Решение № 4103 от 13.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4103 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно наказателно дело № 20251110213006 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.189е ЗДвП, вр.чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ООД, с ЕИК ***, представлявано от управителя В.С.С., действащ чрез пълномощника си адв.П. Н. срещу електронен фиш (ЕФ) №*** на Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал.

1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/.

В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с твърдения за съществено нарушаване на процесуалните правила, накърняване на правото на защита на жалбоподателя и допуснато противоречие с Общностното право. Поддържа се на първо място, че ЕФ е издаден в нарушение на чл.34, ал.3 ЗАНН, а именно след изтичане на предвидения шестмесечен срок за издаване на ЕФ, считано от датата на регистриране на нарушението. На второ място се претендира, че нарушението не е индивидуализирано, като не е посочен размерът на дължимата и незаплатена пътна такса. На следващо място се счита, че не е приложен предвиденият в закона ред за ангажиране на административно-наказателна отговорност за твърдяното нарушение, а именно чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Не на последно място се сочи, че обжалваният ЕФ е издаден и в нарушение на изискването за пропорционалност, предвидено в чл.9а от Директива 1999/62. Отделно от това се посочва, че законодателят е предвидил възможност и задължение, съгласно чл.10, ал.2а от Закона за пътищата, лицето събиращо пътни такси или доставчикът на услуга по чл.10з и по 1 чл.10и да уведоми собственика/ползвателя на пътното превозно средство по електронна поща или кратко текстово съобщение на мобилен телефонен номер, или по друг начин, каквото уведомление се претендира, че жалбоподателят не е получил.

По тези съображения се моли за отмяна на атакувания електронен фиш.

Претендира се присъждане на сторените в хода на производството разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призован, се представлява от адв. Н., която поддържа подадената жалба и изложените в нея възражения.

Претендира присъждане на разноските, направени в производството.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана, а обжалваният ЕФ да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.03.2022 г. в 22:23 часа, пътно превозно средство, представляващо товарен автомобил „***“ с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 6С, без ремарке, в община Столична, се движило по път А-6, като при пътния участък на км. 60+705, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено, че за посоченото погоре ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушението е установено с устройство № 10192, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, а информацията за извършеното нарушение постъпила в Електронната система на АПИ на 08.04.2022 г.

С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и притежатели на ППС, вследствие на което било установено, че като ползвател на заснетото превозно средство е вписано „***“ ООД, с ЕИК ***. Поради това, на 09.11.2023 г. на юридическото лице бил съставен процесният електронен фиш № ***, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

ЕФ е връчен на 18.07.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне и посоченото в представената разпечатка от системата за обработка на нарушението.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз 2 основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени от страните, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Нарушението се установява от приложения доклад, съставляващ генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с посочен номер на нарушението, ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се доказват времето и мястото на преминаване на процесното ППС по посочения в ЕФ платен пътен участък. Видно от изготвения доклад, плащане за движение по път, за който се събират съответните такси, за посоченото ППС с рег. №*** от „***“ ООД не е постъпило, като причините за това не са изяснени и установени.

От представеното от АПИ становище /л.31 от делото/ във връзка с нарушението, за което е издаден обжалваният ЕФ № ***, се установява, че дължимата и незаплатена сума за сегмент 1777911000 е 0,24 лева.

След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в своята съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по делото. Приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради което им дава вяра.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на 14-дневния срок за обжалване и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна, при споделяне на преимуществената част от посочените в нея възражения.

Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.

Административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на чл.

102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б, извършено в качеството му на ползвател на ППС, като му е наложена предвидената в чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП санкция за юридически 3 лица.

Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно нормата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал. Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства.

Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба: „Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.

В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса п о чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Според чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категория по чл. 10б от ЗДвП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗДвП, се наказва с глоба в размер на 2 500 лева, като глобата се налага на вписания ползвател на ППС, ако има такъв, а ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

В настоящия случай, на база събраната доказателствена съвкупност се установи, че на 28.03.2022 г. в 22:23 часа, пътно превозно средство, представляващо товарен автомобил „***“ с рег. № ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 6С, без ремарке, в община Столична, се движило по път А-6, като при пътния участък на км. 60+705, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа - списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, който е приет на осн. чл.10, ал.3 от Закона за пътищата с Решение №101 на МС от 20.02.2020 г. /обн. ДВ бр. 16 от 24.02.2020 г./.

От снимките, генерирани посредством устройство № 10192, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, както и от справката за нарушения, обективно се установява, че горепосоченото пътно превозно средство се е движило в рамките на процесния пътен участък, без да е била заплатена дължимата 4 пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, с посочен размер от 0,24 лева.

Не може да се твърди, че в описанието на нарушението в обжалвания ЕФ липсват елементи от фактическия състав на конкретното нарушение. Очевидно е присъствието на изискуемите елементи, обосноваващи обективната страна на нарушението, а именно – дата, място и точен час на неговото извършване, регистрационен номер на ППС, данни за собственика или ползвателя, данни за конкретната локация от пътния участък и принадлежността на последния към републиканската пътна мрежа и други. Направеното словесно описание на деянието съответства смислово на сочената за нарушена правна норма.

Бидейки наясно с противоречивата съдебна практика по този въпрос, според настоящия съдебен състав обаче е нарушен редът за санкциониране на нарушителя, поради следните съображения: