Решение № 1371 от 27.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1371 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело № 20251100507254 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от С. П. П. срещу Решение № 5768/ 01.04.2025 г. постановено по гр.д. № 43020/2021 г., на Софийският районен съд, 138 състав с което е допусната делба между С. П. П. и З. К. П. на следния недвижим имот: УПИ XI- 860,861 от кв.3 по действащия регулационен план на м. „кв. Враждебна“- София, с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № 18-61/27.09.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, гр. София, находящ се в гр. София, район ****, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване с обща площ от 620 кв.м. по действащия регулационен план и от 649 кв.м. по ККР, при съседи: имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, № ***,

№ ***, № *** и № ***, с номер по предходен план: 861 (

663), 860, кв.3, при следните дялове: 247,5/620 идеални части за С. П. П. и 372,5/620 идеални части за З. К. П..

В депозираната въззивна жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът счита, че решението на Софийски районен съд следва да бъде изменено в частта, с която е определена квотата му и общата площ на имота, тъй като в приетото и неоспорено заключение на вещото лице било посочено, че въззивникът притежава 317,50 кв.м. от имота , а общата му площ възлиза на 1

649 кв.м., противно на възприетото в обжалваното решение. По изложените съображения моли съдът да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да допусне делба при посочените в исковата молба квоти. В частите, с които е допусната делбата на процесния имот и са определени съделителите, решението на СРС не е обжалвано, влязло е в сила и не подлежи на въззивна проверка.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от З. К. П., в който се поддържа че подадената въззивна жалба е неоснователна. Твърди се, че СРС правилно оценил приложените по делото документи за собственост като приел, че първоначално въззиваемата е притежавала 320 кв.м, а праводателят на жалбоподателя - 265 кв.м. Поддържа се, че СРС правилно отчел, че при създаването на общия парцел били придадени допълнително 105 кв.м от съседни имоти и общината, като тези придадени части трябвало да бъдат поделени делят поравно между съсобствениците (по 52.50 кв.м на всеки). Счита, че първата инстанция правилно изчислила квотите в съсобствеността, като квотата на въззиваемата се формирала от първоначалните й 320 кв.м., към които впоследствие били придадени 52.50 кв.м. по регулация или 372,50 идеални части, докато въззивника притежавал 195 кв.м. първоначално към които били придадени 52,50 кв.м. по регулация или неговата квота в съсобствеността възлиза 247,50 идеални части. По изложените съображения моли съдът да потвърди процесното решение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

С процесното решение е допуснат до съдебна делба между С. П. П. и З. К. П. следния недвижим имот, а именно: УПИ XI - 860, 861 от кв. 3 по действащия регулационен план на м. „кв. Враждебна“ - София, с идентификатор № *** по КККР, одобрени със Заповед № 18-61/ 27.09.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, гр. София, находящ се в гр. София, район ****, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, и начин на трайно ползване: ниско застрояване, с обща площ от 620 кв.м по действащия регулационен план и от 649 кв.м по КККР, при съседи: имоти с идентификатори №: № ***, № ***, № ***, № ***, № *** и №

***, с номер по предходен план: 861(663), 860, кв. 3, при следните дялове:

247,5/620 идеални части за С. П. П. и 372,5/620 идеални части за З. К. П..

За да постанови така обжалваното решение първата инстанция е приела, че процесният 2

УПИ № XI – 860,861 от кв. 3, по плана на кв. „Враждебна“ е собственост на З. К. П., която притежава 320 кв.м, и на С. П. В., който притежава 265 кв.м, като след утвърдената дворищна регулация със заповед № РД – 09 – 051 от 14.02.1991 г., имотът бил изчислен графически на 620 кв.м. Тази площ била формирана от 195 кв.м.- част от имот с пл. № 860 ( собственост на праводателя на въззивника) , от имот с пл. № 861- 320 кв.м. ( собственост на въззиваемата), като 105 кв. м. били придадени по регулация от имоти с пл. № 862 и 863.

Първата инстанция е приела, че придадени по регулация 105 кв.м. следва да бъдат раздели по равно между съсобственици, т.е. по 52,50 кв.м. на всеки и така е формирала квотите в съсобствеността- 247,5/620 идеални части за С. П. П. и 372,5/620 идеални части за З. К. П..

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

От нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност се установява, че С. П. В. е признат за собственик по давностно владение, наследство и устна делба на недвижим имот, находящ се в с. Враждебна – София, а именно празно място от 265 кв.м, при съседи:

И. Н., М.Г., К. П. и братя В., съставляващо имот с пл. № 664, попадащо в кв. 3 по плана на село Враждебна – София от 1958 г.

От нотариален акт за дарение № 61 от 03.02.1969 г., том III, нот. дело № 375/1969 г. на I нотариус при СНС, се установява, че К. П. В. подарява на дъщеря си З. К. П. собствения си недвижим имот, представляващ празно място от 320 кв.м, представляващо имот с пл. № 663 от кв. 3 по плана на гр. София, м. „Враждебна“, от 1958 г.

Назначената по делото СТЕ е установила, че в ръчната скица, послужила при изработването на архивния кадастрален план от 1982 г. за местността, като собственици на имот с пл. № 860 са записани „наследници на С. П. В.“, а като собственик на имот с пл. № 861 е посочена З. К. П.. Експертизата е установила още, че през 1991 г. със заповед № РД – 09 – 051 от 14.02.1991 г. е одобрен регулационен и застроителен план за кв. „Враждебна“, по който за имоти с пл. номера 664 и 663 (съответно ПИ № 860 и ПИ № 861) е отреден парцел XI. С одобряването на регулационния план парцел XI – 860, 861 е разширен в северна посока, като към него се придават части от имоти с пл. номера 863 и 862. Вещото лице е посочило, че това е първият одобрен регулационен план на населеното място, действащ и към настоящия момент.

От представените документи от Столична Община, р-н „Кремиковци“, се установява, че със заповед № РД – 09 – 051 от 14.02.1991 г. е утвърдена дворищна регулация по силата на която е създаден УПИ № XI – 860,861 от кв. 3, по плана на кв. „Враждебна“, който е съсобствен на З. К. П. ( собственик на имот с пл. № 861 ) и на наследниците на С. П. В..

Новият имот е с обща площ от 620 кв.м., която съобразно представената по делото скица № 788 от 1995 г. на Отдел „Архитектура и Кадастър“ – ТОА Кремиковци площта на имота е изчислена по следния начин: от имот пл. № 860 са взети 195 кв.м, от имот пл. № 861 са взети 320 кв.м., като към тях са придадени 35 кв.м от имот с пл. № 863 и 70 кв.м. от имот с пл. № 862. От нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 167, том XVII, дело № 3614 от 23.10.1997 г., се установява, че З. К. П. и П. С.ов П., са признати за собственици на следните недвижими имоти, придадени по регулация към собствения им 3 парцел XI – 860, 861 от кв. 3, по плана на кв. „Враждебна“, София, а именно: празно място с площ от 35 кв.м, собственост на С.В., Г.В. и Л.Г., съставляващо част от имот с пл. № 863, и на празно място с площ от 70 кв.м, собственост на Столична община, съставляващо част от имот без планоснимачен номер. В нотариалния акт е посочено, че сметките по регулациите са уредени.

От служебно изисканата от съда справка за родствени отношения се установява, че П.

С.ов П. е син и единствен наследник на С. П. В. и Н.С. В.а. От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 18, том I, рег. № 2921, дело № 18 от 03.08.2020 г., се установява, че П.

С.ов П. е дарил на сина си С. П. П., , собствените си 317,50/649 идеални части от процесния делбен поземлен имот.

Видно от скица на поземлен имот № 15 – 876870 – 25.09.2020 г., процесният имот 861 (663), 860 от квартал 3, с местонахождение в гр. София, район ****, е нанесен в КККР, одобрени със Заповед № 18-61/ 27.09.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, гр.

София, последно изменяни на 24.09.2020 г., с идентификатор № *** и площ от 649 кв.м. Вещото лице по назначената по делото СТЕ е посочило, че въз основа на извършените от него справки, не може да установи на какво се дължи разминаването в площ на процесния недвижим имот по кадастрална карта ( 649 кв.м.) и по регулационен план.

От правна страна съдът намира следното:

В първата фаза на делбеното производство съдът трябва да установи между кои лица и за кои имоти се извършва тя и какви са частите на всеки съделител. По настоящото дело единствения спорен въпрос е какви са квотите на съделителите. До 1.01.2001 г. дворищната регулация има непосредствено отчуждително действие ( чл.110 от ЗТСУ), т.е. собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като до тогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите. Това означава, че отчужденията по дотогавашната регулация отпадат с обратна сила и се счита, че към парцела не се е придавал имот на друго лице, т.е. действието й е подчинено на условие от прекратителен характер.Приложението на плана е понятие относимо към вярната имотна основа, при която следва да се изработи новият план. В случай, че предшестващия план не е приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен план или положението на имотите към първия одобрен дворищнорегулационен план на населеното място. По въпроса кога регулацията е приложена е дадено задължително тълкуване в ТР № 3/1993 г. на ОСГК. В него е прието, че дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ. Чл. 33, ал. 2 ЗТСУ се свързва с основанията за изменение на регулацията по т. 1 и 3 на чл. 32 - в обществен интерес във връзка с цели и нужди на градоустройството или когато планът не осигурява възможност за целесъобразно застрояване по действуващите строителни и технически правила, норми и нормативи във връзка с архитектурно-градоустройствените изисквания – т.е. одобрена е законосъобразна 4 регулация и същата се прилага, ако придаваемите части са заети по законоустановения ред съобразно едно от алтернативните изисквания: 1. доброволно отстъпване по реда на чл. 111 ЗТСУ 2. въвод във владение след снабдяване с титул за собственост – нотариален акт за собственост по регулация 3. погасяване на вземането за обезщетение по давност – чл. 134, ал. 3 ЗТСУ 4. заплащане на парично обезщетение за придаваемите части. Когато регулацията се прилага чрез плащане, същата се счита приложена, когато сумата на обезщетението по влязлата в сила оценка е внесена в Държавната спестовна каса, като по силата на чл.282 от ППЗТСУ същата и се предава веднага на правоимащите по нареждане на техническата служба на общината. Представянето на разписка за плащане на сумата също доказва плащане по общите правила на ЗЗД. Нотариалният акт за установяване правото на собственост върху придаваемото место по регулация в тази хипотеза се издава служебно по искане на общината с прилагане на обяснителна бележка и скица – чл. 287 ППЗТСУ /отм/.