Решение № 8015 от 18.05.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8015 гр. София, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г. при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. К. като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело № 20221110104878 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 16919/31.01.2022 г. по описа на СРС, депозирана от Б. И. А., ЕГН **********, действащ чрез законния си представител В. В. С., ЕГН **********, и двамата от гр. Банкя, *** и със съдебен адрес: гр. София, ***, вх. А, ет. 4, ап. 14, чрез адв. Г. Т. Д., електронен адрес: [email protected], срещу Л. П. С., ЕГН **********, гр. София, ул. Петко Д. Петков № 1 и настоящ адрес в гр. банкя, ***А, със съдебен адрес: гр. София, ул.

Д-р Георги Вълкович № 2а, партер, чрез адвокат Д. Г. П., с която е предявен e осъдителeн иск по чл. 50, изречение 2-ро във връзка с чл. 45 от ЗЗД за обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1500 лв., предявен като част от общ размер от 3000 лв., настъпили на 29.10.2021 г. около обяд от ухапване от домашно куче, собственост на ответницата, по лявото бедро на детето, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 29.10.2021 г. В. В. С., майка на малолетния ищец, излязла заедно с него и с другото си дете с цел каране на велосипеди по улица Методи Иванов в гр. Банкя. Сочи, че детето Б. карало на около 15 метра пред майка си и сестра си, когато майката забелязала улично куче пред детето и го помолила да спре. Детето спряло колелото, но в същото време през отворена дворна врата на къща под № 40А на улица Методи Иванов изскочило голямо черно куче, което се засилило към Б.. Въпреки че кучето не било провокирано по никакъв начин, то започнало да лае и се спускало към детето, докато накрая го ухапало по лявото бедро. Майката започнала да крещи, за да прогони кучето, дори се опитала да го избута с колелото си, без да му причинявам болка, за да не го разгневи повече. То избягало нагоре по ливадата край улицата, заедно с гореспоменатото улично куче. Сочи, че ищецът и сестра му били изключително стресирани от преживения ужас и шок, като плачели и пищели. Малолетният Б. освен това изпитвал неописуеми болки в областта на ухапаното място.

В съседство с двора, от който домашното куче излязло и нападнало ищеца, се намирал друг имот на номер 40, в който в този момент имало две деца, които веднага след 1 случката отишли при ищеца, сестра му и майка му. От тях научили, че въпросното домашно куче е собственост на тяхната съседка Л., която по техни думи постоянно пускала домашния си любимец да се разхожда сам на улицата, без да го надзирава, въпреки че същото често демонстрирало поведение на агресия и към други деца и възрастни. Към разговора се присъединила и друга жена, живееща наблизо. След известно време се появила и самата Л., собственичка на кучето, нападнало ищеца. Майката свалила панталоните на Б. и всички видели голямата рана на бедрото му. Въпреки очевидната й дълбочина, ответницата отрекла вината си, която носи като стопанин на кучето, с думите, че на детето му няма нищо.

Майката попитала ответницата дали притежава автомобил, с който да окаже съдействие и да ги закара до медицинско заведение, понеже се намирали далеч от дома си, но ответницата отговорила, че няма автомобил и е извикала такси за свой ангажимент. Друг съсед на ответницата - В. У., живеещ на ***, закарал майката с двете деца до спешен кабинет - M3 „Център за спешна медицинска помощ - гр. София, филиал гр. Банкя“, където оказали необходимата медицинска помощ на детето. Докато медиците обработвали раната на детето, майката отишла да закупи ампула против тетанус и в аптеката срещнала ответницата, която се интересувала от състоянието на детето. Сочи, че ответницата изказала мнение, че раната е само драскотина, като се обосновала, че е с медицинско образование.

Ищцовата страна сочи, че за защита на интересите си и предпазване от последващи инциденти, сезирала с жалба 09-то Районно управление към СДВР, в която описала дословно случката и помолила за съдействие от органите на реда, които да приложат мерки спрямо ответницата за възпиране на по-нататъшно безотговорно поведение по отношение на домашното й куче. Подали също така и жалба до Столичния инспекторат към Столична община с оглед правомощията на ведомството да осъществява контрол по спазването нормативните актове на Столичен общински съвет на територията на общината.

Впоследствие, от горепосоченото РПУ уведомили ищеца, че са докладвали жалбата му на прокурор, като образуваната преписка по жалбата щяла да бъде изпратена за решаване в СРП. Към преписката били приложени и обясненията на свидетеля на процесния инцидент В. У. Столичният инспекторат от своя страна съставил на 04.11.2021 г. Акт за установяване на административно нарушение по реда на Закона за ветеринаромедицинската дейност на ответницата, като са й били дадени предписания за отглеждане на животното, нейна собственост, по начин, който не създава опасност за хора и/или други животни с постоянен срок на изпълнение.

На 30.10.2021 г. родителите на ищеца го закарали на преглед в Спешния кабинет към Клиниката по детска ортопедия и травматология към УМБАЛСМ "Н,И.Пирогов”. В кабинета били предупредени да следят раната, тъй като не била безобидна и назначили преглед на 01.11.2021 г. Когато се прибирали от лечебното заведение, забелязали, че ответницата разхождала кучето си без намордник и без предпазни средства, противно на изискванията. Твърди, че детето редовно било водено на прегледи в „Пирогов“, като бил освободен от възможността да тренира спорт или да участва активно в спортни занимания в училище за периодите от 03.11.2021 г. до 17.11.2021 г. и от 17.11.2021 г. до 15.12.2021 г.

Счита, че ответницата носи отговорност по реда на чл. 50 от ЗЗД вр. чл. 45 от ЗЗД за причинените на малолетния Б. И. А. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинен стрес, лишаването му от възможност да спортува, страх от животни, невъзможност за спокоен сън за период повече от два месеца.

Ищцовата страна навежда доводи, че в процесния инцидент противоправното деяние се изразява в неспазване на редица разпоредби на закони и подзаконови нормативни актове, което е довело до агресивната атака на животното, собственост на ответницата, която е и отговорна за неговите действия. Позовава се на чл. 172, ал. 1, т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, според който собствениците на домашни любимци са длъжни да вземат мерки животните да не създават опасност за хора или други животни, като 2 в т. 34 от §1 от Допълнителните разпоредби на същия закон е дадено определение за домашен любимец, а именно животно, отглеждано с нестопанска цел в дома на човека.

Сочи, че собственичката на кучето, нападнало ищеца и причинило му дълбоката рана, го отглежда в дома си, без да се стреми да сведе до минимум предпоставките за създаване на ситуации, подобна на процесната: кучето й се разхождало спокойно на обществено място улицата „Методи Иванов“ в гр. Банкя, където се е осъществил инцидентът, без стопанката му да се е погрижила да създаде мерки за ограничаване на това неговото движение. Кучето било без повод, нямало поставен намордник, а собственичката му не била в близост до мястото на инцидента, за да може с действията си да възпре евентуални атаки на домашния си любимец. Позовава се също така и на Наредбата за придобиване, притежаване и отглеждане на домашни животни на територията на Столична община, приета с решение на Столичния общински съвет, в която в чл. 4, ал. 1 е уредено, че всеки собственик на домашен любимец е длъжен да отглежда животното по начин, изключващ възможността за неконтролиран физически контакт с други лица, при условия, намаляващи до минимум възможността за агресивно поведение на животното, както и да осигури условия и поведение на домашния любимец, ненарушаващи спокойствието на гражданите. Сочи, че в чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата на собствениците на домашни любимци се възлагало задължението да не оставят животното домашен любимец без надзор и да осигуряват постоянен и непосредствен контрол върху поведението му. Счита, че тъй като процесният инцидент е осъществен на територията на Столична община и собственичката на кучето е живуща на същата територия, горепосочената Наредба на Столичен общински съвет е приложима в конкретния случай, като нейните разпоредби не са били спазени от ответника.

Моли съда уважи исковата молба и да му присъди разноски.

С отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 от ГПК, се оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдените обстоятелства, в това число, че домашното й куче е нападнало и ухапало детето Б. по лявото бедро. Оспорва твърденията относно фактическата обстановка, при която е ухапано детето и твърди, че свидетел на инцидента не е имало и първа след виковете на майката на детето се е явила ответницата. Оспорва, че домашното куче на ответницата е демонстрирало агресия към други деца и възрастни хора. Оспорва всички твърдения на ищцата, като сочи, че е предложила да откарат с очакваното от нея такси и майката с двете деца, но това й било отказано от майката. Оспорва твърденията, че домашното куче на ответницата е нападало и други хора, че е агресивно и че съседите са търсили съдействие от нея, за да упражни контрол върху домашния си любимец. Сочи, че полага достатъчно грижа за животното, което отглежда, като до твърдения инцидент не е имало прояви на необоснована агресия на животното, проявена на обществени места и ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. Твърди, че на улицата, на която живее имало още няколко черни, близки по вид и големина кучета, някои от които бездомни, за които не се полагали грижи. Оспорва твърдението, че В. У. е видял именно кучето на ответницата и че В. С. и децата са правили опит да прогонят именно него. Оспорва, че със съставения АУАН на ответницата се установява вината й, тъй като проверяващите органи не са очевидци на случилото се.

Оспорва характера на раната на ищеца, особено твърдението, че се касае за дълбока рана на бедрото. Оспорва твърдението, че са се били наложили хирургически интервенции за обработка на раната на детето. Моли исковите претенции да бъдат оставени без уважение.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

По делото като писмено доказателство е представено копие на удостоверение за раждане №4966141214, издадено от Столична община, район Младост, видно от което В. В.

С. е майка на малолетното лице, депозирало иска – Б. И. А., роден на 15.09.2014 г.

Като писмено доказателство по делото е представено копие на съдебномедицинско 3 удостоверение № 738/2021 г. издадено от Клиниката по съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ „А.ска“, видно от която от преглед на д-р Атанас Христов, съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина и деонтология, проведен на 01.11.2021 г., е дадено заключение, че след преглед на Б. И. А. е установена рана от ухапване от куче на лявото бедро, която му е причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Представени са копия на два броя медицински бележки за освобождаване от спорт на детето Б. А., поради открита рана на бедрото за периоди съответно от 03.11.2021 г. до 17.11.2021 г. и от 17.11.2021 г. до 15.12.2021 година, издадени въз основа на Амбулаторен лист № 3362/03.11.2021 година и на медицинска бележка, всички от д-р Люси Свиленова, УИН 2300005702. По делото са представени и копия на фиш за спешна медицинска помощ от 29.10.2021 година, издаден от M3 „Център за спешна медицинска помощ - гр. София, филиал гр. Банкя“, лист за преглед на пациент в КБО/СО № 366512/30.10.2021 г., издаден от Спешен кабинет към Клиниката по детска ортопедия и травматология към УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", лист за преглед на пациент в КБО/СО № 367613/01.11.2021 г., издаден от Спешен кабинет към Клиниката по детска ортопедия и травматология към УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", лист за преглед на пациент в КБО/СО № 369004/04.11.2021 г., издаден от Спешен кабинет към Клиниката по детска ортопедия и травматология към УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", видно от които на 29.10.2021 г. е констатирана рана на лявото бедро на детето от ухапване от куче, като е поставена ваксина на същата дата и са назначени контролни прегледи на 01.11.2021 г. и на 4.11.2021 г., при които е сменена превръзката на раната.