова условие първата инстанция вече е поставила, като е посочена максимална стойност на действие на допуснат запор, равна на сбора от спорните суми. С достигането на такава сума по някои от обезпечените способи (било при блокирането й като наличност по банкова сметка или при заделянето в разпределение на част от цена по продаден по искане на друг взискател възбранен имот), действието на другите мерки може да отпадне.

4

Отделно от това, съдът преценява стопанското предназначение на имотите, посочени като предмет на допълнителната мярка, което сочи на икономически интерес на длъжника да съхрани ползването им като дълготрайни свои активи, а не да ги ползва за оборотни сделки. Затова и възбраняването им( което ограничава само разпореждане, но не и добросъвестно ползване) противно на доводите на длъжника в становището му по жалбата, не би засегнало стопанската му активност. Напротив, длъжникът може безусловно да се освободи от обременителните възбрани като учреди парично обезпечение от оборотните си приходи от други източници и създаде гаранция за своя кредитор по реда на чл. 398 ал.2 ГПК.