Решение № 3750 от 24.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3750 гр. София, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100500263 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 10952 от 10.10.2022 г., постановено по гр. д. № 62752/2021 г. по описа на СРС, 165-ти състав е уважен предявеният от М. И. Б. против Л. Б. З. осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС, с което е признато за установено по отношение на Л. Б. З., че М. И. Б. е собственик на куче, порода “йоркширски териер“, от женски пол, на име Джесика, родено на 29.07.2015 г. и Л. Б. З. е осъдена да предаде на М. И. Б. владението върху кучето.

Със същото решение Л. Б. З. е осъдена да заплати на М. И. Б. на основание чл. 78, ал.

1 ГПК сумата от 550, 00 лв., представляваща разноски в производството пред СРС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Л. Б. З., чрез пълномощника си – адв. С. Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че СРС превратно е анализирал събраните по делото доказателства, поради което и като е уважил предявения от ищцата иск е постановил незаконосъобразно решение. Моли съда да отмени решението и да отхвърли иска.

Въззиваемият ответник – ищецът М. И. Б. в законоустановения срок е подал писмен отговор, чрез пълномощника си – адв. В. М., с надлежно учредена представителна власт по делото, с който оспорва жалбата по подробно изложени съображения. Счита, че решението 1 на СРС е постановено при съобразяване на представените по делото доказателства, от които безспорно се установявало правото й на собственост върху кучето, както и обстоятелството, че същото се владее без правно основание от ответника. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди решението.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).

Съдът, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните в жалбата въззивни основания намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Чрез предявяването на осъдителният петиторен иск по чл. 108 ЗС ищецът иска от съда със сила на пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя, че правото на владение като правомощие от сложното право на собственост върху вещта принадлежи на ищеца и въз основа на това установяване да се допусне по отношение на ответника, който я владее или държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт върху спорната вещ на собственика. Следователно, фактическият състав, при осъществяването на който възниква материалното притезателно право да се иска предаване фактическата власт, включва три юридически факта – две положителни и една отрицателна материална предпоставка. По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното задължение да установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответникът я владее или държи, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжен да установи, че упражнява фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно.

В конкретния случай предмет на ревандикационния иск е правото на собственост върху куче, порода “йоркширски териер“, от женски пол на име Джесика, родено на 29.07.2015 г., за което ищцата твърди да е придобила чрез покупко-продажба и което ответницата – въззивник в настоящото производство владее без основание.

За установяване на правото на собственост на ищцата върху кучето в производството пред СРС са представени писмени доказателства: паспорт с идентификационен номер BG 01VP 051781, в който се съдържа описание на животното и в който като собственици са посочени ищцата - М. Г. и трето за спора лице - Ц.Ц., както и приходна квитанция от 12.02.2021 г., от която се установяват извършени плащания от страна на ищцата на дължима съгласно ЗМДТ такса куче за периода 2016 г. – 2021 г., като са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св. Г.П. и св. Ц.Б..

Въз основа на показанията на св. Г.П. се установява, че ищцата е закупила кучето от него преди 5 – 6 години, като след закупуването му било водено редовно на прегледи от 2 ищцата, но през последните 2 години ищцата преустановили посещенията си при него за извършване на прегледи на кучето. В подкрепа на заявеното от свидетеля Г.П. са и показанията на свидетеля Ц.Б., съгласно които същата е била запозната с обстоятелството, че ищцата е закупила кучето през 2015 г., като е полагала грижи за него до момента, в който е била лишена от достъп до апартамента, където то се намирало.

При съобразяване на така описаните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира, че ищцата при условията на пълно и главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154 ГПК е доказала наличието на право на собственост върху кучето.

По делото не е спорно обстоятелството, че ответницата – въззивник в настоящото производство упражнява фактическа власт върху кучето. В подкрепа на наведеното възражение за придобиването му по давност не са ангажирани доказателства, и доколкото ответницата не е доказала наличието и на друго основание, на което държи кучето, то настоящият състав на съда намира, че ответницата упражнява фактическа власт върху него без да има правно основание за това.

С оглед на формираното в жалбата на въззивника искане да бъде призната за собственик на кучето, следва да бъде посочено, че наведеното възражение за придобиване на собствеността върху кучето по давност представлява средство за защита, но въз основа на него не би могло да бъде признато със сила на пресъдено нещо съществуването на спорното материално право в полза на ответника, дори и при наличието на доказателства за това, доколкото правото на собственост на ответницата не е било заявено чрез предявяване на насрещен иск.

Други конкретни оплаквания не са наведени във въззивната жалба и при съобразяване на обстоятелството, че във въззивното производство проверката, която извършва съдът е ограничена до посочените в жалбата основания по арг. от чл. 269 ГПК и доколкото правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, съответства изцяло на крайните съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена като неоснователна.

При този изход на правния спор, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК има въззиваемата, но тъй като същата не е формирала изрично искане за присъждане на разноски и с оглед на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не дължи служебно присъждането им.

С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и след служебно извършена от съда проверка за стойността на кучето, предмет на ревандикационния иск, към момента на предявяване на иска, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10952 от 10.10.2022 г., постановено по гр. д. № 62752/2021 г. по описа на СРС, 165-ти състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4