Решение № 1 от 05.01.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Велико Търново, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ И.А при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20254001000152 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 123 от 07.11.2024 г. по т.д. № 169/2023 г. Окръжен съд Русе е осъдил „Кадис Строй” ЕООД да заплати на „Европак Рециклинг“ ЕООД сумата в размер на 10557 лв. без ДДС, представляваща неоснователно обогатяване на „Кадис Строй“ ЕООД относно ползването на недвижими имоти, собственост на „Европак Рециклинг“ ЕООД за периода 21.04.2023 г. до 10.06.2023 г., ведно със законната лихва за забава от предявяване на иска – 21.08.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като искът за сумата над 10557 лв. до предявения размер от 43800 лв. без ДДС и за периода от 10.11.2022 г. до 20.04.2023 г. е отхвърлен. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от „Европак Рециклинг“ ЕООД, в частта, в която е отхвърлена исковата претенция на жалбоподателя за заплащане на обезщетение за периода от 10.11.2022 г. до 20.04.2023 г. Изложени са съображения, че през целия исков период недвижимите имоти, собствени на жалбоподателя, са ползвани единствено от 1

„Кадис Строй“ ЕООД, без да има правно основание за това, тъй като не е имало сключен договор за наем със собственика на имотите. Жалбоподателят е изпратил на дружеството ответник покана за сключване на такъв договор и съответно заплащане на наемна цена, като е заплатена сума от 2040 лв. за периода от 10.05.2023 г. до 19.05.2023 г., през който период дружеството е следвало да освободи имотите от вещите си. Наемната цена по договора с „Адис Калинов“ ООД – в несъстоятелност е заплатена след завеждане на иска срещу ответника, при съзнаване, че ищецът е собственик на имотите, с което дружеството само се е поставило в неизгодна позиция. Договорът за наем с „Адис Калинов“ ООД – в несъстоятелност е сключен на твърде занижена цена, шест пъти по-ниска от пазарната, поради което „Кадис Строй“ ЕООД се е обогатило чрез заплащането на ниска цена, с която е ощетен наемодателя, респ. собственика на имотите.

Моли съда да отмени постановеното решение в обжалваните части като неправилно и вместо него да постанови друго, с което бъде осъдено ответното дружество да заплати сумата от 33243 лв. без ДДС, представляваща неоснователно обогатяване на „Кадис Строй“ ЕООД от ползването на собствените на жалбоподателя недвижими имоти за периода от 10.11.2022 г. до 20.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Кадис Строй“ ЕООД заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба.

Против постановеното решение е постъпила и въззивна жалба от „Кадис Строй“ ЕООД, като то се обжалва в частта, в която предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД е уважен за сумата от 10557 лв.

Жалбоподателят излага съображения, че решаващият състав коректно е приел, че извъндоговорната отговорност за обезщетение по чл. 59 ЗЗД е неприложима, доколкото „Кадис Строй“ ЕООД е използвал процесния недвижим имот на годно, договорно правно основание – по силата на договор за наем, изменен с допълнително споразумение. Погрешно обаче е тълкувана изменената разпоредба на чл. 10, ал. 5 от договора за наем между „Кадис Строй“ ЕООД и третото за процеса лице „Адис Калинов“ ООД – в несъстоятелност. Постигнатото съгласие е наемното правоотношение да се прекрати автоматично при фактическото отстраняване на наемателя на 2 недвижимия имот като резултат от проведена публична продан. При извършения въвод във владение на 10.05.2023 г. няма данни представител на наемателя да е присъствал, поради което може да се направи извода, че към тази дата „Кадис Строй“ ЕООД не е бил в държане на имота. Дори да се приеме, че след тази дата ответното дружество е използвало имота, то съобразно уговорката между наемодателя и наемателя, договорът за наем се прекратява на 10.06.2023 г., когато изтича определеният от съдебния изпълнител срок за освобождаване на имота от длъжника. Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 237, ал. 2 ЗЗД, тъй като в изявлението на „Европак Рециклинг“ ЕООД от 13.04.2023 г. не се съдържа изрично изявление за прекратяване на договора за наем. Ако се приеме, че изявлението се квалифицира като такова за прекратяване на договора, то едномесечния срок по чл. 237, ал. 2 ЗЗД изтича на 13.05.2023 г. Оспорва се пазарният наем, определен от съдебно оценителната експертиза. В присъденото обезщетение е включена и не е приспадната заплатената от дружеството сума от 2040 лв.

Отправено е искане решението да се отмени в обжалваните части и вместо него се постанови ново, с което се отхвърли изцяло предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Европак Рециклинг“ ЕООД не е депозирала отговор, но в съдебно заседание заема становище за неоснователност на жалбата на „Кадис Строй“ ЕООД.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. Постановеното решение е допустимо, поради което настоящият състав счита, че следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Русе е сезиран с иск, предявен от „Европак Рециклинг“ 3

ЕООД, против "Кадис Строй" ЕООД за заплащане на сумата от 43800 лв. без ДДС за периода 10.11.2022 г. до 10.06.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до окончателното изплащане, с която сума ответното дружество се е обогатило за сметка на ищеца от ползването на собствените на ищеца недвижими имоти. Изложени са обстоятелства, че по изп.д. № 298/2022 г. на ЧСИ В. М., образувано срещу длъжника „Адис Калинов“ ООД, е проведена публична продан на недвижими имоти с идентификатори ***, ***, ***, *** и

***. С постановление за възлагане от 31.08.2022 г. съдебният изпълнител е възложил на купувача „Европак Рециклинг“ ЕООД имотите.

Постановлението е влязло в сила и е вписано в Служба по вписванията на 10.11.2022 г. Бил е насрочен въвод във владение на 18.11.2022 г. Впоследствие е предявен иск от „Адис Калинов“ ООД – в несъстоятелност спрямо „Европак Рециклинг“ ЕООД, като е оспорено правото на собственост по отношение на посочените недвижими имоти. С влязло в сила Решение № 88/19.06.2023 г. по т.д. № 374/2022 г. на Окръжен съд Русе е прието, че предявеният иск е неоснователен и е прието, че „Европак Рециклинг“ ЕООД е собственик на имотите. С Определение № 411/16.11.2022 г. по т.д. № 174/2022 г. на Окръжен съд Русе е уважено искането на временния синдик на „Адис Калинов“ ООД – в несъстоятелност за налагане на обезпечителна мярка, с която е спрян насрочения за 18.11.2022 г. въвод във владение на купувача „Европак Рециклинг“ ЕООД. С Определение № 98/28.04.2023 г. по в.ч.гр.д. № 72/2023 г. на ВТАС определението за спиране на въвода във владение е отменено и е обезсилена обезпечителната заповед. В периода от 10.11.2022 г. до 10.06.2023 г. описаните недвижими имоти са ползвани единствено от „Кадис Строй“ ЕООД, без да има правно основание за това, тъй като не е имало сключен договор за наем със собственика на имотите „Европак Рециклинг“ ЕООД.

Имотите са ползвани на основание сключен договор за наем от 28.06.2022 г. между „Адис Калинов“ ООД – в несъстоятелност и „Кадис Строй“ ЕООД. На 10.04.2023 г. ищецът е изпратил покана на „Кадис Строй“ ЕООД за сключване на договор за наем, съответно заплащане на наемна цена от 6500 лв. без ДДС.

Поканата е получена на 13.04.2023 г. След проведени разговори и с цел да се предостави време на „Кадис Строй“ ЕООД да изнесе вещите си от имотите, на 18.05.2023 г. те са заплатили сумата от 2040 лв., от която 340 лв. ДДС, за периода от 10.05.2023 г. до 19.05.2023 г. Имотите са освободени от „Кадис 4

Строй“ ЕООД, считано от 10.06.2023 г. За периода от 10.11.2022 г. до 10.06.2023 г. имотите са ползвани от ответника, без да има основание за това, с оглед на което ответникът е спестил и се е обогатил, като не е заплащал наем за ползването на имотите на собственика им. Съответно, дружеството собственик е пропуснало да реализира парични приходи в размер на 6500 лв. без ДДС на месец за този период. След приспадане на заплатената сума от 1700 лв. без ДДС, ищецът счита, че „Кадис Строй“ ЕООД се е обогатило със сумата от 43800 лв., а дружеството ищец е обедняло със същата сума.

С оглед на това е предявен настоящият иск за заплащане на обезщетение за ползване на собствените на ищеца недвижими имоти в размер на 43800 лв. за периода от 10.11.2022 г. до 10.06.2023 г., ведно със законна лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба се сочи, че в периода от 26.09.2022 г. до 19.05.2023 г. „Кадис Строй“ ЕООД е използвало имотите на годно правно основание – в качеството си на наемател по действителен и действащ договор за наем, като е заплащало на наемодателя „Адис Калинов“ ООД уговорената наемна цена. Счита, че отговорност за неоснователно обогатяване носи наемодателя „Адис Калинов“ ООД, тъй като той се е обогатил до размера на получените наемни вноски.

С обжалваното решение е прието, че преминаването на собствеността на недвижимите имоти от предишния собственик „Адис Калинов“ ООД на купувача по публичната продан „Европак Рециклинг“ ЕООД е настъпило на 10.11.2022 г., а въводът във владение на купувача е осъществен на 10.06.2023 г.

В периода от 10.11.2022 г. до 10.06.2023 г. ищецът е бил лишен от държането на своя придобит имот и поначало има иск за обезщетение за неоснователно обогатяване срещу лицето, държател на имота без основание. В случая това лице се явява наемодателя на чужд имот, тъй като наемателят ответник държи имота за него. Отговорността на наемодателя за неоснователно обогатяване е ограничена до 20.04.2023 г., когато „Европак Рециклинг“ ЕООД е отправил покана до наемателя, с която е определил 7 дневен срок за освобождаване на имота или сключване на договор за наем при наемна цена от 6500 лв. С това изявление отговорността се прехвърля върху „Кадис Строй“ ЕООД, доколкото в случая е приложимо правилото на чл. 237, ал. 2, изр. второ ЗЗД и изявлението има ефекта на прекратяване на договора за наем между ответника 5 и третото лице. След изтичане на определения срок на 21.04.2023 г. „Кадис Строй“ ЕООД държи имота без основание и за периода до 10.06.2023 г. размерът на обезщетението възлиза на 10557 лв., в който размер искът е уважен, а за разликата до 43800 лв. без ДДС и за периода от 10.11.2022 г. до 20.04.2023 г. е отхвърлен.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка по предявените от ищеца искове е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал.

На 28.06.2022 г. между „Адис Калинов“ ООД, в качеството му на наемодател, и „Кадис Строй“ ЕООД, в качеството на наемател, е сключен договор за наем на собствените на наемодателя недвижими имоти, подробно описани, съвпадащи с имотите по издаденото впоследствие постановление за възлагане. Договорът се сключва за срок от пет години /чл. 2, ал. 1/, влиза в действие от 26.09.2022 г. /чл. 2, ал. 2/. Наемната цена е договорена на 1000 лв. месечно без ДДС /чл. 3 от договора/. В чл. 10, ал. 5 от договора е предвидено, че той се прекратява при продажба на имота за принудително удовлетворяване на задължения на наемодателя. Предвидена е неустоечна клауза в случай, че договорът бъде прекратен предсрочно на основание чл. 10, ал. 5, поради продажба на имота за принудително удовлетворяване на задължения на наемодателя.