Решение № 3881 от 01.07.2020, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 01.07.2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 16291 по описа за 2017 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Д.К.Д. срещу З. „О.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че вследствие на

ПТП, настъпило на 21.04.2016 г. около 10,30 часа в гр.София, кв.Горна Баня на ***-кв.Горна Баня, между автобус

„Мерцедес 0405Н“ с рег. № *******, собственост на „Е.“ ООД и пешеходеца Д. Р.П.-дядо на ишеца, е настъпила смъртта на пешеходеца на

12.06.2016 г., след продължителен престой в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Подържа се, че в района на спирката автобусът извършвал маневра на заден ход, при което ударил намиращия се там пешеходец. Твърди се, че смъртта на пострадалия е в причинно следствена връзка с ПТП и е резултат от множеството травми, между които мозъчно-черепна травма и контузия на бял дроб. Поддържа се, че по случая е образувано наказателно производство, което не е приключило. Поддържа се, че ищецът като единствен наследник на починалия няма да преодолее загубата му, ще изпитва дълго време притеснения, страх и негативни емоции от спомена за случилото се, гледката на прегазения му роднина, безпомощното му състояние в болницата. След ПТП ищецът чувства душевен дискомфорт, депресивното влияние на преживяното и се наблюдава затвореност в поведението и контакта му с останалите хора, промяна и в характера.

Твърди се, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/23/115001426663/26.05.2015 г., валидна до 25.05.2016 г.

Твърди се, че ищецът е провел процедурата по чл.380 КЗ, но ответното дружество не изплатило обезщетение, а указва на ищците да приложат документи.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-болки и страдания от смъртта на дядо му Д. Р.П., настъпила в пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 21.04.2016 г. в гр.София, виновно причинено от водача на автобус „Мерцедес 0405Н“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при З. „О.” АД с полица № BG/23/115001426663/26.05.2015 г., валидна до 25.05.2016 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта 21.04.2016 г. до окончателното издължаване, да заплати и сумата от 2010 лв.-обезщетение за имуществени вреди, вследствие същото застрахователно събитие, представляващи разходи за погребение и ксерокопие на медицински документи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта

21.04.2016 г. до окончателното издължаване.

Претендират се разноските по делото.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва активната материална легитимация на ищеца. Твърди липсата на пряка причинна връзка между процесното ПТП и смъртта на пострадалия Д. П.. Оспорва механизма на ПТП с твърдението, че описаният в исковата молба не отговаря на действително реализиралият се. Оспорва вината на К.П..

Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна пешеходеца Д. П., с твърдението, че същият се е движил на непозволено място, имал е възможност да възприеме движещия се автобус, можел е да го изчака, но въпреки това е продължил да се движи. Оспорва иска по размер като предявен в изключително завишени размери, прекомерни, в противоречие с принципа за справедливост. Оспорва иска за лихви по аргумент за неоснователност на главния иск.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, с която поддържа всичките си искания, оспорва всички възражения на ответника, включително това за принос от страна на пострадалия. Представя копие от влязла в сила присъда.

В срока по чл.373 ГПК ответникът депозира допълнителен отговор, с който поддържа всичките си възражения и доказателствени искания. Претендира разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът поддържат исковете чрез своя процесуален представител и моли съда да постанови решение, съобразно събраните по делото доказателства. Претендира разноски.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, а в условията на евентуалност да определи справедлив размер, при който да съобрази приноса на пострадалия, както и че е бил настанен в старчески дом. Претендира разноски по списък.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, че към датата на произшествието 21.04.2016 г. автобус „Мерцедес 0405Н“ с ДК № *******, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество с полица № BG/23/115001426663/26.05.2015 г., валидна до 25.05.2016 г.

С влязла в сила на 12.11.2018 г. Присъда

№ 242/17.10.2017 г. по н.о.х.д. № 3277/2017 г. по описа на СГС, НО, 13 състав, К.Х.П. е признат за виновен в това, че на 21.04.2016 г., около 10,30 часа в гр.София, кв. Горна баня на *** „Горна баня“, при управление на автобус „Мерцедес 0405Н“ с ДК № *******, при извършване на маневра движение на заден ход, нарушил правилата за движение по пътищата-чл.40, ал.2 ЗДвП, като не осигурил лице, което да му сигнализира за опасности и по непредпазливост причинил на пешеходеца Д. Р.П. телесни повреди, изразяващи се в: тежко черепно-мозъчна травма, фрактура на базата (основата) на черепа, линейна фрактура на лява темпорална кост и на окципиталната кост вдясно, множество хеморагични контузионни огнища в двете голямомозъчни хемисфери, травматични субарахноидална хеморагия, пневмоцефалия, довели в съвкупност до смъртта на Д. Р.П., настъпила на 12.06.2016 г., като между получените травматични увреждания и настъпилата смърт на Д. П. е налице непрекъсната причинно-следствена връзка.

Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.

С оглед на горното съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача К.Х.П. и настъпилите в причинно-следствена връзка от това поведение телесни повреди, впоследствие смърт на Д. Р.П. на 12.06.2016 г., са установени в настоящия процес с посочената по-горе присъда на наказателния съд.

От представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № РОК16-УГ01-3584/1 от 20.06.2016 г. на СО, район Овча купел, се установява че ищецът е внук и единствен наследник по закон на починалия Д. Р.П..

От представените писмени доказателства: фактура № 479/16.06.2016 г., фискален бон към нея, се установява, че за организацията на погребението на своя дядо, ищецът е направил разходи в общ размер на сумата от 1040 лв., а за изготвяне на ксерокопия на медицински документи е заплатил сумата от 66 лв., съобразно представените фактура № **********/28.06.2016 г. и фискален бон от същата дата, удостоверяващ заплащането на сумата.

От приетата по делото СМЕ се установява, че причината за смъртта на Д. Р.П. е тежката черепно-мозъчна травма и настъпилите от нея усложнения, вследствие на получените травматични увреждания при процесното ПТП. Вещото лице установява, че причината за смъртта на П. е несъмнено травматична и че при съществуващите заболявания на същия без травма не би настъпил конкретния смъртен изход.

От приетата по делото съдебно-психологична експертиза се установява, че ищецът е израснал в неблагоприятна семейна среда-на ранна, незряла и несамостоятелна възраст загубил родителите си-баща си на осем години, майка си на 10 години. Отгледан от баба и дядо по бащина линия. Установява се, че преживяната смърт на дядото на ищеца, е представлявала сериозен психо-травмиращ и стресиращ фактор за ищеца. За него дядо му е бил единственият жив роднина, след сравнително ранната загуба на родителите си, а по-късно и на баба си. Ищецът е живял с дядо си, който го е отгледал, възпитал и образовал и с него са имали изключително близка връзка. Ищецът е кръстен на дядо си, носел е неговото име, което ги е правело особено емоционално свързани. Двамата освен, че живеели заедно, са споделяли и общи интереси и хобита и са прекарвали значителна част от свободното си време заедно. Загубата на дядо си ищецът е преживял като ограничаващ фактор по отношение на значим за него член от семейството, единствен останал жив роднина-дядо, с който е бил в тесен, ежедневен контакт и е изградил близки емоционални връзки. Вследствие смъртта на дядото му, при ищеца са възникнали негативни емоционални преживявания, както и напрежение, тревожност, подтиснато настроение, мъка и тъга. Към момента на проведеното от експерта изследване, са налице остатъчни психологически преживявания като чувства на липса и ненавременна загуба. Очакването е тези преживявания постепенно да претърпят обратен ход и във времето да се дезактуализират до степен, че да се интегрират по адаптивен начин в психичния живот на ищеца.

От заключението на комплексната

СМЕ и САТЕ се установява, че съобразно разположението на пешеходеца по време на удара, той е имал възможност да види движещият се назад автобус и да го пропусне. Установява се, че към момента на удара, пешеходецът се е намирал в очертанията на габарита на автобуса и е бил невидим за водача. Процесното ПТП би било предотвратено от страна на водача на автобуса, ако при извършване на маневра „движение на заден ход“ на границата на ул. Обзор е осигурил безопасното си придвижване назад с помощта на друг човек.

Пред настоящата инстанция са събрани показанията на свидетеля Д. В. Г., която живее на семейни начала с ищеца от около шест години. От съвместното си съжителство имат две деца. Свидетелката установява, че 21.04. е рождената дата на дядото на ищеца и точно на тази дата през 2016 г., го блъснал автобус № 260 в Горна баня. Сутринта дядото се обадил и искал да почерпи за рождения си ден, но след половин-един час ищецът разбрал за злополуката с дядо му. В „Пирогов“ пострадалият бил два месеца. Отношенията между ищеца и дядо му, били като такива между баща и син, защото родителите на ищеца починали, когато е бил на 6 и 8 години и са го отгледали баба му и дядо му. Ищецът чувствал дядо си като баща, били много свързани. Въпреки възрастта си, пострадалият бил много жизнен и даже разчитали, че ще помага при отглеждането на децата. Свидетелката установява, че Д. е живял в едно домакинство с баба си и дядо си, а свое семейство има от 2014 г., когато починала баба му, която той имал за своя майка. Две години след това починал и дядо му и тази смърт ищецът преживял много тежко, изпаднал в депресия, не можел да спи, получил главоболие. През двата месеца, когато дядо му бил настанен в „Пирогов“, ищецът бил всеки ден в болницата. Получил сърцебиене, започнал да пие хапчета, имал високо кръвно налягане, но лекарствата сега се спрени. Ищецът и съпругата му погребали дядото. Д. до такава степен изпаднал в депресия, че не искал да се вижда с приятели, да излиза, а поначало е много контактен.

Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

Между страните не се спори, че на

04.07.2016 г. ищецът е сезирал ответното застрахователно дружество с искане за определяне и изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на дядо му, във връзка с което при ответника е образувана преписка по щета № 0411-100-0018-2016 г. С писмо изх.№ 99-6892/04.10.2016 г. ответникът е отказал да изплати на ищеца застрахователно обезщетение.