Решение № 14317 от 16.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14317 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110133118 по описа за 2025 година

Предявени са субективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК от К. Т. С. срещу Р. С. Ц. и С. Ц. Ц. с правна квалификация чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответниците да заплатят сумата от п о 1227.10 евро/2400 лева всеки от тях, представляваща обезщетение за ползване без правно основание в периода от 01.02.2023г. до 01.02.2025г. на поземлен имот *** по кадастрална карта на ***, кв.***, СО, р-н О. м. ****- ***, находящ се на ул. „М. Д.“ № ***, гр.С. като паркинг за притежавано от двамата ответници МПС с марка „***“ модел „***“ с рег.№ СВ***ТН, ведно със законна лихва за периода от 07.02.2025г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ ***/2025г по описа на СРС, 153 състав.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е собственик на 66 % от поземлен имот *** по кадастрална карта на УПИ **-***, кв.***, СО, р-н О. м. ГГГЦ-З. *** - ***, находящ се на ул. „М. Д.“ № *, гр.С., а останалите 34 % от собствеността се притежават от Столична община.Поддържа се, че ответниците са придобили автомобил марка „***“ модел „***“ с рег.№ СВ***ТН на 09.08.2022г, който ежедневно са паркирали в границите на притежавания от ищцата имот, в това число и в периода от 01.02.2023г до 01.02.2025г. без да и заплащат наемна цена за ползването му. Сочи се, че с тези си действия ответниците са възпрепятствали ищцата да ползва собствените си 66 % от процесния имот. Именно тези действия на ответниците се твърди, че довели до обедняване на ищцата и обогатяване на ответниците чрез спестяване от тяхна страна на наемна цена. Подчертава се, че имотът е ползват от ответниците като парко място при среден пазарен наем на парко места в гр.София 1 през исковия период 200 лева на месец. С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени, като в полза на ищеца се присъдят сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на двамата ответници е депозиран отговор на исковата молба, в който се оспорват предявените искове. Изтъква се, че ответниците не използват посочения от ищцата имот за паркиране на собственият им автомобил, тъй като за паркирането на същия имат сключени договори за абонаментно паркиране за срок от 01.09.2022г. до 01.09.2024г и за периода от 01.09.2024г. до 01.09.2025г. Паркомястото, за което имали сключен договор се твърди, че се намира в близост до адреса им. Подчертава се, че страните по делото са съседи с дългогодишни спорове и обтегнати отношения. Поддържа се, че ответниците са придобили автомобил марка „***“ модел „***“ с рег.№ СВ***ТН на 09.08.2022г. при условията на СИО, т.е на бездялова собственост, поради което не можело да се приеме, че всеки от тях притежава по 1/2 ид.ч от МПС. Ответниците твърдят, че през поголяма част от времето не пребивават в гр.София, а в случай че се е налагало за кратко да се приберат в гр.София са закупували талони за паркиране в Синя зона. Признават, че се е случвало до влизат в имота с автомобила, но само за краткотраен престой с цел вземане на пътник или оставяне. Излагат се твърдения и, че ищцата е собственик само на 66 % ид.ч от процесния имот, поради което липсвали доказателства, че именно нейните 66 % ид.ч са ползвани от ответниците. С оглед на това оспорват и размера на исковата претенция, като поддържат, че тя не е изцяло собственик на имот и не може да претендира обезщетение в пълен размер. Моли се исковете да бъдат отхвърлени, като се релевира и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендират разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото несъществува спор, че ищцата е била собственик на 66 % ид.ч от имот с идентификатор ****** в периода от 01.02.2023г. до 01.02.2025г. Това обстоятелство се потвърждава и от приетия като доказателство по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *, рег.№ **, дело № ***/2000г, съгласно който на 08.03.2000г И.

Д.Й., чрез К. Т. С. като пълномощник дарява на К. Т. С. 58.16/100 ид.ч от дворно място, находящо се в гр.С., ул. „М. Д.“№ ***, цялото с площ от 792 кв.м, съставляващо парцел ****** от квартал **** по плана на гр.С., местност „****“. Същевременно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № ****, том **, дело №***/1995г е видно, че на 17.01.1995г И.

Д. Й. е продал на ищцата апартамент на партера на етаж от сграда на ул. „М. Д.“ № *** с площ от 106 кв.м, таванско и избено помещение, заедно с 34 % ид.ч от общите части на сградата и 8.50/100 ид.ч от дворното място, съставляващо *** от кв. ***, местност ***, по плана на гр.С., цялото с площ от 792 кв.м. Страните не спорят, че така описаното в двата нотариални акта дворно място съответства към настоящия момент на имот с идентификатор ****, като това обстоятелство се потвърждава и от заключението по повторната съдебнотехническа експертиза, при изготвянетонакоято вещото лице Ч. е проследила предходните и действащия регулационен план. Следователно ищцата К. С. е придобила на основание 2 покупко-продажба 8.50/100 ид.ч от процесния имот въз основа на договор за покупкопродажба и 58.16/100 ид.ч от имота въз основа договор за дарение, т.е установено е, че ищцата е собственик на 66 % ид.ч от имот с идентификатор ****.

Не се спори между страните и, че останалите 34 % ид.ч от процесния имот са собственост на Столична община и за тези идеални части има издаден Акт за частна общинска собственост № 1308/13.01.2020г., като това е констатирано и от вещото лице Ч. при извършване на проверка.

Безспорно между страните е и, че ответниците са собственици на лек автомобил марка „***“ модел „*“ цвят „***“, с рег.№СВ****ТН от 2022г. Това обстоятелство се потвърждава от представения към исковата молба договор за покупко-продажба на МПС от 09.08.2022г, съгласно който Р. С. Ц. е закупила именно лек автомобил марка „****“ модел „***“ цвят „****“, с рег.№СВ***ТН. Във връзка с това следва да се посочи, че ответниците не спорят, а изрично признават, че към датата на закупуване на процесното МПС същите са били съпрузи, т.е на основание чл. 21, ал.1 СК закупената движима вещ е придобита в условията на СИО от Р. Ц. и С. Ц..

От ответниците като доказателства по делото са представени два договора за абонаментно паркиране, сключени между ответницата Р. С. Ц. и трето за спора лице – „****“ ЕООД. Първият договор е бил сключен на 01.09.2022г, като съгласно същият „***“ ЕООД се задължава да предоставя достъп на ответницата Ц. до платен паркинг, находящ се в гр.С., бул. „Д.“ № *** с лек автомобил марка *** модел „***“ с рег.№СВ****ТН. Уговорено е, че за предоставената услуга от страна на ответницата следва да се заплаща абонамент в размер на 120 лева месечно, като договорът е сключен за срок от 24 последователни месеца, считано от датата на подписването му. Вторият договор, приложен към отговора на исковата молба, е от 01.09.024г и касае отново ползването на паркинг на адрес гр.С., бул. „Д.“ № **** от притежавания от ответниците автомобил при заплащане на абонамент в размер на 120 лева месечно, като договорът е сключен за 12 последователни месеца. И в двата контракта е посочено, че представител на „****“ ЕООД е управителя В. В. С. и е положен подпис от нейно име.

Приета като доказателство е и извадка от Търговския регистър за „****“ ЕООД, съгласно която именно В. С. е вписана като управител на дружеството. При служебна справка в Търговския регистър се установява, че към 01.09.2022г управител на „****“ ЕООД е била В. С., като считано от 09.06.2023г за управител на дружеството е вписан Ф. С. С., който е останал управител до 12.07.2023г, когато отново за управител е вписана В. С..

Същата е останала управител на дружеството „****“ ЕООД до 13.05.2026г., когато на нейно място отново за управител е вписан Ф. С..По отношение на „****“ ЕООД е събрана и информация от НАП, съгласно която дружеството не е декларирало договор двата сключени договора за абонаментно паркиране с ответницата Ц., нито издаване във връзка с тях фактури в периода 2022-2025г. Отбелязано е, че от „****“ ЕООД няма декларирано недвижимо имущество. Аналогично е посочено, че липсват данни за подадена годишна данъчна декларация от ответницата Ц. 01.09.2022г до 10.09.2025г.

3

Представена е и справка от Агенция по вписванията, съгласно която по партидата на „****“ ЕООД липсват вписвания и отбелязвания на сделки свързани с придобиването на право на собственост върху имот, с адрес гр.С., бул. „***“ № ***. Във връзка с точното местонахождение на адрес гр.С., бул. „Д.“ № *** са представени и извадки от сателитни снимки, снимки от самия паркинг с автомобила на ответниците и кадастрална карта от АГКК.

По делото е представен и фискален бон за заплащане на сумата от 120 лева, издаден именно от „****“ ЕООД с посочване „П. С., бул. Д. № ***“, като плащането е било извършено през 2024г.

По делото е представена и справка от Национална библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“ относно списание „***“ на издателство ***, от която е видно, че последният брой наличен в библиотеката на това списание е от 2003г и е специално издание. Съгласно справка в публичния Търговски регистър по отношение на дружеството издател на списанието ***, а именно „****“ ЕООД, негов управител е именно ищцата С., като седалището и адреса на управление на дружеството е в гр.С., бул. „Е. Г.“ № ***. Относно извършваната от дейност във връзка със списание *** от страна на ищцата, както и относно личността на разпитания по делото свидетел А. Т., по делото е прието и благодарствено писмо от Библиотеката на Конгреса от 24.07.2017г. във връзка с извършено дарение на книги, което писмо е адресирано до С. Г., а в него са посочени и дарените печатни издания, сред които са и две копия на списание ****– специално издание за 2017г. Представена е и покана от Генералното консулство на Република България в Ч. за участие на ищцата и свидетеля Т. в организирано събитие в Чикаго в периода 1-20 декември 2017г. Представен е и списък с линкове към статии във връзка с дейността на свидетеля Т. и списанието ****, които касаят дейност в периода от 2010г до 2017г.

Пред Софийски районен съд са изслушани и трима свидетели – двама по искане на ищцата и един по искане на ответниците.

Доведеният от ищцата свидетел – А. Х. Т. посочва, че той работи на ул. „М. Д.“ като журналист, тъй като той заедно с ищцата издават месечно списание. Предвид това същият свидетелства, че ежедневно посещава имота. Т. подчертава, че именно на този адрес се намира офиса на списание ***, на което той бил издател и редактор. Свидетелят е категоричен, че именно адресът на ул. „М. Д.“ – ет. 1 е регистриран като офис на списанието и на този адрес, получават покани и друг вид кореспонденция. А. Т. свидетелства, че обикновено отива на адреса в 11 часа и стои до късно вечер, като дори понякога остава да спи. Именно с оглед това, че ежедневно е на адреса, свидетелят е категоричен, че е виждал при посещенията си на адреса автомобила на С. Ц. с марка „***“, който всеки ден е паркиран в имота. Табел подчертава, че не е обърнал внимание дали някой друг управлява и паркира там този автомобил.

Вторият допуснат на ищеца свидетел е В. В. С., която заявява пред съда, че е управител на „***“ ЕООД, но не познава лично ответниците. Същата е категорична, че дружеството стопанисва обект на бул. „Д.“, който представлява паркинг. Свидетелката 4 уточнява, че дружеството има и друг управител – Филип Стоянов, който се занимава с клиентите и абонатите на паркинга, тъй като дружеството стопанисва и други места за паркиране и няма как да знаят кои са всичките им клиенти. След предявяван на приетите по делото договори за абонаментно паркиране, свидетелката С. потвърждава, че това са договори подписани с представляваното от нея дружество, но че положените в двата договора не са нейните, а са на Филип Стоянов, който е бил упълномощен да осъществява дейност в дружеството, докато свидетелката е била в майчинство с две деца.