Решение № 174 от 27.04.2023, Районен съд - Стара Загора

Съд: Районен съд - Стара Загора
Дело: Административно наказателно дело 3512/2022
Вид: Решение № 174
Подписан: 27.04.2023
В сила: 24.05.2023
Състав: Блага Бозова

Цитирани разпоредби

чл.165 ал.2 т. 7 · Закон за движението по пътищата
чл.182 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
чл.188 ал.1 · Закон за движението по пътищата
чл.189 ал.4 · Закон за движението по пътищата
чл.189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата

Мотиви към Решение № 174 от 27.04.2023 по наказателно дело № 20225530203512 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Производството е образувано по жалба на М. Г. П. от гр. София против Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба серия К № 3319759 на ОД на МВР - Стара Загора, с който й е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева, на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 точка 2 от Закона за движението по пътищата, за нарушение по чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен. Сочат се съображения в подкрепа на молбата съдът да отмени същия.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Моли за отмяна на процесния електронен фиш и претендира направени по делото разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител. В писмено становище (л.28 от делото) приложено към съпроводителното писмо, с което преписката е постъпила в съда, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена и жалбоподателят ползва правна помощ – възнаграждението на адвоката да бъде определено в минимален размер

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, направените в жалбата оплаквания и служебно провери правилността на обжалвания електронен фиш /ЕФ/, приема за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен контрол.

Жалбата е основателна.

На жалбоподателя М. П. е издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3319759 по утвърден образец на Министъра на вътрешните работи на Република България, от ОД на МВР град Стара Загора /по образеца не е необходимо полагане на дата на електронния фиш/, за констатирано административно нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП, изразено в това, че на 22.07.2019 г., в 10:56 часа, в oбл. Стара Загора, гр. Стара Загора, ГП I-5, км.236+200, до отбивката на Летище-Стара Загора, управлява лек автомобил, марка „АУДИ“, модел „А6“, с регистрационен номер № ***, в посока към гр.

Хасково, при ограничение от 50 км./ч. в населено място, заснето с АТСС (ARH CAM S1), със скорост 70 km/h (отчетен километров толеранс от 3 km/h), при ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 km/h, като нарушението (превишаване на разрешената скорост с 20 km/h) е заснето с автоматизирано техническо средство № 11443b2.

С обжалвания ЕФ жалбоподателят е санкциониран на основание чл.189 ал.4 от ЗДвП – Закон за движението по пътищата („При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение…”), във връзка с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП („Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лв.“), за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, въвеждащ ограничение 50 km/h за движение в населено място за всички видове превозни средства (с изключение на пътните превозни средства от категория М и самоходните машини, за които ограниченото е съответно 45 km/h и 40 km/h).

Съгласно чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В случая автомобилът, при управлението на който е било извършеното нарушението, не е собственост на жалбоподателя /лист 14 от делото/, тъй като собственикът на МПС се е възползвал от предвидената в чл.189 ал.5 от ЗДвП възможност, като в 14-дневен срок от получаването на ЕФ, е предоставил в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация /л. 17 от делото/ с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство /л. 19-20 от делото/.

ЕФ е издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи със заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 год. (л.24 от делото) съобразно разпоредбата на чл.189 ал.4 изречение трето от ЗДвП („Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи”), и отговаря на императивните изисквания на чл.189 ал.4 изречение второ от ЗДвП („Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”).

По делото се установява, че при извършване на заснемане на нарушението са спазени нормативните изисквания, по делото са представени и съответните писмени удостоверения издадени от БИМ, които удостоверяват годността на техническото средство измерило скоростта.

Съгласно чл.165 ал.2 т. 7 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението по пътищата с автомобили, оборудвани със средства 2 за аудиозапис и видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеозаснемане, а според ал.3 на цитирания член условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, каквато е Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В случая спазването на тези изисквания при заснемане на конкретното нарушение се установява от представените снимков материал и протокол за използване на процесното автоматизирано техническо средство или система.

В конкретния случай става въпрос за нормативно установено ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 km/h, нарушението на което ограничение е било установено по описания по-горе начин на 22.07.2019 г. в 10:56 часа, като от снимковия материал (извлечение от клипа на нарушението) е видно, че скоростта, с която е бил управляван процесният лек автомобил, е била 73 km/h /л.13 от делото/, което при отчетен толеранс от 3 km/h прави 70 km/h, съответно – превишаването на ограниченото е било с 20 km/h.

Жалбоподателят не оспорва, че по времето и на мястото, посочено в ЕФ, е управлявал посочения лек автомобил с посочената в ЕФ скорост, като се е движил по околовръстния път в посока от село Богомилово към град Стара Загора и се включил след моста надясно в главния път. В случая е нямало начин да разбира, че този пътен участък попада в границите на населеното място, поради липса на указателна табела за това. Това възражение е основателно. От изисканите от ОПУ-Стара Загора справка (л.42 от делото) се установява, че към 22.07.2019 г. няма поставен пътен знак Д11 „Начало на населено място“, указващ навлизане в населено място на движещите се по околовръстен път от село Богомилово към град Стара Загора и слизане надясно преди моста в посока град Хасково, т.е. преди мястото на извършване на нарушението – ГП I-5, км.236+200. В тази връзка извършеното от жалбоподателя нарушение не може да му бъде вменено във вина, тъй като не е знаел, че се движи в населено място, за да съобрази скоростта си с нормативно установеното му ограничение за движение в населено място. При тези доказателства се налага несъмнен извод, че извършеното нарушение (превишаване на максималната допустима скорост за движение в населено място) не би могло да се вмени във вина на жалбоподателя.

Ето защо, съдът приема, че конкретното административно наказателно обвинение не е доказано по несъмнен и безспорен начин, поради което ЕФ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Предвид изхода на делото, в тежест на наказващия орган следва да се възложи сума в размер на 480.00 лева, с вкл. ДДС, заплатена от жалбоподателя на 12.12.2022 година, видно от приложените към делото 3

Договор за правна помощ, фактура и списък с разноски /л. 9-11 от делото/, представляваща направени от жалбоподателя разноски за адвокат.

Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 174 гр. Стара Загора, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Блага Бозова при участието на секретаря Пламена П. Янкова като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № 20225530203512 по описа за 2022 година

Производството е чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбата е основателна.